Жак Офенбах – бащата на оперетата
Роден: 20 юни 1819 г.
Място на раждане: Кьолн, Прусия, дн. Германия
Починал: 5 октомври 1880 г. (61 г.)
Място на смъртта: Париж, Франция
Jacques Offenbach (Жак Офенбах) е сред най-значимите фигури в европейския музикален театър на XIX век и един от композиторите, свързани най-тясно с развитието на френската оперета и opéra-bouffe. Роден в Кьолн, но изградил почти цялата си професионална кариера в Париж, той съчетава изключителен мелодичен талант, театрален усет, пародия и обществена сатира.
Ранните години на Жак Офенбах
Офенбах е роден в Кьолн, тогава част от Прусия, в семейството на Isaac Juda Eberst (Исак Юда Еберст). Баща му произхожда от Офенбах на Майн и по-късно приема фамилното име Offenbach. Той е музикант, учител и кантор, а музиката присъства естествено в живота на семейството.
Бъдещият композитор е роден като Jacob Offenbach. Още в детството проявява забележителни музикални способности. Свири на цигулка, а впоследствие виолончелото се превръща в неговия основен инструмент.
Жак Офенбах в Париж
През 1833 г. баща му го отвежда в Париж, за да продължи музикалното си образование. Офенбах е приет в Парижката консерватория като студент по виолончело – необичайна възможност за чуждестранен кандидат по онова време.
Престоят му в Консерваторията е кратък. Вместо да следва продължително академично обучение, младият музикант навлиза непосредствено в професионалния музикален живот на френската столица.
Той започва работа като виолончелист в оркестъра на Opéra-Comique и постепенно се утвърждава като способен инструменталист. Паралелно с това развива амбицията си да композира и да работи за музикалния театър.
От виртуозен виолончелист към музикалния театър
Преди името на Жак Офенбах да стане синоним на френската оперета, той придобива известност като виолончелист. Концертира в парижките салони и се среща с някои от водещите музиканти на своето време.
Сред ранните му професионални партньорства е това с композитора Friedrich von Flotow (Фридрих фон Флотов). Същевременно Офенбах започва да представя и собствена музика и постепенно насочва вниманието си все по-силно към сцената.
През 1840-те години той вече е активна част от музикалния живот на Париж. През 1844 г. приема католицизма и се жени за Herminie d’Alcain (Ермини д’Алкен), с която създава семейство.
През 1850 г. Офенбах става музикален директор на Comédie-Française. Работата в театъра му дава още по-задълбочено познание за сценичния ритъм, драматургията и непосредствената връзка между музика и действие – качества, които скоро ще се превърнат в отличителни черти на неговия собствен музикален театър.
1855 г. – Жак Офенбах и раждането на нов музикален театър
1855 г. е повратна в кариерата на Жак Офенбах и в развитието на френския комичен музикален театър. По време на Световното изложение в Париж той получава възможност да открие собствен театър – Théâtre des Bouffes-Parisiens.
Това му позволява да реализира идеи, за които трудно намира място в установените парижки театрални институции. Първоначално сценичните възможности са ограничени, включително по отношение на броя на действащите лица, но именно тези ограничения насърчават създаването на кратки и концентрирани музикални комедии.
В Bouffes-Parisiens постепенно се оформя характерният театрален език на композитора – бързо действие, ярка мелодика, пародия, танц и комични ситуации, зад които често се крие сатира към обществото на Втората френска империя.
Жак Офенбах и развитието на opérette и opéra-bouffe
Офенбах често е наричан „бащата на оперетата“, но развитието на жанра е по-сложен исторически процес и не може да бъде сведено до една-единствена дата. Значението на композитора е в това, че през 50-те и 60-те години на XIX век превръща френската opérette и opéra-bouffe в изключително жизнен и международно популярен музикално-сценичен модел.
Самият Офенбах използва различни жанрови определения за своите произведения – opérette, opérette-bouffe, opéra-bouffe, opéra-comique и други. Това разнообразие показва, че творчеството му не се побира напълно в едно-единствено жанрово понятие.
