В „Блус брадърс“ Каб Калоуей (Cab Calloway) излиза пред публика, която очаква други изпълнители, и запява „Minnie the Moocher“. Скоро залата вече му отговаря. Филмът излиза през 1980 г., а песента е записана за първи път през 1931 г. Между двете дати стоят почти пет десетилетия, през които Калоуей я превръща в среща между певец и слушатели.
Във филма той играе Къртис, служителя в сиропиталището, който познава братята Джейк и Елууд от деца. Когато трябва да запълни времето преди тяхната поява на концерта, героят му получава възможност да покаже собственото си сценично минало. За зрителите тази сцена е и среща с истинската история на американската музика: пред тях стои артистът, който изпълнява същата песен още в началото на 30-те години.
Как Каб Калоуей превръща залата в участник
Основната идея на неговото изпълнение е лесна за разбиране. Певецът подава кратка вокална фраза, публиката я повтаря и той продължава със следващата. Не е необходимо слушателите да знаят целия текст или да имат музикална подготовка. Достатъчно е да чуят какво им предлага и да опитат да го възпроизведат.
Постепенно задачата става по-трудна. Фразите се удължават, сричките се подреждат в по-сложни комбинации и отговорът изисква повече внимание. Калоуей използва това затруднение като част от забавлението. Неговата вокална свобода и опитите на слушателите да го следват създават комичен ефект, без да прекъсват музикалното изпълнение.
Този начин на общуване не възниква с него. Редуването на музикална подкана и отговор има дълга история, а скат пеенето вече присъства в джаза. При Калоуей обаче двата похвата се съчетават с танц и ярко сценично поведение. Номерът позволява да покаже възможностите си и едновременно да даде на хората в залата конкретна роля.
„Minnie the Moocher“ и Харлем през 1931 г.
Когато записва песента, Каб Калоуей вече работи с оркестъра си в „Котън клъб“. През 1930 г. неговият състав поема мястото на оркестъра на Дюк Елингтън (Duke Ellington). Това е престижен ангажимент в Харлем, където музиката, танцът и театралното ревю се срещат в една вечерна програма.
Успехът на клуба съществува в условията на расова сегрегация. На сцената работят чернокожи артисти, докато посетителите са предимно бели. За Калоуей изявите там са важна професионална възможност, но тази възможност е част от неравноправно устроения развлекателен бизнес. Историята на песента принадлежи и към тази конкретна среда.
Самият запис излиза през 1931 г. и се продава в над милион екземпляра. За слушателя пред грамофона общуването вече е различно: певецът не може да чуе отговора му, но изпълнението запазва характера на прякото обръщение. Плочата разпространява познатия от сцената номер далеч отвъд хората, които имат възможност да посетят клуба.
Каква история разказва песента
Зад лесно разпознаваемите вокални срички стои текст за жена от света на нощните заведения, удоволствията и наркотиците. Музикалното забавление съпровожда история с доста по-мрачно съдържание, отколкото може да подскаже общото пеене с публиката. Жаргонът прикрива част от тези значения за слушателите, които не познават изразите.
Library of Congress свързва песента с по-ранната „Willie the Weeper“, също разказ за наркотична зависимост и фантазии. В този контекст „Minnie the Moocher“ принадлежи към традиция на песни за необичайни персонажи и крайни житейски ситуации. Калоуей не просто изпява поредица от закачливи срички, а представя героиня и нейния свят.
Това помага да се разбере защо номерът работи на различни равнища. Едни слушатели следят историята, други разпознават жаргонните намеци, а трети се включват главно заради припева и общуването с певеца. Не е необходимо всички да възприемат едно и също, за да участват в изпълнението. Песента предлага повече от една възможност за слушане.
Кои са авторите на „Minnie the Moocher“
С песента са свързани имената на Каб Калоуей, Ървинг Милс (Irving Mills) и Кларънс Гаскил (Clarence Gaskill). В музикалните кредити за филма „When You’re in Love“ музиката е посочена като дело на Калоуей, а текстът е приписан на Милс и Гаскил. Изпълнителят превръща песента в своя запазена марка, но зад произведението стои и съвместна авторска работа.
Гласът и оркестърът на Каб Калоуей
Калоуей е едновременно певец и ръководител на голям джазов състав. Зад сценичните му жестове стоят музиканти, сред които през различни периоди са Чу Бери (Chu Berry), Милт Хинтън (Milt Hinton), Коузи Коул (Cozy Cole) и Дизи Гилеспи (Dizzy Gillespie). Затова записите му са важни и като свидетелство за работата на оркестъра.
