Владимир Хоровиц (Vladimir Horowitz) е сред най-значимите пианисти на XX век – изпълнител с изключителна виртуозна техника, огромен динамичен диапазон и звук, който остава разпознаваем още от първите фрази. Роден през 1903 г. в Киев и починал през 1989 г. в Ню Йорк, той свързва традицията на романтичния пианист-виртуоз с модерната епоха на звукозаписа и международния концертен живот.
Репертоарът му обхваща музика от Domenico Scarlatti (Доменико Скарлати) и Wolfgang Amadeus Mozart (Волфганг Амадеус Моцарт) до Фредерик Шопен (Fryderyk Chopin), Ференц Лист (Franz Liszt), Роберт Шуман (Robert Schumann), Сергей Рахманинов (Sergei Rachmaninoff) и Александър Скрябин (Alexander Scriabin).
Техническото съвършенство обаче е само част от причината Хоровиц да заеме толкова особено място в историята на клавирното изпълнителство. Неговото изкуство се отличава с крайни динамични контрасти, ясно отделяне на вътрешните гласове, необичайно богат тембров диапазон и силно индивидуално отношение към музикалния текст.
Владимир Хоровиц – основни данни
- Пълно име: Vladimir Samoylovich Horowitz
- Българско име: Владимир Самойлович Хоровиц
- Роден: 1 октомври 1903 г., Киев
- Починал: 5 ноември 1989 г., Ню Йорк
- Инструмент: пиано
- Професия: пианист
- Основен репертоар: класическа и романтична клавирна музика, музика от края на XIX и началото на XX век
- Американски дебют: 1928 г., Carnegie Hall, Ню Йорк
- Последен публичен концерт: 21 юни 1987 г., Хамбург
- Grammy: 25 награди от 45 номинации; посмъртна Grammy Lifetime Achievement Award
Детство и музикално образование
Хоровиц израства в образовано семейство, в което музиката присъства естествено. Първите уроци по пиано получава от майка си, а впоследствие постъпва в Киевската консерватория.
Сред преподавателите му са Владимир Пухалски, Сергей Тарновски и Феликс Блуменфелд. Последният принадлежи към голямата руска клавирна традиция и има важно значение за професионалното развитие на младия музикант.
Хоровиц завършва консерваторията през 1920 г. Първоначално интересите му не са насочени непременно към кариера на концертиращ виртуоз, но икономическите и политическите условия след революцията променят положението на семейството и концертната дейност постепенно се превръща в негова професия.
Началото на международната кариера
През първата половина на 20-те години младият пианист изнася огромен брой концерти в различни градове на Съветския съюз. Репертоарът му още тогава е необичайно широк.
През 1925 г. напуска страната и заминава за Западна Европа. Концертите в Германия и други европейски музикални центрове бързо привличат внимание към техническите му способности и силното сценично присъствие.
Особено успешни са изявите му в Хамбург, а европейската му репутация отваря пътя към Съединените щати.
Carnegie Hall и американската кариера
През януари 1928 г. Хоровиц дебютира в Съединените щати с Първия концерт за пиано и оркестър от Пьотр Илич Чайковски (Pyotr Ilyich Tchaikovsky).
Американският дебют поставя началото на дълга връзка с Ню Йорк и Carnegie Hall. В следващите десетилетия залата се превръща в едно от ключовите пространства в неговата кариера.
През 1933 г. се жени за Уанда Тосканини (Wanda Toscanini), дъщеря на диригента Артуро Тосканини (Arturo Toscanini). Семейството се установява в Съединените щати, а през 1944 г. пианистът получава американско гражданство.
Владимир Хоровиц и изкуството на пианото
Трудно е стилът на Хоровиц да бъде сведен до една техническа характеристика. Неговото свирене съчетава изключително бързи пасажи, мощни кулминации и почти оркестрово звучене с необичайно тихи динамики и деликатни промени в тембъра.
Една от отличителните му способности е да изгражда няколко звукови плана едновременно. Мелодията може да изпъкне ясно над сложна клавирна фактура, докато вътрешните гласове запазват собствено движение.
