Александър Райчев присъства в българската музика с произведения, които достигат до слушателя по съвсем различни пътища. Едно дете може да запомни „Тихо се сипе първият сняг“, без още да се интересува от композитора. Друг слушател среща името му в програма с „Хайдушка песен“ или „Новият Прометей“. И трите заглавия принадлежат на един автор, но изискват различни изпълнители, подготовка и начин на слушане.
Роден на 11 април 1922 г. в Лом и починал на 28 октомври 2003 г., той оставя шест симфонии, опери, балети, камерна и хорова музика. За да разберем мястото му сред третото поколение български композитори, е полезно да проследим няколко конкретни произведения. Те показват как детската песен, сцената и оркестърът се развиват успоредно в работата му през втората половина на XX век.
„Тихо се сипе първият сняг“ – песен по стихове на Цветан Ангелов
През 1944 г. младият композитор участва в анонимен конкурс за детска песен. „Тихо се сипе първият сняг“, по стихове на Цветан Ангелов, получава първа награда. Това се случва преди завършването на академичното му образование. Една от най-популярните му творби следователно принадлежи на ранния му период, когато големият симфоничен и сценичен репертоар е още пред него.
Познатото начало насочва към зимата, а текстът включва и образа на кучето Шаро. Този малък разказ дава на децата конкретна ситуация, която могат да си представят и изпеят. Песента има собствен живот в детското музициране, независимо дали е изпълнена в училище, у дома или в празнична програма. Популярността ѝ обаче не изчерпва заниманията на автора с детския репертоар.
Тъкмо тук е полезно да разширим слушателския поглед. След познатата песен могат да се потърсят клавирните сборници и сценичните произведения за деца. Така името зад зимния текст се свързва с повече от една мелодия. Открива се последователна работа за млади изпълнители, които участват в музиката с глас, инструмент или сценично действие.
Александър Райчев и клавирната подготовка
Пианото присъства още в семейната му среда. Братята Ромео и Виктор също стават професионални музиканти, а ранното обучение на Александър включва теория и композиция. Сред неговите учители са Асен Карастоянов и Парашкев Хаджиев. От 1934 г. учи частно композиция при Панчо Владигеров, при когото по-късно завършва и академичното си образование.
През 1947 г. се дипломира с пиано и композиция. Тази двойна подготовка е съществена за разбирането на неговата работа: инструментът е едновременно изпълнителска специалност и част от композиторското му ежедневие. В наследството му има самостоятелни клавирни пиеси, произведения за четири ръце и музика, предназначена за различни етапи от обучението.
„Детски албум“ и двата тома на „Младежки албум“ очертават конкретно това направление. Към него се прибавят Тема с вариации за пиано на четири ръце и други клавирни произведения. Заглавията показват, че работата за младите музиканти включва както самостоятелно свирене, така и ансамбъл. При четирите ръце изпълнителите трябва да съгласуват общото движение, началата и завършванията на фразите.
„Хайдушка песен“ – балетът и концертните сюити
Балетът „Хайдушка песен“ е сред основните сценични произведения на Райчев. В неговото творчество той заема различно място от кратката песен: музиката участва в спектакъл, свързан с танца и развитието на сценичното действие. Заглавието принадлежи към онази част от българския балетен репертоар, която използва национална историческа и литературна тематика.
Музиката от балета присъства и в концертната зала чрез оркестрови сюити. Това е важна възможност за среща с произведението извън цялостната постановка. Сюитата представя подбрани части като последователност за оркестър, докато сценичният спектакъл ги свързва с движенията, персонажите и визуалното решение на постановката.
Разликата между двата начина на представяне е полезна и за слушателя. В балетния театър вниманието се разпределя между музиката и сцената. При концертното изпълнение оркестърът остава в центъра. Именно затова сюитите са подходяща начална среща с тази страна от творчеството му, без да заменят самия балет.
От „Изворът на Белоногата“ до радиооперата
Другият му голям балет, „Изворът на Белоногата“, отново свързва музикалния театър с българската литература. Двете балетни заглавия показват устойчив интерес към сценичния разказ. При тях композиторът работи с оркестъра в условия, различни от симфоничния концерт: музикалното време е свързано с хореографията и изграждането на спектакъла.
Оперите „Мост“, „Тревога“ и „Хан Аспарух“ добавят певческия глас и изпятото слово. Всяко от тези произведения принадлежи към отделен сценичен замисъл. Съществуването им наред с балетите е показателно за широкия му театрален опит, който включва и практическа работа като диригент в Народния театър за младежта.