Новият театър разчита на непосредствен контакт с публиката. Мелодиите са лесно разпознаваеми, ансамблите движат действието, танцовите ритми придават енергия, а музикалната пародия позволява на композитора да се присмива както на театралните условности, така и на обществените нрави.
„Орфей в ада“ – големият пробив на Жак Офенбах
Истинският голям пробив идва през 1858 г. с „Орфей в ада“ („Orphée aux enfers“). Произведението се превръща в едно от най-известните заглавия на Офенбах и в ключова творба за развитието на неговия музикален театър.
Вместо да представи античния мит за Орфей и Евридика като възвишена трагедия, композиторът и неговите либретисти го преобръщат в пародия. Орфей и Евридика са представени като семейна двойка, която далеч не въплъщава идеала за вечна любов, а олимпийските богове демонстрират съвсем земни слабости.
Зад митологичния сюжет публиката може да разпознае и сатира към съвременното общество. Именно това съчетание между антична пародия, актуален хумор, мелодична изобретателност и сценична динамика се превръща в една от отличителните черти на театъра на Офенбах.
Особена популярност придобива прочутият галоп от финала. В по-късната популярна култура тази музика се свързва трайно с канкана и се превръща в една от най-разпознаваемите мелодии на XIX век.
От „Хубавата Елена“ до „Парижки живот“
Успехът на „Орфей в ада“ не остава изолиран. През следващото десетилетие Офенбах създава поредица от произведения, които го превръщат в една от най-популярните фигури на европейския музикален театър.
В „Хубавата Елена“ („La Belle Hélène“, 1864) античният свят отново се превръща в огледало на съвременността. Историята на Елена и Парис позволява на авторите да се присмеят на любовните условности, общественото лицемерие и претенциите за морал.
„Парижки живот“ („La Vie parisienne“, 1866) изоставя митологичната маска и поставя на сцената самия модерен Париж – неговите туристи, развлечения, любовни интриги и социални роли. Градът вече не е само място на действието, а един от истинските герои на произведението.
Към най-значимите творби от този период принадлежи и „Великата херцогиня от Геролщайн“ („La Grande-Duchesse de Gérolstein“, 1867), в която военната власт и политическата абсурдност се превръщат в обект на музикална сатира.
Международният успех на Жак Офенбах
През 60-те години на XIX век славата на Жак Офенбах вече далеч надхвърля Париж. Неговите произведения се поставят в различни европейски театри и допринасят за международното разпространение на новия тип комичен музикален театър.
Този успех има особено значение за развитието на оперетата извън Франция. Виена изгражда собствена традиция, различна по стил и музикален език, но популярността на френските произведения показва огромния потенциал на жанра и оказва влияние върху европейската театрална среда.
Така творчеството на Офенбах се превръща във важна връзка между френската opéra-bouffe и по-широката история на европейската оперета през втората половина на XIX век.
Творчеството на Жак Офенбах
Творческото наследство на Жак Офенбах включва повече от сто музикално-сценични произведения с различни жанрови определения – opérette, opérette-bouffe, opéra-bouffe, opéra-comique, музикални комедии и други сценични форми.
Сред най-известните му произведения са „Орфей в ада“, „Хубавата Елена“, „Синята брада“, „Парижки живот“, „Великата херцогиня от Геролщайн“, „Перикола“, „Мадам Фавар“ и „Дъщерята на барабанчика“. Особено място заема операта „Хофманови разкази“, която разкрива различна страна от музикално-драматичния му талант.
В България също са поставяни произведения на Офенбах, сред които „Орфей в ада“ и „Хубавата Елена“. Присъствието им на българска сцена е част от широкото международно разпространение на неговия музикален театър.
Музикалният стил на Жак Офенбах
Една от най-характерните особености на музиката на Жак Офенбах е привидната ѝ лекота. Ясната мелодика, ритмичната енергия и непосредственото сценично действие правят произведенията достъпни за широка публика, но зад тази лекота стои прецизно чувство за музикален театър.
