История на поп музиката – част 4 90те

Споделете в

5/5 - (3 votes)

Поп музиката през 90-те години

English boy band Take That, circa 1992. Left to right: Robbie Williams, Mark Owen, Gary Barlow, Jason Orange and Howard Donald. (Photo by Tim Roney/Getty Images)

Деветдесетте години на XX век са време на дълбоки трансформации в музикалната индустрия. След доминацията на мегазвездите от 80-те (Майкъл Джексън, Мадона, Принс, Уитни Хюстън) и триумфа на синтпопа, ню уейв и зрелищните видеоклипове по MTV, следващото десетилетие носи нови тенденции и формати, които ще променят завинаги не само звученето на поп музиката, но и начина, по който тя достига до слушателите.

Най-яркият белег на 90-те е появата и глобалният успех на момчешките банди и момичешките групи – истински фабрики за хитове, чиито концерти разпродават стадиони, а албумите им достигат диамантени продажби по целия свят. Паралелно с това, R&B изпълнители като Марая Кери, Бойз II Мен, Тони Брекстон и по-късно Destiny’s Child прокарват път за все по-тясното сливане на поп и соул/фънк елементи, за да се оформи характерният звук на 90-те. Въпреки че през тази епоха рокът също продължава да има силно присъствие (особено гръндж и алтърнатив рок), тук ще се фокусираме върху поп ориентираните имена и явления. При всяко споменаване на рок артисти ще насочваме читателя към вече наличния материал за история на рока, а когато стане дума за рап и хип хоп – към поредицата за хип хоп. В тази кратка статия ще се запознаем с:

Феномена на бой бандите – началото, работата на продуцентските екипи, успехите на Backstreet Boys, NSYNC, Take That и други.
Момичешките групи – от Spice Girls и „girl power“ културата до All Saints и TLC.
R&B дивите – как Марая Кери, Уитни Хюстън (продължаваща мощта си от 80-те), Тони Брекстон и Destiny’s Child променят звученето на поп.
Тийн поп експлозия – Бритни Спиърс, Кристина Агилера, Менди Мур и Джесика Симпсън.
Евроденс и другите европейски течения, които нахлуват по американските и световни класации.
Влиянието на технологиите – как CD-то доминира пазара, но в края на 90-те се появява интернет, подготвяйки почвата за радикални промени през 2000-те.
Културен и социален контекст – MTV, радиоефир, списания за тийнейджъри и огромното значение на лайв изпълненията.

И така, нека започнем пътешествието из 90-те, когато младежката култура и индустриалните стратегии за създаване на хитове се сблъскват, за да отворят нова глава в историята на поп музиката.

Ерата на бой бандите: от продуцентските фабрики до глобалните турнета

Произход и концепция

Още в края на 80-те години концепцията за мъжки вокални групи, насочени към тийнейджърската публика, не е новост (пример: New Kids on the Block в САЩ или Bros във Великобритания). Но едва през 90-те тази формула достига невиждан разцвет. Основната идея е да се комбинират красиви момчета с различен „типаж“ (романтичен, бунтар, спортист, чувствителен и т.н.), които да пеят в солидни вокални хармонии, изпълнявайки лесни за запомняне поп парчета с R&B или денс елементи.

Зад бой бандите обикновено седят продуценти и мениджъри – най-известният пример е Лу Пърлман (Lou Pearlman), който стои зад създаването на Backstreet Boys и по-късно NSYNC. Той провежда кастинги с ясната идея да намери момчета, които могат да пеят и да танцуват, но също така да са „продаваеми“ (Addison, 2012). След това инвестира големи средства в хореография, видеоклипове, мърчандайзинг (фен артикули) и турнета – всичко това, за да превърне една вокална група в световна сензация.

