Ела Фицджералд (Ella Fitzgerald): „Първата дама на песента“, джаз икона и вечен глас
Ела Джейн Фицджералд (родена на 25 април 1917 г. в Нюпорт Нюз, Вирджиния, САЩ – починала на 15 юни 1996 г. в Бевърли Хилс, Калифорния) е сред най-влиятелните джаз певици на XX век и една от най-обичаните фигури в историята на американската музика. Наричана с прозвища, като „Първата дама на песента“ (The First Lady of Song), “Lady Ella” и Кралицата на джаза (Queen of Jazz), тя впечатлява публиката с кристално чистия си глас, огромен вокален диапазон (3 октави), неподражаемо скат-импровизиране и завладяващо сценично присъствие. С над 200 албума и 13 награди „Грами“ зад гърба си, Ела Фицджералд оставя трайна следа в развитието на джаза и популярната музика, поставяйки високи стандарти за вокалното изкуство.
Детство, семейна история и първи уроци по музика
Ела Фицджералд е родена на 25 април 1917 г. в Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, САЩ. Родителите й, Уилям Фицджералд и Темпли Уилямс, се разделят скоро след раждането й, а малката Ела се мести с майка си в Йонкърс, Ню Йорк. Детството й е белязано от бедност, но и от силна любов към музиката – като дете, Ела обожава да слуша записи на Луис Армстронг и Бинг Кросби по радиото.
Макар да няма формално музикално обучение в ранните си години, тя се научава на ритъм и мелодия от църковни хорове и улични изпълнения. Танците и пеенето стават нейно убежище от тежкото й всекидневие. Постепенно тя се увлича по най-популярните звезди от Харлем – кварталът в Ню Йорк, известен с активната си джаз и блус сцена.
След трагичната смърт на майка й през 1932 г., Ела изпада в трудна семейна ситуация и започва да се мести между роднини. По това време има проблеми с дисциплината в училище и накрая е изпратена в поправително заведение. Но дори и там, музиката остава спасителният й остров.
Началото на професионалната кариера
Големият шанс за Ела идва през 1934 г., когато тя се явява на любителско състезание за млади таланти на сцената на легендарния Apollo Theater в Харлем. Първоначално е планирала да танцува, но впечатлена от изпълненията на другите участници, излиза на сцената и запява. Изпълнението й на „Judy“ и „The Object of My Affection“ (популярни тогава песни) пленява публиката – тя печели състезанието, а с него и първите положителни отзиви.
Това я отвежда до предложения за участия и запознаване с известни импресарии, сред които е и барабанистът Чик Уеб (Chick Webb). Той търси вокалист за своята група, която често свири в Savoy Ballroom в Харлем, епицентър на суинга и денс музиката по онова време. Първоначално Уеб е колеблив, защото Ела е необучена и изглежда твърде неуверена на сцената, но вокалните й качества са неоспорими. През 1935 г. той я наема, и това поставя началото на професионалния й път.
Преходът към големите сцени и първите записи
През втората половина на 30-те години Ела Фицджералд вече пее редовно с оркестъра на Чик Уеб. Нейното вокално умение и природен талант започват да изпъкват, а звукозаписните компании и радиостанциите проявяват интерес.
- Хитът „A-Tisket, A-Tasket“ (1938): Това е повратната точка, която изстрелва Ела към национална популярност. Парчето е преработка на стара детска римушка, която тя и Уеб „преобличат“ в мелодичен суинг, радвайки се на огромен успех. Песента достига челните места в поп класациите и продава над милион копия – внушителен тираж за времето.
- Отговорност в оркестъра: След смъртта на Чик Уеб през 1939 г., групата е преименувана на „Ella Fitzgerald and Her Famous Orchestra“, а Ела поема ръководната роля – уникален шанс, но и голяма отговорност за млада жена в преобладаващо мъжка среда.
Благодарение на успеха си, Ела вече не е просто „момичето от Харлем“. Тя се превръща в национална звезда, гостува в радиопредавания, издава плочи и се качва на сцени из цялата страна.