Ритъмът има особено значение. Маршът, валсът, галопът и други танцови модели не са само декоративни елементи – те изграждат характера на сцените, ускоряват действието и често участват непосредствено в комичния ефект.
Офенбах използва умело контраста между лирични епизоди и стремителни ансамбли. Оркестрацията е прозрачна и подвижна, а вокалните партии са тясно свързани със сценичната ситуация. Музиката може за секунди да премине от сантиментална мелодия към пародия или бурен комичен финал.
Сатирата зад веселата музика
Оперетите и opéras-bouffes на Офенбах не са само развлечение. В много от тях зад митологични сюжети, измислени държави и комични любовни интриги се разпознават нравите и противоречията на съвременното му общество.
Античността в „Орфей в ада“ и „Хубавата Елена“ например не е историческа реконструкция. Тя служи като театрална маска, зад която могат да бъдат осмивани общественото лицемерие, политическият авторитет, брачните условности и претенциите на властта.
Именно затова музикалният театър на Офенбах често се разглежда като своеобразна сатирична хроника на Париж и Втората френска империя. Публиката може да се забавлява с мелодиите и ситуациите, но едновременно с това да разпознава себе си и обществото около себе си.
От оперета до опера
Определението „бащата на оперетата“ добре показва историческото значение на Офенбах, но не изчерпва творчеството му. Големият каталог от музикално-сценични произведения показва автор, който работи с различни форми и постоянно приспособява музикалния език към конкретната театрална задача.
В единия край стоят компактните едноактни произведения от ранния период, сред които „Годеж край фенерите“. В другия е амбициозният свят на „Хофманови разкази“, където комичното съжителства с фантастика, лиризъм и трагичност.
Това разнообразие е една от причините наследството на Офенбах да остане значимо далеч след края на историческата епоха, която неговият театър първоначално осмива.
Исторически източник
При подготовката на първоначалната версия на тази статия е използвано и българското издание „В света на оперетата“ от Л. Михеева и А. Орелови, превод от руски на Радка Николова и Стефан Николов, издателство „Музика“, 1983 г. Биографичните данни в настоящата редакция са актуализирани и сверени с по-съвременни справочни и музиколожки източници.
Всички оперети на Жак Офенбах по периоди
Творчеството на Жак Офенбах обхваща десетки музикално-сценични произведения в различни жанрове. Следващите таблици представят произведенията хронологично, с оригиналните им заглавия, български наименования, жанр, брой действия и данни за премиерата.
Оперети на Жак Офенбах (1847–1856)
| Заглавие | Жанр | Актове | Премиера (дата и място) |
|---|---|---|---|
| L’alcôve (Алковата) | opéra comique | 1 | 24 април 1847, Париж, Salle Moreau-Sainti |
| Blanche (Бланш) | opéra comique | 1 | около 1847, нереализирана |
| La Duchesse d’Albe (Херцогинята на Алба) | opéra comique | 3 | 1847–48, нереализирана |
| Le trésor à Mathurin (Съкровището на Матюрен) | tableau villageois | 1 | 7 май 1853, Париж, Salle des Concerts Herz |
| Pépito (Пепито) | opéra comique | 1 | 28 октомври 1853, Париж, Théâtre des Variétés |
| Luc et Lucette (Люк и Люсет) | opéra comique | 1 | 2 май 1854, Париж, Salle des Concerts Herz |
