Споделете в

5/5 - (79 votes)

РОК ОПЕРА: ИСТОРИЯ, ОСОБЕНОСТИ И ЗНАЧЕНИЕ В МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА

След кратко проучване, предимно в англоезичните сайтове, мога да се каже, че рок операта като жанр се появява в края на 60те години на 20ти век в Британия. Реално това е концептуален албум с идеята да се разкаже история върху рок музика или може да се каже, че рок операта е произведение с рок музика, което представя драматична история, разказана чрез няколко песни по традиционалния за операта начин. Песните в рок опера обикновено са представени под формата на албум, унифициран с основна тема.

Много рок опери никога не са достигали до театралната сцена

и съществуват само на аудио. Поради тази причина рок оперите често са просто концептуални албуми. Някои примери за такива са “Aqualung” и”Thick As a Brick” на Jethro Tull, “Berlin” на Lou Reed и”OK Computer” на Radiohead.

Ето един по-подробен анализ за интересуващите се.

Рок опера – един от най-зрелищните и комплексни жанрове

в съвременната музикална култура. Тя съчетава енергията, бунтарския дух и типичните инструменти на рок музиката с драматургичната форма на класическата опера. Резултатът е мащабно произведение, в което песните не са просто отделни композиции, а епизоди от една цялостна история. С течение на времето рок операта се превръща в истински културен феномен, оказвайки влияние както върху развитието на популярната музика, така и върху сценичните изкуства и начина, по който възприемаме комбинацията „музика–театър“.

За да разберем по-добре как и защо се появява рок операта, първо трябва да обърнем внимание на две ключови влияния: развитието на рок музиката през 60-те години и дългата традиция на класическата опера.

В този обширен материал ще направим подробен преглед на:

Историческите корени на рок операта и как тя се заражда в контекста на 60-те и 70-те години, когато рокът и младежката култура изживяват своя златен век.
Основните характеристики на жанра – какво го отличава от традиционната опера и мюзикъла.
Пионерите и емблематичните примери, които поставят началните щрихи на рок операта и задават нейните стандарти.
Еволюцията през следващите десетилетия, включително приноса на прогресив рока, хеви метъла, мюзикъла и др.
Българската следа в рок операта – български проекти, композитори и сценични реализации.
Влиянието и наследството, които жанрът оставя в глобален мащаб, както и очертаващите се перспективи за бъдещото му развитие.

КОРЕНИ НА РОКА И ВЛИЯНИЕ ОТ КЛАСИЧЕСКАТА ОПЕРА

Рокът – бунтът на младото поколение

Рок музиката се заражда в средата на XX век като естествена еволюция на блус, ритъм енд блус и кънтри. През 50-те години изпълнители като Елвис Пресли, Чък Бери и Литъл Ричард превръщат рока (тогава основно „рокендрол“) в символ на младежкия бунт и свободата. С навлизането в 60-те години и появата на британски банди като The Beatles, The Rolling Stones и The Who, рокът става все по-разнообразен стилово и идеологически. Този период – наричан често „Британската инвазия“ – поставя рок музиката в центъра на световната културна сцена.

В тази творческа среда изобилстват експерименти с различни звуци, инструменти, ефекти и сценични прояви. Появяват се поджанрове като психеделичен рок, хард рок, прогресив рок, глем рок и др. Младежката публика жадува за ново съдържание и е готова да приеме всичко, което носи силен заряд, автентичност и бягство от строгите норми на обществото.

Класическата опера: музика със силна драматургия

От своя страна, операта има вековна традиция. Тя възниква в края на XVI и началото на XVII век в Италия, като синтез на музика, драматичен текст (либрето) танц и сценична постановка. През XIX век композитори като Рихард Вагнер (1813–1883) доразвиват жанра чрез концепцията за „музикална драма“ и т.нар. Gesamtkunstwerk – интегрирано произведение, в което всички елементи (оркестър, гласове, декор, костюми и т.н.) се подчиняват на единна художествена идея.

Макар Вагнер да е представител на епохата на романтизма

и да умира в края на XIX век, възгледите му за сливане на музикалните и сценичните форми остават живи и в първите десетилетия на XX век. Oпераta през XX век също търси нови пътища (пример: експерименти на композитори като Шчедрин, Бритън и др.). Въпреки големите разлики между оперното пеене и рок вокалите, между симфоничния оркестър и електрическата китара, театрално-драматичната им същност дава възможност за взаимно обогатяване.