Ключови албуми и преоткриване на стила
Ерата на Дизи Гилеспи и скат-вокалите
През 40-те години Ела Фицджералд все по-често експериментира с новия бибоп стил, който се ражда сред джаз-музикантите от Харлем и Мидтаун. Тя работи с велики инструменталисти като Дизи Гилеспи, Макс Роуч и Чарли Паркър – музиканти, които променят лицето на джаза. Именно тогава Ела усъвършенства скат-пеенето, превръщайки се в една от най-добрите в това изкуство.
- Скат-вокали: Тази техника, при която певецът използва гласни и съгласни без конкретен смисъл, имитира инструментални линии и позволява на вокала да импровизира свободно подобно на тромпет или саксофон. С виртуозната си интонация и чувство за ритъм, Ела Фицджералд задава нови стандарти за джаз импровизация.
„Ella Fitzgerald Sings the Cole Porter Song Book“ (1956)
Сътрудничеството й с продуцента Норман Гранц (Norman Granz) и звукозаписната му компания „Verve Records“ е решаващо за следващата фаза от кариерата й. През 50-те Гранц стартира поредицата „Song Book“, в която Ела записва песни на най-великите композитори на Бродуей и Тин Пан Али (Tin Pan Alley).
- Cole Porter Song Book (1956) е първият албум в тази серия. С него Ела привлича и по-широка поп публика, която може би не е била близка до бибопа и ската, но обожава класически американски стандарти. Албумът е изключително добре приет и открива нови хоризонти за това как джаз-вокалът може да интерпретира сложните хармонии и мелодии на колоси като Коул Портър.
„Ella Fitzgerald Sings the Rodgers & Hart Song Book“ (1956) и „Ella Fitzgerald Sings the Duke Ellington Song Book“ (1957)
След грандиозния успех на Коул Портър албума, Ела продължава с творбите на Ричард Роджърс и Лорънс Харт, както и такива на Дюк Елингтън, Ървинг Берлин, Джордж и Айра Гершуин. Тези записи се превръщат във фундаментален източник на интерпретации на американската песенна традиция, а певицата получава прозвището „Първата дама на песента“.
Сътрудничества с други легенди
Ела Фицджералд работи с някои от най-големите джаз имена на всички времена:
- Луис Армстронг: Общите им албуми, като „Ella and Louis“ (1956) и „Ella and Louis Again“ (1957), са шедьоври, в които неустоимият „скърцащ“ глас на Армстронг и чистата, сияйна интонация на Ела се съчетават в идеален контраст.
- Дюк Елингтън: Двамата записват „Ella Fitzgerald Sings the Duke Ellington Song Book“, а освен това често се появяват заедно на сцена.
- Каунт Бейзи: „Ella and Basie!“ (1963) събира свинговите аранжименти на Бейзи и гласа на Ела в енергичен и веселяшки албум, който укрепва позицията й на водеща фигура в суинга.
Тези колаборации не само радват слушателите, но и разширяват стилистичните граници на джаза, показвайки, че Ела може да се впише във всяка музикална среда – от бибоп през суинг, до ласкавите балади на Тин Пан Али.
Характерен стил и музикални иновации
- Чист и богат тембър: Ела е известна с мекия си, но плътен глас, който запазва кристална чистота дори във високите регистри. Тя владее динамиката и вибратото с изумителна прецизност, което й позволява да „рисува“ с гласа си детайли и нюанси.
- Скат-пеене: Заедно с Луис Армстронг, Ела е едно от лицата на скат-вокалите – техника, която изисква перфектен слух, усет към ритъма и смелост за непрекъснати импровизации.
- Прецизно фразиране: Внимавайки с всяка сричка, тя успява да придаде дълбочина и емоционална топлина дори на най-трудните за изпълнение стандарти.
- Гъвкав жанров обхват: Макар да е категорично асоциирана с джаза, Ела изпълнява и поп, суинг, ритъм-енд-блус, балади – винаги с неподражаем чар и виртуозност.