Скат пеенето позволява гласът да се използва подобно на инструмент. Сричката има ритъм, продължителност и мелодично движение, дори когато няма речниково значение. В общуването с публиката това е особено удобно: слушателят може да повтори чутото, без да трябва предварително да запомня стихове. Музикалната фраза е достатъчна като покана за участие.
При оценката на Калоуей е важно да се чуват и двете страни на работата му: вокалният артист и съставът, който той води. Оркестърът не е просто фон за известния певец. Имената на инструменталистите свързват неговите записи с по-широката история на бигбенда и с професионалното развитие на музиканти, които по-късно имат собствени значими кариери.
Каб Калоуей влиза в анимацията с Бети Буп
През 1932 г. студиото на братя Флайшер създава анимационния филм „Minnie the Moocher“. Лу Флайшер (Lou Fleischer) посещава „Котън клъб“, за да подбере музика за анимационните им продукции. Песента става основа за рисуван разказ, в който участват Бети Буп и Бимбо.
Филмът започва с кадри на Калоуей и неговия оркестър. След това преминава към анимацията, където Бети напуска дома си след конфликт с родителите. Заедно с Бимбо попада в пещера, изпълнена със странни създания. Гласът на Калоуей звучи чрез фантастичен морж, който изпълнява песента.
Сценичните му движения също намират място в този свят. Аниматорите използват ротоскопия, при която заснето движение служи като основа за рисуване кадър по кадър. Така характерната му пластика може да бъде разпозната и в рисуван персонаж. Сътрудничеството превежда неговото изпълнителско поведение на друг художествен език и представя музиката пред кинопублика.
Оперната певица Грейс Мур също посяга към песента
За филма „When You’re in Love“ от 1937 г. Грейс Мур (Grace Moore) изпълнява „Minnie the Moocher“. Песента вече привлича артистка с оперна кариера и намира място в друга екранна среда. Същевременно нейният текст създава затруднения: той е цензуриран, а историята на филма показва, че изпълнението не достига еднакво до всички зрители.
Номерът е описан в сведения за предварителни прожекции, но липсва в копието, разгледано от American Film Institute. Затова присъствието му във всяка версия на филма не е сигурно. Този епизод показва и границите пред разпространението на песента: популярността не премахва проблемите, които съдържанието поставя пред киното.
Песента остава в телевизионната му програма
Двадесет години след първия запис „Minnie the Moocher“ продължава да бъде част от публичния образ на Калоуей. В телевизионно участие в „Kreisler Bandstand“ от 1951 г. кратък откъс от песента съпровожда представянето му. Водещият Фред Робинс (Fred Robbins) разговаря с него, а програмата включва и други музикални номера.
В същото предаване участват Ела Фицджералд (Ella Fitzgerald) и степ танцьорът Теди Хейл (Teddy Hale). Калоуей изпълнява различни песни, сред които „One for My Baby (and One More for the Road)“ и „Night and Day“. Репертоарът му е значително по-широк от заглавието, с което най-често го свързваме.
Накрая програмата отново се връща към „Minnie the Moocher“ и редуването на вокални подкани и отговори. Песента служи като разпознаваемо начало и завършек на телевизионната среща с певеца. Между тях зрителят получава възможност да го види в различни изпълнителски ситуации, включително в разговор, сценична закачка и друг песенен репертоар.
Речникът на Калоуей и езикът на джаза
През 1938 г. Калоуей публикува „Hepster’s Dictionary“, речник на жаргонни думи и изрази от джазовата среда. Този интерес към езика допълва певческата му работа. В песните думите могат да разказват, да прикриват намеци или да отстъпват място на срички, чието значение е преди всичко музикално.
Речникът присъства и в разговора му с водещия на „Kreisler Bandstand“. Двамата използват изрази от него, за да коментират облеклото си. Жаргонът се превръща в част от телевизионното забавление, както скатът е част от вокалното. Калоуей представя пред широката публика и музиката, и част от начина, по който нейните изпълнители говорят помежду си.
От джазовия клуб до „Порги и Бес“
През 50-те години Калоуей намира важно място и в музикалния театър. През 1952 г. изпълнява Спортинг Лайф в гастролна постановка на „Порги и Бес“ от Джордж Гершуин (George Gershwin). През 1953 г. участва със същата роля на Бродуей. „It Ain’t Necessarily So“ се превръща в характерна част от сценичния му репертоар.
Ролята изисква присъствие в драматично действие, отношения с други персонажи и изпълнение на музика в определена театрална ситуация. Тя разширява представата за него отвъд известния концертен номер. Умението да привлича вниманието вече служи на конкретен герой, а не само на общуването между певец и публика.