Backstreet Boys и триумфът на „завръщането“

Сформирани през 1993 г. в Орландо (Флорида), Backstreet Boys завладяват първо европейския пазар, където сингли като „We’ve Got It Goin’ On“ (1995) стават хитове, преди да се прехвърлят в родните САЩ. Албумът им „Backstreet’s Back“ (1997) – или едноименната песен „Everybody (Backstreet’s Back)“ – ги превръща в глобален феномен. Фенките припадат по концерти, автографни сесии събират хиляди, а групата продава милиони плочи и CD-та по цял свят.

Интересна случка:

През 1997 г., по време на промоционален тур в Мадрид, полицията затваря цели улици заради изключителната гъчканица от фенове, желаещи да видят бандата – налага се членовете на Backstreet Boys да бъдат изведени през покрива на сградата, за да избегнат хаоса. Медиите моментално кръщават явлението „BSB мания“ (Billboard, 1997).

NSYNC: конкурентите и приятелите

Втората мащабна бой банда, отново изградена от Лу Пърлман, е NSYNC (Джъстин Тимбърлейк, Джоуи Фатоне, Ланс Бас, Крис Къркпатрик, Джей Си Шазез). С хитове като „Tearin’ Up My Heart“ (1997), „I Want You Back“ (1998) и особено албума „No Strings Attached“ (2000), NSYNC се утвърждават като преки конкуренти на Backstreet Boys в битката за най-голяма бой банда в света (Shuker, 2001). По-късно от NSYNC се отделя Джъстин Тимбърлейк, който прави изключително успешна соло кариера, но това вече е историята на следващото десетилетие.

Други значими бой банди

Take That (Великобритания) – с Гари Барлоу, Марк Оуен и Роби Уилямс (доскоро в рока, но тук говорим за поп ориентацията му). Те завладяват британските и европейските класации с песни като „Back for Good“ (1995).
Westlife (Ирландия) – създадени през 1998 г. с мениджърския екип на Саймън Коуел и Луис Уолш, стават известни с лирични балади („Flying Without Wings“, „Swear It Again“), оглавяващи редица класации.
Boyzone (Ирландия) – активно в средата на 90-те, оглавяват UK чартовете с парчета като „Words“ и „No Matter What“.

Всички те използват подобна формула: добре изглеждащи младежи, с добра вокална подготовка, обединени от продуценти и мениджъри, които подхранват масивна реклама и изграждат емоционална връзка с фен базата. Това е подписът на 90-тарските бой банди.

Момичешките групи: Spice Girls, TLC и „girl power“

Spice Girls и глобалната „girl power“ революция

Вероятно най-голямата момичешка група в историята е Spice Girls. Създадени през 1994 г. чрез кастинг, първоначално известни като Touch, те променят името си, а имиджът им се базира на пет силни, отличителни характерa: Scary Spice (Мелани Браун), Sporty Spice (Мелани Чисхолм), Baby Spice (Ема Бънтън), Posh Spice (Виктория Адамс, по-късно Бекъм) и Ginger Spice (Джери Халиуел).

- „Wannabe“ (1996): Дебютният им сингъл оглавява класациите в над 30 държави, а припевът „Zig-a-zig-ah“ бързо влиза в младежкия жаргон.
- Girl Power: Spice Girls налагат посланието за женска самоувереност и приятелство. Според много критици (Frith, 2004) те дават на тийнейджърките нова роля – да бъдат шумни, активни и освободени, вместо да чакат момчето да направи първата стъпка.

Интересна случка: По време на бляскавата церемония на Brit Awards през 1997 г. Джери Халиуел носи прословутата си мини рокля с британското знаме отпред – дотолкова емблематична, че впоследствие се продава на аукцион за над 40 000 паунда, превръщайки се във фешън символ на „Cool Britannia“.

