През 1985 г. Стинг (Sting) прави нещо, което отстрани изглежда почти нелогично – отдалечава се от The Police, една от най-успешните групи в света, и започва отново със съвсем различни музиканти. Вместо да повтори сигурната формула зад „Roxanne“, „Message in a Bottle“ и „Every Breath You Take“, той събира около себе си млади американски джаз инструменталисти и записва The Dream of the Blue Turtles.
Рискът е огромен. Но именно това решение превръща Стинг от фронтмен на велика група в самостоятелен артист със собствен музикален свят.
Защо Стинг напуска The Police точно на върха?
В началото на 80-те The Police вече не са просто успешна британска група.
Synchronicity от 1983 г. ги поставя сред най-големите имена в световната популярна музика, а „Every Breath You Take“ се превръща в международен хит.
За повечето музиканти подобен успех би бил причина да запазят формулата възможно най-дълго.
При Стинг се случва обратното.
Години по-късно той признава, че решението да тръгне самостоятелно не изглеждало особено логично. Да напуснеш група с подобен успех означавало реален риск да се провалиш.
Но имало и друг проблем – триото вече определяло начина, по който музиката му може да звучи.
Стинг избира свободата пред сигурната формула
The Police имат необикновено ефективен състав: Стинг на бас и вокали, Andy Summers (Анди Съмърс) на китара и Stewart Copeland (Стюарт Коупланд) на барабани.
Точно ограниченията на триото помагат да се роди характерното им звучене. В него има пространство между инструментите, необичайна ритмика и смесица от рок, new wave, реге и поп.
Но всяка успешна формула постепенно може да се превърне и в ограничение.
Стинг иска да чуе как песните му ще звучат с повече инструменти, различна хармония, друга ритмична свобода и музиканти, които идват от различна традиция.
Затова вместо да създаде „The Police без The Police“, той прави нещо много по-рисковано.
Сменя музикалната среда.
Четирима джаз музиканти променят света на Стинг
За първия си голям солов проект Стинг привлича Branford Marsalis (Бранфорд Марсалис) – саксофон, Kenny Kirkland (Кени Къркланд) – клавишни, Darryl Jones (Дарил Джоунс) – бас, и Omar Hakim (Омар Хаким) – барабани.
Това не са музиканти, избрани просто да възпроизвеждат вече познатото звучене.
Те идват от света на джаза и носят различно отношение към импровизацията, ритъма и взаимодействието в ансамбъла.
Особено любопитен е изборът на Darryl Jones. Самият Стинг е басист, но в новата група често може да остави баса и да се концентрира върху вокала и китарата.
Това е символична промяна: той вече не е длъжен да изпълнява същата функция, която е имал в The Police.
„The Dream of the Blue Turtles“ не звучи като продължение на The Police
Албумът излиза през 1985 г.
Още първите записи показват, че целта не е да бъде пресъздадена старата група с нови лица.
В „If You Love Somebody Set Them Free“, „Fortress Around Your Heart“, „Russians“ и останалите композиции се срещат поп и рок структура, джазово музициране, соул, реге и по-свободни инструментални отношения.
Дори стара песен на The Police – „Shadows in the Rain“ – е преобразена така, че да принадлежи на новия ансамбъл.
Това е важната разлика между промяната на групата и промяната на музикалното мислене.
Стинг прави второто.
Рискът на Стинг се оказва успешен
Експериментът можел лесно да отчужди част от публиката на The Police.
Вместо това The Dream of the Blue Turtles достига №2 в американската класация Billboard 200, получава многократно платинен статут в САЩ и две номинации за Grammy, включително за албум на годината.
Но по-важният резултат не е само търговският успех.
Стинг доказва, че публиката е готова да го приеме извън звуковата идентичност на The Police.
От този момент соловата му кариера вече не изглежда като временен страничен проект.
Стинг не изоставя The Police – той започва да променя песните им
Един от най-интересните детайли в първото солово турне е присъствието на песни от The Police.
Стинг не се опитва да заличи миналото си.