Първите предпоставки за раждане на рок опера

Към края на 60-те години, когато рокът вече е световен феномен, възниква желанието у много изпълнители да надскочат формулата „три-четири минутни песни за радио“. Търси се по-голяма задълбоченост и цялостна концепция. Така се стига до концептуалните албуми, където всяка песен е свързано тематично или сюжетно с останалите. Такъв албум може да разказва история (линейно или фрагментирано), да изследва конкретна идея или да предлага метафорично пътешествие.

Пример за ранен концептуален албум е „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967) на The Beatles. Макар и не чиста рок опера, тази творба демонстрира стремеж към еднонамереност и театралност. Година по-късно „S.F. Sorrow“ (1968) на The Pretty Things често е посочван като първата пълноценна рок опера: разказва детайлната история на главния герой Себастиан Ф. Сороу през целия му живот.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РОК ОПЕРАТА

Рок операта по същество е сюжетно и драматургично произведение, структурирано като опера, но базирано на рок музиката. Обикновено включва:

Основни герои, всеки с определена вокална партия и роля в сюжета;
Повтарящи се музикални теми (лайтмотиви), свързани с герои или ключови събития;
Сюжет, който се развива песен по песен, докато слушателят или зрителят следва историята;
Изпълнение със силно рок звучене: китари, бас, барабани, клавишни, често с театрални елементи и ефекти на живо;

В някои случаи рок операта остава само аудиозапис (концептуален албум), а в други бива поставяна на сцена с декори и костюми, което я доближава до мюзикъл. Съществената разлика с типичния бродуейски мюзикъл е в по-твърдото, „китарно“ звучене и често – в по-бунтарските теми.

ПИОНЕРИ И ПЪРВИ ШЕДЬОВРИ

1. „S.F. Sorrow“ (1968) на The Pretty Things

Считан от мнозина за първата истинска рок опера, „S.F. Sorrow“ не постига тогавашния комерсиален успех на The Beatles или The Who, но определено проправя пътя за бъдещи мащабни проекти. Албумът, записан в легендарното студио „Abbey Road“, разказва историята на Себастиан Ф. Сороу – от раждането му през различни житейски перипетии до трагичния финал. Всяка песен е фрагмент от този сюжет, наситен с психеделичен рок, театралност и емоционални вокали.

The Who – „Tommy“ (1969)

„Tommy“ на The Who често е наричан първата широко призната рок опера в световен мащаб. Концепцията идва основно от китариста и композитора на групата Пийт Таунзенд. Историята проследява живота на едно момче – Томи, което ослепява, оглушава и онемява вследствие на психологическа травма. Въпреки уврежданията си, Томи се оказва гениален играч на флипър (pinball) и впоследствие се превръща в религиозен водач. Албумът пожънва голям успех, а през 1975 г. получава и филмова екранизация с участието на Роджър Долтри (в ролята на Томи), Аник Щрил, Тина Търнър, Елтън Джон и др.

3. „Jesus Christ Superstar“ (1970) на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс

„Jesus Christ Superstar“ представлява следващата голяма стъпка за рок операта, която вече се радва на световна популярност. Андрю Лойд Уебър и Тим Райс първоначално издават творбата като концептуален албум през 1970 г., а година по-късно тя дебютира на Бродуей. Сюжетът се фокусира върху последната седмица от живота на Исус Христос, представена през погледа на Юда Искариотски. Музиката съчетава рок, блус, госпъл, а либретото е наситено с драматизъм и емоционални конфликти. Предизвиквайки полемики и религиозни дискусии, „Jesus Christ Superstar“ бързо се нарежда сред най-популярните и често поставяни рок опери в света.

РАЗВИТИЕ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖАНРА

1. Прогресив рокът през 70-те

През 70-те години вълната на прогресив рока (Pink Floyd, Genesis, Yes, ELP и др.) довежда до появата на множество концептуални албуми, някои от които могат да се възприемат като рок опери или много близки до тази форма.

