Преди „На хубавия син Дунав“ да стане един от най-разпознаваемите оркестрови валсове, произведението прозвучава с мъжки хор и сатиричен текст. Тази подробност разкрива нещо съществено за Йохан Щраус син (Johann Strauss II): музиката му възниква за конкретна публика, празненство или театрална сцена. Днес я свързваме с блясъка на Виена, но зад познатите мелодии стоят години работа с оркестри, пътувания и търсене на нови възможности в музикалния театър.
Щраус пише за хора, които танцуват, слушат концерти и ходят на оперета. Умението му да създава запомнящи се мелодии е общото между тези занимания. Във валса той трябва да задържи интереса при многократно повтарящо се танцово движение. В театъра същият мелодичен усет помага да представи герой, любовно признание или комично недоразумение.
Оттук започва и пътят към по-пълното разбиране на композитора. Прозвището Краля на валса е заслужено, но „Прилепът“, „Нощ във Венеция“ и „Цигански барон“ показват колко много остава извън него.
Йохан Щраус син и трудното начало в музикалната фамилия
Роден на 25 октомври 1825 г. във Виена, бъдещият композитор израства в дом, в който музиката е професия и всекидневна работа. Баща му, Йохан Щраус баща (Johann Strauss I), ръководи оркестър и създава танцови произведения. Семейното жилище служи и за репетиции, композиране и подготовка на нотни материали.
Бащата обаче се противопоставя на музикалната кариера на сина си. Младият Йохан се обучава в търговското направление на Политехническия институт, преди да избере професионалното музициране. Подкрепян от майка си, той усъвършенства свиренето си на цигулка и изучава музикална теория.
На 15 октомври 1844 г., десет дни преди деветнадесетия си рожден ден, се представя със собствен оркестър в заведението „Домайер“ в Хицинг край Виена. Началото е смело: той влиза в същия музикален свят, в който баща му вече има име и публика.
След смъртта на бащата през 1849 г. синът поема неговия оркестър. Оттук нататък кариерата му се развива чрез непрекъснато редуване на дирижиране и композиране. Непосредствената работа с музиканти и танцуваща публика му дава практически опит, който не може да бъде заменен само с писане на партитури.
Как Йохан Щраус син прави валса интересен за слушане
Валсът има ясно разпознаваемо движение в три времена. То позволява на танцуващите да следват музиката, но поставя и творческа задача: как едно произведение да остане увлекателно, когато основният ритмичен модел се повтаря?
При Щраус отговорът се чува в редуването на мелодиите. Широка, певуча фраза може да бъде последвана от по-кратка и подвижна. Промяна в динамиката или оркестровото звучене придава различен характер на следващия епизод. Танцовото движение продължава, а вниманието получава нова посока.
Въведението често отлага появата на същинския валс. То създава настроение и очакване, преди да започне познатото поклащане в три времена. Заключението, наричано кода, отново събира важни мелодии и придава завършеност на цялото произведение.
Затова слушането само на най-прочутата тема дава непълна представа. В цялостното изпълнение се усеща как композиторът подготвя появата ѝ, как я съпоставя с други мелодии и кога я връща. Тази организация помага на валса да заеме трайно място и в концертната зала.
„Приказки от Виенската гора“, „Пролетни гласове“ и „Императорски валс“ предлагат различни настроения в рамките на един жанр. Общото между тях е усетът към мелодията и към момента, в който слушателят има нужда от промяна.
„На хубавия син Дунав“ първоначално звучи с хор
Историята на „На хубавия син Дунав“, оп. 314, е особено показателна за връзката между произведението и първоначалния му повод. Щраус го създава за Виенското мъжко певческо дружество. Премиерата на 15 февруари 1867 г. включва хор и оркестров съпровод.
Първият текст е сатиричен. Той се появява на фона на обществените трудности след войната от 1866 г. и епидемията от холера. Така музика, която днес често възприемаме като безгрижно празнична, първоначално участва в по-конкретен разговор със своята публика.