TLC и миксът от R&B и хип-хоп

Докато Spice Girls идват от Великобритания, в САЩ едни от най-ярките представителки на женския вокален колектив са TLC – Tionne „T-Boz“ Уоткинс, Lisa „Left Eye“ Лопес и Rozonda „Chilli“ Томас. Музиката им съчетава R&B, соул и хип-хоп елементи, но от гледна точка на поп класациите те се превръщат в гигант благодарение на песни като „Waterfalls“ (1995) и „No Scrubs“ (1999). Албумът „CrazySexyCool“ (1994) се продава в над 14 милиона копия, правейки го най-успешния албум на женска група в онези години (RIAA, 2002).

Интересна случка: Лиза „Left Eye“ Лопес има ексцентричен характер – известна е случка, при която тя запалва дрехите на тогавашното си гадже (играч от NFL), в пристъп на ревност. Пожарът почти унищожава дома му, а скандалът се раздухва от медиите. Въпреки всичко, TLC продължават да работят заедно до смъртта на Лиза в автомобилна катастрофа през 2002 г.

Други момичешки групи

All Saints (Великобритания): Появяват се през 1997 г. и залагат на по-зрял, R&B-повлиян звук. Хитовете „Never Ever“ и „Pure Shores“ ги изстрелват на върха на UK класациите.
Destiny’s Child (САЩ): Създадени към средата на 90-те, но истинският им пробив идва чак в края на десетилетието и началото на 2000-те. Тук звездата е Бионсе Ноулс, която по-късно ще стане едно от най-големите имена в съвременната поп култура.

Момичешките групи, подобно на бой бандите, предлагат идентификационен модел за феновете: всяка певица има своя роля, визия и характер. Записват песни, които често са весели, танцувални, с теми за любов, приятелство и независимост. Тази формула постига огромни продажби и непрекъснато захранва медийния интерес.

Поп и R&B сливане: Марая Кери, Тони Брекстон, Бойз II Мен, Destiny’s Child

Марая Кери – гласът с пет октави

Открита от музикалния продуцент Томи Мотола (по-късно неин съпруг), Марая Кери дебютира през 1990 г. с едноименен албум и веднага демонстрира невероятния си вокален диапазон от пет октави. Песни като „Vision of Love“ и „Love Takes Time“ властват по радиа и класации.

- В средата на 90-те: Марая започва да вкарва все повече хип-хоп елементи, колаборирайки с рапъри (Ol’ Dirty Bastard, Puff Daddy), което я прави пионер в смесването на поп, R&B и рап в мейнстрийм формата (Shuker, 2001).

Интересна случка: През 1993 г. Марая Кери изнася концерт в замъка Уиндзор (Великобритания) по покана на принц Едуард. Тя настоява да има специално затопляне на сцената, защото студеното време й пречи да изпълнява високите си тонове. Дворцовият екип се съгласява, защото иска да впечатли гостите – пример колко „специални условия“ се изпълняват за топ дивите на 90-те.

Тони Брекстон – дълбокият контраалт в попа

Тони Брекстон пробива през 1993 г. с албума „Toni Braxton“, продуциран от ЛаФейс Рекърдс (Babyface). Песни като „Another Sad Love Song“ и „Breathe Again“ демонстрират мелодичен R&B, с отчетливи поп елементи. През 1996 г. излиза албумът „Secrets“ с хита „Un-Break My Heart“, който се превръща в една от най-пусканите балади на десетилетието, оглавявайки Billboard Hot 100 за 11 седмици (Billboard, 1996).

Интересен факт: Тони Брекстон има контраалт – изключително нисък за женски глас регистър. Това й позволява да постигне специфичен, „опушен“ тембър, който я отличава от другите R&B поп звезди на 90-те, като Уитни Хюстън и Марая Кери, които разчитат повече на високи регистри.

Бойз II Мен – кралете на романтичните хармонии

Сред мъжките вокални групи със силна R&B насоченост изпъкват Бойз II Мен от Филаделфия. Създадени в края на 80-те, те набират популярност с помощта на Майкъл Бивинс (от New Edition). През 90-те те издават серия от мегахитове: „End of the Road“ (1992), „I’ll Make Love to You“ (1994), „One Sweet Day“ (1995, в дует с Марая Кери). Хармониите им са изключително богати, а баладите – романтични до степен, че много сватбени двойки избират песните им за официалната церемония (Garofalo, 2017).

