Бисер Киров (1942-2016) е български певец и композитор, чиято кариера обхваща концертната сцена, звукозаписа, телевизията и културната дипломация. Работи с оркестър „Балкантон“, изпълнява песни на различни езици и създава собствена музика. Сред свързаните с името му заглавия са „Юноша“, „Голямата къща“ и „Сонет“, а международните му изяви го отвеждат пред публика в Европа и извън нея.
Професионалният му път започва през 60-те години. През следващите десетилетия Киров се утвърждава като солов изпълнител, участва в музикални филми и записва репертоар за възрастни и за деца. В различните периоди от живота си се занимава и с режисура и представяне на българската култура в чужбина.
Произход и образование на Бисер Киров
Бисер Христов Киров е роден на 4 септември 1942 г. в София. Баща му Христо Николов Киров е пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден, а майка му се казва Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя – Апостол и Цвети.
През 1961 г. завършва софийското 22-ро училище с пълно отличие. Интересите му обхващат различни области: свири на цигулка, виола и китара, учи журналистика в Софийския университет и завършва Висшия химикотехнологичен институт. Образованието му не следва единствено музикална посока, въпреки че именно сцената постепенно се превръща в основната му професионална среда.
Георги Минчев, Морис Аладжем и оркестър „Балкантон“
Сред ранните му музикални партньори е Георги Минчев. Двамата изпълняват рок дуети, преди да изградят самостоятелните си кариери. Тези съвместни занимания свързват началото на Киров с ранната българска рок сцена, в която певци и инструменталисти експериментират с репертоар и различни състави.
В края на 1966 г. Киров се запознава с Морис Аладжем. Срещата с композитора и ръководител на оркестър „Балкантон“ е решаваща за професионалното му развитие. През 1967 г. започва работата му като вокален изпълнител с този състав, а сътрудничеството с Аладжем се свързва с песента „Юноша“.
Оркестровият съпровод става част от новата му професионална среда. Певецът вече работи с ансамбъл, който изгражда инструменталната страна на изпълнението. Този етап предхожда широката му международна известност и поставя началото на продължителна кариера в популярната музика.
Международната кариера на Бисер Киров
През 70-те и 80-те години Бисер Киров разширява концертната си дейност. Особено активно работи в Германската демократична република и СССР. През 1971, 1972, 1975 и 1977 г. е солист в берлинския „Фридрихщадтпаласт“. Изявите му пред различни публики вървят успоредно със записи на песни на няколко езика.
Плочите му излизат в България, ГДР, СССР, Полша и Куба. Международният репертоар включва както произведения на други композитори, така и негова музика. Сред фестивалните успехи в кариерата му е отличието на „Златният Орфей“, свързано с песента „Сонет“. Фестивалите, концертите и звукозаписът са взаимно допълващи се страни на професионалната му работа.
Филмът „Zu Gast bei B. K.“
Германското изписване Bisser Kirow присъства в документалния филм „Zu Gast bei B. K.“ от 1975 г. Лентата е продукция на DEFA, с режисьор и сценарист Уве Белц (Uwe Belz), и продължава 26 минути. Тя представя певеца чрез шест песни на български и немски и интервюта за неговия живот.
Музикалният портрет е изграден като пътуване из България. В него присъстват Черноморието, църквата „Христос Пантократор“ в Несебър, Рилският манастир и София. Киров разказва за образованието, семейството и концертните си планове. Филмът съчетава представянето на изпълнителя с образи от страната му.
Това екранно присъствие допълва концертната кариера. Пред чуждестранните зрители Киров се появява не само с отделна песен, а като централен участник в цялостен музикален разказ. Германските и българските изпълнения са част от един портрет, който показва как работи с публика на повече от един език.
Авторски песни и дуетни партньорства
Бисер Киров има и собствен композиторски репертоар. „Голямата къща“ е сред песните, които изпълнява по своя музика. Авторската му дейност обхваща произведения на български, руски, немски и други езици. Така музиката му достига до различни публики както чрез концертите, така и чрез изданията.
