Споделете в
Оценете
Каб Калоуей (Cab Calloway)
Каб Калоуей – певецът, свързан с „Minnie the Moocher“.

Каб Калоуей (Cab Calloway) е американски джаз певец, оркестров ръководител, автор на песни и актьор. През 30-те и 40-те години на ХХ век той се утвърждава сред най-разпознаваемите артисти на Харлем и епохата на суинга. Сценичният му стил съчетава скат пеене, танц, хумор и непосредствено общуване с публиката.

Най-известният му запис е „Minnie the Moocher“ от 1931 г., но кариерата му обхваща и големи джазови оркестри, музикално кино, опера и мюзикъл. В неговия състав работят Дизи Гилеспи, Чу Бери, Милт Хинтън и Коузи Коул. През втората половина на века продължава да се изявява на сцената и екрана, включително в „Порги и Бес“, „Hello, Dolly!“ и „Блус брадърс“.

Основни биографични данни

  • Пълно име: Кабел Калоуей III (Cabell Calloway III).
  • Роден: 25 декември 1907 г., Рочестър, щата Ню Йорк, САЩ.
  • Починал: 18 ноември 1994 г., Хокесин, щата Делауеър, САЩ.
  • Основни дейности: певец, оркестров ръководител, автор на песни и актьор.
  • Музикална област: джаз, суинг и музикален театър.
  • Характерни особености: скат пеене, вокално общуване с публиката и изразително сценично поведение.

Детство и музикална подготовка

Каб Калоуей е роден на 25 декември 1907 г. в Рочестър, щата Ню Йорк. Баща му е юрист, а майка му Марта Юлалия Рийд (Martha Eulalia Reed) работи като учителка и църковна органистка. Музиката е част от семейната среда още преди той да избере професионалната сцена.

Израства в Балтимор, където пее в църква и получава вокална подготовка. Учи във Frederick Douglass High School, а сред преподавателите му е музикалният педагог Уилям Луелин Уилсън (William Llewellyn Wilson). Училищните занимания вървят успоредно с интереса към танцовите оркестри и клубната музика. В ранните му изяви присъства и свиренето на барабани.

По-голямата му сестра Бланш Калоуей (Blanche Calloway) е певица и оркестров ръководител със собствена кариера. Тя е сред първите му наставници и има съществено влияние върху сценичното му поведение. Нейните изпълнения му показват възможностите на артиста, който едновременно пее, разказва и поддържа жив контакт със слушателите.

Каб Калоуей в Чикаго и Харлем

През 1927 г. Калоуей заминава за Чикаго и участва в музикално ревю със сестра си. Работата в местните клубове го среща с професионалния джаз. В „Сънсет кафе“ се запознава с Луис Армстронг (Louis Armstrong), чието пеене оказва важно влияние върху интереса му към ската.

Следващият голям етап е Ню Йорк. През 1930 г. неговият оркестър поема ангажимент в „Котън клъб“, където преди това се изявява съставът на Дюк Елингтън (Duke Ellington). Клубът е сред прочутите места за музикални ревюта в Харлем. Успехът там утвърждава Калоуей като певец и ръководител на голям оркестър.

Тази кариера се развива в условията на расова сегрегация. Чернокожите музиканти са основна част от програмата на „Котън клъб“, докато посетителите са предимно бели. Престижният ангажимент осигурява видимост и работа, но съществува в среда на неравноправие, която определя много от професионалните възможности на афроамериканските артисти.

Оркестърът на Каб Калоуей

Оркестърът има самостоятелно място в историята на бигбенда. Зад вокалните номера стоят инструменталисти с ярък собствен почерк: тенорсаксофонистът Чу Бери (Chu Berry), контрабасистът Милт Хинтън (Milt Hinton), барабанистът Коузи Коул (Cozy Cole) и други. Съставът съчетава танцов репертоар, ансамблова работа и възможности за солови изпълнения.

Между 1939 и 1941 г. в оркестъра свири тромпетистът Дизи Гилеспи (Dizzy Gillespie). По-късно той става водеща фигура на бибопа. Работата му при Калоуей е част от професионалния опит, който предхожда неговите собствени състави и сътрудничества в модерния джаз.