| Le décaméron, ou La grotte d’azur (Декамеронът, или Синята пещера) | légende napolitaine | 1 | май 1855, Париж, Salle des Concerts Herz |
| Entrez, messieurs, mesdames (Заповядайте, господа и дами) | pièce d’occasion | 1 | 5 юли 1855, Париж, Salle Lacaze |
| Une nuit blanche (Безсънна нощ) | opéra comique | 1 | 5 юли 1855, Париж, Salle Lacaze |
| Les deux aveugles (Двамата слепци) | bouffonnerie musicale | 1 | 5 юли 1855, Париж, Salle Lacaze |
| Le rêve d’une nuit d’été (Сън в лятна нощ) | saynète | 1 | 30 юли 1855, Париж, Salle Lacaze |
| Oyayaye, ou La reine des îles (Ояйайе, или Кралицата на островите) | anthropophagie musicale | 1 | 26 юни 1855, Париж |
| Le violoneux (Цигуларят) | légende bretonne | 1 | 31 август 1855, Париж, Salle Lacaze |
| Madame Papillon (Госпожа Папийон) | opérette | 1 | 3 октомври 1855, Париж, Salle Lacaze |
| Paimpol et Périnette (Пемпол и Перинет) | saynète | 1 | 29 октомври 1855, Париж, Salle Lacaze |
| Ba-ta-clan (Ба-та-клан) | chinoiserie musicale | 1 | 29 декември 1855, Париж, Salle Choiseul |
| Trafalgar – Sur un volcan (Трафалгар – На вулкан) | comédie à ariettes | 1 | 29 декември 1855, Париж, Salle Choiseul |
| Un postillon en gage (Коучиера като залог) | opérette | 1 | 9 февруари 1856, Париж, Salle Choiseul |
| Tromb-al-ca-zar, ou Les criminels dramatiques (Тромб-ал-ка-зар, или Драматичните престъпници) | bouffonnerie musicale | 1 | 3 април 1856, Париж, Salle Choiseul |
| La rose de Saint-Flour (Розата от Сен-Флур) | opérette | 1 | 12 юни 1856, Париж, Salle Lacaze |
| Les dragées du baptême (Бонбоните от кръщенето) | pièce d’occasion | 1 | 14 юни 1856, Париж, Salle Lacaze |
| Le 66 (Шейсет и шести) | opérette | 1 | 31 юли 1856, Париж, Salle Lacaze |
| Le financier et le savetier (Финансистът и обущарят) | opérette bouffe | 1 | 23 септември 1856, Париж, Salle Choiseul |
| La bonne d’enfant (Детегледачката) | opérette bouffe | 1 | 14 октомври 1856, Париж, Salle Choiseul |
Оперети на Жак Офенбах (1857–1863)
| Заглавие | Жанр | Актове | Премиера (дата и място) |
|---|---|---|---|
| Les trois baisers du diable (Трите целувки на дявола) | opérette fantastique | 1 | 15 януари 1857, Париж, Salle Choiseul |
| Croquefer, ou Le dernier des paladins (Крокфер, или Последният от паладините) | opéra bouffe | 1 | 12 февруари 1857, Париж, Salle Choiseul |
| Dragonette (Драгонет) | opéra bouffe | 1 | 30 април 1857, Париж, Salle Choiseul |
| Vent du soir, ou L’horrible festin (Вечерен вятър, или Ужасният пир) | opérette bouffe | 1 | 16 май 1857, Париж, Salle Choiseul |
| Une demoiselle en loterie (Госпожица на лотария) | opérette | 1 | 27 юли 1857, Париж, Salle Lacaze |
| Le mariage aux lanternes (Сватбата при фенерите) | opérette | 1 | 10 октомври 1857, Париж, Salle Choiseul |
| Les deux pêcheurs, ou Le lever du soleil (Двамата рибари, или Изгревът) | opérette bouffe | 1 | 13 ноември 1857, Париж, Salle Choiseul |
| Mesdames de la Halle (Дамите от пазара) | opérette bouffe | 1 | 3 март 1858, Париж, Salle Choiseul |
| La chatte métamorphosée en femme (Котката, превърната в жена) | opérette | 1 | 19 април 1858, Париж, Salle Choiseul |
| Orphée aux enfers (Орфей в ада) | opéra bouffon | 2 | 21 октомври 1858, Париж, Salle Choiseul |
