Споделете в
Оценете
Саксофон - устройство и основни видове
Саксофонът принадлежи към дървените духови инструменти, въпреки обикновено металния си корпус.

Саксофонът е духов музикален инструмент с конична тръба и единична тръстикова пластинка, закрепена към мундщук. Въпреки обикновено металния си корпус той принадлежи към дървените духови инструменти заради начина на звукообразуване. Създаден е от белгийския майстор Адолф Сакс (Adolphe Sax) и е патентован през 1846 г. Днес се използва в класическата музика, джаза, духовите оркестри, филмовата и популярната музика.

Как възниква саксофонът

Саксофонът се появява през XIX век като част от опитите за обновяване на духовите състави. Сакс го замисля за военните оркестри и концертното музициране. Инструментът предлага нов тембър, който може да се съчетава както с дървените, така и с медните духови инструменти.

Това начало предхожда джаза с десетилетия. По-късната му популярност в джазовите състави понякога създава впечатлението, че е изобретен специално за тях. Всъщност неговият път започва в европейската инструментална работилница, а развитието на репертоара постепенно го отвежда към различни музикални среди.

Устройство на саксофона

Основните части са мундщук, шийка, корпус и разширяваща се крайна част, наречена фуния. При алт и тенор саксофона тръбата има характерна долна извивка. По корпуса са разположени тонови отвори, които се отварят и затварят чрез клапи и свързана с тях система от лостове.

Пръстите не покриват непосредствено всички отвори. Механизмът позволява с едно движение да се управляват отдалечени клапи. Върху тях има възглавнички, които трябва да прилягат плътно към отворите. Непълното затваряне затруднява звукоизвличането, защото променя условията, при които въздушният стълб трепти.

Вътрешният канал на саксофона се разширява постепенно. Тази конична форма го отличава от преобладаващо цилиндричния канал на кларинета. Външната извивка улеснява държането на по-дългата тръба, но не определя сама по себе си към кое инструментално семейство принадлежи инструментът.

Как се получава звукът

Тръстиковата пластинка, наричана и платък, се поставя върху мундщука и се задържа от лигатура. При подаване на въздух тя трепти и участва във възбуждането на въздушния стълб. Различните положения на клапите променят акустично действащата дължина на тръбата и така се получават различни тонове.

Мундщукът и пластинката влияят върху лекотата на звукоизвличане и характера на тона. Естествените тръстикови пластинки не са напълно еднакви, дори когато имат едно и също означение за твърдост. Затова изпълнителят подбира съчетание, подходящо за неговата постановка, инструмента и музикалната задача.

Основни видове саксофон

Семейството включва инструменти с различна големина и височина на звучене. Сред най-познатите са сопранът, алтът, тенорът и баритонът. Съществуват също сопранино, бас и контрабас. По-малкият инструмент по правило звучи по-високо, а по-дългата тръба позволява по-ниски тонове.

  • Сопранов саксофон: обикновено е в си бемол и често е прав, макар да има и извити модели.
  • Алтов саксофон: в ми бемол, с характерна извита форма.
  • Теноров саксофон: в си бемол, по-голям е от алтовия и звучи по-ниско.
  • Баритонов саксофон: в ми бемол, заема нисък регистър в обичайните саксофонни състави.

Понятията вид и диапазон не са равнозначни. Видът определя мястото на инструмента в семейството, докато диапазонът е тоновият му обем. Реално използваната горна граница зависи и от техниката на изпълнителя. Два инструмента могат да имат припокриващи се тонове, без да звучат еднакво.

Защо саксофонът е транспониращ инструмент

Най-разпространените саксофони са транспониращи инструменти. Това означава, че записаната в партията нота не съвпада с действително звучащата височина. При сопран и тенор записаното до съответства на звучащо си бемол, а при алт и баритон – на ми бемол, в съответния регистър.

Основните пръстовки са сходни в различните видове. Така музикантът може да премине от алт към тенор, без да учи изцяло нова система за разполагане на пръстите. Необходими са обаче адаптация към различния мундщук, въздушната струя и настройването на тона. При свирене с пиано или друг нетранспониращ инструмент партиите трябва да бъдат съобразени със строя.

Постановка и изпълнителски похвати

Амбушюрът е постановката на устните и лицевата мускулатура около мундщука. Заедно с дишането той позволява контрол върху височината, устойчивостта и цвета на тона. Силното притискане на пластинката може да затрудни свободното ѝ трептене. Добрата постановка осигурява необходимия контрол без излишно стискане.

Изпълнителят оформя музикалната фраза чрез дишането, началото и свързването на тоновете, динамиката и тембровите промени. Сред специалните похвати са трилерът – бързо редуване на съседни тонове, и гроулът, при който към свиренето се добавя глас. Последният създава характерен грапав ефект.

Саксофонът в класическата музика

В концертната музика саксофонът се среща като солист, в камерни ансамбли и в отделни оркестрови произведения. Той няма постоянно място във всеки симфоничен състав. Включването му зависи от конкретната партитура и от търсения от композитора звуков цвят.

Жорж Бизе (Georges Bizet) използва саксофона в музиката към „Арлезианката“. Друг известен пример е солото на алт саксофон в „Старият замък“ от „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, в оркестрацията на Морис Равел (Maurice Ravel). Тук е важно разграничението: клавирният оригинал е на Мусоргски, а изборът на оркестровите инструменти е на Равел.

Самостоятелният концертен репертоар включва „Камерно концертино“ за алт саксофон и единадесет инструмента от Жак Ибер (Jacques Ibert). В саксофонния квартет обичайното разпределение е сопран, алт, тенор и баритон. Четирите партии позволяват мелодията, вътрешните гласове и басовата линия да преминават между инструментите.

Саксофонът в джаза и популярната музика

Джазът превръща саксофона в един от основните инструменти за импровизация. Чарли Паркър (Charlie Parker) е свързан преди всичко с алта, а Стан Гец (Stan Getz) – с тенора. Уейн Шортър (Wayne Shorter) използва както тенор, така и сопран. Разликите между тези музиканти показват, че характерът на изпълнението не се определя единствено от вида на инструмента.

Саксофонът има място и в студийната работа, ритъм енд блуса и филмовата музика. Плас Джонсън (Plas Johnson) е пример за изпълнител, чиито участия свързват тези среди. За запознаване с инструмента чрез демонстрации в сайта е достъпен и образователният концерт с Mike Sax (Милен Стойков), посветен на историята и употребата на саксофона.

Основни грижи за инструмента

След свирене влагата се отстранява от мундщука, шийката и корпуса с подходящи за съответния размер почистващи принадлежности. Пластинката се сваля внимателно, а тънкият връх на мундщука се пази от удар. Това са отделни операции: подсушаването на корпуса не заменя грижата за мундщука и пластинката.

Възглавничките също задържат влага. За тях се използва специална почистваща хартия, поставена между възглавничката и отвора. Клапата се притиска леко, след което се освобождава. Хартията не се издърпва, докато клапата е натисната, защото това може да повреди повърхността.

Отпечатъците по външната страна се отстраняват с подходяща мека кърпа. Регулирането на механизма и разглобяването на клапите се оставят на специалист. Ако инструментът започне да пропуска въздух или отделни тонове се получават трудно, причината може да бъде и техническа, затова промяната в постановката невинаги решава проблема.

Свързани материали

Източници

Саксофон – устройство, видове и приложение