Скат пеене и сценичен стил

Каб Калоуей използва скат: пеене със срички без определен словесен смисъл. Гласът изгражда ритмични и мелодични фрази подобно на инструмент. Този подход позволява импровизация, игра с акцентите и промени в произнасянето, чрез които една кратка фраза придобива различен характер.

Важен похват е редуването на певеца с публиката. Той подава фраза, слушателите я повтарят, а следващият му отговор може да бъде по-дълъг или по-сложен. Общуването има музикална структура и комичен ефект. Танцът, жестовете и движенията на тялото допълват вокалното изпълнение и правят сценичния му образ лесно разпознаваем.

През 1938 г. Калоуей публикува „Hepster’s Dictionary“, речник на жаргонни думи и изрази от джазовата среда. Изданието показва още една страна на неговата работа: интереса към езика, с който музикантите общуват помежду си и който достига до по-широка публика чрез песните и сценичните им изяви.

Записи и участия в киното

Записът на „Minnie the Moocher“ от 1931 г. се превръща в основен ориентир за кариерата му. Сред другите важни заглавия е „The Jumpin’ Jive“ от 1939 г. Двата записа получават отделно признание в Grammy Hall of Fame: първият през 1999 г., а вторият през 2017 г.

Киното разпространява музиката му извън концертната зала. В анимационните филми на Макс Флайшер (Max Fleischer) от 30-те години звучат негови изпълнения, включително „Minnie the Moocher“ и „St. James Infirmary“. През 1943 г. участва и в музикалния филм „Stormy Weather“, сред чиито звезди са Лина Хорн (Lena Horne) и Бил Робинсън (Bill Robinson).

В „Minnie the Moocher“ от 1932 г. рисуваната история с Бети Буп започва с кадри на истинския Калоуей и неговия оркестър. По-късно в самата анимация гласът му е свързан с фантастичен морж. Съпоставянето между заснетия артист и рисувания персонаж превръща вокалното изпълнение в част от сюжета. Така зрителят може да срещне неговата музика и извън обичайния концертен или клубен контекст.

Каб Калоуей в „Порги и Бес“ и на Бродуей

През 1952 г. Калоуей изпълнява Спортинг Лайф в гастролна постановка на „Порги и Бес“ от Джордж Гершуин (George Gershwin). През 1953 г. участва със същата роля и в постановката на Бродуей. „It Ain’t Necessarily So“ става едно от характерните му сценични изпълнения.

През ноември 1967 г. влиза в ролята на Хорас Вандергелдер в „Hello, Dolly!“. По-късно участва и в „The Pajama Game“, където изпълнява Хайнс в постановката от 1973–1974 г. Тези ангажименти разширяват кариерата му отвъд оркестровите концерти и показват трайното му присъствие в американския музикален театър.

По-късна кариера и признание

През 1976 г. излиза автобиографията „Of Minnie the Moocher & Me“, написана съвместно с Брайънт Ролинс (Bryant Rollins). През 1980 г. филмът „Блус брадърс“ представя Калоуей на ново поколение зрители чрез изпълнението на „Minnie the Moocher“. Филмовото изпълнение възобновява интереса към песента и към дългата му кариера.

Документалният филм „Minnie the Moocher and Many, Many More“ от 1981 г. запазва и личните му спомени за Харлем. Калоуей обикаля квартала и разказва за музикантите и артистите, с които се среща през годините. Архивните изпълнения се редуват с неговите обяснения за местата и хората. Филмът представя певеца и като свидетел на музикалния живот, в който самият той участва.

През 1993 г. получава Националния медал за изкуства на САЩ. Умира на 18 ноември 1994 г. в Хокесин, щата Делауеър, на 86 години. През 2008 г. Recording Academy го отличава посмъртно с наградата „Грами“ за цялостно творчество.

Място в историята на джаза

Каб Калоуей остава важен за историята на джаза едновременно като певец и оркестров ръководител. Записите му запазват работата на изявени инструменталисти, а филмовите кадри показват как съчетава музика, движение и общуване със залата. Ролите в музикалния театър допълват този принос и представят артист с кариера, която обхваща различни сцени и публики.

Свързани материали

Източници

Каб Калоуей (Cab Calloway)