Музикално-сценични жанрове – опера, балет, оперета, мюзикъл
Барок
Операта възниква в края на XXVI век по времето на барока.
Представленията на драма с музика също се преместват от кралския двор в театъра. Броят на участниците в спектакъла се увеличава, костюмите, гримът, декорите и сценичните ефекти придобиват все по-важно значение. Така, като нов музикално-сценичен жанр се оформя операта. В нея се съчетават музика, театрално действие, танц, изобразително изкуство, като водеща роля има музиката и пеенето. Сред първите оперни композитори от тази епоха е Клаудио Монтеверди. По този начин театралната зала се налага като ново културно средище за знатното общество.
Макар различни форми на музикален театър да съществуват още в Античността, първата опера в съвременния смисъл на това понятие е „Дафне“ на композитора Джакопо Пери. Тя е написана около 1597 година, вдъхновена до голяма степен от интелектуалния кръг Камерата де’ Барди във Флоренция. „Дафне“ е опит за възраждане на класическата древногръцка драма, част от процеса на възстановяване на античното изкуство през Ренесанса. Според членовете на Камерата, хоровите части в древногръцките драми, а може би и всички роли, в действителност първоначално са се пяли. Така операта е разглеждана от тях като възстановяване на една изгубена антична традиция.
Операта „Дафне“
е изгубена и най-старото запазено до днес оперно произведение е „Евридика“ от 1600 година, също работа на Джакопо Пери. Най-ранната опера, която се поставя редовно и в наши дни, е „Орфей“ на Клаудио Монтеверди, композирана през 1607 година за херцозите на Мантуа. Техният двор играе важна роля за формирането на ранната опера, като освен придворните певци от групата Кончерто деле доне там работят и едни от първите специализирани оперни певци, като Мадама Еуропа.
Промененият дух на времето през втората половина на XXVIII век намира отражение и в операта. Наред с публиката от знатното потекло, в театъра все по-често се допускат хора и с по-обикновен произход. Променя се и видът на оперния спектакъл – често между основните действия се вмъкват комични музикални сценки, които зрителите посрещат с ентусиазъм. Тези хумористични междинни номера добиват голяма популярност и скоро се отделят като самостоятелни малки опери. По този начин се заражда комичната опера (опера буфа), в която авторите се осмеляват да осмиват недъзите на господарската прослойка. Днес най-популярната комична опера от това време е “Слугинята-господарка” от Джовано Батиста Перголези.
В края на бароковата епоха, операта се превръща в натруфено представление, в което господстват певците, най-вече певиците примадони. Разкошно облечени, те се състезават коя може да изпее по-сложни и по-богато украсени мелодии, като често си позоляват да импровизират извън написаните арии. Този стремеж за вокална изява на всяка цена превръща спектакъла в редуване на виртуозни солови изпълнения, като се пренебрегват актьорската игра и развитието на сюжета.
Виенски класицизъм
Значителна реформа на оперния жанр в епохата на Класицизма прави композиторът Кристоф Вилибалд Глук. В негорите опери музиката следва логично развитието на сюжета, мелодиите на ариите не са самоцелно виртуозни, а представят героите с техните действия, мисли и чувства.
Класицизмът е период, в който се утвърждават основните елементи в структурата на оперния жанр – увертюра, ария, речитатив, ансамбъл, хор. Сред виенските класици с подчертан интерес към операта във всички нейни разновидности се откроява Волфганг Амадеус Моцарт.
Подвластни на романтичните теми на XIX век са и музикално-сценичните жанрове.
Романтизмът е време, в което особено интензивно се развива балетното изкуство. Блестящите постижения на двете европейски танцови школи в Париж и Санкт Петербург допринасят до издигането на този жанр на високо професионално равнище.
Балетът съчетава танц, музика и театрално действие, като водеща е ролята на танца.
Оркестърът обикновено е близък до състав до симфоничния. Сред най-популярните балети от времето на Романтизма, изпълнявани и днес са тези на на Пьотр Илич Чайковски. Феерия от звуци, екзотични мелодии от различни краища на света, жизнерадостни и грациозни танци разкриват приказните сюжети на “Лешникотрошачката”, “Спящата красавица и “Лебедово езеро”.
Най-популярните епизоди от балети често имат и самостоятелен живот като сюити.
Основните теми на Романтизма намират своето отражение и в операта – сюжетите пресъздават сложната противоречитост на човешката личност, приказки, древни митове и легенди. Характерно за епохата е тясното взаимодействие между литературата и операта. Често литературни произведения стават основа на оперни либрета. Оперите на Жорж Бизе, П.И. Чайковски, Джузепе Верди, Рихард Вагнер са сред най-често изпълняваните и днес по всички световни сцени.
Паралелно със сериозната опера, която обикновено има драматичен сюжет, през вековете съществуват разнообразни музикално-сценични представления с комично и битово съдържание. Всички те отговарят на потребността на хората от забавление – от песните и танците на шутовете в замъците до появата на опера буфа. Нов музикално-сценичен жанр с развлекателен характер, който възниква в средата на XIX век е
Оперетата.
На италиански език оперета означава малка опера. В нея също, както в операта, има увертюра, арии, ансамбли, хорове, но за разлика от оперните творби, сюжетът е забавен, музиката звучи леко и популярно, интригата завършва винаги щастливо. Наличието на говорни диалози и много танци правят спектакъла достъпен и развлекателен. Оперетата се оформя като нов жанр във Франция в творчеството на Жак Офенбах.
През XX век “сериозната” и популярната музика не се противопоставят, а си подават ръка. Сред “сериозните” жанрове, които най-рано се обръщат към модерното са музикално сценичните. Още в края на XIX век във френската оперета с гръм и трясък нахлуват мелодии от увеселителните заведения, както и скандалния танц канкан, а Виенската оперета прегръща модния за времето валс.
Истинска революция в музикално-сценичните жанрове предизвиква
Мюзикълът
появил се в началото на XX век в САЩ. Той съчетава популярна музика, театрално действие и модерно за времето си танци в зрелищна и атрактивна постановка. Сюжетите са актуални и социално значими, свързани с живота на обикновения човек и вечните теми, които го вълнуват. Особено значени за развитието и популяризирането на мюзикъла изиграва филмовата индустрия. Сред авторите смятани за класици в този жанр са Ленард Бърнстейн и Ендрю Лойд Уебър, а техните най-популярни творби десетилетия наред владеят световните сцени.
Кои са най-добрите мюзикъли, можете да прочетете като последвате линка – Най-добри мюзикъли.
източник: Учебник по музика за седми клас, изд. Просвета, автори: Вяра Сотирова, Здравка Матеева
