В германски филм от 1975 г. Бисер Киров изпълнява песни на български и немски, разказва за семейството си и представя места от България. Камерата го следва от Черноморието до София. Чуждестранната публика вече познава певеца, а „Zu Gast bei B. K.“ ѝ предлага да види и страната, с която той свързва своята история.
Този музикален портрет е добра отправна точка към международната му кариера. Киров работи с различни езици, автори и изпълнителски състави. Пее собствена музика и чужди произведения, появява се пред камерата и записва с детски хор. Всяка от тези ситуации изисква различен подход към песента и към хората, които я слушат.
От рок дуетите към оркестър „Балкантон“
Началото му е свързано с Георги Минчев и рок дуетите, които двамата изпълняват като млади музиканти. По-късно кариерите им ще поемат в различни посоки, но тази ранна обща работа принадлежи към историята на българската популярна музика през 60-те години. Преди големите сцени стоят съвместните занимания и търсенето на репертоар.
Решаваща среща за Киров е запознанството с Морис Аладжем в края на 1966 г. Следва работа с оркестър „Балкантон“, а през 1967 г. започва професионалният му път като вокален изпълнител. Сътрудничеството с композитора се свързва с „Юноша“ – песен, която остава сред разпознаваемите заглавия в неговия репертоар.
Оркестърът поставя певеца в среда на постоянна ансамблова работа. Вокалната партия трябва да се съгласува с инструменталния съпровод, началата, паузите и общото темпо. Това са практическите условия, в които една песен се подготвя за сцена и запис. За Киров те стават част от професия, която ще упражнява десетилетия.
„На онзи речен бряг“ с „Бъндараците“
Един спомен на Иван Милев, известен като Вачо от „Бъндараците“, показва друго ранно сътрудничество. В интервю за БНР той разказва как Киров кани групата за изпълнение на „Down by the Riverside“, представено на български като „На онзи речен бряг“. Милев отнася телевизионните снимки към 1969 г.
По спомените му работата се провежда близо до хотел „Плиска“ в София. Музикантите многократно повтарят изпълнението пред камерата с предварително записана музика. Разказът пази атмосферата на продължителните проби и нетърпението на младите участници. Киров изпълнява вокалната партия, а групата приглася в общото телевизионно представяне.
Тази среща свързва певеца с музиканти от ранната рок сцена и с англоезична песен, получила български текст. Преходът между езиците тук вече присъства в конкретна работна ситуация. Една позната мелодия трябва да се превърне в изпълнение за българската телевизионна публика, с певец, ансамбъл и предварително подготвен запис.
Снимките добавят и визуална задача. Музикантът трябва да се съобрази с повторенията, гледната точка на камерата и указанията на режисьора. Песента получава екранно представяне, което се изгражда отделно от студийния звук. Следващите международни изяви на Киров също ще съчетават пеенето с работа за камера.
Бисер Киров пред германската публика
През 70-те години Германия заема значително място в кариерата му. Киров е солист във „Фридрихщадтпаласт“ в Берлин през 1971, 1972, 1975 и 1977 г. Това са участия в различни сезони, чрез които българският певец изгражда продължително присъствие пред местната публика. В германските издания името му се среща като Bisser Kirow.
През 1975 г. DEFA създава „Zu Gast bei B. K.“ с режисьор и сценарист Уве Белц (Uwe Belz). Филмът продължава 26 минути и включва шест песни на български и немски. Интервютата и музикалните номера са свързани с пътуване през различни места в България.
В този разказ присъстват Несебър, Рилският манастир и столицата. Киров говори за образованието и концертните си планове. Българските и немските песни са включени в един портрет: зрителят среща изпълнител, който общува на неговия език и едновременно го запознава със собствената си културна среда.
Филмовата форма позволява това да се случи по различен начин от концерта. Песента може да бъде свързана с пейзаж, разговор или смяна на мястото. Вниманието се движи между музиканта и обстановката. Така екранният образ добавя към изпълнението информация, която сценичната поява сама по себе си не съдържа.
„Птица счастья“ и чуждият авторски репертоар
Работата на Бисер Киров с рускоезична публика включва и песни на други композитори. Един конкретен пример е „Птица счастья“ по музика на Александра Пахмутова и текст на Николай Добронравов. Неговото изпълнение присъства в изданието „Николай Добронравов. Лучшее“, публикувано от „Мелодия“ през 2013 г.
Сборникът събира песни на Добронравов в изпълнения на различни певци. Сред тях са Анна Герман, Муслим Магомаев и Лев Лещенко. Киров участва със собственото си изпълнение на „Птица счастья“, което поставя българския певец в общо издание, организирано около творчеството на поета и неговите композиторски сътрудничества.
Тук певецът се включва в репертоар, който има свои автори и история. Неговият принос е изпълнителски: да намери убедителен прочит на вече създадено произведение. В други записи той представя собствена музика. Редуването на тези роли характеризира голяма част от професионалната му работа.
Подобен сборник предлага и друг начин за среща с изпълнителя. Слушателят може да потърси автора на текста или определена песен и чрез тях да стигне до Киров. Записът получава нов контекст, когато е включен сред други интерпретации и други гласове, години след първоначалното си създаване.
„Голямата къща“ и собствената музика
Киров развива и композиторска дейност. „Голямата къща“ е песен, която той изпълнява по своя музика. В нея ролите на автор на мелодията и певец се събират в един човек. Така към репертоара, получен от други композитори, той прибавя произведения, върху които работи и като създател.
