В „Blues Walk“ Клифърд Браун (Clifford Brown) и тенор саксофонистът Харолд Ланд (Harold Land) си разменят все по-кратки фрази: първо по четири такта, после по два, по един и накрая по половин такт. След солото на барабаните двамата подготвят връщането към темата чрез разговор, в който времето за отговор непрекъснато се свива. Тази подробност разкрива много за квинтета на Браун и Макс Роуч (Max Roach).
Съставът остава в историята със забележителни солисти, но неговите записи показват и прецизна ансамблова работа. Темите имат въведения, заключения, общи акценти и места за размяна на реплики. Пианото, контрабасът и барабаните участват в изграждането на музиката, а не просто отброяват времето между солата. Затова „Joy Spring“, „Daahoud“ и произведенията от „Study in Brown“ заслужават внимание като цялостни изпълнения.
Тези записи принадлежат към ранната история на хардбопа. В тях наследената от бибопа подвижност се среща с блусов репертоар и внимателно подготвени ансамблови решения. Отделните произведения показват това по различен начин, без да свеждат музиката до един-единствен модел.
Клифърд Браун и Макс Роуч създават квинтет
Когато започва партньорството през 1954 г., Роуч вече е утвърден музикант на бибопа. Работил е с Чарли Паркър (Charlie Parker), Дизи Гилеспи (Dizzy Gillespie) и други водещи изпълнители. През 1953 г. участва в прочутия концерт в Massey Hall, а с контрабасиста Чарлз Мингъс (Charles Mingus) е основал звукозаписната компания Debut Records.
Браун е по-младият партньор, но вече има записи и европейско турне с оркестъра на Лайънъл Хамптън (Lionel Hampton). Свирил е и с квинтета на Арт Блейки (Art Blakey) в Birdland. Неговият богат тон, мелодична изобретателност и техническа подготовка го правят убедителен съръководител на собствена формация.
В състава, познат от студийните записи през август 1954 г., към двамата се присъединяват Харолд Ланд, пианистът Ричи Пауъл (Richie Powell) и контрабасистът Джордж Мороу (George Morrow). Това са петима музиканти с различни функции, които трябва да действат като един ансамбъл и едновременно да запазят пространство за индивидуална импровизация.
Двата духови инструмента могат да представят мелодията заедно, да я разпределят помежду си или да се редуват в солата. Ритъм секцията определя хармоничната и метричната среда. В конкретните аранжименти тези обичайни задачи получават различни решения: понякога чрез общ ритмичен акцент, друг път чрез кратко въведение или съгласуван отговор на солиста.
„Sweet Clifford“ дава думата на барабаните
Още в ранните студийни сесии от август 1954 г. се появява „Sweet Clifford“. Браун използва хармоничната последователност на „Sweet Georgia Brown“, но създава нова композиция, в която Роуч получава особено видима роля. Изпълнението е включено в „Brown and Roach Incorporated“.
Записът започва с четиритактов барабанен тремоло пасаж, а в представянето на темата също има място за солови намеси на Роуч. Барабанистът участва в самото устройство на аранжимента, преди да е настъпил обичайният момент за отделни сола.
Това има значение и за начина, по който се възприема формата. Темата не е непрекъсната мелодия на духовите инструменти върху неутрален съпровод. В нея има разпределение на пространството между групата и барабаните. Слушателят среща този принцип още в началото на записа.
Бързото темпо изисква техническа готовност, но и ясно усещане за общото движение. Когато барабаните поемат самостоятелна реплика, останалите музиканти трябва да запазят ориентацията си и да влязат на точното място. „Sweet Clifford“ показва как композиционният замисъл може да подчертае особеностите на конкретен изпълнител в групата.
„Joy Spring“ преди и след квинтетния запис
Една от най-известните композиции на Клифърд Браун има два различни ранни облика. На 12 юли 1954 г. „Joy Spring“ е записана със септет за Pacific Jazz. Аранжиментът е на Джак Монтроуз (Jack Montrose), а тоналността е ми бемол мажор. На 6 август същата година квинтетът на Браун и Роуч записва произведението във фа мажор.
Разликата не е само в броя на музикантите. В септетния аранжимент мелодията на места преминава между тромпета и останалите инструменти. В квинтетния запис Харолд Ланд започва соловата поредица, а Браун идва след него. Така първият глас в импровизацията принадлежи на саксофона, въпреки че композицията е на тромпетиста.
