История на поп музиката – част 5 XXI век Даскалът по музика

Споделете в

5/5 - (13 votes)

Поп музиката през 2000-те и 2010-те

С влизането в новото хилядолетие, поп музиката навлиза в епоха на динамични промени, предизвикани от три ключови фактора:

Дигиталната революция – появата на MP3, музикалните онлайн магазини (iTunes), а впоследствие и стрийминг платформи (Spotify, Apple Music, YouTube) променя из основи начина, по който хората слушат, купуват и споделят музика.
Реалити форматите – предавания като „American Idol“, „X Factor“, „Pop Idol“ и „The Voice“ изстрелват бързо млади таланти към върха на класациите (пример: Кели Кларксън, Кари Ъндърууд, One Direction).
Глобализацията и социалните мрежи – интернет свързва феновете от цял свят и отваря врати за нови стилове (EDM, K-pop, афропоп), докато изпълнителите използват Facebook, Twitter, Instagram (по-късно и TikTok) за директен контакт с почитателите си.

През първото десетилетие на XXI век (2000–2009) музикалната индустрия се бори с пиратството и опитва да адаптира традиционните си бизнес модели. В същото време мегазвезди като Бионсе, Риана, Лейди Гага, Джъстин Тимбърлейк, Бритни Спиърс (продължава успешната си кариера от 90-те) и Кристина Агилера (също от 90-те) оформят звука и образа на 2000-те. През 2010-те (2010–2019) стриймингът навлиза масово, а имена като Тейлър Суифт, Ед Шийрън, Адел, The Weeknd, Бруно Марс, Дуа Липа и Били Айлиш превземат глобалната сцена, проправяйки нови пътища за креативност и комуникация. Същевременно K-pop (воден от BTS, BLACKPINK) разширява границите на западния поп мейнстрийм и се превръща в световен културен феномен.

В този материал ще проследим:

Дигиталната революция и как тя преобръща класическите модели на продажба и промоция.
Реалити форматите като катализатор за нови звезди и промени в музикалния вкус.
Водещи имена и тенденции в поп музиката през 2000-те и 2010-те – от т.нар. dance-pop възход до появата на „поп+EDM“ колаборации.
Глобализацията – как латино музиката, афропопът и K-pop проникват в традиционно англоезичния пазар.
Социалните мрежи, фен културата и значението на турнетата и концертите на живо.
Технологичните иновации – възходът на стрийминг услугите, ролята на YouTube и TikTok и бъдещите посоки за жанра.

ДИГИТАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ: MP3, ИНТЕРНЕТ И ПИРАТСТВО

От Napster до iTunes Store

В края на 90-те години се появяват P2P (peer-to-peer) мрежи като Napster, където милиони потребители обменят свободно MP3 файлове, без да плащат на лейбъли и артисти. Това води до мащабни съдебни дела, инициирани от Recording Industry Association of America (RIAA). Макар Napster да е закрит през 2001 г., пиратските изтегляния се местят в нови платформи (Kazaa, LimeWire, eMule).

Много големи звезди се включват лично в борбата срещу пиратството – например Металика (в рок контекста) и Dr. Dre (в хип хоп контекста) водят публични кампании срещу Napster. Поп изпълнителите също усещат удара: продажбите на физически албуми рязко спадат, особено след 2000 г. (Taruskin, 2006).

През 2003 г. Apple лансира iTunes Store, предлагайки законен начин за закупуване на дигитални копия на песни – по 0,99 долара на произведение. Това е ключова стъпка към нов бизнес модел, при който албумът отстъпва място на единичния сингъл. Поп музиката, която винаги се е продавала силно като сингли, се адаптира относително добре: изпълнители като Бритни Спиърс, Джъстин Тимбърлейк и Бионсе пускат редовно единични парчета с цел да задържат вниманието на слушателите и да генерират онлайн продажби.

Разцвет на YouTube и началото на стрийминга

YouTube се появява през 2005 г. и позволява на всеки да качва и гледа видеоклипове безплатно. Музикалните видеа се превръщат в основна категория в платформата, а изпълнителите осъзнават, че могат да достигнат глобална аудитория без да разчитат на телевизионни канали като MTV.
По-късно (края на 2000-те) идват Spotify (2008, първоначално в Швеция), Deezer (2007, Франция) и други стрийминг услуги, които предлагат огромен каталог срещу месечен абонамент или с реклама. За поп музиката това е нов златен шанс – всеки хит може да се разпространява мълниеносно и да достигне до милиони потребители, стига да генерира интерес в плейлистите и алгоритмите.