| Un mari à la porte (Съпруг на вратата) | opérette | 1 | 22 юни 1859, Париж, Salle Lacaze |
| Les vivandières de la grande-armée (Маркетанките на голямата армия) | opérette bouffe | 1 | 6 юли 1859, Париж, Salle Lacaze |
| Geneviève de Brabant (Женевиев от Брабант) | opéra bouffon | 2 | 19 ноември 1859, Париж, Salle Choiseul |
| Le carnaval des revues (Карнавалът на ревютата) | revue | 1 | 10 февруари 1860, Париж, Salle Choiseul |
| Daphnis et Chloé (Дафнис и Хлоя) | opérette | 1 | 27 март 1860, Париж, Salle Choiseul |
| Barkouf (Баркуф) | opéra bouffe | 3 | 24 декември 1860, Париж, Salle Favart |
| La chanson de Fortunio (Песента на Фортуньо) | opéra comique | 1 | 5 януари 1861, Париж, Salle Choiseul |
| Le pont des soupirs (Мостът на въздишките) | opéra bouffon | 2 | 23 март 1861, Париж, Salle Choiseul |
| M. Choufleuri restera chez lui le… (Г-н Шуфльори ще си остане вкъщи…) | opéra bouffe | 1 | 31 май 1861, Париж |
| Apothicaire et perruquier (Аптекар и перукар) | opérette bouffe | 1 | 17 октомври 1861, Париж, Salle Choiseul |
| Le roman comique (Комичният роман) | opéra bouffon | 3 | 10 декември 1861, Париж, Salle Choiseul |
| Monsieur et Madame Denis (Господин и госпожа Дени) | opéra comique | 1 | 11 януари 1862, Париж, Salle Choiseul |
| Les bavards (Бърборковците) | opéra bouffe | 1–2 | 11 юни 1862 / 20 февруари 1863, Париж |
| Le voyage de MM. Dunanan père et fils (Пътешествието на господата Ду̀нанан баща и син) | opéra bouffon | 3 | 23 март 1862, Париж, Salle Choiseul |
| Jacqueline (Жаклин) | opérette | 1 | 14 октомври 1862, Париж, Salle Choiseul |
| La baguette (Федия / Вълшебната пръчица) | opéra comique | 2 | 1862, нереализирана |
| Il signor Fagotto (Синьор Фагото) | opérette | 1 | 11 юли 1863, Бад Емс, Курзал |
| Lischen et Fritzchen (Лишен и Фрицхен) | conversation alsacienne | 1 | 21 юли 1863, Бад Емс, Курзал |
Оперети на Жак Офенбах (1864–1869)
| Заглавие | Жанр | Актове | Премиера (дата и място) |
|---|---|---|---|
| L’amour chanteur (Певецът на любовта) | opérette | 1 | 5 януари 1864, Париж, Salle Choiseul |
| Les géorgiennes (Грузинките) | opéra bouffe | 3 | 16 март 1864, Париж, Salle Choiseul |
| Le fifre enchanté, ou Le soldat magicien (Очарователният флейтист, или Войникът магьосник) | opéra comique | 1 | 12 юли 1864, Бад Емс, Курзал |
| Jeanne qui pleure et Jean qui rit (Жана, която плаче, и Жан, който се смее) | opérette | 1 | 19 юли 1864, Бад Емс, Курзал |
| La belle Hélène (Хубавата Елена) | opéra bouffe | 3 | 17 декември 1864, Париж, Théâtre des Variétés |
| Coscoletto, ou Le lazzarone (Косколето, или Лазаронът) | opéra comique | 2 | 11 юли 1865, Бад Емс, Курзал |
| Les refrains des bouffes (Рефрените на буфите) | fantaisie musicale | 1 | 21 септември 1865, Париж, Salle Choiseul |
| Les bergers (Овчарите) | opéra comique | 3 | 11 декември 1865, Париж, Salle Choiseul |
| Barbe-bleue (Синята брада) | opéra bouffe | 3 | 5 февруари 1866, Париж, Théâtre des Variétés |
| La Vie parisienne (Парижкият живот) | opéra bouffe | 5 | 31 октомври 1866, Париж, Théâtre du Palais-Royal |
| La Grande-Duchesse de Gérolstein (Голямата херцогиня на Геролщайн) | opéra bouffe | 3 | 12 април 1867, Париж, Théâtre des Variétés |
| La permission de dix heures (Разрешението за десет часа) | opéra comique | 1 | 9 юли 1867, Бад Емс, Курзал |