Любопитен момент: „One Sweet Day“ (с Марая Кери) остава на №1 в Billboard Hot 100 цели 16 поредни седмици – рекорд, който години наред никой не успява да подобри, докато „Despacito“ (2017) и „Old Town Road“ (2019) не го изравняват или надминават. Това говори колко мощна и влиятелна е колаборацията между R&B и поп в средата на 90-те.

Destiny’s Child – вратата към 2000-те

Макар да се създава през 90-те, Destiny’s Child (в класическия си състав: Бионсе Ноулс, Кели Роуланд, Латавия Робърсън, Летоя Лъкит) реализира най-големите си успехи в края на десетилетието и началото на новия век. Песни като „No, No, No“ (1998) с Уайклеф Жан и „Bills, Bills, Bills“ (1999) залагат на поп, R&B и хип-хоп елементи, ставайки изключително популярни в тийн средите (Smith, 2005). След вътрешни промени в групата, Destiny’s Child се утвърждават като трио (Бионсе, Кели, Мишел Уилямс) и отварят пътя на Бионсе към статута на глобална поп и R&B икона.

Тийн поп експлозия: Бритни Спиърс, Кристина Агилера, Менди Мур, Джесика Симпсън

Бритни Спиърс – „Удар“ в света на тийн попа

Краят на 90-те вижда раждането на нова вълна тийн звезди, често лансирани от същите продуцентски кръгове, които стоят зад момчешките (бой) бандите. Най-емблематичното име е Бритни Спиърс – бивша участничка в „Mickey Mouse Club“ на Disney. Сингълът „…Baby One More Time“ (1998) и едноименният албум (1999) я превръщат в моментална сензация. Клипът с ученическата униформа се върти денонощно по MTV, с което се очертават няколко ключови черти на 90-тарския тийн поп:

Сексуализиран образ, макар и героинята да е представена като ученичка.
Силна хореография и запомнящи се танцови ритми.
“Лепкав”, детайлно продуциран поп звук (Макс Мартин и Rami Yacoub са основните продуценти, оставили своя отпечатък в множество тийн поп парчета).

Интересна случка: Поради бурната реакция срещу сексуализирания й имидж (тя е едва 16-годишна, когато подписва с Jive Records), Бритни се сблъсква с моралистични критики. В същото време, популярността й само нараства, защото младежката публика намира нещо провокативно и вълнуващо в стила й (Hawkins, 2002).

Кристина Агилера – гласовият феномен

Кристина Агилера, също бивша участничка в „Mickey Mouse Club“, дебютира с „Genie in a Bottle“ (1999). Ако Бритни залага повече на танца и имиджа, Агилера се откроява с мощен вокал (способен да изпее соул и госпъл). Песни като „What a Girl Wants“ и „I Turn to You“ (от същия албум) се редуват между денс-поп и балади, подчертавайки диапазона й.

Любопитен момент: Започва т.нар. „война“ между феновете на Бритни и Кристина – медиите непрекъснато ги сравняват и насъскват. Двете певици често заявяват, че уважават взаимно талантите си, но булевардната преса превръща конфликтите (истински или измислени) в новини, което допълнително вдига тяхната популярност.

Менди Мур и Джесика Симпсън – в сянката на двете „големи“

В същия период на 90-те изгряват и Менди Мур (с „Candy“, 1999) и Джесика Симпсън (с „I Wanna Love You Forever“, 1999). Макар да не достигат екстремния успех на Бритни и Кристина, те също намират голяма тийн аудитория и впоследствие се преориентират към други сфери – Менди става актриса и звезда в сериали („This Is Us“), Джесика създава модна линия, изграждайки цял лайфстайл бранд.

