Нощ във Венеция – оперета от Йохан Щраус син
Оперета в 3 действия. Либрето от Ф. Цел и Р. Жено. Първото представление се състояло на 3 октомври 1883 година в Берлин.
Действащи лица:
Карамела, венециански шивач (тенор);
Папакода, продавач на макарони (тенор);
Гвидо, скитащ танцьор (тенор);
Анина, рибарка (сопран);
Чиболета, перачка (сопран);
Бартоломео Делаква, сенатор; Барбара, негова жена (сопран); Стефано Барбаручо, сенатор, Констанца, негова жена; Мичачо, секретар на Барбаручо; секретар на Делаква; Тестачо, сенатор; Агрикола, жена на Тестачо; цвстарка; рибар; занаятчии, търговци, сенатори. Действието се развива във Венеция в началото на XIX век.
„Нощ във Венеция“
съчетава в себе си чертите на опера-буфа и театрализиран концерт. В това сценично произведение на Щраус, както и в много от предшестващите оперети, либретото е твърде посредствено, със слаба мотивировка на действието. „Пиесата е такава – пише композиторът на приятеля си – че аз при цялото си желание не мога да балансирам нейните недостатъци със воето вдъхновение. Това не е поезия и не е комедия. Това е разхвърляна измислена история, където няма и следа от съдържание”. Въпреки това Щраус създава, въз основа на този лош сюжет, едно от своите най-хубави сценични произведения. Както и „Прилепът“, „Нощ във Венеция“ е танцова оперета. Освен характерният за композитора виенски валс, тук широко са изполвани музикални теми и ритми от италиански характер — гондолиера, тарантела и др. Музиката на оперетата пленява с красотата на мелодията си, с увлекателиостта на танцовия си ритъм. Особено ярки са финалите на първо и второ действие.
Първо действие.
Пазарният площад на брега на канала. На него се намира фасадата на дома на Делаква. Наоколо цари шум и суетня. Търговците в надпревара хвалят своите стоки. Приветсван от хора „Да живее Карамело“, се появява шивачът със своята начална ария „Душата на венецианеца е създадена от природата за песен и танц”. Той представя на всички своя приятел Гвидо, който играе въодушевяваща тарантела с песен „Ще ви разкаже Карамело какво е тарантела“.
Карамело отдавна не е бил във Венеция и бързат в надпревара да му разкажат новините: те не са весели. Сенаторите притесняват народа много. Изобретателният шивач, разновидност на Фигаро на Росини (в оригиналното либрето той е бръснар), обещава да оправи работата. За това е необходимо само да се уреди карнавал. Той предлага да представи Гвидо за милионер, пътуващ инкогнито и готов да окаже на Венеция помощ със стоки и заеми. Тогава в негова чест сенатът ще устрои карнавал. Гвидо е съгласен да играе тази роля, тъй като трябва да се срещне със своята възлюбена Барбара. Докато той е бил във Венеция, престарелият сенатор Делаква се е възползувал от тежкото й положение – болестта на майка й – и я е принудил да стане негова жена. Срещата по време на карнавала в ролята на богатия чужденец е единствената възможност за Гвидо да види любимата си, с която той вече много години е разделен.
Гвидо и Карамело излизат,
за да се подготвят за своята роля, а към площада в гондола се приближава годеницата на Карамело. Анинаа, с песента „Който е станал рано сутринта, чувайки морския зов”. Папакода й съобщава, че се е върнал нейният любим, но рибарката, обидена от внезапното отпътуване и дългото отсъствие на годеника си, иска да му даде добър урок. Заедно с дотичалия Карамело тя пее пленителната баркарола ,,О, спомни си вечерта, плисъка на веслата“. Преоблеченият Гвидо се появява важен. Бурно го приветстват. Сенаторите възбудено обсъждат как да получат колкото се може повече от милионера. Решено е в негова чест да устроят карнавал. Весело звучи квартетът Папакода, Чиболета, Анина и Карамело „На карнавал и стар, и млад“ — увлекателен, опияняващ валс.
Барбара е получила от Гвидо бележка.