| La leçon de chant électromagnétique (Електромагнитният урок по пеене) | bouffonnerie musicale | 1 | 20 юли 1867, Бад Емс, Курзал |
| Robinson Crusoé (Робинзон Крузо) | opéra comique | 3 | 23 ноември 1867, Париж, Salle Favart |
| Le château à Toto (Замъкът на Тото) | opéra bouffe | 3 | 6 май 1868, Париж, Théâtre du Palais-Royal |
| Le pont des soupirs (Мостът на въздишките, ревизирана версия) | opéra bouffe | 4 | 8 май 1868, Париж, Théâtre des Variétés |
| L’île de Tulipatan (Островът на Тюлипатан) | opéra bouffe | 1 | 30 септември 1868, Париж, Salle Choiseul |
| La Périchole (Перикол) | opéra bouffe | 2 | 6 октомври 1868, Париж, Théâtre des Variétés |
| La princesse de Trébizonde (Принцесата на Трабзон) | opéra bouffe | 2 | 31 юли 1869, Баден-Баден, Куртеатр |
| Les brigands (Разбойниците) | opéra bouffe | 3 | 10 декември 1869, Париж, Théâtre des Variétés |
| La romance de la rose (Романсът на розата) | opérette | 1 | 11 декември 1869, Париж, Salle Choiseul |
Оперети на Жак Офенбах (1870–1881)
| Заглавие | Жанр | Актове | Премиера (дата и място) |
|---|---|---|---|
| Boule de neige (Снежната топка) | opéra bouffe | 3 | 14 декември 1871, Париж, Salle Choiseul |
| Le roi Carotte (Цар Морков) | opéra bouffe féerie | 4 | 15 януари 1872, Париж, Théâtre de la Gaîté |
| Fantasio (Фантазио) | opéra comique | 3 | 18 януари 1872, Париж, Salle Favart |
| Le corsaire noir (Черният корсар) | opéra comique | 3 | 21 септември 1872, Виена, Theater an der Wien |
| Les braconniers (Бракониерите) | opéra bouffe | 3 | 29 януари 1873, Париж, Théâtre des Variétés |
| Pomme d’api (Ябълчицата) | opérette | 1 | 4 септември 1873, Париж, Théâtre de la Renaissance |
| La jolie parfumeuse (Красивата парфюмеристка) | opéra comique | 3 | 29 ноември 1873, Париж, Théâtre de la Renaissance |
| La Périchole (Перикол, ревизирана версия) | opéra bouffe | 3 | 25 април 1874, Париж, Théâtre des Variétés |
| Bagatelle (Багаател) | opéra comique | 1 | 21 май 1874, Париж, Salle Choiseul |
| Madame l’archiduc (Госпожа архидукесата) | opéra bouffe | 3 | 31 октомври 1874, Париж, Salle Choiseul |
| Whittington (Le chat du diable) (Уитингтън, или Дяволският котарак) | opéra bouffe féerie | 3 | 26 декември 1874, Лондон, Alhambra |
| Geneviève de Brabant (Женевиев от Брабант, втора ревизирана версия) | opéra féerie | 5 | 25 февруари 1875, Париж, Théâtre de la Gaîté |
| Les hannetons (Майските бръмбари) | revue | 3 | 22 април 1875, Париж, Salle Choiseul |
| La boulangère a des écus (Пекарката със злато) | opéra bouffe | 3 | 19 октомври 1875, Париж, Théâtre des Variétés |
| Le voyage dans la lune (Пътешествие до Луната) | opéra féerie | 4 | 26 октомври 1875, Париж, Théâtre de la Gaîté |
| La créole (Креолката) | opéra comique | 3 | 3 ноември 1875, Париж, Salle Choiseul |
| Tarte à la crême (Сметанов пай) | valse | 1 | 14 декември 1875, Париж, Salle Choiseul |
| Pierrette et Jacquot (Пиерета и Жако) | opérette | 1 | 13 октомври 1876, Париж, Salle Choiseul |
| La boîte au lait (Кутията с мляко) | opéra bouffe | 4 | 3 ноември 1876, Париж, Salle Choiseul |
| Le docteur Ox (Доктор Окс) | opéra bouffe | 3 | 26 януари 1877, Париж, Théâtre des Variétés |
| La foire Saint-Laurent (Панаирът „Сен Лоран“) | opéra bouffe | 3 | 10 февруари 1877, Париж |