„Вашето присъствие“ е радиоопера. Тук историята трябва да достигне до публиката чрез звук, без видима сценична игра. Това отличава творбата от останалите му опери и я свързва с възможностите на радиото като художествена среда. Още като студент Райчев работи в музикалния отдел на Радио София.
Шестте симфонии на Александър Райчев
Симфоничният цикъл заема особено място в собствената му равносметка. В запазено изказване той посочва шестте симфонии като съществена част от посланието си към бъдещите поколения. Този избор е показателен: наред с песните и театралните произведения той отдава голямо значение на музиката, която развива идеите си в мащабна концертна форма.
Първа симфония „Той не умира“ е симфония-кантата за смесен хор и оркестър, свързана с Ботевата поезия. Човешкият глас присъства в самата конструкция на произведението. Това я отличава от инструменталните симфонии и я поставя сред българските творби, които съчетават симфонично развитие с вокален текст.
Следват Втората, „Новият Прометей“, и Третата, „Устреми“. Тези заглавия дават ориентир за художествените идеи, но не могат да заместят слушането на самите произведения. В програмите на българските оркестри „Новият Прометей“ присъства както цялостно, така и чрез отделни части, сред които скерцото.
Четвъртата и Петата симфония – различни състави
Симфония не означава непременно най-големия възможен оркестър. Четвъртата на Райчев е за струнен състав, а Петата е за пет духови и пет струнни инструмента. Тук различието може да се разбере още преди слушането, само от състава: едната използва една инструментална група, а другата среща две групи в камерен ансамбъл.
Тези решения променят възможностите за разпределение на музикалния материал. В струнния оркестър различията между регистрите се съчетават с общия характер на инструментите. При петте духови и петте струнни се добавя по-изразено темброво разнообразие. Това е отправна точка за слушане, без да свежда конкретните партитури до инструментовка.
Камерните симфонии показват защо целият цикъл заслужава внимание. Ако се познава само едно голямо оркестрово произведение, лесно се пропуска тази промяна на състава. При Райчев симфоничният жанр включва и хор, и струнен оркестър, и камерен ансамбъл – различни изпълнителски решения в рамките на траен творчески интерес.
„Литургична“ и късните произведения
Шестата симфония носи заглавието „Литургична“. Композиторът обяснява връзката ѝ с православното пеене, особено в последната част. Това е конкретен ориентир към нейния замисъл. Става дума за симфонично произведение за голям оркестър, чието заглавие насочва към духовна традиция.
В късното му творчество присъства и „Православна традиционна литургия“. Двете произведения принадлежат към различни жанрове и не бива да се смесват. Едното развива замисъла си в оркестровата форма на симфонията, другото е свързано с литургичния вокален репертоар. Съпоставянето им разкрива различни начини на работа с духовна тематика.
Към последните години принадлежат още камерни произведения и инструментални пиеси. Те допълват големите жанрове с по-малки състави и самостоятелни инструменти. Така късният период продължава характерното за цялата му кариера движение между концертната партитура и музиката за конкретен изпълнителски състав.
Хоровата музика и литературните текстове
Песните и големите вокални произведения свързват Райчев с различни български поети. В „Тихо се сипе първият сняг“ това е Цветан Ангелов, а в симфонията-кантата „Той не умира“ – Христо Ботев. При други творби литературното партньорство води до съчетание на хор, солист и оркестър. Така работата със словото обхваща както кратката детска песен, така и много по-разгърната музикална форма.
Ораторията „Дружба“ е по текст на Павел Матев и е предназначена за соло бас, смесен хор и симфоничен оркестър. „България – бяла, зелена, червена“ използва текст на Димитър Методиев, а „Мило мое момиче“, отново по Павел Матев, е кантата-балада за смесен хор без инструментален съпровод. Самите състави показват различните възможности на вокалното му писане: самостоятелен хоров ансамбъл или хор в партньорство с други изпълнители.
В тези произведения поетичният текст е част от конкретна партитура. Имената на поетите са съществени за представянето на музиката, защото песента и вокално-инструменталната творба събират два вида авторство. При Райчев този списък от литературни сътрудничества допълва сценичните заглавия и обяснява защо хоровата музика заема толкова голям дял от наследството му.
