Дата/Време
Дата(и) – 05/11/2026 - 05/11/2040
0:00
Категории:
На 5 ноември 1989 г. в Ню Йорк умира Владимир Хоровиц (Vladimir Horowitz) – един от най-влиятелните пианисти на XX век. Той е на 86 години. Причината за смъртта е сърдечен удар. С кончината му завършва кариера, която свързва традицията на големите романтични виртуози с епохата на звукозаписа и модерния концертен живот.
Последните години на Хоровиц не са период на постепенно оттегляне от музиката. Напротив – след десетилетия, белязани от триумфи, прекъсвания и завръщания, в края на живота си той отново записва активно, концертира в Европа и се връща в родината си след повече от шест десетилетия отсъствие.
Дори когато публичните концерти приключват, пианото остава част от всекидневието му почти до самия край.
Късното завръщане на Владимир Хоровиц
Последният голям период в кариерата на Хоровиц започва през 80-те години. След десетилетия, през които концертната му дейност многократно е прекъсвана, той отново се появява пред публика извън Северна Америка.
През 1982 г. свири в Лондон, през 1983 г. за първи път концертира в Япония, а през 1986 г. предприема едно от най-емоционалните пътувания в живота си – завръща се в Съветския съюз след 61 години отсъствие.
Това вече не е младият виртуоз, който трябва да доказва техническите си възможности. Публиката среща музикант, зад когото стоят десетилетия сценичен опит и огромна интерпретаторска традиция.
Москва – завръщането след 61 години
На 20 април 1986 г. Хоровиц свири в Москва. Концертът се превръща в събитие, което надхвърля обичайните граници на музикалния живот.
Пианистът се връща в страната, която е напуснал през 1925 г., в съвсем различна историческа епоха.
В програмата звучат произведения на Моцарт, Скарлати, Шуман, Рахманинов, Скрябин, Шопен и Лист – композитори, чрез които Хоровиц изгражда голяма част от своята изпълнителска идентичност.
Записът Horowitz in Moscow запазва не само музикалното изпълнение, но и необикновената атмосфера на това завръщане.
Владимир Хоровиц и последният концерт
На 21 юни 1987 г. Хоровиц излиза пред публика в Laeiszhalle в Хамбург.
Никой тогава не може със сигурност да знае, че това ще бъде последният публичен концерт в живота му.
Хамбург има особено символично място в неговата биография. Именно там през 20-те години младият пианист постига един от ранните големи успехи на международната си кариера. Повече от шест десетилетия по-късно той се връща в същия град за последната си среща с концертната публика.
Програмата включва музика от Wolfgang Amadeus Mozart (Волфганг Амадеус Моцарт), Ференц Лист (Franz Liszt), Роберт Шуман (Robert Schumann), Фредерик Шопен (Fryderyk Chopin), Франц Шуберт (Franz Schubert) и Мориц Мошковски (Moritz Moszkowski).
Така последният концерт почти символично събира различните музикални светове, които Хоровиц носи със себе си през десетилетията.
Последните записи на Владимир Хоровиц
От 1985 г. започва последната важна звукозаписна фаза в кариерата му. На 82 години Хоровиц сключва договор с Deutsche Grammophon и създава поредица от записи, които показват различно лице на пианиста.
В тях все още присъстват виртуозността и драматичните контрасти, с които е известен, но все по-силно се усещат камерността, вниманието към цвета и способността една кратка музикална фраза да придобие собствен вътрешен живот.
Сред документите от този период са The Last Romantic, Horowitz in Moscow, Horowitz Plays Mozart, Horowitz the Poet и записите, издадени като Horowitz at Home.
Последните записи показват, че за Хоровиц краят на концертната кариера не означава край на търсенето пред пианото.
От виртуозността към простотата
Късният Хоровиц е особено интересен, защото позволява да се проследи промяната на един изпълнител в рамките на почти цял човешки живот.
Младият пианист печели публиката с необикновена техническа мощ, скорост и драматични контрасти. В последните записи тези качества не изчезват, но до тях все по-голямо значение придобиват тишината, нюансът и простотата.
Това се усеща особено ясно в музиката на Моцарт, Шуберт и Шуман.
Вместо да доказва какво може да направи с клавиатурата, Хоровиц все по-често оставя впечатлението, че се опитва да премахне всичко излишно между музиката и слушателя.
5 ноември 1989 г.
На 5 ноември 1989 г. Владимир Хоровиц умира в дома си в Ню Йорк от сърдечен удар.
Ню Йорк отдавна е неговият житейски и артистичен център. След установяването си в Съединените щати градът се превръща в мястото, с което са свързани голяма част от концертите и записите му.
Хоровиц е погребан в семейната гробница на Тосканини в Cimitero Monumentale в Милано. Неговата съпруга Wanda Toscanini Horowitz (Уанда Тосканини Хоровиц) е дъщеря на прочутия диригент Arturo Toscanini (Артуро Тосканини).
Какво остава след Владимир Хоровиц?
При изпълнителското изкуство съществува особен проблем – изпълнението се случва във времето и изчезва в момента, в който последният звук заглъхне.
XX век променя това чрез звукозаписа.
Хоровиц принадлежи към поколенията пианисти, чието изкуство може да бъде проследено през десетилетия. Записите позволяват да сравним младия виртуоз с късния интерпретатор и да чуем как една музикална личност се променя.
Затова неговото наследство не се състои само в броя на концертите, наградите или продадените записи.
То е запазено в самия звук.
Владимир Хоровиц и романтичната клавирна традиция
Особено силна остава връзката на Хоровиц с романтичния клавирен репертоар.
Фредерик Шопен, Ференц Лист, Роберт Шуман и Сергей Рахманинов (Sergei Rachmaninoff) дават на пианиста пространство за онова, което най-силно отличава неговото свирене – огромен динамичен диапазон, индивидуално фразиране и способност един роял да създава почти оркестрово усещане.
Но наследството му показва и нещо друго: виртуозността има смисъл само когато служи на музикалната идея.
Значение на Владимир Хоровиц за музиката
Владимир Хоровиц оставя след себе си едно от най-богатите звукозаписни свидетелства за клавирното изпълнителство на XX век.
В неговата кариера се срещат две епохи – традицията на романтичния пианист-виртуоз и модерният свят на звукозаписа, радиото, телевизията и международната концертна индустрия.
Последният концерт в Хамбург през 1987 г. затваря сценичния кръг. Смъртта му на 5 ноември 1989 г. слага край на живота на изпълнителя, но не и на присъствието му в музикалната култура.
Записите остават.
И чрез тях продължава да съществува най-важното наследство на големия пианист – неговият разпознаваем звук.
Свързани материали
- Владимир Хоровиц – рожден ден
- Фредерик Шопен 1810–1849
- Ференц Лист 1811–1886
- Романтизъм в музиката: Менделсон и Шуман
- Пиано, роял, клавесин – видео урок