Авторските му песни достигат до публика на български, руски, немски и други езици. При представянето им пред различни слушатели значение придобива не само мелодията, но и словесната ѝ форма. Сричките, ударенията и звученето на думите са част от вокалната линия, която трябва да бъде естествена за съответния текст.
Международната работа изисква репертоар, който може да бъде разбран и запомнен от различни публики. При Киров това се вижда както в песните на чужди автори, така и в собствената му музика, представяна извън България. Концертите и записите разширяват средата, в която тези произведения могат да бъдат чути.
Бисер Киров и албумът за деца от 1988 г.
Работата му с детски хор добавя още една посока. „Дискотека в Мальчугании“ е записана през 1988 г. и издадена през 1990 г. В нея Киров пее с Големия детски хор на Всесъюзното радио и Централната телевизия, а сред сътрудниците е аранжорът Борис Чакъров.
Дванадесетте песни събират произведения на Киров и на Пахмутова. Сред неговите композиции са „Лето“, „Прогулка“, „Люблю“, „Утро“, „Новый год“ и „Дискотека“. При няколко от тях автор на текста е Матей Стоянов. „Карамела Му“ и „Электронная игра“ свързват музиката на Киров с текстове на Богдан Томов.
Собствените произведения съжителстват с „Жили-были“, „Кто пасётся на лугу“ и „Песня о смешном человечке“ от Пахмутова. Албумът отново събира композитора и интерпретатора. Киров участва в общ проект, в който различните песни са обединени от детския репертоар и съвместното изпълнение с хора.
Присъствието на детските гласове променя изпълнителската задача. Солистът е част от общо звучене с ансамбъл, чиито участници имат различен гласов опит. В такъв проект са важни ясното произнасяне, съгласуваното темпо и точното влизане. Това са условията, при които песните могат да бъдат подготвени като завършена програма.
Телевизията и режисьорската подготовка
След натрупания опит пред камерата Бисер Киров изучава музикална режисура в Москва и завършва през 1988 г. По-късно реализира свои предавания по БНТ. Така екранът присъства в кариерата му и като място за изпълнение, и като пространство за самостоятелна творческа работа.
Музикалното предаване поставя различни задачи от поредицата песни на концерт. Нужно е да се изгради последователност, да се съгласуват звукът и изображението и да се определи как зрителят ще следва изпълнението. Познаването на сцената дава практически опит, а режисьорската подготовка добавя друг поглед към организацията на цялото.
Ранният телевизионен запис с „Бъндараците“, германският филмов портрет и по-късната работа в БНТ принадлежат на различни периоди. Общото между тях е музика, подготвена за екран. Камерата избира какво да покаже, а изпълнителят трябва да се съобрази с начина, по който песента ще достигне до зрителя.
„Благодарствена песен“ след концертите
Киров събира своя разказ в автобиографията „Благодарствена песен“. Той завършва книгата, но не успява да я види издадена. Умира на 6 ноември 2016 г. в Берлин, а изданието се появява през 2017 г., по повод 75 години от рождението му.
На представянето присъстват Йорданка Христова, Веселин Маринов, Михаил Белчев и Иван Налбантов. Спомените на колегите допълват написаното от самия певец. Христова припомня познанството им от началото на кариерата му, а Маринов говори за съветите, които е получавал от него през годините.
Книгата предлага различен достъп до музиканта от плочата или филма. Песента запазва конкретно изпълнение, а автобиографичният разказ събира начина, по който авторът подрежда живота си. Двете могат да бъдат четени и слушани заедно: записът представя резултата от работата, а разказът прибавя личната гледна точка към извървения път.
Песните като път към различна публика
За запознаване с Бисер Киров има няколко отправни точки. „Юноша“ отвежда към сътрудничеството с Морис Аладжем и оркестър „Балкантон“. „Голямата къща“ представя собствената му музика. „Птица счастья“ показва присъствието му в чужд авторски репертоар, а детският албум – работата с хор и с друга възрастова аудитория.
Тези примери очертават кариера, която се развива чрез конкретни партньорства. Композитори, поети, инструменталисти, хористи и режисьори участват в различните ѝ етапи. Певецът остава разпознаваемото лице пред публиката, но всяко издание и всяко екранно представяне има свой екип и своя изпълнителска задача.
Международният път на Киров може да бъде проследен през самите произведения. Българските песни, немските изпълнения, рускоезичният репертоар и музиката за деца показват различни начини да се достигне до слушателя. Между тях стои продължителната работа на артист, който съчетава пеенето, композирането и интереса към екранното представяне на музиката.
Свързани материали
- Бисер Киров – биография и творчество
- Бисер Киров – рожден ден
- Бисер Киров – кончина
- Васил Найденов – биография и музикален път
- Йорданка Христова – рожден ден и музикална кариера
Източници
- DEFA-Stiftung – „Zu Gast bei B. K.“ (1975): филмови данни и подробно съдържание
- БНР, „Хоризонт“ – „Бъндараците“ от „Подуяне“ до Луната и обратно: спомените на Иван Милев, 24 януари 2025 г.
- БНР, Радио България – „Бисер Киров празнува 70 годишнина“
- БНР, Радио София – биографичен материал за Бисер Киров, 7 ноември 2016 г.
- „Мелодия“ – „Николай Добронравов. Лучшее“: изпълнението на „Птица счастья“ и авторски кредити
- „Мелодия“ – „Бисер Киров: Дискотека в Мальчугании“: участници, песни и дати
- БНТ – „Благодарствена песен“: автобиографична книга на Бисер Киров, 4 септември 2017 г.
