„Годеж край фенерите“ започва с любов, която никой не успява да назове, и завършва с търсене на съкровище, за което дори не е нужна лопата. Младият Гийо обаче още не знае това. Когато получава загадъчно писмо от чичо си, той приема обещаното богатство съвсем буквално. Приготвя се да копае под голямото дърво, докато човекът, към когото трябва да погледне, е съвсем близо до него.
В тази едноактна оперета Жак Офенбах (Jacques Offenbach) събира ревност, любовни надежди и сметки за бъдещо богатство в малко селско пространство. Две писма насочват героите към едно и също дърво. Всеки очаква различна награда, а музиката постепенно събира техните гласове, преди самите те да разберат какво ги свързва.
„Годеж край фенерите“ – произведението накратко
„Годеж край фенерите“ (Le Mariage aux lanternes) е оперета в едно действие по либрето на Мишел Каре (Michel Carré) и Леон Батю (Léon Battu). Премиерата е на 10 октомври 1857 г. в парижкия театър „Буф-Паризиен“ (Théâtre des Bouffes-Parisiens). Музикалното ръководство на първото представление е на самия Офенбах.
Творбата съчетава говорен диалог и завършени вокални номера. Този строеж позволява на разговорите да подготвят недоразумението, а на пеенето да разгърне реакциите към него. Писмото например носи новината за съкровището, но триото показва как тази новина променя поведението на трима души едновременно.
Основните певчески партии са четири: три сопранови и една баритонова. Наред с тях във френското либрето се появява селският пазач, а към заключителната сцена се присъединяват жители на селото. Така камерното любовно недоразумение накрая получава и своите свидетели.
Действащи лица
- Гийо (Guillot) – млад земеделец; баритон.
- Дениз (Denise) – негова братовчедка, останала сираче и поверена на грижите му; сопран.
- Катрин (Catherine) – селска вдовица; сопран.
- Фаншет (Fanchette) – селска вдовица; сопран.
- Селският пазач – говорна роля.
Чичо Матюрен не излиза на сцената, но именно неговите писма задвижват развръзката. Той познава желанията на младите хора и ги насочва към среща, която те трудно биха организирали сами.
Действието се развива на селски площад във Франция. Домът на Гийо, входът на плевнята и голямото дърво очертават пространството. То остава същото през цялата оперета, но постепенно сменя значението си: място за всекидневна работа, за разговори и ухажване, а накрая – за нощно търсене и годеж.
История на „Годеж край фенерите“
Историята на произведението започва преди премиерата от 1857 г. Негов предшественик е едноактната комична опера „Съкровището на Матюрен“ (Le Trésor à Mathurin) от 1853 г. Офенбах преработва тази ранна творба и създава познатата оперета Годеж край фенерите. Връзката между двете заглавия подсказва и промяната в акцента: съкровището остава двигател на интригата, но фенерите насочват вниманието към срещата и празничната развръзка.
Оперетата принадлежи към ранния репертоар на „Буф-Паризиен“. Вместо да разгръща действието в поредица от места, тя извлича разнообразие от няколко близки отношения. Гийо разговаря по един начин с Дениз и по друг с вдовиците. Катрин и Фаншет ту споделят желанията си, ту се превръщат в съперници. Чичото присъства чрез писмата си, без да е необходима отделна сцена с него.
Този пестелив строеж прави всяка нова информация важна. Едно писмо променя представата за Гийо. Второто обяснява първото. Между тях Офенбах разполага музикални сцени, които показват надеждата, самодоволството, ревността и смущението на героите.
Сюжет: Гийо забелязва всичко освен най-важното
Дениз и строгият стопанин
В началото Дениз е замислена и тъжна. Гийо я обсипва с въпроси и поръчения: нахранени ли са животните, прибрано ли е сеното, свършена ли е работата? В откриващото рондо „Que dirait l’oncle Mathurin“ той непрекъснато се позовава на чичо Матюрен. Дениз отговаря кратко, а разликата между многословието му и нейните пестеливи реплики веднага очертава отношенията им.
