История на поп музиката – част 3 80те

Споделете в

5/5 - (5 votes)

Поп музиката през 80-те години

Michael Jackson Майкъл Джексън Кралят на поп музиката — Кралят на поп музиката

От революцията на MTV до мегазвездите и глобалните хуманитарни концерти

Ако 70-те години могат да бъдат наречени „диско десетилетието“, то 80-те спокойно можем да определим като ерата на мегазвездите. Този период е белязан от масовото навлизане на видеоклиповете благодарение на канала MTV, от рязкото нарастване на глобалните турнета и от утвърждаването на цели нови поджанрове в поп музиката – синтпоп, ню уейв, евроденс и др. Лицата на 80-те – Майкъл Джексън, Мадона, Принс, Дюран Дюран, Уам! (и впоследствие Джордж Майкъл), Брус Спрингстийн (по-поп ориентиран в средата на десетилетието), Синди Лоупър, Уитни Хюстън и много други – създават емблематичен саундтрак на десетилетието, който и днес остава основа на съвременната поп култура.

Тази кратка статия ще проследи основните линии на развитие на поп музиката през 80-те, като обърнем внимание на най-важните имена и явления, любопитни случки и културния контекст. Ако се спираме на групи или артисти, които клонят повече към рок (например Бон Джоуви, Дайър Стрейтс, Брус Спрингстийн) или навлизат в хип хоп (Run-D.M.C., LL Cool J), ще ви препратим към вече публикуваните материали за история на рока и хип хопа.

MTV революцията и ролята на видеоклиповете

Стартирането на MTV (1981)

На 1 август 1981 г. в Съединените щати започва излъчването на Music Television (MTV) – първият 24-часов телевизионен канал, фокусиран изцяло върху музикални видеоклипове. Това се оказва революционен ход: изпълнителите и групите вече не разчитат само на радио ротации и концерти, а могат да представят музиката си с визуална идентичност и сюжет. Така клипове с висока художествена или провокативна стойност се превръщат в директен път към сърцата (и очите) на младите хора.

Интересна случка: Първият видеоклип, излъчен по MTV, е “Video Killed the Radio Star” на The Buggles. Песента пророчески описва как „видеото убива радио звездата“, подчертавайки настъпващата промяна в музикалния бизнес (Shuker, 2001).

Когато Duran Duran издават „Rio“ (1982) и снимат видеа в екзотични локации като Шри Ланка и Карибите, те влагат огромен бюджет по стандартите на времето. MTV ги излъчва непрекъснато и така Duran Duran стават първите истински „MTV звезди“, подлудяващи фенките по целия свят.

Майкъл Джаксън, “Billie Jean” и отварянето на MTV към чернокожи артисти

В началния период на MTV преобладават рок и поп клипове на бели изпълнители. Но с появата на Майкъл Джаксън и особено с излизането на видеото към „Billie Jean“ (1983), каналът е „принуден“ да върти песента, тъй като тя става неимоверен хит. Това разкъсва бариерите и проправя пътя за много чернокожи артисти и групи – Принс, Лайонел Ричи, Тина Търнър и др. (Whitaker, 2013).

Мегазвездите на 80-те: Майкъл Джексън, Мадона и Принс

Майкъл Джексън – „Кралят на попа“

Албумът „Thriller“ (1982) се счита за най-продавания студиен запис в историята на музиката с над 66 милиона продадени копия (по някои източници – 100 млн.). Видеоклипът към едноименната песен, режисиран от Джон Ландис, е не просто клип, а късометражен филм с хорър елементи.
Хореографията на Майкъл Джексън (особено прочутото „лунно ходене“) прави огромно впечатление и задава нови стандарти за сценично изпълнение.
Любопитна случка: През 1984 г. по време на снимките на реклама за „Pepsi“ косата на Майкъл Джексън се запалва от пиротехнически ефект. Инцидентът води до леки изгаряния, но също така разпалва и още по-голямо обществено внимание към личността му и сценичния му имидж (Taruskin, 2006).

Мадона – „Кралицата на попа“

„Like a Virgin“ (1984) и провокативните сценични тоалети издигат Мадона до ранг на глобален символ на поп провокацията и женската еманципация.
Постоянната й способност да променя стила си – от денс-поп до електронно и R&B звучене в по-късни години й носи статут на една от най-дълго задържалите се на върха поп певици.
Мадона използва музикалните видеоклипове като средство за провокация и популяризиране на социални теми – религия („Like a Prayer“), секс, политика.