Това превръща пианото и концертния роял в инструмент с почти оркестрово усещане за цвят и пространство.
Хоровиц не се стреми към неутрално възпроизвеждане на нотния текст. Неговите интерпретации могат да бъдат силно лични – с промени в динамиката, фразирането, баланса между гласовете и понякога с редакционни решения, които предизвикват дискусии сред музиканти и критици.
Именно тази индивидуалност е част от причината записите му да остават разпознаваеми.
Шопен – лирика, драматизъм и виртуозност
Фредерик Шопен заема централно място в репертоара му. Хоровиц изпълнява балади, мазурки, полонези, ноктюрни, скерца, сонати и други произведения на полския композитор.
Тази музика му позволява да съчетава две страни на пианизма си – виртуозната мощ и способността да изгражда дълга, почти вокална мелодична линия.
В Шопен особено ясно се проявява и свободата на неговото фразиране. Ритмичната гъвкавост не унищожава структурата, а се използва за създаване на напрежение, движение и усещане за импровизационност.
Лист и традицията на виртуоза
Ференц Лист представлява естествена отправна точка за разбирането на Хоровиц.
През XIX век Лист превръща пианиста-виртуоз в централна фигура на публичния концерт. При него клавирната техника придобива мащаб, който позволява един изпълнител да създаде усещане за цял оркестър.
Хоровиц наследява тази традиция през XX век. В неговите изпълнения виртуозността не е само техническо постижение, а драматургичен ресурс – начин за изграждане на напрежение, контраст и кулминация.
Шуман и романтичният вътрешен свят
Музиката на Роберт Шуман разкрива друга страна на пианиста.
Тук не са достатъчни бързината и силата. Необходими са способност за резки промени в характера, чувствителност към вътрешните гласове и разбиране на специфичната романтична образност.
Шуман е особено подходящ за изпълнител, който мисли пианото не просто като клавиатура, а като пространство, в което едновременно могат да съществуват различни гласове и психологически състояния.
Владимир Хоровиц и Сергей Рахманинов
Особено значение има връзката със Сергей Рахманинов – композитор, диригент и един от големите пианисти на своето време.
Двамата се запознават в Съединените щати и между тях се създава взаимно уважение. Хоровиц се превръща в един от най-известните интерпретатори на неговата клавирна музика.
Особено тясно с името му се свързва Третият концерт за пиано на Рахманинов. Виртуозната сложност на произведението съответства на техническите възможности на пианиста, но партитурата изисква и голяма архитектурна мисъл, мелодична пластичност и контрол върху продължителното драматично развитие.
Рахманинов принадлежи към онези композитори, при които характерният звук на Хоровиц намира особено естествено поле за изява.
Скрябин и руската клавирна традиция
Александър Скрябин също има важно място в репертоара му. Музикалният свят на композитора преминава от късноромантична лирика към все по-индивидуален хармоничен език и силно концентрирана образност.
Хоровиц притежава необходимия контрол върху звуковия цвят и динамиката, за да изгради тези произведения не само като технически сложна музика, а като психологически и темброви пространства.
Така репертоарът му показва приемственост между романтизма и новите музикални езици от началото на XX век.
Оттеглянията от концертния подиум
Кариерата на Хоровиц не следва обичайния модел на непрекъсната концертна дейност. На няколко пъти той прекъсва публичните си изяви за продължителни периоди.
Особено известно е оттеглянето след 1953 г. В продължение на повече от десетилетие пианистът не изнася публични концерти, въпреки че продължава да работи и да записва.
Причините са свързани с психологическото напрежение на концертния живот, здравословни проблеми и изключително високите изисквания, които поставя към собственото си изпълнение.
Тези отсъствия постепенно се превръщат в част от публичния му образ. Всяко завръщане поражда огромен интерес.
Завръщането през 1965 г.
На 9 май 1965 г. Хоровиц отново излиза на сцената на Carnegie Hall след дванадесетгодишно отсъствие от публичния концертен живот.