Pink Floyd с „The Wall“ (1979) създават монументално произведение, разглеждано от мнозина като рок опера. Историята проследява главния герой Пинк, издигащ около себе си метафорична „стена“ от травми, страхове и обществени натиски. Творбата придобива култов статут, особено след филмовата адаптация през 1982 г. (реж. Алън Паркър).
The Who продължават с концептуални албуми като „Quadrophenia“ (1973), чийто сюжет се върти около живота на млад „мод“ и разкрива болезнения му вътрешен конфликт.

2. 80-те години и метъл влияния

През 80-те рокът се разклонява в много поджанрове – хеви метъл, спийд метъл, глем метъл, треш метъл и т.н. Някои групи са вдъхновени от мащаба и драматизма на рок операта и създават така наречените метъл опери. Типичен пример е:

Queensrÿche с „Operation: Mindcrime“ (1988) – прогресив/хеви метъл албум, разказващ за политически конспирации, психическа манипулация и тероризъм. Мнозина смятат „Operation: Mindcrime“ за метъл опера, защото съдържа сюжетна последователност, персонажи и лайтмотиви.

В Европа се заражда и симфоничният метъл (Nightwish, Within Temptation, Therion и др.), който често флиртува с оперни вокални техники, оркестрации и митологични или фантастични сюжети. Макар не всяка творба да е чиста „рок опера“, типичната за тях театрална зрелищност сочи към сходни корени.

3. Мюзикълът с рок елементи

В известен смисъл, мюзикълът (особено на Бродуей и Уест Енд) има допирни точки с рок операта. Продукции като „Hair“ (1967) и по-късно „Rent“ (1996) включват силни рок и поп елементи. „Hair“ често е определян като „рок мюзикъл“, защото използва музикални и тематични похвати, близки до ранния рок. Разликата от класическата рок опера е по-разнообразната стилистика (джаз, поп, R&B) и характерното редуване на диалози и песни, докато в рок операта понякога почти всички реплики се пеят (както в класическата опера).

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА РОК ОПЕРАТА

Въпреки многото проявления на жанра, можем да откроим няколко общи белези, които придават на рок операта нейната уникална идентичност:

Разказвателна структура – Има цялостен сюжет, развиващ се през песните. Често се проследява пътят на главен герой (или герои), като всяка песен е „глава“ от историята.
Роли и персонажи – Вокалите могат да бъдат разпределени между няколко певци/актьори, всеки представляващ даден герой. Това улеснява слушателя да проследи кой „говори“ или „пее“ в конкретния момент.
Повтарящи се мотиви – лайтмотиви, познати от класическата опера, са честа практика: музикални теми, които се връщат в ключови моменти и подсилват идеята за единство на творбата.
Типично рок звучене – Въпреки че понякога се включват симфоничен оркестър, хорови партии или електронни елементи, сърцевината на рок операта е в електрическата китара, баса, ударните и клавишните.
Сценичен размах – Ако рок операта се постави на сцена, често има зрелищност, специални ефекти, декори, костюми и силна светлинна хореография. Много постановки включват и интерактивни елементи, близки до рок концерт.

БЪЛГАРСКАТА РОК ОПЕРА

Въпреки че жанрът на рок операта се развива предимно в англоезичния свят, България също има своя принос и интерес към тези музикално-сценични форми. Макар броят на оригиналните български рок опери да не е голям, отделните проекти са свидетелство за стремежа на нашите композитори и музиканти да бъдат в крак със световните тенденции и да експериментират с мащабната форма на оперен разказ, облечен в рок звучене.

1. Първи стъпки и ранни опити

Един от първите опити за българска рок опера датира от 80-те години, когато композиторът Александър Йосифов създава „Времето на пророците“ (1983). Произведението е силно театрално и в него се усеща колаборация между традиционен симфоничен оркестър и рок група. Историята се вдъхновява от библейски теми и образи, преплитайки нравствени послания и универсални въпроси за вярата, човечността и пророчеството. Постановки на „Времето на пророците“ се реализират в няколко български града, включително и в София, като получават смесени, но любопитни отзиви от публиката.