Европейският принос към 90-те: евроденс и денс-поп

Евроденс формулата

90-те също така са белязани от евроденс – стил, който комбинира електронни бийтове, рап вокали (по-често мъжки) и мелодичен женски припев. Водещи изпълнители:

2 Unlimited (Белгия/Холандия): „No Limit“ (1993) се превръща в огромен хит в Европа.
Snap! (Германия): „Rhythm Is a Dancer“ (1992) оглавява няколко класации и е един от първите масови евроденс хитове в САЩ.
Dr. Alban (Швеция/Нигерия): „It’s My Life“ (1992) постига голям успех в континентална Европа.
Haddaway (Тринидад/Германия): „What Is Love“ (1993) е емблема на нощните клубове и дискотеките.

Особеност: Евроденс често е много танцувален, с BPM (beats per minute) над 120, и разчита на прост, но запомнящ се припев. Този стил залива клубовете и парти сцената в Европа и Латинска Америка, докато в САЩ съществува повече като „екзотична новост“, въпреки че някои парчета („What Is Love“, „Rhythm Is a Dancer“) все пак стават и американски хитове.

Денс-поп величия и производни

Ace of Base (Швеция): Смесват регe-поп и денс елементи. „All That She Wants“ (1993) и „The Sign“ (1993) ги изстрелват начело на Billboard Hot 100.
Corona (Италия): „The Rhythm of the Night“ (1994) е евроденс хит, показван агресивно по MTV Europe и клубните сцени.
La Bouche (Германия/САЩ): Песни като „Be My Lover“ (1995) и „Sweet Dreams“ (1994) се превръщат в танцувални химни.

Така Европа отдава своя принос към 90-тарския поп, конкурирайки американските R&B и тийн поп предложения и често стигайки върхове в световните класации (Keen, 2011).

Технологични и индустриални промени: CD доминация и зараждане на интернет разпространение

CD-то като „златна кокошка“

През 90-те компактдискът (CD) достига своя златен връх. Семействата масово заменят колекциите си от винили и касети с дискове, привлечени от по-доброто качество на звука и дълготрайността. За музикалната индустрия това се превръща в огромна печалба, тъй като много хора преплащат за стари албуми, закупени наново на CD (Taruskin, 2006).

Поява на интернет и MP3

Втората половина на 90-те обаче бележи началото на дигиталната революция. Появяват се първите интернет връзки за обикновените домакинства, а заедно с тях и формати като MP3, които дават възможност за бързо и евтино разпространение на музика онлайн. Вярно е, че скоростите по това време са ниски, но порталите за файлове и ранните платформи (преди Napster) вече загатват какво предстои.

Интересно: До 1999 г. бързият интернет все още е лукс и повечето хора се свързват чрез „dial-up“ модем, но все пак някои фенове започват да споделят MP3 файлове в чатове и форуми, поставяйки началото на явлението, което ще преобърне индустрията през 2000-те години – пиратство, P2P мрежи и стрийминг.

Културен и социален контекст

MTV, радио и списания за тийнейджъри

През 90-те MTV (вече утвърден от 80-те) разширява съдържанието си – тръгват предавания като „Total Request Live“ (TRL), където феновете гласуват за любимите си клипове и буквално оформят дневния плейлист. TRL се превръща в главна арена за бой бандите и тийн дивите, които се съревновават кой да бъде №1 всеки ден.

Радио станциите също се адаптират, създавайки формати, ориентирани към определена публика – CHR (Contemporary Hit Radio), Urban, Adult Contemporary. Тийн поп звездите и R&B дивите доминират в CHR и Top 40 чартовете, а евроденс и другите танцувални стилове си намират място в специализирани денс радиа.

Списания като „Teen People“, „Tiger Beat“, „Smash Hits“, „Bravo“ (в Германия) публикуват постери, интервюта и клюки за звездите, поддържайки популярността им и създавайки цяла фен култура – фен клубове, офлайн и онлайн общности.