Гийо иска момичето да бъде весело, но се опитва да постигне това с нареждания. Противоречието е комично: той настоява за усмивка, без да разбира причината за тъгата. След като Дениз излиза, признава пред публиката, че строгото му поведение е нарочно. Надява се умората от работата да отклони мислите ѝ от нежелани увлечения.
Зад тази загриженост стои ревността. Гийо забелязва, че Дениз изпраща писмо, и решава, че то е до друг млад мъж. Подозрението му изпреварва знанието. Той следи постъпките ѝ, но не я изслушва достатъчно, за да разбере към кого са насочени чувствата ѝ.
Две вдовици и едно обещание за богатство
Катрин и Фаншет влизат като близки приятелки. Разговарят за мъжете, за предишните си бракове и за възможността отново да се омъжат. Гийо не е особено убедителен кандидат, докато не се появява перспективата за пари. Тогава недостатъците му започват подозрително бързо да губят значение.
Дениз донася писмо, адресирано до него. Гийо първоначално отново подозира чужда любовна кореспонденция, но узнава, че писмото е от чичо Матюрен. Той самият вече е писал на чичо си и очаква отговор, от който зависят бъдещите му планове.
В триото четенето се превръща в общо събитие. Гийо се колебае да отвори писмото, а двете жени го подканят. Когато стига до обещанието за съкровище, новината обхваща всички. За него тя означава независимост и възможност да се ожени. За Катрин и Фаншет означава, че съседът внезапно става много по-привлекателен.
Матюрен посочва мястото и момента: под голямото дърво, когато прозвучи вечерният камбанен звън. Гийо си представя заровено богатство и решава да се яви с лопата. Двете вдовици също запомнят указанието. Тайна, прочетена пред толкова заинтересовани слушатели, вече трудно може да остане само негова.
Песента за виното и разпадането на приятелството
Гийо пожелава да вдигне наздравица за чичо си. Дениз донася чаши, а Катрин и Фаншет се надпреварват коя да налее виното. В песента „Quand les moutons sont dans l’étable“ той възхвалява удоволствието от почивката след работа, добрата компания и виното.
Веселата сцена обаче не сближава всички по един и същ начин. Гийо прегръща вдовиците и при тръгването си целува и двете. Дениз остава пренебрегната. Нейната кратка реакция променя прочита на общото веселие: за едни то е възможност за флирт, а за нея – още един знак, че чувствата ѝ остават незабелязани.
След излизането на Гийо приятелството между Катрин и Фаншет бързо се разпада. Всяка обвинява другата, че преследва богатството му. Дуетът „Ah ! la fine mouche !“ превръща взаимните подозрения в открито съперничество. Размяната на обиди стига до физическа разпра, която привлича селския пазач.
Той се намесва, но научава и за предполагаемото съкровище. Така любовното недоразумение започва да излиза извън кръга на четиримата основни герои. Обещаното богатство вече привлича повече внимание, отколкото Гийо би желал.
Второто писмо
Дениз също получава писмо от Матюрен. Неговото обещание към нея е различно: под дървото, при вечерния камбанен звън, ще се появи желаният съпруг. За момичето обаче не е достатъчно просто да се омъжи. Тя обича Гийо и вижда как вниманието му се разпилява между двете вдовици.
Тук зрителят вече разполага с повече информация от героите. Знае за двете писма и може да свърже обещанията. Гийо очаква съкровище, Дениз – любимия човек. Матюрен ги изпраща на едно място, но оставя на тях да разпознаят смисъла на срещата.
Фенерите осветяват развръзката
Настъпва вечер. Дениз сяда под дървото. Гийо излиза с лопата и фенер, а Катрин и Фаншет се появяват от различни страни, също с фенери. Всички чуват камбаната, но всеки мисли за собственото си очакване.
Гийо започва да копае. Дениз постепенно заспива от умора, а вдовиците следят търсенето. Вместо злато младият мъж открива спящото момиче. Чува как тя произнася името му насън и забелязва писмото в ръката ѝ.
И сега първата му реакция е ревнива: подозира любовно послание от съперник. Когато прочита текста, разбира, че авторът е Матюрен. Обещаният съпруг трябва да застане до Дениз в същия момент, в който той трябва да намери съкровището. Двете загадки най-после се събират.