Събитието придобива почти митичен статут. Публиката не присъства просто на поредния клавирен рецитал, а на завръщането на музикант, който вече е част от историята на залата.
Записът от концерта позволява този момент да остане част от звукозаписната история, а не само спомен на присъствалите слушатели.
Владимир Хоровиц в Москва
През 1986 г. пианистът се връща в Съветския съюз за първи път след напускането му през 1925 г.
Концертът в Москва на 20 април има значение, което надхвърля музикалната програма. След 61 години отсъствие един от най-известните музиканти, напуснали страната, отново свири пред местна публика.
В програмата присъстват Скарлати, Моцарт, Рахманинов, Скрябин, Шуман, Шопен и Лист – своеобразна панорама на музикалния свят, който Хоровиц изгражда през десетилетията.
Horowitz in Moscow остава сред най-разпознаваемите документи от късния период на кариерата му.
Звукозаписното наследство
Особено важно за мястото на Хоровиц в музикалната история е, че кариерата му съвпада с развитието на звукозаписната индустрия.
Записите му позволяват да се проследи развитието на един изпълнител през десетилетия – от виртуозната енергия на по-ранните години до по-интимния и нюансиран подход на късните записи.
Той записва за различни големи компании, включително RCA Victor, Columbia/CBS и Deutsche Grammophon.
Сред известните документи от късния период са Horowitz in Moscow, Horowitz Plays Mozart, Horowitz the Poet и Horowitz at Home.
Recording Academy отчита 25 награди Grammy от 45 номинации, а през 1990 г. пианистът получава посмъртно Grammy Lifetime Achievement Award.
Последният концерт
Последната публична изява на Хоровиц е на 21 юни 1987 г. в Laeiszhalle в Хамбург.
Изборът на града има символично измерение. Хамбург е едно от местата на ранните му европейски успехи през 20-те години, а повече от шест десетилетия по-късно там завършва публичният му концертен път.
След това той продължава да работи пред микрофоните. Последният етап от живота му показва, че концертната сцена и музикалното творчество не са едно и също – изпълнителят може да напусне подиума, без да прекрати диалога си с музиката.
Пианистът и роялът
Изкуството на Хоровиц е особено подходящ пример за огромните изразни възможности на пианото и концертния роял.
При този инструмент един изпълнител контролира едновременно мелодия, бас, хармония, вътрешни гласове, ритъм и динамика.
Хоровиц използва тези възможности, за да създава ясно разграничени звукови пластове. Понякога мелодията изглежда почти отделена от клавиатурата, докато останалите гласове образуват собствен фон и движение.
Тъкмо способността да превърне механиката на инструмента в усещане за различни тембри е сред характерните белези на неговото изпълнителско изкуство.
Владимир Хоровиц – значение за музиката
Владимир Хоровиц заема особено място в историята на пианизма, защото съчетава качества, които невинаги присъстват едновременно – техническа мощ, индивидуален звук, силно сценично присъствие и способност да превърне интерпретацията в разпознаваем авторски почерк.
Той не създава нови произведения като композитор, но показва колко творческо може да бъде самото изпълнение. Една и съща партитура може да придобие различен характер според баланса на гласовете, темпото, динамиката, фразирането и звуковия цвят.
Неговото наследство е важно и заради звукозаписа. Благодарение на записи, създадени в различни периоди, днес можем не само да прочетем как критиците описват пианиста, а действително да чуем развитието на неговия стил.
Така Хоровиц остава важен ориентир в разговора за една от централните теми на изпълнителското изкуство: къде завършва вярността към нотния текст и къде започва личността на интерпретатора.
Свързани материали
- Владимир Хоровиц – рожден ден
- Владимир Хоровиц – кончина
- Фредерик Шопен 1810–1849
- Ференц Лист 1811–1886
- Романтизъм в музиката: Менделсон и Шуман
- Пиано, роял, клавесин – видео урок
Източници
- Carnegie Hall – архив и концертна история
- Deutsche Grammophon – Vladimir Horowitz
- Recording Academy / GRAMMY – Vladimir Horowitz