РЕАЛИТИ ФОРМАТИТЕ: БЪРЗ КАНАЛ КЪМ СЛАВАТА

„American Idol“, „X Factor“, „Pop Idol“ и „The Voice“

Още в началото на 2000-те „Pop Idol“ (Великобритания) и „American Idol“ (САЩ) създават нова вълна поп звезди, без да се налага дългогодишни изяви на клубните сцени. Пример:

Кели Кларксън (печели първия сезон на „American Idol“ през 2002 г.) става един от най-продаваните поп изпълнители на десетилетието, с хитове като „Since U Been Gone“ (2004).
Кари Ъндърууд (също от „American Idol“) преодолява границите между кънтри и поп, постигайки мултиплатинени продажби.
Лиона Луис (победителка в „X Factor“, 2006) впечатлява с баладата „Bleeding Love“ (2007), оглавила класации в над 30 държави.

Във Великобритания, „X Factor“ (създател – Саймън Коуел) отваря вратите на One Direction – момчешка група, която не печели формално, но подписва договор и постига световна известност в началото на 2010-те.

Ползи и критики

Реалити форматите осигуряват огромна платформа пред милиони зрители, като победителите често получават директен контракт с големи лейбъли. Критиците обаче твърдят, че това насърчава „скоростното производство“ на звезди и фокусира повече върху драмата, отколкото върху оригиналността и артистичната дълбочина (Shuker, 2001). Независимо от това, не можем да отречем, че през 2000-те и 2010-те голяма част от най-ротационните хитове по радиата идват именно от реалити открития.

ПОП ДИВИТЕ И МЕГАЗВЕЗДИТЕ НА 2000-ТЕ

Бионсе: от Destiny’s Child към световна икона

Бионсе Ноулс вече има слава като лидер на Destiny’s Child през 90-те, но истинският й глобален пробив идва със соловия й албум „Dangerously in Love“ (2003). Сингълът „Crazy in Love“, с гост участие на Джей Зи, се превръща в летен хит на 2003 г. и катализира нова ера на R&B/поп, смесен с хип-хоп елементи.

Интересна случка: По време на MTV Video Music Awards 2003, Бионсе е издигната с кабел от тавана на залата, започвайки изпълнението си на „Baby Boy“ (с Шон Пол) и „Crazy in Love“. Шоуто й е толкова впечатляващо, че дълго време се говори за него като за „новата вълна“ в женските поп/R&B изпълнения – с по-енергична хореография и ярка сценична провокация.

С течение на десетилетието, албуми като „B’Day“ (2006) и „I Am… Sasha Fierce“ (2008) й осигуряват награди „Грами“ и търговски успех. Парчета като „Single Ladies (Put a Ring on It)“ стават културен феномен с хореография и масово подражание.

Бритни Спиърс: обратите на една поп принцеса

В началото на 2000-те Бритни Спиърс затвърждава статута си на поп принцеса с албуми като „Oops!… I Did It Again“ (2000) и „Britney“ (2001). Паралелно е следена от таблоидите, които се хранят с нейните лични драми – връзката с Джъстин Тимбърлейк, кратък брак в Лас Вегас, проблеми с папараците и т.н.

Интересен момент: През 2003 г. на VMA (MTV Video Music Awards) Бритни и Кристина Агилера изпълняват заедно с Мадона („Like a Virgin“), като Бритни и Мадона се целуват на сцената. Този скандален момент ражда лавина от медийни дебати, но и показва силата на шоу провокациите в поп културата.

Макар да преживява публичен срив през 2007 г. (обръсва си главата, влиза в клиника за рехабилитация), Бритни се завръща с албума „Circus“ (2008), а по-късно и „Femme Fatale“ (2011). Нейните концерти в Лас Вегас (постоянна резиденция) се радват на огромен успех, доказвайки устойчивостта й като поп икона.

Лейди Гага: артпоп провокация

Стефани Джоан Анджелина Джерманота, по-известна като Лейди Гага, се появява през 2008 г. с албума „The Fame“, включващ хитове като „Just Dance“ и „Poker Face“. Нейният стил съчетава електронен денс-поп, глем визия, арт провокация и ярка театралност.