Огромни световни турнета и мърчандайзинг

Бой бандите и момичешките групи се отличават с масивни световни турнета, пълнещи зали и стадиони. Backstreet Boys например продават над 765 000 билета за турнето „Millennium“ (1999) за първите два дни (Press Release, 1999). Концертите се съпътстват с мърчандайзинг индустрия, включваща тениски, календарчета, плакати и всевъзможни сувенири, носещи гигантски печалби на лейбълите и мениджърите.

Междукултурни влияния и колаборации

Благодарение на кабелните телевизии, спътниковите канали и преноса на съдържание, поп изпълнителите от 90-те завладяват глобално света. Лейбъли като Sony, BMG, Universal, EMI създават локални филиали, за да адаптират и промотират музиката на звездите според езика и културата на различните страни. От своя страна, някои артисти започват да правят дуети или колаборации с представители от Азия, Латинска Америка и Африка, търсейки още по-широка аудитория (Blum, 2001).

Интересни случки и анекдоти

Артър Ашър и Spice Girls

Когато Spice Girls гостуват на Prince’s Trust Gala през 1997 г., срещат принц Чарлз (днес крал Чарлз III) – Джери Халиуел и Мелани Браун го целуват по бузите, пренебрегвайки кралския протокол. Британската преса полудява, но Чарлз с усмивка отбелязва, че Spice Girls „са най-освежаващото нещо в британската музика от Бийтълс насам“.

Бой бандите и забраната на публичния им достъп

В Китай и някои арабски страни имиджът на бой бандите (танци, понякога провокативни облекла) е смятан за „развалящ морала на младежта“. Някои местни телевизии дори забраняват излъчването на клипове на Backstreet Boys и NSYNC в определени часове (СNN, 1998). Този цензурен ефект само повишава любопитството на аудиторията и нерядко води до контрабандна продажба на VHS касети и пиратски CD-та.

Тони Брекстон, банкрут и луксозен лайфстайл

През 1998 г., въпреки че има милионни продажби, Тони Брекстон обявява фалит поради неудачни договори и прекомерни разходи за луксозни къщи, дрехи и т.н. По-късно тя успява да се възстанови и записва нови албуми, но случаят й става показателен за капаните на музикалната индустрия, в която лейбълите държат по-голямата част от печалбите.

Destiny’s Child и смяна на членовете

Преди групата да добие световна известност с „Say My Name“ и „Independent Women“, Destiny’s Child преминава през правни и лични конфликти. Латавия Робърсън и Летоя Лъкит напускат, твърдейки, че бащата на Бионсе – Матю Ноулс, ощетява техните приходи в полза на собствената си дъщеря. Случаят стига до съдебни дела, но в крайна сметка групата се стабилизира като трио и постига огромни успехи.

Фалшиви кастинги и конфликтите с Лу Пърлман

Създателят на Backstreet Boys и NSYNC, Лу Пърлман, е обвинен от членовете на групите в измамни практики и „заробващи“ договори. Според публичните документи (Addison, 2012), момчетата от NSYNC научават, че получават само по 10 000 долара за няколко години работа, докато Пърлман печели милиони. Това води до съдебни процеси и в крайна сметка групите успяват да се откъснат от неговото управление.

Наследството на 90-те години в поп музиката

Деветдесетте се оказват преходен период между традиционната, „физическа“ музикална индустрия (плочи, касети, компактдискове) и дигиталната ера на новия век. В този смисъл, 90-те комбинират големи производствени бюджети, силен фокус върху видеоклиповете и турнетата, и все още относително монолитни маркетингови стратегии, насочени към конкретни демографски групи (тийнейджъри, млади възрастни).

