Клифърд Браун (Clifford Brown) е американски джаз тромпетист и композитор, сред значимите представители на хардбопа през 50-те години на XX век. Известен с прозвището Брауни (Brownie), той съчетава богата тромпетна звучност, виртуозност и мелодично изградени импровизации. Съвместният му квинтет с Макс Роуч (Max Roach) заема важно място в историята на модерния джаз, а „Joy Spring“, „Daahoud“ и „Sandu“ се утвърждават като джаз стандарти.
Кариерата му е прекъсната от автомобилна катастрофа през 1956 г., когато е само на 25 години. Записаното наследство обаче обхваща различни състави: малки инструментални групи, работа с певици и участия в голям оркестър. То представя музикант, който за кратко време изгражда собствен изпълнителски облик и разпознаваем авторски репертоар.
Клифърд Браун – детство и първи музикални стъпки
Роден е на 30 октомври 1930 г. в Уилмингтън, щата Делауеър. Музиката присъства в семейството му: баща му организира синовете си във вокален квартет. Когато Клифърд постъпва в гимназията, получава тромпет и започва уроци. Постепенно инструментът се превръща в основното му занимание.
В края на 40-те години свири редовно в района на Филаделфия. Важен пример за него е Фатс Наваро (Fats Navarro), който го насърчава да развива таланта си. Контактите със средата на бибопа го срещат и с Дизи Гилеспи (Dizzy Gillespie) и Чарли Паркър (Charlie Parker). Така ранното му развитие преминава в непосредствена близост до музикантите, променящи джаза след войната.
Катастрофата през 1950 г. и завръщането към музиката
Тежка автомобилна катастрофа през юни 1950 г. прекъсва заниманията му за продължителен период. Възстановяването отнема около година. След него Браун се връща към професионалните изяви и започва да натрупва опит с различни състави.
През 1952 г. прави първите си записи с Chris Powell’s Blue Flames, ритъм енд блус групата на Крис Пауъл (Chris Powell). През следващата година работи с пианиста, композитора и аранжор Тад Дамерън (Tadd Dameron). Това са различни изпълнителски среди, през които преминава преди създаването на собствената си постоянна формация.
Европа, Blue Note и Арт Блейки
През 1953 г. се присъединява към оркестъра на Лайънъл Хамптън (Lionel Hampton) и участва в европейското му турне. Пътуването разширява професионалните му контакти и му дава възможност за записи извън Съединените щати. Същата година е важна и за работата му с Blue Note.
В началото на 1954 г. свири с квинтета на барабаниста Арт Блейки (Art Blakey) в нюйоркския клуб Birdland. Тази формация предхожда утвърждаването на Jazz Messengers. Периодът показва колко бързо тромпетистът преминава от първите звукозаписни участия към работа сред водещите представители на новия джаз.
Квинтетът на Клифърд Браун и Макс Роуч
През 1954 г. Браун и Макс Роуч създават квинтет, който се превръща в една от важните формации на ранния хардбоп. В устойчивия му състав участват Харолд Ланд (Harold Land) на тенор саксофон, Ричи Пауъл (Richie Powell) на пиано и Джордж Мороу (George Morrow) на контрабас.
По-късно мястото на Ланд заема Сони Ролинс (Sonny Rollins). Групата записва за EmArcy и съчетава авторски произведения с друг репертоар. Сред албумите, свързани с партньорството, са „Clifford Brown and Max Roach“ и „Study in Brown“. Работата в постоянен малък състав дава на тромпетиста възможност едновременно да се изявява като солист и да представя собствените си композиции.
„Joy Spring“, „Daahoud“ и „Sandu“
Авторството е съществена част от наследството на Клифърд Браун. „Joy Spring“ е записана на 12 юли 1954 г. със септет в аранжимент на Джак Монтроуз (Jack Montrose). На 6 август същата година следва версия с квинтета на Браун и Роуч. Двете сесии представят произведението в различни състави и тоналности.