В неговата кариера ролите на певец и композитор се допълват, но не съвпадат във всяка песен. Наред със собствените произведения той записва музика на други автори. Дуетните му партньорства включват и Йорданка Христова, с която споделя обща концертна среда и дългогодишно колегиално познанство.
Бисер Киров и песните за деца
Отделно място заема работата му за деца. Албумът „Дискотека в Мальчугании“ е записан през 1988 г. и издаден през 1990 г. от „Мелодия“. В него участват Киров и Големият детски хор на Всесъюзното радио и Централната телевизия. Сред сътрудниците е аранжорът Борис Чакъров.
Изданието съдържа дванадесет песни. Сред тях са „Лето“, „Прогулка“, „Люблю“, „Утро“, „Новый год“ и „Дискотека“, за които музиката е на Киров. В програмата присъстват и произведения на Александра Пахмутова, включително „Жили-были“ и „Кто пасётся на лугу“. Албумът събира негови композиции и репертоар от друг автор.
В „Карамела Му“ и „Электронная игра“ музиката на Киров е съчетана с текстове на Богдан Томов. При „Лето“, „Прогулка“ и още няколко заглавия като автор на текста е посочен Матей Стоянов.
Детският хор е съществен участник в изпълненията, а заглавията насочват към разходките, игрите, сезоните и празниците. Този проект разширява представата за Киров отвъд песните за възрастна публика. Той създава и изпълнява музика, предназначена за съвместна работа с млади певци.
Музикална режисура и културна дипломация
През 80-те години Бисер Киров изучава музикална режисура в Москва и завършва през 1988 г. По-късно реализира свои предавания по Българската национална телевизия. Така към изявите му като певец и автор се прибавя подготовка за работа с музикално изпълнение в екранна среда.
Между ноември 2006 и юли 2010 г. е съветник по културата в българското посолство в Москва. Това е различна професионална роля от концертната дейност. Тя го свързва с институционалните отношения между двете страни, след като вече има дългогодишни контакти с руската публика и музикални среди.
Кончина и „Благодарствена песен“
Бисер Киров умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин, на 74-годишна възраст. Поклонението в София се състои в Народния театър „Иван Вазов“. Близки, колеги и представители на културни институции се събират, за да се простят с него.
През 2017 г., по повод 75 години от рождението му, излиза автобиографията „Благодарствена песен“. Киров я завършва приживе, но не успява да види изданието. На представянето присъстват Йорданка Христова, Веселин Маринов, Михаил Белчев и Иван Налбантов, чиито спомени допълват авторския разказ.
Музикалното му наследство обединява няколко различни области: българската естрадна песен, международния концертен репертоар, авторската музика и работата за деца. „Юноша“, „Голямата къща“, филмът на DEFA и детският албум показват конкретни страни от тази кариера. Заедно с автобиографията те съхраняват както изпълненията, така и разказа на Бисер Киров за собствения му живот.
Свързани материали
- Бисер Киров – рожден ден
- Бисер Киров – кончина
- Бисер Киров – българските песни пред чуждата публика
- Васил Найденов – биография и музикален път
- Йорданка Христова – рожден ден и музикална кариера
Източници
- БНР, Радио България – „Бисер Киров празнува 70 годишнина“, 5 септември 2012 г.
- БНР, Радио София – „Почина Бисер Киров – една от легендите на българска музикална сцена“, 7 ноември 2016 г.
- Архивен фонд на БНР – „Цвете за Гошо“
- Архивен фонд на БНР – Йорданка Христова: биографичен материал и дуетни партньорства
- DEFA-Stiftung – „Zu Gast bei B. K.“ (1975): филмови данни и съдържание
- „Мелодия“ – „Бисер Киров: Дискотека в Мальчугании“: участници, авторски кредити и дати
- Съюз на българските писатели – „България се прости с легендата Бисер Киров“
- БНТ – „Благодарствена песен“: автобиографична книга на Бисер Киров, 4 септември 2017 г.