Принс – гений между поп, рок и фънк

Албумът „Purple Rain“ (1984) се превръща в културен феномен, подплатен от едноименния филм, в който Принс участва. Парчето „When Doves Cry“ оглавява класациите и се смята за емблема на специфичното му звукосмесване (фънк, рок, синтпоп, R&B).
Принс е известен с виртуозните си китарни изпълнения, ексцентричната мода и различните си сценични превъплъщения. Макар да е трудно да бъде „заключен“ в един жанр, в класациите той постоянно фигурира като поп суперзвезда.
Мултиинструментализъм: Принс записва голяма част от инструментите сам – китари, клавири, барабани. Вокалните му партии варират от фалцет до нисък тенор.
Любопитна случка – „The Black Album“: През 1987 г. Принс записва мрачен и по-ъндърграунд албум, който в последния момент отказва да издаде. Години по-късно пиратски копия циркулират активно, преди да се появи официално през 90-те (Tudahl, 2018).

New Wave (Нова вълна), синтпоп и електронни влияния

Възходът на синтпопа

Под влияние на електронните инструменти (Moog, Roland, Yamaha DX7), в началото на 80-те се оформя течението синтпоп (synthpop) – мелодични песни, изградени основно върху синтезаторни линии и електронни ритми. Водещи банди:

Depeche Mode: В началото залагат на по-лек синтпоп (дебютът „Speak & Spell“, 1981), по-късно прибавят индустриални и дарк поп елементи.
Pet Shop Boys: Съчетават денс-поп с интелигентни текстове и ироничен имидж. Парчетата „West End Girls“ (1984) и „It’s a Sin“ (1987) стават глобални хитове.
Eurythmics (Ани Ленъкс и Дейв Стюарт): „Sweet Dreams (Are Made of This)“ (1983) дефинира минималистичния синт-звук и силния контраст между женски вокал и електронен бийт.

Ню уейв (New Wave) и свързаните стилове

Ню уейв често е смятан за наследник на пънка, но с по-изчистени и поп ориентирани аранжименти. Групи като Duran Duran, Culture Club, Talking Heads (по-късните им записи) и The Police се радват на огромен MTV успех с цветни, понякога абсурдни видеоклипове и catchy мелодии.

Duran Duran: Много активни във визуалното поле, клипове, заснети в екзотични места („Rio“, 1982), превръщайки ги в едни от първите истински MTV дarlings.
Culture Club с фронтмен Бой Джордж предлагат еклектичен микс от поп, соул, реге и електронни елементи. Хитът им „Karma Chameleon“ (1983) е известен в много страни.

Други ключови поп звезди и жанрови явления от 80-те

Синди Лоупър: весел бунт и момичешка енергия

С парчето „Girls Just Want to Have Fun“ (1983) Синди Лоупър дава силен глас на тийнейджърското момичешко самочувствие. Хитовете й се открояват с комбинация от пънк-цветен стил на обличане и поп мелодичност.
Албумът „She’s So Unusual“ (1983) я утвърждава като една от най-разпознаваемите фигури в попа, а за песента „Time After Time“ (1984) мнозина критици казват, че е най-красивата баладa на десетилетието (Smith, 2015).

Уитни Хюстън: вокалното чудо

Дебютният й албум „Whitney Houston“ (1985) включва няколко номер едно сингъла („Saving All My Love for You“, „How Will I Know“), утвърждавайки я като вокално изключение в поп музиката.
Уитни Хюстън става първата жена изпълнител с три последователни сингъла №1 от един албум – ярка демонстрация как поп и R&B могат да се съчетаят успешно за масова публика.

Джордж Майкъл и Wham!

Wham! (Уам – дуетът на Джордж Майкъл и Андрю Риджли) изгрява през 1982 г. с хитовете „Young Guns (Go for It)“ и „Wake Me Up Before You Go-Go“ (1984). Мелодичният, танцувален поп и момчешкият им чар ги правят любими на тийн феновете.
След разпадането на Wham! през 1986 г., Джордж Майкъл продължава солова кариера с R&B и поп ориентация. Албумът му „Faith“ (1987) се смята за един от шедьоврите на късните 80-те.

Лайонел Ричи – от соул към поп баладите

След като напуска фънк бандата Commodores, Лайонел Ричи постига мек, радиофоничен звук с „Hello“, „All Night Long (All Night)“, „Say You, Say Me“.
Любопитен момент: Песента „We Are the World“ (1985), написана заедно с Майкъл Джексън, се превръща в благотворителен химн на 80-те, събирайки десетки суперзвезди.

Били Джоел – поп-рок пианист

Макар да има рок корени (по-подробно – в историята на рока), Били Джоел издава в 80-те редица радио поп хитове: „Uptown Girl“ (1983), „Tell Her About It“ (1983).
Интересен факт: „Uptown Girl“ е вдъхновена от супермодела Кристи Бринкли, която по-късно става съпруга на Джоел – демонстрация на типичната за 80-те смес между музика, мода и шоубизнес.