Детският театър и „Трите прасенца“
Сценичните произведения за деца са отделно направление, което заслужава внимание наред с познатите песни. Сред заглавията са „Пиф, Паф, Пуф“ и „Гечо, Дечо и пчелите“. При тях музиката е част от разказ с персонажи и действие, предназначен за най-младата публика.
Софийската опера представя „Трите прасенца“ като детски спектакъл с музика от Александър Райчев. В авторския състав оркестрацията е посочена отделно и е дело на Александър Райчев-син. Това разграничение позволява да се видят едновременно оригиналната музика и работата по конкретното сценично представяне.
За детето такъв спектакъл предлага различна среща с композитора от училищната песен. То проследява музиката чрез певците и техните роли, през редуването на епизоди и сценични ситуации. Така детският репертоар на Райчев обхваща няколко форми на участие: пеене, свирене на пиано и слушане в музикалния театър.
Камерна музика, кино и преподаване на Александър Райчев
Извън симфониите и сцената остават камерните произведения и филмовата музика. Сред инструменталните заглавия са „Соната-поема“ за цигулка и пиано и „Ария и Бурлеска“ за флейта и пиано. Тези партньорства поставят отделния инструмент и взаимодействието му с пианото в различна среда от големия оркестров състав.
Негова е музиката към филмите „Наша земя“, „Години за любов“, „Капитанът“ и „Опак човек“. Киното добавя още една професионална задача към работата му за сцена. При филма музиката е свързана с екранното действие, докато в самостоятелното камерно произведение изпълнителите представят цялото музикално развитие пред слушателя.
Преподаването започва през 1950 г. и продължава десетилетия. Като професор по хармония и композиция Райчев работи с бъдещи автори, а през 70-те години оглавява Музикалната академия. Неговият собствен опит включва както образованието при Владигеров, така и специализацията по композиция и дирижиране в Будапеща.
Тази дейност допълва произведенията с пряка работа между преподавател и студент. Композиционното обучение се занимава с конкретни задачи: как се изгражда музикална форма, как се разпределят партии, как написаното може да бъде изпълнено. За автор с опит в песента, оркестъра и театъра това са въпроси от собствената му практика.
Александър Райчев в музикалния живот на своето време
От 1980 до 1990 г. композиторът е председател на Съюза на българските композитори. Избиран е за народен представител в четири народни събрания. Тази обществена биография принадлежи към историческия контекст на неговото творчество, особено на произведенията с пряко заявена политическа тематика. Сред заглавията са „Димитров е жив“, „Ленински поколения“ и „Лайпциг 33“.
Тези творби стоят в каталога редом с детските песни, камерните партитури и късната духовна музика. В интервю от 1992 г. Райчев заявява, че не се отказва от свои произведения, и настоява те да бъдат оценявани по художествени критерии. Това е неговата собствена позиция след политическите промени. За днешния слушател тя е част от портрета на автор, чиято кариера преминава през различни исторически периоди.
Откъде да започнем слушането на Александър Райчев
Няколко произведения дават добра начална представа за Александър Райчев. „Тихо се сипе първият сняг“ представя детската песен, сюита от „Хайдушка песен“ – балетната музика в концертна форма, а „Новият Прометей“ – симфоничния оркестър. Към тях може да се прибави Петата симфония, за да се чуе и камерният състав.
Това е маршрут през различни жанрове, а не подреждане по значимост. Познатата песен остава ценна сама по себе си, както симфонията изисква собствено време и внимание. Срещата с повече от едно произведение прави представата за композитора по-точна: зад популярното заглавие стои автор с дълга и разнообразна работа за български изпълнители.
Свързани материали
- Александър Райчев – биография и творчество
- Александър Райчев – рожден ден на 11 април
- Александър Райчев – кончина на 28 октомври
Източници
- Съюз на българските композитори – биография и каталог на произведенията
- Архивен фонд на БНР – спомени, изказвания и записи на музика от Александър Райчев
- Софийска филхармония – Александър Райчев
- Софийска филхармония – сюита от „Хайдушка песен“
- Софийска филхармония – Втора симфония „Новият Прометей“
- Софийска филхармония – Пета симфония
- Софийска филхармония – Шеста симфония „Литургична“
- Софийска филхармония – „Православна традиционна литургия“
- Софийска опера и балет – „Трите прасенца“
- Регионален исторически музей – София: творчески портрет на Александър Райчев