Двата квинтетни дубъла запазват различни сола. Това позволява да бъдат съпоставени решенията на музикантите върху една и съща композиция. Основата остава разпознаваема, но отделните импровизации не се превръщат в предварително фиксиран текст. Връзката между темата и свободата на изпълнението е част от привлекателността на тези записи.
„Daahoud“ от студиото до концертите
Подобна история има и „Daahoud“, друга композиция на Браун. Тя също е записана със септета на 12 юли 1954 г. и с квинтета на 6 август. И в двата случая тоналността е ми бемол мажор. Съпоставката позволява да се проследи как една тема се приспособява към различно инструментално обкръжение.
При септета към тромпета се прибавят клапанен тромбон, тенор и баритон саксофон. В квинтета духовата група е сведена до тромпет и тенор саксофон, подкрепени от пиано, контрабас и барабани. По-малкият брой гласове променя възможностите за разпределяне на мелодията и хармонията.
„Daahoud“ остава в концертния репертоар на групата. Съхранено е изпълнение от фестивала в Нюпорт на 16 юли 1955 г. По-късни записи представят творбата и със Сони Ролинс (Sonny Rollins), който заменя Ланд. Сред тях са радиопредаване от Бъфало през февруари 1956 г. и изпълнение от Кливланд през юни същата година.
Тази поредица добавя времево измерение към студийната история. Една и съща композиция преминава през различни сцени и саксофонисти. Темата обединява изпълненията, докато солата и взаимодействието между участниците създават особеностите на всяка отделна версия.
Клифърд Браун и блусът в „Sandu“
„Sandu“ е записана на 25 февруари 1955 г. от Браун, Ланд, Пауъл, Мороу и Роуч и влиза в „Study in Brown“. Произведението е блус в ми бемол мажор с умерено темпо. То представя друга страна на композитора, редом с по-подвижните теми от същия период.
Тук блусовата основа дава ясна циклична организация на импровизацията. След преминаването през хармоничната последователност тя започва отново и солистът може да продължи следващата си фраза върху същата форма. Това прави връзката между отделните обиколки важна: изпълнението трябва да се развива, въпреки че схемата се повтаря.
В записа тромпетното соло е от два хоруса, тоест две преминавания през блусовата форма. „Sandu“ е записана в един дубъл. Краткият размер на солото поставя акцент върху завършеността на музикалната мисъл, вместо върху продължителността на изявата.
Тази композиция е полезна и за разбирането на репертоара на квинтета. Наред със сложните бързи линии той включва и тема, чиято мелодия е по-сдържана. Различният характер на произведенията дава възможност на едни и същи музиканти да изграждат разнообразна програма.
„Gerkin for Perkin“ и общите ритмични акценти
На същата дата е записана „Gerkin for Perkin“. И тя използва блусова форма, но задачата пред ансамбъла е различна. Мелодията на духовите инструменти и акцентите в ритъм секцията са тясно свързани. Всеки трябва да знае къде попадат общите ритмични фигури, за да запази целостта на аранжимента.
В такава музика акомпаниментът не може да се сведе до обща представа за суинг. Има конкретни места, на които пиано, контрабас и барабани участват в рисунъка на темата. Ако музикантите не усещат еднакво движението, тези фигури могат да загубят точността си.
Разликата спрямо „Sandu“ е показателна. Една и съща основна форма може да носи различни мелодични и ритмични задачи. При „Gerkin for Perkin“ вниманието е насочено особено силно към съгласуваните действия на групата, а тромпетното соло се разгръща в три хоруса.
Така композицията поставя редом две умения: точно изпълнение на подготвен материал и свободно развитие върху позната хармонична основа. Квинтетът трябва да владее и двете, без преходът от тема към соло да прекъсва движението на музиката.
„Blues Walk“ и размяната на все по-кратки фрази
„Blues Walk“ е записана на 24 февруари 1955 г. Съхранени са два дубъла, а един от най-интересните моменти идва след барабанното соло. Браун и Ланд започват да си отговарят с фрази, чиято дължина постепенно намалява.
Първо всеки получава по четири такта. Следват по два, по един и накрая по половин такт. Тази последователност изисква от двамата да следят както собствената си реплика, така и точния момент за отговор. Мястото за реакция става все по-малко, докато изпълнението се приближава до завръщането на темата.
След първия дубъл музикантите записват втори, който е избран за основното издание. Запазването и на другата версия позволява да се сравнят две осъществявания на същата идея. Общият план на размяната е определен, но конкретните тонове и солистични решения могат да се променят.
