Адолф Сакс и инструментите, които променят духовите състави

Споделете в

Оценете

Адолф Сакс (Adolphe Sax, 1814-1894) е белгийски инструментален майстор, изобретател и музикант, създател на саксофона. Работи в Брюксел и Париж и участва в обновяването на духовите инструменти през XIX век. Неговото име е свързано и със саксхорните, с усъвършенстването на баскларинета и с обучението на първите поколения саксофонисти. Дейността му обхваща изработването на инструменти, изпълнението, преподаването и събирането на исторически образци.

Адолф Сакс и семейната работилница в Брюксел

Сакс е роден на 6 ноември 1814 г. в Динан, на територията на днешна Белгия. Кръщелното му име е Антоан-Жозеф (Antoine-Joseph), но още от детството е известен като Адолф. Баща му Шарл-Жозеф Сакс (Charles-Joseph Sax) първоначално работи като мебелист, а след това се утвърждава като производител на духови инструменти в Брюксел.

Семейната работилница дава на момчето пряк достъп до материалите, инструментите и производствените операции. В семейството има единадесет деца, а четири от тях продължават занаята. Сред тях е и Антоан-Алфонс (Antoine-Alphonse Sax), който също разработва духови инструменти. Адолф израства в среда, в която музиката и техническата работа се срещат ежедневно.

Още на петнадесет години той представя две флейти и кларинет на промишлено изложение в Брюксел. Ранните му опити предхождат саксофона и показват, че интересът му не е ограничен до един инструмент. За него изработването и усъвършенстването вървят заедно: съществуващите конструкции са отправна точка за нови решения.

Музикално образование и установяване в Париж

В Брюкселската консерватория Сакс учи пеене, флейта и кларинет. Практиката като изпълнител допълва подготовката му в работилницата. Един от ранните му успехи е усъвършенстваният баскларинет. През 1839 г. той го представя в Париж, където установява контакти с влиятелни музиканти. През 1842 г. се установява трайно във френската столица.

Подкрепя го композиторът Ектор Берлиоз (Hector Berlioz), който представя инструментите му в Journal des débats на 12 юни 1842 г. Сакс демонстрира изобретенията си и като изпълнител. Така композиторите могат да чуят техните възможности, вместо да ги преценяват само по чертежи и описания.

Парижката работилница постепенно се превръща в значително предприятие. Според историческата хронология на Henri SELMER Paris през 1848 г. в нея работят до 191 души, а между 1843 и 1860 г. са произведени приблизително 20 000 инструмента. Мащабът включва различни духови инструменти, а не само саксофони.

Адолф Сакс и изобретяването на саксофона

През 1846 г. Адолф Сакс патентова саксофона. Основата на конструкцията е съчетанието на конична тръба с мундщук и единична тръстикова пластинка. Именно пластинката участва във възбуждането на въздушния стълб. Затова саксофонът се отнася към дървените духови инструменти, въпреки че корпусът му обикновено е метален.

Замисълът обхваща семейство от инструменти в различни регистри. Това позволява саксофоните да изпълняват различни партии и да се съчетават помежду си. В разпространения саксофонен квартет участват сопран, алт, тенор и баритон. Сопранът е най-високият глас в този състав, но в цялото семейство съществуват и по-високи инструменти.

Запазеният в Metropolitan Museum of Art сопранов саксофон в си бемол от 1882 г. е конкретен образец от работата на Сакс. Изработен е в Париж от месинг с дървени части. Такива музейни инструменти позволяват ранните конструкции да се изследват чрез действителните им размери, материали и механика.

Саксофонът първоначално е предназначен за военните духови състави и оркестъра. Неговото развитие започва десетилетия преди появата на джаза. Затова определянето му единствено като джазов инструмент пропуска средата, в която възниква, и първоначалните задачи на създателя му.

Саксхорни и други духови инструменти

Адолф Сакс работи и върху медни духови инструменти. Особено важни са саксхорните, чието семейство включва инструменти с различна височина и сходен характер на звучене. Те оказват силно влияние върху духовите състави. Сред техните съвременни наследници са еуфониумът, тенорхорнът и баритонът.

Разпространението на саксхорните подпомага развитието на любителските духови оркестри. Тези състави дават възможност и на представители на работническите среди да участват в организирано музициране, извън професионалните концертни институции и военните оркестри.

Друга посока са опитите да се подобри интонацията на вентилните инструменти. При тромбон със шест независими вентила Сакс търси решение на неточностите, които възникват при комбиниране на вентилите в обичайната система. Запазен в Metropolitan Museum of Art образец от около 1863 г. показва тази конструкция.

Колекцията на Selmer съхранява и други негови разработки: тромбон с три вентила, тромпет с четири вентила и контрабасов саксхорн в ми бемол. Последният модел е представен на Световното изложение в лондонския Кристален дворец през 1851 г. Тези инструменти разкриват колко широк е кръгът на техническите му търсения.

В същата музейна сбирка има и тромпет с тринадесет фунии, създаден около 1900 г. от сина му. Той трябва да се разграничава от работата на самия изобретател, който умира през 1894 г. Семейното име върху инструмент или музейно описание невинаги обозначава едно и също поколение майстори.

Преподаване и патентни спорове

През 1857 г. Сакс поема клас по саксофон в Парижката консерватория. Преподава до закриването му през 1870 г. Наред с производството той работи за подготовката на изпълнители, способни да използват новия инструмент в професионални състави. Същевременно кариерата му е съпътствана от продължителни спорове с други производители и съдебни дела за патентите.

Колекцията на Адолф Сакс

Сакс изгражда лична сбирка от 467 музикални инструмента от различни епохи и части на света. В нея събира собствени изделия, инструменти на баща си и образци от конкурентни работилници. Колекцията включва и неевропейски инструменти, така че интересите му надхвърлят собственото производство.

През 1877 г., при финансовите затруднения на предприятието, сбирката е предложена за продажба и впоследствие се разпръсва. Сред купувачите е Виктор-Шарл Майон (Victor-Charles Mahillon), уредник на новооснования инструментален музей към Брюкселската консерватория. Днес Музеят на музикалните инструменти в Брюксел съхранява 33 инструмента от тази колекция.

Кончина и продължаване на семейното производство

Адолф Сакс умира на 7 февруари 1894 г. в Париж, на 79 години. Погребан е в гробището Монмартър. Семейното производство продължава под ръководството на сина му Адолф-Едуар (Adolphe-Édouard Sax). През 1929 г. Henri Selmer придобива предприятието Adolphe Sax & Cie и включва в собственото производство неговите работници и натрупаните технически знания.

Саксофонът през XX век и паметта за изобретателя

През XX век саксофонът получава широко разпространение чрез джаза и популярната музика. Чарли Паркър (Charlie Parker), Стан Гец (Stan Getz), Джон Колтрейн (John Coltrane) и Уейн Шортър (Wayne Shorter) развиват различни изпълнителски подходи. Техните записи принадлежат на друга епоха, но показват възможностите на инструменталното семейство, създадено от Сакс.

Паметта за майстора се пази и в родния му Динан. Там изложбеното пространство „Къщата на господин Сакс“ представя живота и изобретенията му, а саксофонът присъства в градските художествени проекти. Музейните колекции в Брюксел и Ню Йорк допълват тази памет със запазени инструменти, които могат да бъдат изследвани като част от историята на инструменталното майсторство.

Свързани материали

Източници

Адолф Сакс (Adolphe Sax)