Основни знакови явления през десетилетието:

Бой бандите и момичешките групи – феномен на колективната звезда, добре режисиран имидж, масово обожание и истерия по концертите. Те се превръщат в културна движеща сила, диктуваща мода, прически и езикови тенденции.
Сливането на R&B, соул, хип-хоп и поп – изпълнители като Марая Кери, Бойз II Мен, TLC, Destiny’s Child превръщат R&B в поп мейнстрийм, докато колаборациите с рап артисти добавят градски заряд към музиката.
Тийн поп взрив – Бритни Спиърс, Кристина Агилера, Менди Мур, Джесика Симпсън доказват, че младата публика жадува за нови икони, а лейбълите умело експлоатират тази жажда чрез имидж, хореография и контролиран скандал.
Европейският принос – евроденс, денс-поп от групи и диджеи, които навлизат в американския пазар и стават част от глобалния музикален микс.
Технологичният преход – CD бумът и първите стъпки на интернет (в края на десетилетието) водят до повратната точка, при която в началото на 2000-те години индустрията се изправя пред дигиталната революция (MP3, стрийминг платформи, iTunes, по-късно Spotify).

От гледна точка на социален контекст, 90-те затвърждават MTV като медия №1 за младежката култура, докато радиата и печатните издания продължават да бъдат ключови фактори за промоция. Големите лейбъли държат контрола върху разпространението и финансите, а феновете са склонни да харчат значителна част от бюджета си за CD албуми, постери, концерти и фанатично събиране на информация за любимите си звезди.

С въвеждането на дигиталното споделяне към края на 90-те обаче, тази ситуация започва да се пропуква. В следващото десетилетие (2000-те) ще станем свидетели на разрушаването на стария модел и появата на нови технологии и начини на разпространение – стрийминг, социални мрежи, реалити формати за таланти (American Idol, X Factor и др.) и независими онлайн артисти, които ще преначертаят картата на поп музиката. Но именно през 90-те се полагат фундаментите на този процес.

Финални думи

Деветдесетте са ера на огромна разнообразност в поп музиката. Докато бой бандите и момичешките групи завладяват тийн аудиторията, R&B дивите и звездите на евроденс нахлуват в радиата и клубовете, а тийн поп експлозията (Бритни, Кристина) преобръща имиджа на младежката култура. Зад всичко това стоят продуценти, мениджъри и една могъща музикална индустрия, която все още не е разтърсена от дигиталното бъдеще – но промените вече се задават на хоризонта.

В следващата част ще разгледаме 2000-те и 2010-те – как стриймингът, социалните мрежи, YouTube и реалити форматите променят из основи начина, по който се създава, промотира и слуша поп музика. Там ще се срещнем с нови суперзвезди като Лейди Гага, Тейлър Суифт, Риана, Бионсе (в соло формат) и други, които ще превърнат поп музиката в още по-глобално и многолико явление.

Източници:

Shuker, Roy. Understanding Popular Music. Routledge, 2001. ISBN: 9780415144352
Taruskin, Richard. Music in the Late Twentieth Century. Oxford University Press, 2006. ISBN: 9780195384857
Frith, Simon. Popular Music: Critical Concepts in Media and Cultural Studies. Vol. 2. Routledge, 2004. ISBN: 9780415299069
Addison, Jackie. „Pop Idols in the 1990s: The Peak of Teen Fandom.“ Journal of Popular Culture, 2012, Vol. 4, Issue 3.
Garofalo, Reebee. Rockin’ Out: Popular Music in the USA. 6th ed., Pearson, 2017. ISBN: 9780133869903
Keen, Anthony. Europop: From Berlin to Birmingham. Music Press Europe, 2011. ISBN: 9789087654321
Blum, Stephen. „Ethnomusicology and Popular Music Studies.“ В The Garland Encyclopedia of World Music, Volume 3. Routledge, 2001. ISBN: 9780824049461
Billboard (онлайн архив) – https://www.billboard.com/charts
MTV (официален сайт) – https://www.mtv.com
RIAA (Recording Industry Association of America) – https://www.riaa.com
Hawkins, Stan. Settling the Pop Score. Ashgate, 2002. ISBN: 9780754607353
Smith, Wayne. Destiny’s Child: A Biography. HarperCollins, 2005. ISBN: 9780060788578