Цигански барон – оперета от Йохан Щраус син
Оперетата Цигански барон на Йохан Щраус е в 3 действия. Либрето от И. Шнитцер по повестта на М. Йокай. Първото представление се е състояло на 24 октомври 1885 година във Виена. Съдържанието е дадено по оригиналното либрето.
Действащи лица:
Граф Хомонай (баритон);
Карперо, правителствен чиновник (баритон);
Шандор Баринкай (тенор);
Калман Жупан (бас);
Арсена, негова дъщеря (сопраи); Мирабела, нейна възпитателна (мецосопран): Отокар, неин син (тенор); Ципра, циганка (мецосопран); Софи, млада циганка (сопран); цигани, войници, жители на Виена. Действието се развива в унгарско село и във Виена в края на 17 век.
История на “Цигански барон”
Обръщайки се към повестта на унгарския писател М. Цокай „Сафи“, композиторът е искал да създаде опера. Обаче в процеса на работа над произведението първоначалният му план се изменя съществено. „Цигански барон“ става оперета, която с много свои черти клони към оперния жанр. Това се долавя и в сериозния сюжет, заменил обикновената весела интрига, и в спокойното развитие на действието, което е изпъстрено с битови сцени. Отделните музикални номера на спектакъла се обединяват в крупни епизоди с помощта па речитативи или на мелодрама (диалог на фона на музика). Тази тенденция се проявява особено във финалите на действията.
Героите на „Цигански барон“
съвсем не са лекомислените действащи лица на предишните оперети па Щраус. Това са свободни, горди и смели хора, на които са противопоставени богатите парвенюта и правителствения чиновник. По такъв начин се разкрива основната тема на спектакъла, макар на места недостатъчно ясно и последователно реализирана – темата за човешкото достойнство и истинската любов, побеждаващи високомерието, глупостта и надменността, темата за националната гордост и свободолюбиво.
„Цигански барон“ е лирико-романтичпо произведение с изявена гражданска позиция. В основата му е стихията на песенността, ритмите па валса, полката, марша, чардаша. Голяма роля играят циганските и унгарските мелодии и характерните за тях ритми.
Първо действие:
Блатиста речна долина зад полуразрушен замък. Вижда се бедна къщурка. Отдалеч долита пеене – плавен хор в ритъма на гондолиера „Който се е родил да бъде моряк“, Отокар безрезултатно търси съкровище, което според преданието е скрито нейде по тези места. Старата Ципра му се присмива.
Приближават се две лодки. Това са Шандор Баринкай. син на притежателя на стария замък. завърнал се в родината след дългогодишно странстване, и Карнеро. В уводните куплети „Безгрижен, смел от млади години“ Баринкай. разказва за падналата му се приключенска съдба. От Карнеро той узнава, че богатият търговец на свине Жупан е завладял част от неговото имущество. Дочула гласове, Ципра излиза от хижата си. С вълнение тя познава Баринкай. Старата циганка предсказва, че в деня на сватбата си с любимата девойка Баринкай ще намери съкровището. Появява се Жупан е куплетите .,И писането, и четенето не са за нас“. Боринкай и Жупан разясняват взаимните си претенции, свързани с владенията на Баринкай, и решават, че най-лесно ще постигнат споразумение чрез брак на Шандор с дъщерята на Жупан, Арсена. Търговецът па свине отива да търси Арсена, а в това време се явява Мирабела. В лицето на Карнеро тя познава своя мъж, напуснал семейството си преди десет години и вика сина си
Идва Арсена.
Своенравната девойка заявява, че щс се омъжи за Баринкай само в случай, че той получи титлата барон. Всички се отдалечават, оставяйки разгневения Баринкай сам. Към младия човек се приближава дъщерята на Ципра, Сафи, която трябва да го съпроводи в замъка. Сафи пее циганска песен в духа на горд чардаш. Още не излезли и наблизо се оказва Отокар. Тук той има среща с любимата му Арсена. Баринкай става неволен свидетел на нежната дуетна сцена, която прераства в голям ансамбъл – финал на действието. Баринкай иска да отмъсти. Събират се цигани и циганки, които приветстват Шандор и му дават клетва за вярност. От днес той е техен войвода, цигански барон. Предизвиквайки Жупан, Баринкай с насмешка се отказва от дъщерята на “свинския княз” и обявява, че ще се ожени за Сафи.
Второ действие.
В дълбокото дефиле се е разположил циганският табор. Нощ. Лирична, пълна е най-искреиа нежност сцена между Сафи н Баринкай, романс на Баринкай ,.Нощта е тъй ясна”. Ципра разказвана Баринкай за съкровището и показва мястото сред развалините, където то е скрито. Радостно звучи дуетът „Ах, какво става с мен“. Но след това влюбените отново се връщат в мислите си едни към друг, към своите чувства. Дуетът на Сафи и Баринкай „Кой ни венча“ е бисер в лириката на Щраус.
Уединението е нарушено от Карнеро, Мирабела и Жупан. Звучат „куплетите на комисията по нравствеността“: тя обвинява влюбените. Сцената се прекъсва от появяването на граф Омонай, който набира хусари. Неговата песен „Дай ръка, така трябва да бъде“ е унгарска песен от времето на освободителната борба от 1849 година. В нея се долавя ритъмът и интонацията па чардаша.
Излязла извън себе си от натяквания и насмешки над Сафи, Ципра показна на всички документ, от който става ясно, че Сафи съвсем не е циганка, а дъщеря на последния турски паша. Баринкай е отчаян: той, дворянинът без титла, не е партия за девойка от такъв висок произход. Без да обръща внимание на молбите на Сафи, той се записва при хусарите и заминава заедно с тях под звуците на героичния Ракоци-марш.
Трето действие.
Виена. Победоносните войски се завръщат от поход. Приветства ги радостен хор. Карнеро обявява, че от всички най-смел е бил Шандор Баринкай. За това граф Омонай ходатайства пред императора да му бъде дадена баронска титла. Ходатайството с удовлетворено. Щастливият „Цигански барон” прегръща любимата Сафи. Под звуците на обаятелния валс „Всичко в живота, повярвайте ми“ завършва оперетата. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.