Той моли за среща, а старият ревнив мъж иска, докато свърши карнавалът, да я изпратя с гондолиера при леля й на другия бряг. Барбара придумва своята стара приятелка Анина да я замести и да замине, облечена в нейните дрехи. В това време Карамело, знаещ за намеренията на Делаква, замества гондолиера: той ще отведе Барбара право в двореца, къдего са определени стаите за Гвидо. В големия музикален финал на действието звучи серенадата на Гвидо „Наоколо всичко спи“, след което следва ансамбъл на участниците в интригата. Карамело отвежда Анина, смятайки, че това е Барбара, а жената на сенатора тихо се промъква в маска и плащ, скриваща фигурата й. Хорът пее на Делаква комична приветствена кантата „Гордостта па селата”, зад сцената звучи гондолиерата на Карамело „Вълните па лагуната плавно люшкат гондолата“.
Второ действие.
Пред завесата занаятчии и търговци в костюми на аристократи весело пеят „Няма да се намери по-прелестно място, тук всеки безплатно пие и яде“.
Разкошната приемна в двореца, отредена за Гвидо. Тук идва сенаторът Тестачо и, за да получи мечтаните дарове на милионера, донася документи, разобличаващи престъпленията на другите сенатори. Отчаян, се втурва Карамело. Едва сега той е открил, че е довел не Барбара, а Анина! Той я познава въпреки богатите дрехи и карнавалната маска. А сега изход няма – ще се наложи да я остави на Гвидо, представяйки я за Барбара, иначе той ще се откаже да играе своята роля! Влюбените бурно се обясняват, но лукавата Анина твърдо е рошила да накаже Карамело. Тя остава с Гвидо както преди с маска, представяйки се за Барбара. В дуета им „Е, накрая сме сами“ се проявяват и искрени чувства, и насмешливото лукавство на девойката, наслаждаваща се от разиграваната комедия. Срещата е прекъсната от Барбаручо. Той донася документ, в който предлага да продадат на милионера цялата Венеция на едро. Делаква също се появява. Сега той съжалява, че е изпратил жена си при леля й: заради голямото дело би било възможно тя и да пококетничи с богаташа. Той забелязва Чиболета, търсеща своя годеник Папакода, който се оказва главен разпоредител при чужденеца.
Зарадваният Делаква уговаря красивата перачка
да изиграе ролята на негова жена и Чиболета, сърдита, задето Папакода я е оставил сама цели три часа, се съгласява: Делаква представя мнимата си жена на мнимия милионер. Гвидо е объркан: коя ли пък е истинската Барбара? Но се заема да ухажва и двете. Съобщават му за непозната дама, която е пожелала да се види с него. Това е истинската Барбара. Но Гвидо, окончателно объркан, я прогонва. С шум, с безгрижно пеене “Тук ни е събрал весел празник“ нахълтват гости – преоблечените начело със сенаторите. Виждайки, че Делаква е довел жена си, Тестачо и Барбаручо също нареждат да повикат жените им – възрастни дами, които се нахвърлят на „чуждестранния милионер“. Финалът на действието е вечерята на Гвидо с Анина и Чиболета, маскирани както преди. Прислужват ги отчаяно ревнуващите Карамело и Папакода, които се появяат между девойките всеки път, когато положението се изостри. В края на краищата при радостните звуци на валса „На карнавала и стар, и млад“ всички танцуват и се веселят.
Трето действие.
Площад. Карнавалът е в разгара си. Пъстра тълпа. Анина и Чиболета пеят „Прекрасна Пиацета, ти си пълна с блясък“. Карамело е отчаян. Гвидо е убеден, че Анина е истинската Барбара, а рибарката, вместо по някакъв начин да загатне за грешката, кокетничи с него на провал. Арията на Карамело „Морето крие зла измама“ е валс. А Чиболета и Папакода вече са се помирили. Техният дует „Бу-бу-буф! Печката да гори!“ е весел танц.
Появяват се плачещата Барбара и Гвидо с Анина. Недоразуменията се разясняват, влюбените двойки се събират. Делаква в ужас вижда Барбара до Гвидо, Анина с хора пее закачливата полка „Имало едно време един сенатор”. Сенаторите разбират, че са ги изиграли, но вече нищо не могат да направят; в ръцете на Гвидо и неговите приятели – обикновени венецианци – са разобличителните документи, коите, сами услужливо са предоставили на „милионера“.
Съдържанието се дава по руския вариант на М. Левитин, стихове от Б. Тимофеев. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.