Създаването на подобни произведения по това време е истинско предизвикателство – от една страна, поради цензурни ограничения в Народна Република България (НРБ), а от друга, заради липсата на дългогодишна традиция в рок оперите, която да послужи като вдъхновение и модел. Въпреки трудностите, този проект проправя път за следващи композитори и музиканти, желаещи да се занимават с подобен синтетичен жанр.

Няколко уточнения

В различни източници „Легенда за тракийското съкровище“ (от началото на 80-те години) и „Времето на пророците“ (1983) на Александър Йосифов често се споменават в контекста на „първата българска рок опера“. Истината е, че терминът „рок опера“ все още не е бил строго установен в българските среди през онези години, а и постановките нерядко са се представяли като „музикално-сценични“ произведения с елементи на рок. Затова няма единодушно мнение коя точно е „първата“ – зависи от това как и кога дадена творба е била рекламирана, поставяна и официално определяна.

Защо се получава разминаване?

Различна терминология и цензура през 70-те и 80-те
В тогавашните (социалистически) условия големите проекти с рок звучене често са фигурирали под термини като „ораторияоратория“, „кантат-опера“, „музикална драма“ и т.н., защото думата „рок“ невинаги е била желана или удобна за афишите. Понякога авторите са използвали „рок опера“ в тесен кръг или неофициално, но не и публично, за да избегнат ограниченията.
Възможни ранни/паралелни реализации
- „Легенда за тракийското съкровище“ (музика и аранжимент – Иван Мишев и Христо Ламбрев) се сочи в някои материали като рок опера, поставена (или замислена) още в началото на 80-те. Дали е имала статус на пълноценна рок опера (с отделни вокални партии, непрекъснат сюжет и т.н.) или е била по-скоро театрална постановка с рок елементи, остава въпрос на тълкувание.
- „Времето на пророците“ (1983) от Александър Йосифов е друг проект, който по-късно се нарича „рок опера“, но и тогава е определян от някои като „симфо-рок“ или „рок-оратория“.
Какво разбираме под „първа българска рок опера“?
- Първа в замисъл: кое произведение авторът още при създаването му е заявил (или е имал амбицията) да бъде рок опера?
- Първа официално поставена: кое първо е качено на сцена и е анонсирано като „рок опера“ пред публика и медии?
- Първа записана и издадена: понякога, ако говорим за диск или звуков носител, редът на издаване може да е различен от сценичния дебют.

„Легенда за тракийското съкровище“ често се свързва с идеята за съчетание на традиционни фолклорни мотиви и рок, което й придава колоритен български облик. Ако авторите й още тогава са я наричали рок опера (или поне са я мислели в този дух), това дава сериозно основание да се твърди, че тя е първа.
„Времето на пророците“ (1983) със сигурност е едно от най-ранните официално оповестени произведения у нас, което открито се самоопределя (или е представяно) като рок опера. Александър Йосифов, който има и класическо образование, е работил по линия на интеграцията между симфоничен и рок състав.

Извод

Заради неизяснената терминология, заради различните исторически условия и поради факта, че някои творби са били посочвани с различни жанрови етикети („оратория“, „музикална драма“, „кантата“, „рок спектакъл“), няма абсолютно единодушна позиция коя от двете постановки – „Легенда за тракийското съкровище“ или „Времето на пророците“ – може да се смята за „абсолютно първа българска рок опера“.

Практически:

Много изследователи и любители на рок музиката посочват „Легенда за тракийското съкровище“ като ранния прототип.
Други отдават приоритет на „Времето на пророците“, понеже е по-ясно документирана като „рок опера“ и има повече сведения за сценични представления със състави, носещи типично рок звучене.

И в двата случая е важно да се отбележи, че и двете творби имат своя принос за популяризирането на жанра у нас и за интеграцията между рок музиката и голямата сценична форма. Точно поради тези „разнопосочни първи стъпки“ може да се каже, че българската рок опера е започнала своя път под различни имена и форми, но в крайна сметка е успяла да пробие на сцена и да спечели последователи.

Международни колаборации: „Nostradamus“ (2001) на Николо Коцев

Особено интересен пример, който издига българското участие в рок операта на международно ниво, е проектът „Nostradamus“ (2001) на българския китарист и композитор Николо Коцев. Творбата разказва за живота и предсказанията на френския астролог и фармацевт Мишел дьо Нострадамус. Ефектът от албума е подсилен от участието на емблематични имена от световната рок сцена, сред които Джо Лин Търнър, Глен Хюз, Göran Edman, Alannah Myles и др.