Успехи, награди и признание
- Награди „Грами“: Ела Фицджералд е сред най-награждаваните джаз певици, печелейки общо 13 награди „Грами“ в течение на кариерата си, включително награда „Грами“ за цялостен принос (Lifetime Achievement Award) през 1967 г.
- Почести и отличия: През 1987 г. президентът Роналд Рейгън й връчва Президентския медал на свободата – най-високото цивилно отличие в САЩ. През годините е удостоена и с Kennedy Center Honors, както и с множество други престижни признания.
- Ролята в популяризирането на джаза: Нейните интерпретации на американските стандарти дават възможност на милиони слушатели по света да се запознаят с джаза и суинга в достъпен и елегантен формат.
Личен живот, семеен статус и лични предизвикателства
В личния си живот Ела е сравнително сдържана, като рядко попада в жълтите хроники. През 1941 г. се омъжва за докера Бени Корнегей, но бракът е краткотраен. През 1947 г. сключва нов брак с басиста Рей Браун (Ray Brown), с когото осиновяват сина на полусестрата на Ела. Двамата пътуват и работят заедно, но в крайна сметка се развеждат през 1953 г. поради напрегнатите графици и турнета.
Макар да е световна звезда, Ела винаги остава скромна и топла като човек, ценящ малките радости в живота – често споделя, че любимото й занимание е да готви у дома или да играе бейзбол с деца в квартала.
Благотворителност и обществена ангажираност
Ела Фицджералд не е толкова открито политически ангажирана, колкото някои от връстниците й (например Нина Симон или Хари Белафонте). Въпреки това тя:
- Подкрепя каузи, свързани с равноправие: Използва известността си, за да настоява да се премахват расовите ограничения при участия и да се уважават правата на тъмнокожите артисти.
- Помага на деца и млади таланти: Към края на живота си, основава фондация, която подкрепя образователни програми за деца в неравностойно положение.
- Участва в благотворителни концерти: Изнася изпълнения в полза на различни инициативи, особено свързани с музикалното образование и здравеопазването.
Преходът през 60-те и 70-те: разширяване на репертоара
С навлизането на рок и поп музиката, Ела не се страхува да разширява репертоара си:
- „Sunshine of Your Love“ (1969): Тя записва версии на песни като тази на рок групата Cream, придавайки й джаз-соул звучене.
- Bossa nova и Motown: В някои от записите й от 70-те намираме влияния от боса нова и дори звученето, създадено от Motown.
Въпреки напредналата възраст и конкуренцията с новите имена, Ела запазва статута си на международна звезда, търсена за концерти по цял свят.
По-късни години, здравословни проблеми и прощаване с публиката
През 80-те и 90-те години, здравето на Ела Фицджералд започва да се влошава – тя страда от диабет, който впоследствие води до ослепяване и ампутация на краката й. Въпреки това, Ела продължава да се появява на сцена, когато здравето й позволява, а публиката винаги я приема с уважение и обич.
Последният й голям концерт е през 1993 г. в Нюйоркския Карнеги Хол. След това се оттегля в дома си в Бевърли Хилс, където прекарва времето си заобиколена от семейство и приятели, докато диабетът прогресивно отслабва организма й. Ела умира на 15 юни 1996 г., оставяйки зад себе си огромно музикално наследство.
Основни акценти в дискографията
Дискографията на Ела Фицджералд обхваща стотици записи, но някои от най-емблематичните включват:
- „Ella Swings Lightly“ (1958) – Носител на „Грами“, отразява свинговата й страна и нежния й подход към популярните мелодии.
- „Ella in Berlin: Mack the Knife“ (1960) – Емблематичен лайв албум, показващ майсторството й в скат-пеенето и неотразимата й харизма на сцената.
- „Ella Fitzgerald Sings the Cole Porter Song Book“ (1956) – Първият от поредицата „Song Book“ албуми, с които Ела се утвърждава като водеща интерпретаторка на американските стандарти.
