Имре Калман (Imre Kálmán, 1882-1953), известен и с немскоезичната форма на името си Емерих Калман (Emmerich Kálmán), получава световна известност като един от водещите представители на нововиенската оперета. Наред с Франц Лехар той развива жанра чрез съчетание на лирична музика, танцови ритми и драматични любовни конфликти.
В неговите произведения могат да се открият сюжетни сходства с оперния театър. Парижката артистична среда в „Теменужката от Монмартър“ напомня света на „Бохеми“ от Джакомо Пучини (Giacomo Puccini). В „Царицата на чардаша“, известна и като „Силва“, противопоставянето между любовта и обществените условности позволява сравнение с „Травиата“ от Джузепе Верди (Giuseppe Verdi). При Калман обаче конфликтите получават щастлива оперетна развръзка.
Музиката на Имре Калман
Изкуството на Калман съчетава празничност и мелодично богатство с моменти на напрежение и раздяла. Виенският валс среща унгарски танцови интонации, а лиричните дуети се редуват с комични куплети и разгърнати ансамбли. Контрастът между тези сцени придава жизненост на действието и позволява на героите да разкрият различни страни на характера си.
Образование и първи произведения
Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 г. в Шиофок, на брега на езерото Балатон в Унгария. От десетата си година учи в Будапеща. По-късно следва право и изучава музикална теория и композиция в Будапещенската музикална академия при Ханс Кьослер (Hans Koessler).
През 1904 г. в Будапещенската опера е изпълнено оркестровото му скерцо „Сатурналии“ („Saturnalia“). Ранното му творчество включва също симфоничната поема „Endre és Johanna“, песни и инструментални пиеси. Между 1904 и 1908 г. работи като музикален критик във вестник „Pesti Napló“, като продължава да композира.
Оперетите на Имре Калман
През 1908 г. в Будапеща е представена първата му голяма оперетна сполука – „Tatárjárás“, позната в немскоезичната си версия като „Есенни маневри“. Успехът на произведението насочва професионалния му път към Виена, която остава негов основен дом до 1938 г.
Следват „Старият раджa“ („Der Zigeunerprimas“, 1912), „Царицата на чардаша“ („Силва“, 1915), „Феята на карнавала“ (1917), „Холандката“ (1920), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята от Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартър“ (1930) и „Дяволският ездач“ (1932).
Сред по-късните произведения са „Императрица Жозефина“, представена в Цюрих през 1936 г., „Маринка“, поставена в Ню Йорк през 1945 г., и „Аризонската лейди“ („Arizona Lady“), представена посмъртно през 1954 г.
Успехи, емиграция и последни години
Особено голям успех Калман постига през 1915 г. с „Царицата на чардаша“. Следващите произведения затвърждават мястото му сред водещите оперетни композитори. Неговите любовни истории разчитат на силни сценични противопоставяния, а мелодиите получават разпространение и извън цялостните спектакли.
През 1938 г., след присъединяването на Австрия към нацистка Германия, Калман е принуден да напусне страната заради еврейския си произход. Преминава през Цюрих и Париж, а през 1940 г. емигрира в Съединените щати. Там продължава да композира и да дирижира своя музика.
През 1949 г. се завръща в Европа, а последните си години прекарва главно в Париж. Умира на 30 октомври 1953 г. и е погребан във Виена. Незавършената му оперета „Arizona Lady“ е довършена от неговия син, композитора Чарлз Калман (Charles Kálmán).
Освен оперети Имре Калман създава оркестрови произведения, инструментални пиеси, песни и вокални цикли. Работата му като критик допълва творческата биография на музикант, чието име остава най-тясно свързано със сцената.
Свързани материали
- Имре Калман – биография и произведения
- Имре Калман – рожден ден
- Имре Калман – кончина
- „Царицата на чардаша“ – герои и съдържание
- „Графиня Марица“ – съдържание на оперетата
- „Баядерка“ – оперета от Имре Калман
Източници
- Deutsche Biographie – образование, творчески път и произведения на Калман
- Австрийска национална библиотека – биографични сведения за Емерих Калман
- Австрийски музикален лексикон – семейство Калман