Интересна случка: През 2010 г. Лейди Гага пристига на MTV Video Music Awards, облечена в „рокля от месо“. Този моден „шок“ обикаля световните медии и предизвиква полемика за етиката, артистичната свобода и отношението към животните. Независимо от критиките, имиджът й става още по-ярък и продажбите на албумите й растат (Rolling Stone, 2010).
Албумът „Born This Way“ (2011) популяризира послания за самоприемане и ЛГБТ права, с което Лейди Гага се оформя като една от най-влиятелните фигури в попа през 2010-те.

Риана: от карибски корени към глобален поп

Открита от Евън Роджърс в Барбадос и подписала с Jay-Z при Def Jam Recordings, Риана дебютира през 2005 г. с „Pon de Replay“ – песен с подчертан денсхол/регe вкус. След това бързо се насочва към по-комерсиално R&B/поп звучене. Албумът „Good Girl Gone Bad“ (2007) я утвърждава като световна звезда с парчета като „Umbrella“ (с участието на Jay-Z).

Интересен факт: „Umbrella“ (2007) е 7 поредни седмици начело на британските класации, едновременно с началото на лятото, когато в Англия вали почти всеки ден. Песента се превръща в полушеговит „саундтрак на дъжда“ и хората масово купуват чадъри с надпис „Umbrella-ella-ella“.

През следващите години Риана е музикален хамелеон, издавайки почти ежегодно албуми с различен стил – от денс-поп и хип-хоп до електронно звучене (албумът „Rated R“ (2009), „Loud“ (2010)). Същевременно участва в колаборации с Еминем, Калвин Харис и други продуценти.

Джъстин Тимбърлейк: от NSYNC до солова поп доминация

Бивш член на бой бандата NSYNC (активна през 90-те), Джъстин Тимбърлейк стартира солова кариера с албума „Justified“ (2002). Продуциран от Тимбаланд и The Neptunes, проектът смесва R&B, фънк, поп и хип-хоп елементи, създавайки хитове като „Cry Me a River“ и „Rock Your Body“.

Интересна случка: Тимбърлейк участва в легендарния „Super Bowl XXXVIII Halftime Show“ (2004) с Джанет Джексън. По време на изпълнението, при т.нар. „wardrobe malfunction“, Тимбърлейк неволно откъсва част от костюма й, разкривайки гърдата й в ефир. Скандалът става глобална новина и променя политиката на телевизионните канали относно излъчване „на живо“.
По-късно Тимбърлейк издава „FutureSex/LoveSounds“ (2006) и „The 20/20 Experience“ (2013), придружени от грандиозни турнета, утвърждавайки го като един от ключовите мъжки поп артисти на новия век.

DANCE-POP, EDM И КОЛАБОРАЦИИТЕ С ПРОДУЦЕНТИ

Ерата на електронните денс ритми (EDM)

В края на 2000-те и началото на 2010-те, продуценти на електронна музика като Давид Гета, Калвин Харис, Swedish House Mafia, Zedd, Avicii (R.I.P.) и др. стават все по-търсени от поп звездите. Формулата е ясна:

Избира се голямо поп име (Риана, Бионсе, Бритни, Лейди Гага, Бруно Марс).
Един от водещите диджеи/продуценти прави танцувален бийт с електронни синтезатори и „dropped chorus“.
Генерира се глобален хит, който оглавява класациите и се върти денонощно по клубовете.

Давид Гета колаборира с Кели Роуланд („When Love Takes Over“, 2009), с Акон („Sexy Chick“, 2009), с Ники Минаж („Turn Me On“, 2012) и още редица звезди.

Калвин Харис създава хитове с Риана („We Found Love“, 2011), Дуа Липа („One Kiss“, 2018), Ели Гулдинг („I Need Your Love“, 2013).

Swedish House Mafia навлизат в глобалните класации с парчета като „Don’t You Worry Child“ (2012), което е успешен пример за задвижване на EDM в поп мейнстрийма.

Колаборации между жанрове

Поп изпълнителите от 2000-те и 2010-те съзнателно търсят смесване на стилове, за да привлекат възможно най-широка аудитория. Колаборации с рапъри и хип-хоп продуценти (Кание Уест, Джей Зи, Ники Минаж) или с латино артисти (Питбул, Daddy Yankee, Джей Балвин) стават все по-чести. В резултат от това „поп“ вече почти не съществува в чист вид – той е „поп+…“, смес от денс, R&B, хип-хоп, латино и дори афробийт елементи (Frith, 2004).