Вместо това новите музиканти получават свободата да променят стария материал.
Така песни като „Shadows in the Rain“ и „Driven to Tears“ могат да придобият различен ритъм, нов аранжимент и повече пространство за инструментално взаимодействие.
Този подход ще остане характерен за него и по-късно – песента не е непременно окончателно фиксирана от студийния запис.
Тя може да продължи да се променя на сцената.
Какво губи Стинг, когато напуска The Police?
Промяната има цена.
Andy Summers и Stewart Copeland не са просто акомпаниращи музиканти.
Китарата на Summers и необикновеното ритмично мислене на Copeland са съществена част от идентичността на The Police. Химията между тримата не може просто да бъде заменена с по-виртуозни инструменталисти.
Стинг губи точно това – уникалния звук, който съществува само когато тези трима музиканти свирят заедно.
Но получава нещо друго: възможността всяка следваща песен да изисква различен състав, различен инструмент или различен жанров контекст.
От „Russians“ до „Englishman in New York“ – новият музикален свят на Стинг
След първия солов албум става ясно, че експериментът няма да бъде еднократен.
През 1987 г. …Nothing Like the Sun продължава разширяването на музикалния му език.
„Englishman in New York“ съчетава достъпна поп мелодия с характерното присъствие на саксофона на Branford Marsalis. „Fragile“ използва много по-интимно звучене. В други произведения се появяват джаз, реге и музикални влияния извън стандартния британски рок.
Така започва да се оформя истинската солова идентичност на Стинг.
Не един определен жанр, а свободата да преминава между тях.
Може ли музикант да напусне собственото си най-голямо постижение?
Историята на Стинг е интересна именно защото поставя този въпрос.
The Police не са провал, от който трябва да избяга.
Тъкмо обратното – групата е неговият най-голям успех дотогава.
Но творческият успех и творческата свобода невинаги означават едно и също.
Когато една формула започне да определя какво публиката очаква от артиста, изборът е между повторението на доказаното и риска от промяна.
Стинг избира риска.
Стинг и The Police все пак се срещат отново
Историята не завършва с окончателно скъсване.
През 2007 г., три десетилетия след създаването на групата, Стинг, Andy Summers и Stewart Copeland отново застават заедно на сцена.
The Police предприемат мащабно световно турне, а песни като „Message in a Bottle“, „Roxanne“ и „Every Breath You Take“ отново звучат в оригиналния формат на триото.
Събирането показва нещо важно: соловата кариера на Стинг не унищожава наследството на The Police.
Двете истории вече могат да съществуват паралелно.
„Message in a Bottle“ остава мостът към The Police
Една от песните, които най-добре свързват тези два периода, е „Message in a Bottle“.
През 1979 г. тя става първият №1 сингъл на The Police във Великобритания. Десетилетия по-късно продължава да бъде част от концертния свят на Стинг и от историята на групата.
На „Даскалът по музика“ историята на този пробив е разгледана отделно:
„Message in a Bottle“ – първият №1 на The Police
Защо решението на Стинг има значение и днес?
Историята лесно може да бъде сведена до клишето за музикант, който напуска известна група и започва солова кариера.
При Стинг обаче интересното е друго.
Той не просто сменя името върху обложката.
Сменя хората около себе си, начина на аранжиране, инструменталните роли и част от музикалния език.
Това е причината соловите му записи да не звучат като The Police с различен барабанист и китарист.
И точно тук се крие по-широкият урок от тази история: понякога най-големият риск за един творец не е да изостави успешната формула, а да остане в нея прекалено дълго.
Свързани материали
- Стинг – от The Police до световна солова кариера
- Стинг – биография, The Police, песни и музикален стил
- „Message in a Bottle“ – първият №1 на The Police
- История на рок музиката
- История на поп музиката
- Музикални термини и понятия
Източници
- Sting – The Dream of the Blue Turtles: 40th Anniversary
- Sting – The Dream of the Blue Turtles
- Sting – The Police reunion, 2007
