Дата
Отбелязва се всяка година на 3 юни
Категории:
Само дванадесет дни преди смъртта си Йохан Щраус син (Johann Strauss II) дирижира увертюрата към „Прилепът“ във Виенската придворна опера. На 3 юни 1899 г. композиторът умира във Виена от пневмония на 73-годишна възраст. Последната му поява пред този оркестър свързва края на живота му с едно от произведенията, които и днес привличат публиката към оперетния театър.
Последната поява на Йохан Щраус син в операта
На 22 май 1899 г. Щраус застава на диригентския пулт за увертюрата към „Прилепът“. Според историческия преглед на Виенската филхармония по това време той настива, а заболяването прераства в пневмония.
Тази среща с музикантите идва след десетилетия на постепенно сближаване. Днес връзката между Виенската филхармония и фамилията Щраус изглежда естествена, но първоначално оркестърът се отнася с резерви към танцовата музика. Признанието за нейните качества се утвърждава постепенно чрез съвместни изпълнения и включване на произведенията в концертните програми.
Йохан Щраус син е погребан на 6 юни 1899 г. във Виенското централно гробище. Зад него остават десетилетия работа като композитор, цигулар и диригент, както и музика, позната далеч извън родния му град.
Какво оставя Йохан Щраус син
„На хубавия син Дунав“ е сред най-разпознаваемите му произведения, но само един валс трудно може да представи разнообразието на неговото творчество. Щраус пише полки, маршове и сценични произведения, в които редува лиричност, хумор и танцова енергия.
В „Прилепът“ музиката съпровожда маскарад, размяна на самоличности и поредица от комични недоразумения. В „Цигански барон“ любовната история се преплита с въпроси за произхода и общественото положение. И в двете оперети ансамблите дават възможност няколко героя едновременно да изразят различните си намерения и чувства.
Слушането на цял валс също разкрива повече от прочутата му тема. Въведението подготвя танцовото движение, следват различни мелодии, а заключението връща вече познати мотиви. Тъкмо това разнообразие прави произведенията подходящи и за внимателно концертно слушане.
Музиката му след 1899 година
Един любопитен случай показва колко внимателно трябва да разграничаваме композирането от преработката. Оперетата „Виенска кръв“ използва музика на Щраус, но сценичната партитура е съставена и обработена от Адолф Мюлер младши (Adolf Müller junior). Затова не е точно тя да се представя като последната оперета, написана лично от композитора.
През следващите десетилетия произведенията на фамилията постепенно заемат централно място в концертната традиция на Виенската филхармония. Новогодишните концерти ги срещат с нови поколения слушатели, а оперните и оперетните театри продължават да поставят сценичните творби на Щраус.
На 3 юни си спомняме за композитор, чиято музика изисква от изпълнителите усет към темпото, фразата и хумора. Зад привидната лекота стоят внимателно изградени произведения, в които познатата мелодия винаги има своето място в по-голямото цяло.
Свързани материали
- Йохан Щраус син – биография и известни произведения
- Йохан Щраус син – живот и творчество
- Йохан Щраус син – рожден ден
- „Прилепът“ – оперета от Йохан Щраус син
- „Цигански барон“ – премиера на оперетата