2010-ТЕ: СТРЙМИНГ ЕПОХАТА И НОВАТА ВЪЛНА ЗВЕЗДИ

От iTunes към Spotify – как слушаме музика

Към 2010 г. iTunes все още доминира дигиталните продажби, но Spotify (навлязъл глобално около 2011–2012 г.) предлага нов модел – не купуваш песните, а ги слушаш от платформата, която плаща на изпълнителите според броя стриймове. Появяват се и други услуги: Apple Music (2015), Amazon Music, Deezer, Tidal и т.н. Вече е ясно, че бъдещето е в стрийминга – физическите албуми се продават все по-малко, а отделните тракове намират живот основно в персонализирани плейлисти, създадени от алгоритми и редактори.

Тейлър Суифт: от кънтри до поп суперзвезда

Тейлър Суифт стартира като кънтри певица в средата на 2000-те, но през 2014 г. решително сменя курса с албума „1989“, който е изцяло поп – с осемдесетарски синт звуци и продуцентски похвати на Макс Мартин и Shellback. Парчета като „Shake It Off“ и „Blank Space“ оглавяват Billboard Hot 100, а турнето „1989“ (2015) е едно от най-доходоносните за десетилетието (Billboard, 2016).

Интересна случка: Тейлър Суифт влиза в конфликт със Spotify през 2014 г., сваляйки цялата си музика от платформата с аргумента, че стриймингът обезценява труда на артистите. По-късно, през 2017 г., Суифт отново качва каталога си, съгласявайки се на нови условия. Този случай отразява напрежението между големите поп звезди и стрийминг услугите по въпроса за справедливите възнаграждения.

Адел: възраждане на баладичния соул-поп

Британската певица Адел изгрява през 2008 г. с албума „19“, но истинският й глобален пробив идва с „21“ (2011). Песни като „Rolling in the Deep“ и „Someone Like You“ връщат силната емоционална балада в мейнстрийма и продават над 31 милиона копия по целия свят (IFPI, 2012). Следва и албумът „25“ (2015), където „Hello“ счупва рекордите за най-бързо достигнати 1 милиард гледания в YouTube (с около 87 дни).

Любопитен факт: За разлика от повечето съвременни поп изпълнители, Адел не залага толкова на социалните мрежи и танцувални хитове, а на класически поп/соул звучене и силни вокали. Именно това я отличава и й печели огромна аудитория от различни възрасти.

Ед Шийрън, Бруно Марс и The Weeknd: мъжкият поп по нови стандарти

Ед Шийрън (Великобритания) комбинира акустична китара, фолк и R&B/хип-хоп похвати, създавайки радио бестселъри като „Thinking Out Loud“ (2014) и „Shape of You“ (2017). Той е пример за DIY артиста, който започва с улични изяви и малки клубни концерти, но бързо излита към световни турнета с помощта на социалните мрежи и стрийминг платформите.
Бруно Марс предлага ретро-фънк и поп микс, вдъхновен от 70-те и 80-те. Парчета като „Just the Way You Are“ (2010), „Locked Out of Heaven“ (2012) и „Uptown Funk“ (с Марк Ронсън, 2014) връщат на поп сцената живите духови секции, груув и танцови ритми.
The Weeknd (Абел Тесфайе) смесва R&B с електронен поп и мрачен естетически почерк, оформяйки едно ново поколение поп звучене („Can’t Feel My Face“, „Starboy“). Той често колаборира с продуценти като Макс Мартин, доказвайки, че шведското влияние върху попа остава много силно.

Латино и K-pop бум

Латино поп: Успехът на „Despacito“ (Луис Фонси и Деди Янки, 2017) разрушава езиковата бариера – песента става най-гледаното видео в YouTube за времето си (над 8 милиарда гледания към 2023 г.) и отваря път за други латино изпълнители като Bad Bunny, J Balvin, Maluma, които постигат глобален статут.
K-pop: Корейският поп набира популярност от средата на 2010-те, като BTS (Bangtan Sonyeondan) и BLACKPINK се превръщат в глобални супергрупи. Те доказват, че корейски изпълнители могат да влязат в Billboard Hot 100 и да разпродадат стадиони в САЩ, Европа и Латинска Америка, благодарение на мощни фен бази, организирани основно в социалните мрежи.