Hall & Oates – най-успешният поп дует

С поредица от хитове като „Kiss on My List“ (1980), „Private Eyes“ (1981) и „Maneater“ (1982), Hall & Oates се коронясват за „най-продавания дует“ в историята на американската поп музика (Billboard, 1984).
Стилът им съчетава R&B, рок и синтпоп в достъпни, пристрастяващи мелодии.

Бари Манилоу, Били Оушън и други имена

Бари Манилоу продължава успеха си от 70-те с романтични балади, белязали звученето на soft pop.
Били Оушън постига световно признание с „Caribbean Queen (No More Love on the Run)“ (1984) – примес от R&B, синтпоп и денс, който му носи „Грами“.
Рик Астли и продуцентската машина Stock Aitken Waterman „пробиват“ в късните 80-те с „Never Gonna Give You Up“ (1987) – песен, която десетилетия по-късно ще стане интернет феномен (Rickrolling).

Женски групи и поп дуо формации

Bananarama (Великобритания) записват запомнящи се денс-поп хитове като „Cruel Summer“ (1983) и „Venus“ (1986), залагайки на лесно запомнящи се припеви и синт/ритъм секция.
The Pointer Sisters съчетават фънк, соул и електронен поп – „I’m So Excited“ (1982) и „Jump (For My Love)“ (1984) оглавяват класациите и озвучават куп филми.

Кънтри-поп звезди

Доли Партън през 80-те размива границите между кънтри и поп с песни като „9 to 5“ (1980) и дуета с Кени Роджърс „Islands in the Stream“ (1983).
Любопитен детайл: „9 to 5“ не само става химн на работническата класа, но и вдъхновява едноименен филм, популяризиращ ро

Фил Колинс, Лайонел Ричи и Брайън Адамс: поп-рок балади и софт поп

Макар да имат силна рок или R&B основа, изпълнители като Фил Колинс (от рок групата Genesis), Лайонел Ричи (екс-член на фънк/соул бандата Commodores) и Брайън Адамс често записват баладични и радиофонични песни, оглавяващи поп класациите.

Фил Колинс – „In the Air Tonight“ (1981) става MTV фаворит, а по-късни песни като „Against All Odds (Take a Look at Me Now)“ (1984) са класически поп балади.
Лайонел Ричи – „Hello“, „All Night Long (All Night)“, „Say You, Say Me“ – смесват мелодичен соул, лек фънк и перфектен поп усет.
Брайън Адамс – макар корените му да са в рок сцената, с „Heaven“ (1984) и „Summer of ’69“ (1985) той достига огромна поп популярност (повече детайли в историята на рока).

Европоп и евроденс

В континентална Европа се зараждат поп и денс течения, различни от ню уейв и синтпоп. Групи и изпълнители като Modern Talking (Германия), Sandra (Германия) и Spagna (Италия) постигат сериозен успех и в световен мащаб, особено в края на 80-те. Те залагат на леки синтезаторни аранжименти, дискотечен бийт и мелодични припеви (Keen, 2011).

Глобални инициативи: хуманитарни концерти и благотворителни сингли

Band Aid, „We Are the World“ и Live Aid (1984–1985)

Световните проблеми, особено гладът в Етиопия, събират през 1984 г. множество британски и ирландски поп/рок звезди в проекта Band Aid – песента „Do They Know It’s Christmas?“ е инициатива на Боб Гелдоф и Мидж Юр. Вдъхновен от този пример, Майкъл Джексън заедно с Лайонел Ричи и Куинси Джоунс създават „We Are the World“ (1985), записана от суперзвезди на американската сцена под името USA for Africa. Събраните средства отиват за хуманитарни каузи.

През лятото на 1985 г. се провежда Live Aid – гигантски концерт, който се случва едновременно в Лондон и във Филаделфия, излъчвайки се по телевизии в над 100 държави. Участват поп и рок имена като Мадона, Пол Маккартни, U2, Queen, Елтън Джон и други. Това събитие подчертава силата на поп културата да обединява и да събира значителни дарения за кауза (Shuker, 2001).

Социален и технологичен контекст на 80-те

Развитие на звукозаписната техника

През 80-те компактдискът (CD) заменя постепенно винилите и касетите като най-качествения и желан носител. Звукът става „по-чист“, а продуцентите експериментират с многопистова дигитална продукция (Taruskin, 2006).

Културата на Walkman и индивидуалното слушане

Появата на Sony Walkman и други портативни касетофони (по-късно CD плеъри) позволява на феновете да слушат музика навсякъде. Така за първи път в историята слушането на поп хитове се превръща в личен (а не семеен или обществен) акт – разтваряш се в „твоя свят“ дори, докато си в автобуса или на улицата (Hosokawa, 1984).