Именно такива места показват как квинтетът съчетава подготовка и непосредствен отговор. Свободата има ясна рамка, а рамката позволява на музикантите да реагират един на друг. Бързината сама по себе си не е достатъчна; необходима е и съвместна ориентация във формата.
„Swingin’“ и трите студийни дни през 1955 г.
Записите за „Study in Brown“ са направени в Ню Йорк през три дни: 23, 24 и 25 февруари 1955 г. „Swingin’“ е от първия ден. Композицията е в ла бемол мажор и използва форма AABA: два сходни раздела, контрастен среден дял и завръщане на началния материал.
Мелодичната линия е подвижна и поставя технически задачи пред духовите инструменти. Началният мотив се използва и като заключение. Така въведението и кодата свързват началото и края на изпълнението, вместо да бъдат случайни добавки около поредицата от сола.
Различните заглавия от тези сесии показват колко много може да се постигне с постоянен състав. „Swingin’“ предлага бърза линия и AABA организация, „Sandu“ – блусова тема с умерено движение, а „Gerkin for Perkin“ – по-сложно ритмично взаимодействие.
Общото между тях е ансамбълът. Същите петима музиканти сменят задачите според произведението, без да променят инструментариума. Това е една от причините албумът да позволява подробно запознаване с възможностите на квинтета, а не само с отделните му солисти.
Сони Ролинс влиза в квинтета
По-късно Харолд Ланд е заменен от Сони Ролинс. Смяната запазва инструменталната структура на формацията, но въвежда друг саксофонист с различен личен опит и начин на изграждане на солата. Браун, Пауъл, Мороу и Роуч продължават работата с нов партньор.
Записите на „Daahoud“ с Ролинс дават конкретна връзка между двата периода. Композицията вече е част от репертоара и преминава в новия състав. Това позволява различните версии да бъдат разглеждани като продължаващ живот на произведението, а не като несвързани изпълнения.
Историята на квинтета приключва трагично на 26 юни 1956 г., когато при автомобилна катастрофа загиват Клифърд Браун, Ричи Пауъл и съпругата на пианиста. Загубата отнема едновременно един от съръководителите и клавирния изпълнител. Остават студийните сесии и съхранените концертни записи.
Как Макс Роуч защитава записите с Клифърд Браун
Отношението на Роуч към това наследство личи и десетилетия по-късно. През 1981 г. той получава предложение от Elektra/Asylum за закупуване на записи с Браун, което намира за неприемливо. В отговора си поставя значително по-високи финансови условия.
Библиотеката на Конгреса съхранява документите по тези преговори в архива на барабаниста. Ръкописният му отговор посочва 200 000 долара, а окончателният машинописен вариант – 300 000, заедно с поемане на разходите от компанията. Сделката не се осъществява.
Този епизод показва колко сериозно Роуч се отнася към съвместната работа. За него записите са творческо наследство, чието използване заслужава внимание и защита. Паметта за колегата присъства в конкретно професионално решение, а не само във възпоменателни думи.
Днес квинтетът може да бъде чут през няколко различни типа музикални задачи: мелодичното развитие на „Joy Spring“, концертните версии на „Daahoud“, блуса на „Sandu“ и ритмичната организация на „Gerkin for Perkin“. А размяната на реплики в „Blues Walk“ остава особено ясен пример за неговото изкуство: петима музиканти, които владеят собствената си партия и непрекъснато следят общото изпълнение.
Към тази картина се прибавя и „Sweet Clifford“, където барабаните получават пространство още в темата. Така ролята на Роуч е видима и в заглавната история на състава, и в самия строеж на произведенията, които изпълнява заедно с Браун.
Свързани материали
- Клифърд Браун – биография и записи
- Клифърд Браун – рожден ден
- Клифърд Браун – кончина
- Сони Ролинс – биография и творчество
Източници
- National Endowment for the Arts – Макс Роуч
- Blue Note Records – Клифърд Браун
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Sweet Clifford“
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Joy Spring“: версии, състави и сола
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Daahoud“: студийни и концертни записи
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Sandu“
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Gerkin for Perkin“
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Blues Walk“: двата дубъла и размяната на фрази
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Swingin’“ и сесиите за „Study in Brown“
- Държавен архив на Делауеър – биографични дати на Клифърд Браун
- Библиотека на Конгреса – архивът на Макс Роуч и преговорите за записите с Браун
