Стефан Ременков пише музика за пиано и представя свои произведения като солист. На 6 февруари 1976 г. в зала „България“ той изпълнява Втория си клавирен концерт със Симфоничния оркестър на Българското радио. Три години по-късно отново е сред солистите в програма със собствена концертна творба. Тези участия показват една съществена страна на композитора: неговата музика преминава от нотния лист към сцената и чрез собствените му ръце.
Пианото присъства в творчеството му в различни роли. Понякога е самостоятелен инструмент в соната или прелюдия, друг път участва в камерно партньорство, а в концертите застава срещу оркестъра. Именно през тези различни състави може да бъде проследена продължителна работа с един инструмент, започнала през ученическите години и продължила до зрелия му творчески период.
Обучението при Димитър Ненов, Владигеров и Стоянов
Роденият на 30 април 1923 г. в Силистра музикант завършва висшето си образование в София през 1950 г. Изучава пиано при Димитър Ненов, а композиция при Панчо Владигеров и Веселин Стоянов. Това са три различни творчески личности, свързани с утвърждаването на професионалната българска музика през първата половина на XX век.
Ненов сам съчетава дейността на пианист, композитор и преподавател. Пише клавирна и симфонична музика, концертира и работи като камерен изпълнител. Сред неговите ученици са и Лазар Николов, Трифон Силяновски, Милена Моллова и Светла Протич. Ременков се обучава в среда, в която пианистът може да бъде едновременно изпълнител на установения репертоар и създател на нова музика.
След дипломирането работи като асистент по музикален анализ. По-късно специализира композиция при Арам Хачатурян (Aram Khachaturian) в Московската консерватория. Първият му концерт за пиано и оркестър вече е написан. Така специализацията идва в момент, когато младият автор има завършено произведение в жанр, към който ще се връща и през следващите десетилетия.
От ранните пиеси до клавирните сонати
В каталога на Стефан Ременков „Пет пиеси“ са отнесени към 1939 г., когато той е на шестнадесет години. Следват „Две пиеси“ от 1941 г. и „Панорама“ от 1947 г. Тези дати поставят началото на клавирното му творчество преди завършването на академията. Инструментът е част от собственото му обучение, но вече е и предмет на авторска работа.
Сонатината от 1949 г. и „Десет прелюдии“ от 1955 г. добавят други жанрове към тази линия. Кратката пиеса, цикълът и сонатното произведение изискват различен мащаб на организацията. При миниатюрата музикалната идея трябва да получи убедителен облик в ограничено пространство; сонатата предполага по-продължително развитие и отношения между отделните части.
В началото на 60-те години се появява „Соната-концертанте“. Самото заглавие свързва сонатния жанр с концертното представяне на инструмента. По-късно работата върху клавирната соната продължава: биографичният текст върху авторската плоча на „Балкантон“ посочва Шеста соната от 1980 г., а през 1985 г. на концерт е изпълнена Седма соната.
Това е дълъг период за един жанр: от ранните клавирни опити до произведенията от последното десетилетие на живота му. За пианистите той предлага различни възможности за избор на репертоар. Ременков може да бъде представен с кратка пиеса или с по-мащабно произведение, без концертната програма непременно да включва оркестър.
Първият концерт на Стефан Ременков в авторски запис
Концертът за пиано и оркестър №1 е от 1953 г. Особено ценен е записът, в който солира самият композитор със Симфоничния оркестър на Българското радио под диригентството на Иван Вульпе. Изпълнението е включено в авторска плоча от поредицата „Панорама на българското музикално творчество“ на „Балкантон“.
Произведението е представено в три части: Allegro ma non troppo, Andante и Allegro giocoso. Темповите означения очертават редуване на подвижно начало, по-бавна средна част и оживен финал с игрови характер. Това е общият план на цикъла; конкретното му музикално развитие се разкрива в самото изпълнение.
Авторският запис дава възможност да бъде чут Ременков и като пианист. Начинът на фразиране, темпото, паузите и съотношението между солист и ансамбъл принадлежат на определено изпълнение, създадено съвместно с диригента и оркестъра. Запазването му е важно именно защото съхранява този конкретен прочит на произведението.
Плочата събира Първия клавирен концерт с Концертино за цигулка и оркестър и Сюита за флейта и струнен оркестър. Цигулковата партия е изпълнена от Райна Манолова, а флейтовата от Лидия Ошавкова; и двете творби са под диригентството на Драгомир Ненов. Така клавирният концерт е поставен редом с музика за други солиращи инструменти.
Вторият концерт в зала „България“ през 1976 г.
Шестнадесет години след първия се появява Концертът за пиано и оркестър №2, датиран от 1969 г. Ременков вече има зад себе си симфонични и камерни произведения, преподавателска работа и специализацията в Москва. Завръщането към концерта е част от зрялото му творчество.
На 6 февруари 1976 г. произведението е включено в прегледа „Нова българска музика“. Солист е композиторът, диригент е Михаил Милков, а изпълнителският състав е оркестърът на Българското радио. Концертът се провежда в зала „България“ и поставя произведението в обща програма с други български автори.
Същата вечер са представени „Тревожни пътища“ за рецитатор и оркестър от Александър Текелиев, Соната за десет инструмента от Виктор Чучков и Четвърта симфония за камерен оркестър от Цветан Цветанов. Това съседство е показателно за разнообразието на тогавашната концертна музика: различни състави, различни жанрове и автори с различни интереси.