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ И ФЕН КУЛТУРА

Facebook, Twitter, Instagram, TikTok

През 2000-те и 2010-те социалните мрежи стават решаващи за промоцията на поп музиката:

Facebook (създаден през 2004 г.) и Twitter (сега X) (2006) позволяват на звездите да поддържат директна връзка с феновете, да пускат тийзъри за предстоящи сингли и турнета.
Instagram (2010) залага на визуална комуникация – идеална среда за поп иконите, които изграждат своя имидж чрез снимки и кратки видеа.
TikTok (изстрелва се глобално след 2018–2019) се превръща в генератор на viral хитове, когато десетки хиляди потребители използват кратки откъси от песни за танцови предизвикателства и мийм видеа. Пример: „Old Town Road“ на Lil Nas X (в хип-хоп кросоувър контекста) чупи рекорди за най-дълго останал №1 в Billboard (19 седмици, 2019) след като става вайръл в TikTok – но показва тенденцията и в попа.

Фендъми, хаштагове и „stan“ култура

Модерните фен групи създават цели онлайн общности, наричани фендъми:

„Little Monsters“ (почитатели на Лейди Гага)
„Beliebers“ (фенове на Джъстин Бийбър)
„Swifties“ (фенове на Тейлър Суифт)
„Arianators“ (Ариана Гранде)
„BTS Army“ (BTS)
И т.н.

Те организират тренд кампании в Twitter (с хаштагове), масово стриймване на нови сингли за повишаване на класациите, гласувания в музикални награди и др. Това демонстрира как социалните медии дават нови инструменти за влияние върху успеха на изпълнителите.

КОНЦЕРТИТЕ, ФЕСТИВАЛИТЕ И ТУРНЕТАТА КАТО ГЛАВЕН ДОХОД

Силното навлизане на дигиталното потребление намалява приходите от продажба на албуми, което прави концертите и световните турнета все по-важни за финансовото оцеляване на артистите (Middleton, 2016). Гигантски шоу-програми с впечатляващи сценични декори, хореографии и специални ефекти се превръщат в новата златна мина за поп звездите:

U2 (в рок контекста) и Мадона продължават традицията на мащабни световни турнета, но в поп музиката на 2000-те и 2010-те се появяват Лейди Гага (The Monster Ball Tour, 2009–2011), Тейлър Суифт (1989 World Tour, Reputation Stadium Tour), Бионсе (Formation World Tour), Бруно Марс (24K Magic World Tour) и др.
Поп фестивалите (Coachella, Glastonbury, Lollapalooza, Tomorrowland – където поп и EDM се срещат) стават арена за масово поклонение към новите и утвърдени изпълнители. Често диджей сетове и поп лайв изпълнения се комбинират в един и същ лайнъп, потвърждавайки тенденцията за глобално сливане на стилове.

ИНТЕРЕСНИ СЛУЧКИ И АНЕКДОТИ

Бионсе и „surprise“ албумът (2013)
- През декември 2013 г. Бионсе издава едноименния си албум („Beyoncé“) без предварително обявяване, направо в iTunes. Без маркетингова кампания или сингли. Албумът включва 14 песни и 17 видеоклипа и разбива рекордите за дигитална продажба в първите 3 дни (617 000 копия в САЩ). Това става модел за „изненадващо“ издаване, последван и от други артисти.
Пробивът на Джъстин Бийбър (от YouTube към световна сцена)
- Канадският тийнейджър Джъстин Бийбър е открит в YouTube от мениджъра Скутър Браун, след като майка му публикува клипове с негови кавъри. През 2009 г. сингълът „One Time“ става световен хит и така Бийбър се превръща в пионер на „YouTube поколението“. Интересно, че той буквално прескача традиционния процес на търсене от лейбъли и кастинги.
Кейти Пери и рекордите на Billboard
- Албумът „Teenage Dream“ (2010) на Кейти Пери изкарва 5 поредни №1 сингъла в Billboard Hot 100 – нещо, което преди това е постигал само Майкъл Джексън с „Bad“ (1987). Парчета като „California Gurls“, „Teenage Dream“, „Firework“, „E.T.“, „Last Friday Night (T.G.I.F.)“ потвърждават силата й да създава „радиофонични“ химни.
Арета Франклин и Адел на Grammy Awards 2009
- Адел получава две награди „Грами“ на церемонията през 2009 г. за най-добър нов изпълнител и най-добро женско поп вокално изпълнение („Chasing Pavements“). След шоуто легендата Арета Франклин (кралицата на соул) заявява, че „в този глас има дух“ и сравнява Адел с някои от най-големите гласове на соул музиката – което силно повдига статута на Адел в очите на критиката.
Тейлър Суифт и Кание Уест на MTV VMA 2009
- Докато Тейлър Суифт приема наградата за най-добър женски видеоклип („You Belong with Me“), Кание Уест нахлува на сцената, грабва микрофона и казва, че Бионсе заслужава наградата повече („Single Ladies“). Инцидентът предизвиква вълна от критики срещу Кание и съпричастност към Суифт. Години наред след това двамата имат сложни отношения, отразени в песни и интервюта.