Следват и други сценични ангажименти. През 1967 г. Калоуей влиза в „Hello, Dolly!“, а през 1973 г. участва в „The Pajama Game“. Така годините между първата плоча и „Блус брадърс“ са изпълнени с различна работа. Когато филмът възобновява интереса към него, той представя артист с дълъг опит и извън джазовия оркестър.
Каб Калоуей в „Блус брадърс“
Филмът на Джон Ландис (John Landis) излиза на 20 юни 1980 г. Главните роли са на Джон Белуши (John Belushi) и Дан Акройд (Dan Aykroyd). Музикалните участия събират различни поколения и направления в афроамериканската музика, а Калоуей получава и актьорска роля, свързана с историята на двамата братя.
Къртис трябва да задържи вниманието на зрителите преди появата им на концерта. С началото на песента сцената придобива облика на старо джазово кабаре, а певецът се появява във фрак. Промяната във визията въвежда зрителя в неговия сценичен свят. Познатият персонаж от сюжета се разкрива и като опитен изпълнител.
За хората, които го виждат за първи път, сцената не изисква биографично обяснение. Достатъчни са изпълнението и отговорите от залата. След филма Калоуей отново пътува с „Minnie the Moocher“, посрещан както от дългогодишни почитатели, така и от нови слушатели. Киното му осигурява още една публика за песента от 1931 г.
Самият Калоуей разказва за Харлем
През 1981 г. документалният филм „Minnie the Moocher and Many, Many More“ проследява Калоуей из Харлем. Той обикаля квартала и си припомня музиканти, артисти и места от предишните десетилетия. Разказът включва лични срещи, а архивни музикални откъси показват хората и изпълненията, за които говори.
Тук ролята му е различна от тази в игралния филм. Калоуей представя собствените си спомени и свързва имената от историята на джаза с конкретни отношения и преживявания. Сред темите са началото му в Чикаго и значението на Луис Армстронг (Louis Armstrong) за професионалния му път.
„Minnie the Moocher“ присъства и в този разказ. Песента е част от начина, по който публиката разпознава човека, но документалният филм разширява срещата с него. Зад прочутото изпълнение се появява музикантът, който познава средата отвътре и може да разкаже за нея със собствен глас.
Какво запазва записът от 1931 г.
През 1999 г. „Minnie the Moocher“ влиза в Grammy Hall of Fame. Записът е избран и за класа на Националния звукозаписен регистър на САЩ за 2018 г., обявена през март 2019 г. Отличията насочват вниманието към конкретната плоча и нейното място в музикалната история.
Историята ѝ обаче се разгръща чрез повече от един носител. Грамофонният запис запазва гласа и оркестъра; анимацията пренася музиката и движенията в рисуван свят; телевизията показва работата му с различни песни; „Блус брадърс“ представя изпълнението на нови зрители. Всеки от тези случаи добавя различен начин да срещнем Калоуей.
В тях се повтаря едно конкретно действие: той предлага музикална фраза и оставя място за отговор. Публиката получава възможност да участва, а певецът превръща нейния опит в част от изпълнението. Именно тази среща обяснява защо песен от 1931 г. може да бъде толкова убедителна и във филм, излязъл почти половин век по-късно.
Свързани материали
- Каб Калоуей (Cab Calloway) – рожден ден
- Каб Калоуей (Cab Calloway) – кончина
- Каб Калоуей (Cab Calloway) – биография и творчество
- Луис Армстронг – живот и музика
- Дюк Елингтън и неговият джазов оркестър
- Дизи Гилеспи – биография и музикален принос
- Джордж Гершуин – живот и творчество
- „Порги и Бес“ – опера от Джордж Гершуин
- История на джаза – част 5, Биг бенд
- История на джаза – част 6, Суинг
- История на джаза – част 7, Бибоп
Източници
- Library of Congress – „Minnie the Moocher“, исторически очерк от Хърб Бойд
- Library of Congress – Национален звукозаписен регистър, клас за 2018 г.
- Library of Congress – съобщение за попълненията в регистъра, 20 март 2019 г.
- Library of Congress – Jazz Singers: Cab Calloway
- PBS, American Masters – Cab Calloway’s Renaissance
- PBS, American Masters – When Cab Calloway Was Betty Boop’s Co-Star
- Smithsonian – анимационният филм „Minnie the Moocher“
- Smithsonian – Каб Калоуей в „Kreisler Bandstand“, 1951 г.
- Smithsonian – „Minnie the Moocher and Many, Many More“, 1981 г.
- American Film Institute – „The Blues Brothers“: роли, музика и сюжет
- American Film Institute – „When You’re in Love“: история на филма и музикални кредити
- Internet Broadway Database – сценичните роли на Каб Калоуей
- Официален сайт на Каб Калоуей – хронология
- Recording Academy – Grammy Hall of Fame