В септетния запис „Joy Spring“ е в ми бемол мажор, а в квинтетния – във фа мажор. В първия състав участват Зут Симс (Zoot Sims) на тенор саксофон, Стю Уилямсън (Stu Williamson) на клапанен тромбон, Боб Гордън (Bob Gordon) на баритон саксофон, Ръс Фрийман (Russ Freeman) на пиано, Джо Мондрагон (Joe Mondragon) на контрабас и Шели Ман (Shelly Manne) на барабани. Така ранните авторски записи на композицията свързват Браун с различни музиканти извън постоянния му квинтет.
„Daahoud“ също присъства в септетните и квинтетните записи от 1954 г. За разлика от ограничените авторски записи на „Joy Spring“, нейни изпълнения от Браун са съхранени и от концерти и радиопредавания през следващите години. Сред тях са участия с Харолд Ланд и с по-късния член на квинтета Сони Ролинс.
„Sandu“ представя друг дял от композиторските му интереси: блусова тема, включена в „Study in Brown“. В записа участват Ланд, Пауъл, Мороу и Роуч. Трите произведения показват различни страни на авторския му репертоар и продължават да се изпълняват от музиканти с различни инструменти и ансамбли.
Записи със Сара Вон и други певици
Работата му не се ограничава до инструменталните групи. Участва в записи със Сара Вон (Sarah Vaughan) и Дайна Уошингтън (Dinah Washington). Албумът, познат като „Sarah Vaughan with Clifford Brown“, включва „Lullaby of Birdland“, „April in Paris“, „Embraceable You“ и други песни от стандартния джаз репертоар.
Първоначално изданието носи името на певицата; при по-късни преиздания участието на тромпетиста е изведено в заглавието. В състава са още флейтистът Хърби Ман (Herbie Mann) и тенор саксофонистът Пол Куинишет (Paul Quinichette). Този запис представя Браун в ансамбъл, изграден около вокален изпълнител, и допълва инструменталната му дискография.
Тромпетният стил на Клифърд Браун
Браун е свързван с богат, топъл тон и техническа свобода в различните регистри на инструмента. Влиянието на Наваро е важна отправна точка, но зрелите му записи представят собствено развит подход към импровизацията. Мелодичната линия остава съществена и при бързите темпа.
Той изпълнява както подвижни бибопови теми, така и балади. Различният репертоар изисква промяна в плътността на фразите, темпото и характера на звука. Затова представата за него като виртуоз е непълна без вниманието към бавните изпълнения и мелодичното развитие на солата.
Кончина и „I Remember Clifford“
Клифърд Браун загива на 26 юни 1956 г. при автомобилна катастрофа. Заедно с него умират Ричи Пауъл и съпругата му. Загубата отнема двама членове на квинтета с Роуч. Тромпетистът е погребан в Уилмингтън.
Бени Голсън (Benny Golson) посвещава на паметта му баладата „I Remember Clifford“. Творбата се утвърждава като самостоятелна част от джаз репертоара и е изпълнявана от тромпетисти като Лий Морган (Lee Morgan), Фреди Хъбард (Freddie Hubbard) и Арт Фармър (Art Farmer).
Наследство и фестивалът в Уилмингтън
От 1989 г. родният му град е домакин на Clifford Brown Jazz Festival. Фестивалът свързва името му с концертния живот на Уилмингтън и представя нови изпълнители наред с паметта за музиканта.
Наследството на Браун има две непосредствено свързани страни: неговите сола и композициите, които други музиканти продължават да интерпретират. Записите запазват индивидуалния му тромпетен глас, а „Joy Spring“, „Daahoud“ и „Sandu“ дават на следващите поколения собствен репертоар за нови изпълнения.
Свързани материали
- Клифърд Браун и квинтетът с Макс Роуч
- Клифърд Браун – рожден ден
- Клифърд Браун – кончина
- Сони Ролинс – биография и творчество
Източници
- Държавен архив на Делауеър – Клифърд Браун
- Blue Note Records – биография и записи
- Clifford Brown Jazz Festival – биография и история на фестивала
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Joy Spring“: записи, състави и аранжименти
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Daahoud“
- Second Floor Music / Jazzleadsheets – „Sandu“
- Verve Records – „Sarah Vaughan with Clifford Brown“
- Jazz Lines Publications – Бени Голсън и „I Remember Clifford“