- „Ella and Louis“ (1956) – Съвместен албум с Луис Армстронг, един от най-обичаните джаз записи на всички времена.
- „Ella Fitzgerald Sings the Irving Berlin Song Book“ (1958) – Част от „Song Book“ серията, показваща разнообразието и вокалния й обхват.
- „Ella and Duke at the Cote D’Azur“ (1967) – Концертен запис с Дюк Елингтън, документиращ свободните й джаз импровизации пред европейската публика.
- „Ella Abraça Jobim“ (1981) – Проект с боса нова тематика, в който Ела интерпретира песни на Антонио Карлос Жобим с характерната си дълбочина и елегантност.
Почетни звания и академични отличия
За изключителния й принос към музиката, Ела Фицджералд получава множество почетни титли и академични отличия. Няколко университета в САЩ й присъждат звания „Доктор хонорис кауза“ по музика, в това число:
- Йейлският университет (Yale University) – за изключителната й роля в популяризирането на американските музикални стандарти и вдъхновяващите й изпълнения.
- Джорджтаунският университет (Georgetown University) – признавайки колосалния й принос в развитието на джаза.
Въпреки липсата на официално музикално образование, почетните университетски степени са символ, че талантът и упоритият й труд са достойни за академично признание.
Наследство и влияние
Ела Фицджералд продължава да бъде вдъхновение за поколения музиканти. Нейната техника на скат-пеене, контрол над гласа и способност да излъчва топлина през всяка нота са еталон за млади и утвърдени вокалисти. Музикалната критика и джаз експерти често я сравняват с величини като Сара Вон и Били Холидей, но стилът на Ела е уникална амалгама от суингова енергия и лирични нюанси.
Десетилетия след смъртта й, звукозаписните компании продължават да издават неиздавани и редки лайв материали, за да задоволят интереса на нови поколения фенове. Нейният образ се появява в документални филми, книги и изложби, посветени на „златната ера“ на джаза.
Заключение
Ела Фицджералд е не просто джаз певица, а истински символ на американската музикална култура. От скромното си детство в бедните квартали на Ню Йорк, тя израства до „Първата дама на песента“, която успява да спечели сърцата на милиони слушатели по целия свят. Нейните записи остават живи свидетелства за непоклатимия й талант, виртуозния й подход към скат-импровизациите и любовта й към музикалната експресия.
Когато слушаме парчета като „A-Tisket, A-Tasket“, „Mack the Knife“ или записите й с Луис Армстронг, усещаме, че гласът й докосва не само нашия слух, но и душите ни. Десетилетия наред Ела Фицджералд събаря расови и социални бариери, популяризира американските джаз и поп стандарти и поставя стандарти за вокално изкуство, които и до днес трудно могат да бъдат надминати.
Източници
- Nicholson, S. (1993). Ella Fitzgerald: A Biography of the First Lady of Jazz. Da Capo Press. ISBN: 0306811263
- Fitzgerald, E. (1960). Ella in Berlin: Mack the Knife [Аудиозапис]. Verve Records.
- DeVeaux, S., & Giddins, G. (2009). Jazz. W.W. Norton & Company. ISBN: 039397880X
- Shipton, A. (2007). A New History of Jazz. Continuum. ISBN: 0826473801
- Tucker, M. (1993). Ella Fitzgerald: The Queen of Jazz. In The Devlin Jazz Anthology (Vol. 2, pp. 45–62).
- Official Ella Fitzgerald Website – Официална информация, биография, дискография и медийни ресурси.
- Smithsonian Jazz – Статии за Ела Фицджералд и златната ера на джаза.
- Fitzgerald, E. (1956). Ella Fitzgerald Sings the Cole Porter Song Book [Аудиозапис]. Verve Records.
- Friedwald, W. (2017). A Biographical Guide to the Great Jazz and Pop Singers. Vintage. ISBN: 0375412461
- Yanow, S. (2008). The Jazz Singers: The Ultimate Guide. Backbeat Books. ISBN: 0879308257