Музикално „Nostradamus“ (тя видя своята световна премиера на сцена през 2017 година) представлява хард рок / прогресив симбиоза, често допълнена от симфонични аранжименти, което придава епичен заряд на историята. Вокалите са разпределени между няколко певци, изпълняващи различни роли. Албумът получава добри отзиви от международната критика и се смята за ярък пример за метъл/рок опера, произхождаща от Източна Европа (въпреки че Николо Коцев живее във Финландия по време на създаването й), но намерила световно признание.

Сценични реализации на световни рок опери у нас

Наред с оригиналните творби на български композитори, поставянето на световни рок опери на българска сцена също свидетелства за интереса на местната публика. През годините се осъществяват адаптирани постановки на „Jesus Christ Superstar“, „Hair“ и други. В някои от тях участват популярни български певци и актьори, а продукции се изнасят в оперни театри и зали, доказвайки, че и у нас съществува аудитория, която оценява театрализирания рок.

Например, Държавна опера – Пловдив и Държавна опера – Варна имат традиции в съчетаването на опера и рок, включително симфонични рок концерти и полу-сценични версии на рок опери. Такива спектакли създават културен диалог между класически обучените музиканти и рок изпълнителите, като същевременно развиват и публиката, която става по-отворена към жанрови експерименти.

Нови хоризонти и бъдеще на българската рок опера

Днес, в ерата на интернет и социалните мрежи, българските музиканти имат много по-голям достъп до глобалната сцена. Това им дава възможност по-лесно да създават международни съвместни проекти и да достигат до по-широка публика. Рок оперите вече могат да се представят и онлайн, под формата на видеозаписи, концертни стрийминг формати или дори интерактивни проекти.

Въпреки относително ограничения брой български рок опери, съществуват редица надежди за развитие на жанра:

По-голяма заинтересованост от млади композитори, завършили музикални академии, които искат да съчетаят класически знания и рок естетика.
Фестивали и конкурси в България, където биха могли да се представят нови авторски произведения или да се осъществяват творчески срещи между класически и рок музиканти.
Възможност за финансиране и сътрудничество със сцени като националните оперни театри, които вече са доказали, че публиката има интерес към по-смелите форми на музикален театър.

Затова, макар българската рок опера да остава нишов жанр на местна почва, тя свидетелства за желанието на родните творци да бъдат част от световните тенденции и да търсят иновативни изразни средства. Времето показва, че най-успешните примери (като „Nostradamus“) идват от интернационални колаборации и широк творчески обмен. Така, макар и не толкова шумно, българската рок опера продължава да бъде фактор, който може да вдъхновява бъдещи поколения артисти.

ВЛИЯНИЕ, НАСЛЕДСТВО И ПЕРСПЕКТИВИ

Рок операта като „сериозно“ изкуство

Рок операта помага за утвърждаването на рок музиката като сериозно и концептуално изкуство, а не просто като „забавление за младежи“. Темите, разглеждани в такива произведения – религия, психология, политика, социални конфликти – са често сложни и дълбоки. Това кара критиците да осъзнаят, че рокът може да бъде източник на дълбок драматургичен заряд, когато се комбинира с подходяща история и театрална реализация.

Взаимодействие с класическата сцена

Често рок оперите се поставят на оперни или театрални сцени с участието на симфонични оркестри, хорове и класически обучени певци, наред с рок музиканти. Този синтез отваря вратата за нови публики: любителите на рок концерти се сблъскват с оперната величественост, а традиционните почитатели на операта откриват силата на електрическата китара и ударните. Този диалог не само обогатява изпълнителите, но и допринася за разчупване на стереотипи относно „елитарността“ на класическата опера и „масовостта“ на рока.