БЪДЕЩЕТО НА ПОП МУЗИКАТА

През 2000-те и 2010-те поп музиката е белязана от:

Дигиталната революция – iTunes, YouTube, стрийминг платформите променят начина, по който слушаме и купуваме музика. Фокусът се измества от албуми към сингли и от физически носители към онлайн потребление.
Реалити форматите – осигуряват бърз път към славата за изпълнителите и дават на феновете усещане, че участват в процеса на откриване на нови таланти.
Нови източници на звезди – YouTube (Джъстин Бийбър, Шон Мендес), социалните мрежи (The Weeknd, Post Malone в хип-хоп/pop crossoover контекста) и непрекъснати колаборации между поп, EDM, хип-хоп, латино и корейска музика.
Глобализация – Латино (Despacito), K-pop (BTS, BLACKPINK) се превръщат в световен феномен, доказвайки, че английският не е задължителен за успех в поп класациите.
Социални мрежи и фен култура – феновете имат директен канал към любимите си звезди, организират кампании за повишаване на стрийминг, гласуване на награди и др.
Концертите и турнетата – огромни шоу-програми, където звездите печелят основна част от приходите си и демонстрират цялостна артистична концепция (музика, танц, визуални ефекти).

Днес, в средата на 2020-те, бъдещето на поп музиката е свързано с още по-голяма интерактивност: виртуални концерти (особено след глобалната пандемия COVID-19), смесена реалност, NFT проекти, а и изкуствен интелект (AI), който навлиза в продукцията и създаването на музика. Все пак, независимо от технологичните скокове, ядрото на попа остава простата формула: заразителен припев, емоционална връзка с публиката и ярък изпълнител, способен да накара милиони хора да припяват или танцуват. Точно тази комбинация осигурява дълголетието на жанра вече повече от половин век.

Възможно е в идните години да видим още по-силна глобализация, още повече хибридни стилове и постоянна еволюция, но поп музиката ще остане пулсът на комерсиалната и масова култура, докато съществува технологична и икономическа среда, подкрепяща големите звезди и създаваща нови легенди – понякога буквално за една нощ.

Финални думи

2000-те и 2010-те са десетилетия на шокови промени и взривна еволюция в поп музиката. От началото на дигиталното пиратство и реалити форматите, през електронните денс колаборации и глобалния растеж на латино и K-pop сцената, до социалните мрежи и стрийминг епохата, жанрът успява да се приспособи и да запази световното си господство. Днес, в 2020-те, вече виждаме как AR, VR, AI и виртуални концерти добавят още пластове на иновация, но едно остава непроменено: способността на добрия поп хит да увлича масите и да дефинира част от културната ни идентичност. В крайна сметка, поп музиката продължава да бъде саундтрак на голяма част от съвременния живот, превръщайки се ту в повод за забавление, ту в извор на лична емоция и вдъхновение.

Източници и препоръчана литература

Taruskin, Richard. Music in the Late Twentieth Century. Oxford University Press, 2006. ISBN: 9780195384857
Shuker, Roy. Understanding Popular Music Culture. 4th ed., Routledge, 2001. ISBN: 9780415416733
Frith, Simon. Popular Music: Critical Concepts in Media and Cultural Studies. Vol. 2 & 3. Routledge, 2004. ISBN: 9780415299069
Middleton, Richard. Studying Popular Music. Open University Press, Revised Edition, 2016. ISBN: 9780335152759
Billboard (онлайн архив) – https://www.billboard.com/charts
Rolling Stone (онлайн издание) –https://www.rollingstone.com
IFPI (International Federation of the Phonographic Industry) – https://www.ifpi.org
RIAA (Recording Industry Association of America) – https://www.riaa.com
YouTube Official Blog- https://blog.youtube
Spotify for Artists – https://artists.spotify.com

История на поп музиката – част 5 XXI век