За Ременков участието има и изпълнителско измерение. Той поема соловата партия в собственото си произведение пред публика. Подобна изява изисква подготовка като пианист наред с композиторската работа и го поставя непосредствено сред музикантите, които осъществяват концерта.
Концертиното от програмата през 1979 г.
На 19 февруари 1979 г. „Нова българска музика“ представя Концертино за пиано и камерен оркестър от Стефан Ременков. На диригентския пулт е Димитър Манолов. Композиторът е посочен сред солистите в програмата, а концертът отново е в зала „България“ с оркестъра на радиото.
Камерният оркестров състав променя условията, в които се представя солиращото пиано. По-малката формация позволява различно съотношение между отделния инструмент и ансамбъла. Изборът на такъв състав показва, че концертните интереси на автора обхващат и друг мащаб освен големия клавирен концерт.
В същата програма присъстват Концерт за пиано и оркестър от Иван Димов и симфонична сюита из филма „Пътят към София“ от Кирил Цибулка. Клавирната музика се среща с произведение, пренесено от киното на концертния подиум. Прегледът събира различни области на българското композиторско творчество в една вечер.
Пианото в камерната музика на Стефан Ременков
Друг важен дял от творчеството на Стефан Ременков поставя пианото в непосредствено партньорство с отделни инструменти. Сонатата за цигулка и пиано е сред произведенията, свързани с репертоара на Боян Лечев. Цигуларят работи продължително за популяризирането на българската музика и изпълнява творби на няколко поколения композитори.
Такова партньорство е различно от соловия рецитал и концерта с оркестър. Двамата музиканти трябва да съгласуват фразите и темпото без посредничеството на диригент. Различният начин на звукоизвличане при цигулката и пианото прави съвместната работа върху артикулацията и баланса съществена част от подготовката.
„Акварел“ и „Хумореска“ са написани за цигулка или виола и пиано. Възможността за избор между двата струнни инструмента разширява изпълнителските им приложения. През 1979 г. се появява и Соната за флейта, обой и пиано, която включва клавира в ансамбъл с два дървени духови инструмента.
Клавирният квинтет добавя още една форма на съвместно музициране към този каталог. Съпоставени със сонатите и концертите, камерните заглавия показват колко различни задачи получава пианото в творчеството му: от самостоятелно изграждане на произведението до участие в смесен инструментален състав.
Седмата соната и концертът от 1985 г.
На 7 февруари 1985 г. камерната зала на комплекс „България“ приема програма със Седмата соната за пиано и Струнния квинтет на Ременков. Двете творби присъстват редом с произведения на Александър Попов, Артин Потурлян, Димитър Сагаев, Николай Стойков, Димитър Христов, Петър Христосков и Юлия Ценова.
Този концерт представя композитора в две различни области. Сонатата е за самостоятелно пиано, докато квинтетът изисква ансамблово взаимодействие на струнни инструменти. Поставянето им в обща програма позволява да се види автор, чиято работа не се ограничава до собствената му инструментална специалност.
Късното присъствие на сонатата в концертните програми е важно и за цялостната хронология на клавирното му творчество. Между ранните пиеси от края на 30-те години и изпълнението от 1985 г. стоят повече от четири десетилетия. През това време се сменят концертни състави и партньори, но пианото остава постоянна част от неговата работа.
Записите и изпълнителите след композитора
Стефан Ременков умира на 30 октомври 1988 г. След него остават нотни произведения, концертни програми и записи. Част от музиката му е съхранена в БНР и БНТ, а авторските грамофонни издания запазват както произведенията, така и имената на музикантите, които са ги представяли.
През 2020 г. Българският културен институт в Москва включва автора в поредицата „Музиканти представят композитори“. Пианистката Антонина Бонева разказва за творчеството му и представя запис на Концерта за виолончело и оркестър с нейния баща Бончо Бонев, оркестъра на радиото и диригента Васил Стефанов.
Записът е запазен в семейния ѝ архив. Макар произведението да е за виолончело, този пример допълва историята на композитора-пианист: неговата музика продължава да живее и чрез други солисти и техните семейства. Концертното изпълнение, радиозаписът и повторното представяне след десетилетия са последователни етапи от живота на една творба.
Клавирният репертоар на Ременков предлага няколко конкретни отправни точки: ранните пиеси и прелюдиите, сонатите, авторския запис на Първия концерт, Втория концерт и Концертиното. Заедно те представят музикант, който се връща към пианото в различни възрасти и състави. Най-прякото запознаване с него започва от тези произведения и от изпълненията, които са ги съхранили.
Свързани материали
- Стефан Ременков – биография и творчество
- Стефан Ременков – рожден ден
- Стефан Ременков – кончина
- Панчо Владигеров
- Веселин Стоянов
- Соната – музикален жанр
Източници
- Съюз на българските композитори – биография и произведения на Стефан Ременков
- Софийска филхармония – Стефан Ременков
- Софийска филхармония – Димитър Ненов и неговата изпълнителска и преподавателска дейност
- „Балкантон“, BCA 1300/430 – оригинална обложка с кредити и биографичен текст, дигитално копие
- Концертна програма от 6 февруари 1976 г. – Втори концерт за пиано и оркестър
- Концертна програма от 19 февруари 1979 г. – Концертино за пиано и камерен оркестър
- Концертна програма от 7 февруари 1985 г. – Седма клавирна соната и Струнен квинтет
- Архивен фонд на БНР – Боян Лечев и българският цигулков репертоар
- Български културен институт в Москва – Антонина Бонева представя Стефан Ременков
- Български културен институт в Москва – представяне на автора и записа на виолончеловия концерт