Дениз се събужда, а Гийо ѝ предлага брак. Вдовиците още настояват за дял от находката. Селският пазач довежда и други жители, които също искат да узнаят какво е открито. Гийо посочва Дениз: това е неговото съкровище. На желаещите да копаят оставя предполагаемото злато.
Фенерите вече осветяват годежа. Предметите, донесени за тайно търсене, се превръщат в празнична светлина. Така заглавието получава своето обяснение в самото действие.
Музиката в „Годеж край фенерите“
Най-интересното в музикалния строеж е как Офенбах променя отношенията между гласовете. В началото Гийо води разговора, а Дениз почти само отговаря. При писмото три персонажа споделят една новина, но влагат в нея различни надежди. В свадливия дует две близки жени използват общата сцена, за да се противопоставят една на друга.
Откриващото рондо изгражда образа на Гийо чрез настойчивото връщане към чичо Матюрен и домашните задължения. За слушателя е полезно да проследи не само мелодията, но и разпределението на репликите. Многословният герой си представя, че контролира положението. Кратките отговори на Дениз показват колко малко всъщност научава за нея.
Триото около писмото променя темпото на общуване. Колебанието преди отварянето, нетърпението на вдовиците и възторгът от думата „съкровище“ превръщат четенето в сценична игра. Новината не остава съобщение между два разговора. Тя получава музикално развитие, в което реакциите са толкова важни, колкото самият текст.
Песента за виното представя друга страна на Гийо: доволния от себе си човек, който лесно приема желаното бъдеще за сигурно. След нея дуетът на Катрин и Фаншет показва обратната страна на празненството. И двете говорят за чувствата си, но всяка вижда користта най-ясно у другата.
Един камбанен звън, различни очаквания
При вечерната среща една и съща начална фраза преминава през участниците. Камбаната дава общия сигнал. Дениз очаква любимия, Гийо търси богатство, а вдовиците следят възможната печалба. Повтарящият се текст свързва сцената, докато различните намерения поддържат комичното напрежение.
Тази сцена е добър повод да се чуе как действа вокалният ансамбъл: няколко персонажа могат да участват в общ музикален момент, без да мислят едно и също. Единството на звученето не премахва разликите между тях. Напротив, прави ги по-ясни.
Развръзката също остава в музикалното действие. Копаенето, заспиването на Дениз, откриването на писмото и признанието не са просто обяснение след последния номер. Те постепенно пренареждат сцената, докато любовната двойка застане в нейния център.
Защо малката оперета Годеж край фенерите заслужава внимание
„Годеж край фенерите“ позволява да срещнем Офенбах през всекидневните отношения между хората. Тук няма митологични богове като в „Орфей в ада“. Комедията се ражда от писмо, погрешно предположение, внезапен интерес към богатството и неспособност да се разпознае близкият човек.
Съкровището променя отношението на вдовиците към Гийо още преди той да го е намерил. Любовта на Дениз съществува и преди обещанието на Матюрен. Между тези две реакции стои простият въпрос какво прави един човек желан: очакваното му богатство или връзката, която вече е изградена с него.
При слушане си заслужава да проследим три момента: кратките отговори на Дениз в началото, общото въодушевление при писмото и повторението на фразата за камбанния звън. Те показват как музиката преминава от неравнопоставен разговор през заразително очакване към среща, в която истината постепенно става видима.
„Годеж край фенерите“ завършва с откритие, което обръща смисъла на цялото търсене. Гийо се подготвя да извади богатство от земята, а трябва да разбере писмото и да чуе Дениз. Лопатата остава ненужна. Фенерите обаче намират своето място: осветяват годежа, към който Матюрен насочва героите от самото начало.
Свързани материали
- „Годеж край фенерите“ – премиерата на 10 октомври 1857 г.
- Жак Офенбах – живот и творчество
- „Орфей в ада“ – оперета от Жак Офенбах
- „Хубавата Елена“ – оперета от Жак Офенбах
- Музикални термини и понятия
Източници
- Национална библиотека на Франция – Le Mariage aux lanternes: премиера, автори, предходна версия и певчески партии
- Les Archives du spectacle – първата постановка и нейният изпълнителски състав
