Споделете в
Оценете
Цветан Цветанов (композитор)
Цветан Цветанов (1931-1982), български композитор и педагог.

Цветан Цветанов (1931-1982) е български композитор и педагог, автор на симфонична, камерна, вокална и музикално-сценична музика. Творчеството му включва четири симфонии, два балета, произведения за солисти и оркестър, песни и обработки на народна музика. Като преподавател по хармония и композиция той свързва собствената си творческа работа с подготовката на млади музиканти в Българската държавна консерватория.

Сред българските композитори Цветан Цветанов принадлежи към третото поколение. Той се утвърждава през втората половина на ХХ век, когато в българската музика съжителстват различни отношения към фолклора, класическите форми и новите композиционни техники. В неговото творчество мелодичната изразителност и ясното изграждане на формата запазват важно място.

Произход и първи музикални занимания

Роден е на 6 ноември 1931 г. в София. Баща му Ценко Цветанов е писател и литературен критик, а майка му Антония Аврамова е цигуларка. Тя му дава първите уроци по цигулка. След това негов учител става вуйчо му Владимир Аврамов, един от значимите български цигулкови педагози.

Семейната среда събира литературата и инструменталното музициране. В по-късните спомени на съпругата му, пианистката Гергана Владова, тази културна атмосфера присъства като важна част от ранното му развитие. Самият Цветанов владее и пианото, и цигулката – съчетание, което неговият колега Пенчо Стоянов изрично отбелязва в разказа си за него.

Обучението на Цветан Цветанов при Хаджиев и Владигеров

Цветанов изучава композиция при Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров. Обучението му преминава през различни етапи: овладяване на по-малките форми и постепенно насочване към големите композиционни задачи. Завършва Българската държавна консерватория през 1956 г., в период на утвърждаване на специализираното обучение по композиция в България.

По спомените на Пенчо Стоянов, представени в изследването на Денислав Томов за академичната композиторска школа, Хаджиев насочва него и Цветанов към Владигеров за работа върху големите форми и особено оркестровото писане. Така двамата млади автори продължават подготовката си при преподавател, чийто опит обхваща както симфоничната, така и концертната музика.

Преподавателска и обществена дейност

Първите професионални години на Цветан Цветанов съчетават няколко занимания. От 1956 г. той преподава хармония в консерваторията, а между 1956 и 1958 г. работи като редактор на музикални издания в Централния дом на народната армия. Преподаването остава трайна част от професионалния му път.

През 1976 г. става професор по композиция и хармония. През 1976-1977 г. е секретар на Съюза на българските композитори. Участва и в журита на музикални фестивали и конкурси, като работата му в музикалните институции върви успоредно със създаването на собствени произведения.

Четирите симфонии на Цветан Цветанов

Оркестровото творчество на Цветан Цветанов включва четири симфонии: Първа от 1964 г., Втора от 1969 г., Трета от 1972 г. и Четвърта от 1975 г. Последната е предназначена за камерен оркестър. Различният изпълнителски състав я отделя от предходните три симфонии и поставя жанра в по-малък инструментален мащаб.

Третата симфония присъства в концертния живот още през 1973 г. На 27 февруари тя е включена в концерт на Симфоничния оркестър на БНР в зала „България“, а на 31 март същата година звучи там в програма на Големия радиооркестър от Берлин. Така произведението достига до публика чрез различни оркестрови състави.

Историята на Четвъртата симфония също може да се проследи през изпълненията ѝ. Тя е представена на 6 февруари 1976 г. в прегледа „Нова българска музика“. По-късно звучи в концерт на Колегиума за камерна музика през 1979 г. и с радиооркестъра под диригентството на Камен Големинов през февруари 1982 г.

Други оркестрови произведения на Цветан Цветанов и Концертино за пиано

Сред другите му оркестрови произведения са Симфониета, „Радостна увертюра“, „Празничен концерт“ и „Симфонични вариации“. Заглавията показват интерес към различни жанрове: от кратката увертюра до многочастното концертно произведение и вариационното развитие. Те допълват симфониите с други възможности за изграждане и преобразяване на музикалния материал.

Концертиното за пиано и камерен оркестър е от 1970 г. Изпълнението му на 12 октомври същата година е свързано със „Софийски солисти“, диригента Васил Казанджиев и пианистката Олга Шевкенова. През март 1973 г. ансамбълът отново го включва в програмата си за Дните на българската симфонична и камерна музика.

Балетите „Орфей и Родопа“ и „Легенда за Сибин“

Балетът „Орфей и Родопа“ е поставен в Софийската опера през 1960 г. От неговата музика Цветанов оформя и симфонична сюита. Това дава на материала две форми на представяне: в сценичния разказ с танц и в оркестровото изпълнение, при което музиката се възприема самостоятелно.

Вторият му балет е „Легенда за Сибин“, посочен в каталога на Съюза на българските композитори с година 1982. И тази сценична творба има концертно продължение. Сюита из балета е изпълнена на 9 февруари 1987 г. от Симфоничния оркестър на БНР в зала „България“ в рамките на „Нова българска музика“.

Камерни произведения и музика за обучение

Камерният каталог обхваща струнни и духови инструменти в съчетание с пиано. Сред произведенията са „Тема с вариации за струнен квартет“, Соната за цигулка и пиано, „Прелюд, песен и хорал“ за цигулка и пиано и Соната за виолончело и пиано. За флейта и пиано създава две пиеси и концертна пиеса.

В „20 леки пиеси за цигулка и пиано“ и Сонатината за пиано присъства и интересът му към учебния репертоар. Тук произведенията са предназначени за различна изпълнителска ситуация от голямата симфонична сцена. Заглавието на цигулковия сборник ясно посочва достъпността като част от неговото предназначение.

Хорова музика и произведения със слово

Вокално-оркестровите творби използват различни съчетания на слово, солов глас и ансамбъл. „Великото начало“ е симфонична поема за рецитатор и оркестър, „Стълбата“ е балада за алт, хор и оркестър, а „Балада за целувката на Ботев“ е за хор и симфоничен оркестър. „Завръщане при подвига“ съчетава четец и духов оркестър.

Тези състави разграничават ролята на изговорения текст от тази на изпятото слово. При рецитатора текстът запазва речевото си произнасяне, докато солистът и хорът го включват в мелодичната линия. В каталога на Цветанов присъстват и двата подхода, наред със самостоятелните хорови и солови песни.

Музиката му е свързана и с обществените теми на неговото време. Първата симфония носи заглавието „Революционна“, а Третата е създадена по повод годишнина от Септемврийското въстание. Наред с историческите посвещения композиторът развива инструментални жанрове без литературно заглавие, както и обработки на български народни песни.

Кончина и музикално наследство на Цветан Цветанов

Цветан Цветанов умира на 4 април 1982 г., на петдесетгодишна възраст. След смъртта му концертните изпълнения и архивните записи продължават да представят различни страни на неговото творчество. Сред съхранените ранни изпълнения е записът на „Тема с вариации за струнен квартет“, направен от квартет „Аврамов“ през 1955 г.

Мястото му в българската музика се определя едновременно от оркестровите произведения, музиката за сцената и по-малките инструментални форми. Към тях се прибавя преподавателската работа в консерваторията. Тази широта свързва името му с няколко области на професионалното музициране: композирането, обучението, ансамбловото изпълнение и работата на големите оркестри.

Свързани материали

Източници

Цветан Цветанов (композитор)