Орфей в ада – Жак Офенбах
Орфей в ада е Опера-буфа в 2 действия, 4 картини. Либрето от Г. Кремийо и Л. Алеви. Първото изпълнение се е състояло на 21 октомври 1858 година в Париж.
Съдържанието е изложено по оригиналния текст.
Действащи лица: Обществено мнение;
Орфей, гръцки музикант (тенор);
Евридика, негова жена (сопран);
Юпитер, главен бог (баритон);
Юнона, негова жена (мецосопран);
Плутон, в първо действие се явява като пастира
Арист, бог на ада (бас);
Меркурий — бог на търговията и кражбата (тенор);
Марс, бог на войната (баритон); Вакх, бог на пиянството (бас);
Диана, богиня на лова (сопран);
Стикс, в миналото крал на Беотия, след смъртта си влиза в прислугата на Плутон (бас);
Аполон, бог на поезията;
Ескулап, домашен лекар на Олимп;
Херкулес, герой, който за разлика от други заслужено е станал бог;
Минерва, богиня на мъдростта;
Венера, богиня на любовта;
Купидон – неин син;
Фортуна, богиня на щастието;
Хеба, готвачка на Олимп;
гръцки богини и богове, музи, вакханки, фавни и др„
Действието се развива в Древна Гърция на Олимп и в ада.
„Орфей в ада“
е първият успех на Офенбах в жанра,, който той нарича опера-буфа. Това е най-яркият пример на пародиен спектакъл, който по-нататък получава дори название „офенбахиада“. Композиторът пародира черти на сериозната опера, популярни антични сюжети, обръщайки ги като че ли наопаки. Музиката на оперетата е остроумна сплав от „сериозни“ интонации, напомнящи Моцарт и Глук, с канкан и буфонада.
На премиерата „Орфей в ада“ няма успех, тъй като публиката не разбира пародията. Едва след като в един от сериозните парижки вестници се появява статия на видния театрален критик Жул Жанен, в която той нарича оперетата памфлет на съвременността и рязко се нахвърля върху нея, „Орфей в ада“ започва да се ползува с огромен успех.
Именно той донася на Офенбах славата, която се затвърждава от следващите негови произведения.
Първо действие.
Първа картина. „Смъртта на Евридика“. Красива местност в околността на Фива. От едната страна къщичката на Арист с надпис: „Арист, фабрикант на мед, продажба на стока на едро и дребно“, а от другата — къщичката на Орфей с надпис: „Орфей, директор на Фивската консерватория, дава уроци по музика и акордира пиана“.
След нежните, издържани в ясен класически стил, звуци на увертюрата, неочаквано завършващи с канкан, се появява Общественото мнение. То предупреждава: „Големият грях не наказвам, но малките грехове на малките хора не прощавам . .След своето изказване Общественото мнение изчезва.
Евридика бере цветя и пее нежната и лекомислена песничка „Чие сърце ще разтревожи раната“. Тя поставя букет до вратата на своя възлюбен Арист, В този момент я забелязва Орфей и, пленен от изящната фигура, свири на цигулка страстна мелодия. Разпознавайки жена си, той започва кавга с нея. Техният дует е изящен, пленително лек. Каращите се съпрузи излизат, а от другата страна се появява Арист, пеейки пасторална песен (с мелодията на която започва увертюрата).
Оказва се, че Орфей е молил Плутон
да му помогне да се избави от Евридика и Плутон, преоблечен като пастир, пристига за това на земята. Появява се Евридика. Арист я целува и тя умира. Предсмъртните й куплети „Как сладостно умирам“ звучат нежно и ясно. Пастирът се превръща в Плутон и потъва с Евридика на ръце.
Влиза Орфей и вижда на своите порти прощален надпис, който Евриднка е успяла да направи. Той е щастлив, но пред него се появява Общественото мнение и изисква Орфей да отиде на Олимп, за да моли Юпитер да върне жена му. Орфей се подчинява. Фарсов марш-дует на Орфей и Общественото мнение „Честта, честта те призовава” приключва картината.
Втора картина.
„Олимп”. Боговете спят върху облаците. Морно звучи хорът „Как сладко ни се спи“. Съпровождана от звуци на ловджийски рог, се появява Диана. Започва кавга между боговете: всички се оплакват от живота, Юпитер — от упадъка на нравите. Те всички са недоволни от него и той ги прогонва с гръмотевици. Но боговете отново се втурват с войнствения хор „На оръжие! Богове, всички след мен“, в който звучи мелодията на „Марсилезата“. Юпитер се опитва да спре възмущението, той обвинява Плутон в отвличане на жената на Орфей. В отговор Плутон припомня за многобройнпте любовни интриги на самия Юпитер и всички богове последователно пеят съчинени за това весели куплети („Ти, за да се добереш до Алкмена“).
В разгара на разпрата, докато Юнона лежи в безсъзнание, Меркурий докладва за пристигането на Орфей и Общественото мнение. Боговете се суетят и оправят. Финал на действието — голяма ансамблова сцена, в която Орфей, въпреки собственото си желание, моли да му върнат Евридика. Звучи цитат от Глук „Аз загубих Евридика“. Всички богове, начело с Юпитер, се отправят под звуците на бодър марш към царството на Плутон.
Второ действие.
Трета картина. „Аркадският принц“. Покоите на Плутон. Евридика лежи на кушетката и скучае. Стикс се опитва да й се обясни в любов и пее „Когато бях аркадски принц”. Като чува шум, Стикс отвежда Евридика в нейната стая, а в покоите на Плутон влизат Плутон и Юпитер. Уверен, че Евридика е някъде тук, Юпитер оставя своята снимка във военен мундир и, съпровождан от Плутон, се отдалеча. Евридикя, която се зазръща, намира портрета, Тя е възхитена. Юпитер се връща в образа на муха и, бръмчейки, се върти около Евридика. Техният „Летящ дует“ завършва с това, че Юпитер отвлича Евридика от Плутон.
Четвърта картина.
„Адът“. В парадната зала зад масата седят всички богове на Олимп. Сред тях е Евридика в облекло на вакханка. Всички пеят и се веселят. Радостно, празнично звучи хор, боговете танцуват менует, после галон. Юпитер и Евридика искат тихичко да избягат, но Плутон им препречва пътя: нищо че той няма да получи Евридика. но Юпитер е обещал да я върне на мъжа й! Отдалеч долитат звуците на цигулка. В далечината във водите па река Стикс се вижда лодка. Общественото мнение държи веслата, Орфей свири на цигулка. Лодката спира и Орфей се обръща към Юпитер, но гръмовержецът го прекъсва: цигуларят може да отведе жена си при едно условие — ако стигне до своята лодка без да се обръща, каквото п да се случи. Плутон се опитва да каже нещо, но Юпитер отхвърля всякакви възражения. Процесията бавно се движи към лодката — Общественото мнение, след него Орфей, после Евридика. водена от Стикс. Юпитер си мърмори тихичко „Ах, този идиот ще си отведе жената“ и изпраща мълнии във въздуха. В краката па Орфей пада искра, той се обръща, чува се удар от гръм. Евридика, превърната във вакханка, се връща към весело танцуващите богове. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.