| Maître Péronilla (Майстор Перония) | opéra bouffe | 3 | 13 март 1878, Париж, Salle Choiseul |
| Madame Favart (Госпожа Фавар) | opéra comique | 3 | 28 декември 1878, Париж |
| La marocaine (Мароканката) | opéra bouffe | 3 | 13 януари 1879, Париж, Salle Choiseul |
| La fille du tambour-major (Дъщерята на тамбур-мажора) | opéra comique | 3 | 13 декември 1879, Париж |
| Belle Lurette (Бел Лурет) | opéra comique | 3 | 30 октомври 1880, Париж, Théâtre de la Renaissance |
| Mam’zelle Moucheron (Госпожица Мушерон) | opérette bouffe | 1 | 10 май 1881, Париж, Théâtre de la Renaissance (постумно) |
Значение на Жак Офенбах за музикалния театър
Жак Офенбах оставя наследство, което далеч надхвърля популярността на отделни мелодии и сценични заглавия. Той превръща френската opéra-bouffe в международно явление и показва, че комичният музикален театър може едновременно да забавлява, да пародира установени художествени модели и да отправя сатиричен поглед към обществото.
Особено важна е връзката между музика и сценично действие. При Офенбах мелодията, ритъмът, танцът, ансамбълът и комичната ситуация действат като единна драматургична система. Именно тази театрална непосредственост помага произведенията му да достигнат публика далеч извън Париж.
Международният успех на френския модел оказва влияние и върху развитието на оперетата в други европейски центрове. Виенската оперета изгражда собствен характерен музикален език, но възходът на жанра през втората половина на XIX век е трудно мислим без успеха на Офенбах и неговия музикален театър.
Същевременно „Хофманови разкази“ показват, че творческият му свят не може да бъде ограничен единствено до определението „композитор на оперети“. В последната си голяма творба той съчетава фантастика, лиризъм, гротеска и трагичност и оставя произведение, което продължава да присъства в международния оперен репертоар.
Затова определението „бащата на оперетата“ остава подходящ символ на историческата му роля, но пълният образ на Жак Офенбах е по-широк: виолончелист, композитор, диригент, театрален предприемач и един от големите реформатори на европейския музикален театър през XIX век.
Жак Офенбах в „Даскалът по музика“
За различните страни от живота и творчеството на композитора можете да прочетете и в следните материали:
- Жак Офенбах | Уики – справочна статия за биографията, музикалния стил, основните произведения и значението на композитора.
- Жак Офенбах – рожден ден – 20 юни 1819 г. и пътят от Кьолн до музикалния живот на Париж.
- Жак Офенбах – кончина – 5 октомври 1880 г., последните години и наследството на композитора.
- „Орфей в ада“ – митологичната пародия, превърнала се в едно от емблематичните произведения на Офенбах.
- „Хубавата Елена“ – една от най-известните му opéras-bouffes.
- „Парижки живот“ – музикална сатира на модерния Париж от XIX век.
- „Годеж край фенерите“ – ранна едноактна оперета от Жак Офенбах.
Източници и допълнителна литература
- Bibliothèque nationale de France – Jacques Offenbach
- Offenbach Edition Keck – критическо издание на произведенията на Jacques Offenbach
- English National Opera – Jacques Offenbach
- Михеева, Л.; Орелови, А. В света на оперетата. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. София: „Музика“, 1983.