Вдъхновение за други жанрове и съвременни иновации

Рок операта вдъхновява появата на метъл опера, пънк опера (напр. Green Day – „American Idiot“, по-късно поставен и на Бродуей), симфоничен метъл с оперни вокални похвати (Nightwish, Epica) и др. Съвременните технологии позволяват интерактивни проекти или онлайн спектакли, където зрителите могат да вземат решения, променящи хода на историята.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Рок операта изминава вълнуващ път от своите ранни стъпки през 60-те години, когато групи като The Pretty Things и The Who залагат идеята за концептуална и драматична рок музика, до глобалния успех на „Jesus Christ Superstar“ и „The Wall“. Тя се утвърждава като иновативен жанр, който обединява в едно музика, театър и история. Подобно сливане далеч надхвърля очакванията за това какво може да представлява рокът – показва, че той е гъвкав, способен да предава разтърсващи емоции и философски послания.

В България, макар и не толкова масово разпространена,

рок операта също намира свое място – от ранните експерименти на Александър Йосифов до международния проект „Nostradamus“ на Николо Коцев, както и чрез сценичните реализации на световни хитове. Тези примери са знак за любопитството и откритостта на българската сцена към големите световни течения, както и за таланта на нашите музиканти да внасят собствена гледна точка в един вече утвърден жанр.

Днес рок операта остава жив и развиващ се формат,

адаптирайки се към новите платформи за разпространение и комуникация. Все повече изпълнители и композитори изследват възможностите за сливане на рока с електронна музика, симфоничен оркестър, видеопрожекции, интерактивни елементи и какво ли още не. Благодарение на това разнообразие рок операта може да се смята за една от най-вдъхновяващите и многолики форми на съвременната сценична музика – такава, която продължава да вълнува, предизвиква и тласка напред границите на изкуството.

15 примера за рок опери

Някои от тях се разглеждат и като концептуални албуми, но често попадат в категорията „рок опера“ заради цялостния сюжет, герои и повтарящи се мотиви.

S.F. Sorrow (1968) – The Pretty Things – Често спряган за първата цялостна рок опера. Разказва историята на Себастиан Ф. Сороу от раждането до трагичния му финал. Пионер в жанра, макар и да не постига голяма комерсиална популярност.
Tommy (1969) – The Who – Една от най-широко признатите ранни рок опери. Историята на Томи, който след психологическа травма ослепява, оглушава и онемява, но се оказва гений във флипър играта. Впоследствие се превръща в духовен водач. Има филмова адаптация от 1975 г.
Jesus Christ Superstar (1970) – Андрю Лойд Уебър и Тим Райс – Легендарна рок опера, фокусирана върху последната седмица от живота на Исус Христос, разказана през погледа на Юда Искариотски. Първоначално издадена като концептуален албум, след това поставена на Бродуей през 1971 г.
The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars (1972) – Дейвид Боуи – Макар често да се води концептуален албум, много анализатори го причисляват към рок оперите заради ясната сюжетна линия около извънземната рок звезда Зиги Стардъст. Албумът изследва неговия възход и падение. Още за Боуи.
Quadrophenia (1973) – The Who – Втората голяма рок опера на The Who. Разказва за мод субкултурата в Англия през 60-те и психологическите конфликти на младия Джими. Силно концептуално и музикално произведение, често се поставя и като сценична продукция.
The Lamb Lies Down on Broadway (1974) – Genesis – Двоен албум със сюжет за героя Раел, който преживява серия от сюрреалистични приключения в Ню Йорк. Понякога е категоризиран като прогресив рок опера, а концертите на Genesis включват и театрални елементи.
A Passion Play (1973) – Jethro Tull – Макар да е прогресив рок албум, се смята от мнозина за рок опера, тъй като е цялостно концептуално произведение, проследяващо „задгробното“ пътуване на главния герой и включващо различни сцени/епизоди.
The Wall (1979) – Pink Floyd – Двоен албум, описващ историята на Пинк – отчужден рок музикант, който изгражда около себе си „стена“ от травми и страхове. Има филм (1982) на Алън Паркър. Широко смятан за една от най-влиятелните рок опери/концептуални творби.
Operation: Mindcrime (1988) – Queensrÿche – Пример за метъл опера, разказваща за политическа корупция, конспирации и манипулации. Главният герой Ники е въвлечен в радикални действия и убийства. Има продължение „Operation: Mindcrime II“ (2006).
Scenes from a Memory (1999) – Dream Theater – Прогресив метъл/рок опера, в която главният герой Николас преживява регресивна хипноза и научава за мистериозно убийство от миналото. Албумът е с наративна структура и ключови лайтмотиви.
Nostradamus (2001) – Николо Коцев – Българският китарист и композитор Николо Коцев обединява звезден състав (включително Глен Хюз и Джо Лин Търнър) за рок опера, разглеждаща живота и пророчествата на Мишел дьо Нострадамус. Симфонични и хард рок елементи.
American Idiot (2004) – Green Day – Пънк/поп-пънк рок опера, разказваща за „Jesus of Suburbia“ и неговото недоволство от американската култура в началото на XXI век. По-късно адаптирана и като сценичен мюзикъл (2010, Бродуей).
The Black Parade (2006) – My Chemical Romance – Концептуална творба, смятана от мнозина за рок опера. Разказва за умиращ млад мъж, който прави преглед на живота и емоциите си в сюрреалистичен „парад на смъртта“. Мрачна и театрална естетика.
21st Century Breakdown (2009) – Green Day – След успеха на „American Idiot“, Green Day създават нова сюжетна линия, фокусирана върху двойка (Кристиан и Глория), която търси пътя си през политически и социални катаклизми. Отново силен наративен подход.
The Astonishing (2016) – Dream Theater – Амбициозна двойна прогресив рок/метъл опера, разказваща за антиутопично бъдеще, където музиката е контролирана от авторитарен режим. Героите се борят за свободата и силата на истинското изкуство.
Други
01011001 – Artist: Ayreon, 2008
2112 – Artist: Rush, 1976
Abigail – Artist: King Diamond, 1987
Bat Out of Hell – Artist: Meat Loaf, 1977
The Final Cut – Artist: Pink Floyd, 1983
From the Inside – Artist: Alice Cooper, 1978
Hemispheres – Artist: Rush, 1978
The Last Temptation – Artist: Ja Rule, 2002
Masterpiece Theatre – Artist: En Vogue, 2000
Mechanical Animals – Artist: Marilyn Manson, 1998