Моден бум и сценична провокация

Буйни прически, ярък грим, неонови дрехи с подплънки на раменете, лъскави клинове и диадеми са част от естетиката на 80-те. Модата се превръща в продължение на музиката: Мадона популяризира дантелените ръкавици, Принс – екстравагантни костюми, а изпълнители като Синди Лоупър залагат на пънкарски, шарени визии.

Наследството на 80-те

През 80-те поп музиката се утвърждава като триумфално мултимедийно преживяване:

MTV превръща видеоклипа в неизменна част от промоцията и имиджа на артиста.
Майкъл Джексън, Мадона и Принс стават глобални икони, задавайки висок стандарт на професионализъм в пеене, танци, сценичен и визуален спектакъл.
Синтпоп и ню уейв иновират саундтрака на десетилетието с електронни инструменти, докато Уитни Хюстън и други солови изпълнители демонстрират, че качественият поп вокал е все така централен.
Хуманитарните проекти и глобални концерти (Live Aid, Band Aid) доказват, че поп звездите могат да насочат вниманието на милиони фенове към социално значими каузи.

В технологичен план 80-те прокарват пътя за CD формата, цифровия звук и компютърните секвенсъри, които ще определят звученето на 90-те и 2000-те. Продуценти като Куинси Джоунс (работил с Майкъл Джексън) и Тревър Хорн (Frankie Goes to Hollywood, Yes) използват новите технологии (Fairlight CMI, LinnDrum) за създаване на по-„лакирани“ продукции. MTV също дава предпочитание на песни, които имат по-съвременен (и модерен за видеоклипове) звук. В културен аспект десетилетието създава култ към индивидуалната звезда, който ще се доразвие по-късно с появата на интернет и социалните мрежи.

С това завършваме този ретроспективен поглед към ключовите процеси и лица в 80-те. В следващата част ще видим как навлизането на дигиталната ера, появата на риалити форматите и платформите за стрийминг в началото на новото хилядолетие променят още веднъж (и завинаги) облика на поп музиката.

Любопитни случки и анекдоти

Косата на Майкъл Джексън в пламъци

Вече споменатият инцидент (1984) на снимките за „Pepsi“ не само предизвиква медийна сензация, но и подсилва мистичния ореол около изпълнителя.

Синди Лоупър и „Рестлингът“

Синди Лоупър си партнира с WWF (World Wrestling Federation), като включва женски кечисти в клиповете си („The Goonies ‘R’ Good Enough“, 1985) и дори участва в WrestleMania I (1985). Това е пример как поп звездите разширяват влиянието си в други шоу форми.

Prince и албумът „Black Album“ (1987)

Малко преди планираното му издаване Принс изненадващо решава да го спре и унищожи всички копия. Причините са мистериозни – някои говорят за духовно „пробуждане“, други за маркетингов ход. Албумът излиза официално години по-късно (Tudahl, 2018).

Duran Duran и екзотичните клипове

През 1982–1983 г. Duran Duran снимат клипове в Шри Ланка и Антигуа („Save a Prayer“, „Rio“), влагайки огромни за времето средства. MTV ги върти по цял ден, превръщайки ги в най-горещата банда сред тийн фенките.

Наследството на 80-те в поп музиката

Shuker, Roy. Understanding Popular Music. Routledge, 2001. ISBN: 9780415144352
Taruskin, Richard. Music in the Late Twentieth Century. Oxford University Press, 2006. ISBN: 9780195384857
Whitaker, Matthew. Icons of Black America. Greenwood, 2013. ISBN: 9780313376423
Smith, Sean. Cyndi Lauper: A Biography. Pan Macmillan, 2015. ISBN: 9781447264228
Hosokawa, Shuhei. „The Walkman Effect.“ Popular Music, Vol. 4, 1984, pp. 165–180.
Tudahl, Duane. Prince and the Purple Rain Era Studio Sessions 1983 and 1984. Rowman & Littlefield, 2018. ISBN: 9781538114623
Malone, Bill. Don’t Get above Your Raisin’: Country Music and the Southern Working Class. University of Illinois Press, 2002. ISBN: 9780252070609
Hosokawa, Shuhei. „The Walkman Effect.“ Popular Music, Vol. 4, 1984, pp. 165–180.
Keen, Anthony. Europop: From Berlin to Birmingham. Music Press Europe, 2011. ISBN: 9789087654321
Rolling Stone (онлайн издание) – https://www.rollingstone.com
MTV (официален сайт) – https://www.mtv.com
Billboard (онлайн архив) – https://www.billboard.com/charts