Йохан Щраус (1825—1899)
Йохан Щраус-син е най-своеобразното и крупно явление в музикалния живот на XIX век. Признат класик на виенския валс, той става класик па виенската „танцова“ оперета. Щраус често се е обръщал към неудачни, драматургично-безпомощни либрета. С това се обяснява, че много от оперетите па Щраус се оказват нежизнеспособни. Музиката на всяка от тях обаче се отличава с богатство на мелодиката, с яркост на колорита, с обаяние, свежест, с в освобождаваща радост от живота. В случаите, когато всички тези най-привлекателни качества па музиката се прилагат към сполучливо либрето, възникват истинските, големи успехи на Щраус в този жанр.
Йохан Щраус е роден във Виена на 25 октомври 1825 година.
Баща му, също Йохан Щраус, е известен виенски композитор, автор на многобройнп валсове, галопи, кадрили и пр. Много рано у Йохан-младши се появява ярка музикална дарба. Против волята на бащата, който иска да му даде търговско образование, той от ранни години се занимава с музика – свири на пиано, на цигулка, изучава композиция. Още на шест години той композира своя първи валс. Осемнайсетгодишен Йохан трябвало да помислиза издръжката на майка си и братята си, тъй като баща му ги напуска и си създава друго семейство. През 1844 година Йохан Щраус-син създава свой оркестър, съперничещ на бащиния му. Той дебютира в него като цигулар, диригент и композитор – автор на валсове. Дебютът се оказва триумфален. Юношата веднага покорява сърцата на виенчани и завинаги затъмнява славата на своя баща.
Пет години
след смъртта на баща си Щраус обединява двата оркестъра под свое ръководство. Заедно с оркестъра Щраус, гастролира многократно в Русия, тринадесет сезона десет от които подред — от 1856 до 1865 година.
През 1871 година композиторът за първи път се обръща към оперета („Индиго, или четиридесетте разбойника“), а през 1874 година създава нейния забележителен образец, станал класически – „Прилепът“. След нея се появяват нови произведения на Щраус в този жанр – „Калиостро“ (1875), „Кърпата на кралицата“ (1880), „Веселата война“ (1881), „Нощ във Венеция“ (1883), „Цигански барон“ (1885), Принцеса Пипета“ (1893), „Богинята на разума“ ((897) и др.
През последните години от живота си композиторът работи все по-интензивно в областта на музикално-театралните жанрове и, освен към оперетата, се обръша към комичната опера и балета. Смъртта, настъпила на 3 юни 1899 година във Виена, прекъсва работата му над балета „Пепеляшка“.
Творческото наследство
на Йохан Щраус включва в себе си около петстотин танцови пиеси, сред които най-популярни са валсовете „Синият Дунав“. „Приказки за Виенската гора“, „Пролетни гласове“, „Прощаване с Петербург“, полките „Трик-трак“, „На лов“, „Персийски марш“, галопът „Перпетум Мобиле“. Освен това Щраус е написал петнадесет оперети, комичната опора „Рицар Пацман“ (1892) н балета „Пепеляшка“ (1899, незавършен).