Важно е да се отбележи, че някои от споменатите творби са на границата между „концептуален албум“ и „рок опера“, но често се нареждат сред класическите примери заради сюжетното си ядро и наличието на герои, чиято история се проследява през песените.

Източници

Walser, R. (1993). Running with the Devil: Power, Gender, and Madness in Heavy Metal Music. Wesleyan University Press. ISBN: 978-0819562606
Moore, A. F. (2001). Rock: The Primary Text. Ashgate. ISBN: 978-0754604567
Strong, M. C. (2000). The Great Rock Discography. Canongate. ISBN: 978-0862419139
Уебър, А. Л., & Райс, Т. (1970). Jesus Christ Superstar (концептуален албум). Decca/MCA Records.
Townshend, P. (1969). Tommy (албум на The Who). Polydor/Decca.
The Pretty Things. (1968). S.F. Sorrow (албум). Columbia/EMI.
Pink Floyd. (1979). The Wall (албум). Harvest/Columbia.
Коцев, Н. (2001). Nostradamus (рок опера). Steamhammer Records.
Harron, M. (1993). „Rock Opera – The Theatrical Legacy of the Sixties“, Rolling Stone, брой 662.
AllMusic: Поджанр „Рок опера“ https://www.allmusic.com/subgenre/rock-opera-ma0000012317
Rolling Stone – „Greatest Rock Operas of All Time“ (примерен списък)
https://www.rollingstone.com/music/music-lists/ (Линкът е към списъците в Rolling Stone; често публикуват класации, включително за рок опери и концептуални албуми. Търсене със „rock opera“ ще даде статии и списъци.)
LiveAbout.com – „What Is a Rock Opera or a Concept Album?“
– https://www.liveabout.com/rock-opera-or-concept-albums-4175774
Официален сайт на The Who – https://www.thewho.com/ Групата, създала „Tommy“ и „Quadrophenia“, смятани за емблематични рок опери. На сайта може да се намери контекст и история около тези албуми.
Официален сайт на Андрю Лойд Уебър – https://www.andrewlloydwebber.com/ Информация за „Jesus Christ Superstar“ и други творби, които са едновременно рок опери и мюзикъли с рок елементи.

Рок опера – история, особености

Отбелязана с:Николо Коцев Нострадамус рок опера