Оркестровата версия без хор прозвучава на 10 март 1867 г., дирижирана от самия Щраус. Именно тя придобива изключителна популярност. Отпадането на думите позволява мелодиите да бъдат възприемани независимо от първоначалните местни препратки.
Виенският институт за изследване на Щраус уточнява и друг важен факт: първото изпълнение има успех. Популярният разказ за провал, поправен едва от инструменталната версия, не съответства на представените от института свидетелства.
Днес валсът е неофициален музикален символ на Австрия. Хоровият му произход напомня колко различен може да бъде първият живот на едно произведение от начина, по който следващите поколения го познават.
Оркестърът и пътуванията разнасят музиката му
Успехът на Йохан Щраус син се изгражда и чрез изпълненията. Балове, концерти и сезонни ангажименти създават постоянна необходимост от нови произведения. Публиката очаква познатото удоволствие от танца, но и мелодия, която още не е чувала.
От 1856 г. важна част от кариерата му са летните сезони в Павловск край Санкт Петербург. Той се връща там ежегодно до 1865 г., а след това отново през 1869 г. Тези ангажименти го поставят пред публика извън Виена и затвърждават международната му известност.
Работата във Виена продължава с участието на братята му Йозеф Щраус (Josef Strauss) и Едуард Щраус (Eduard Strauss). Фамилната дейност обединява композиране, репетиции, организация и дирижиране. Зад образа на прочутия автор стои цяла концертна практика.
Имената на братята трябва да се разграничават. Програма с музика на фамилията Щраус може да включва произведения от различни автори. Популярността на Йохан син понякога засенчва това обстоятелство, но не отменя самостоятелния принос на останалите.
От валсовете към оперетата
През 1871 г. Щраус представя „Индиго и четиридесетте разбойници“. Следват „Карнавал в Рим“ през 1873 г. и „Прилепът“ през 1874 г. Композиторът вече трябва да съобразява музиката с развитието на сценично действие.
Запомнящата се мелодия остава важна, но получава допълнителна задача. Дуетът трябва да покаже отношенията между двама души. Ансамбълът може да събере герои, които разбират една и съща ситуация по различен начин. Финалът на действието трябва едновременно да завърши музикален раздел и да остави публиката в очакване.
В първите девет сценични произведения на Щраус музикално му помага Рихард Жене (Richard Genée), композитор и опитен театрален капелмайстор. Това сътрудничество е съществена част от историята на неговото навлизане в жанра.
Театралният успех зависи и от либретото. Добрата музика може да направи отделен номер популярен, но цялата постановка се нуждае от убедително действие и подходящи сценични ситуации. При Щраус някои мелодии продължават да звучат самостоятелно дори когато произведението, от което произлизат, се поставя по-рядко.
„Прилепът“: валс, маскарад и комедия
Премиерата на „Прилепът“ е на 5 април 1874 г. във Виена. Оперетата използва маскарадното празненство като възможност героите да сменят самоличността си и временно да пренебрегнат обичайните отношения помежду си.
Това е благоприятна среда за музикална комедия. Човекът на сцената може да се представя за друг, докато публиката знае повече от неговия събеседник. Недоразумението се развива чрез диалога, но музиката добавя самоувереност, увлечение или престорена невинност.
Валсовият ритъм принадлежи естествено на празненството. Той създава обща атмосфера, в която различните герои могат да участват със своите намерения. Ансамблите позволяват тези намерения да прозвучат едновременно.
Увертюрата предлага самостоятелна среща с музиката на оперетата. В театъра тя подготвя представлението, а в концертната зала привлича вниманието чрез контрастите между отделните епизоди. Слушателят може да я хареса преди да познава сюжета, а след постановката да разпознава темите по нов начин.
„Нощ във Венеция“ и „Цигански барон“
„Нощ във Венеция“ има първа премиера в Берлин на 3 октомври 1883 г., последвана от виенско представяне на 9 октомври. Заглавието е сред произведенията, които утвърждават мястото на Щраус в историята на виенската оперета, въпреки че първото изпълнение е извън австрийската столица.
Две години по-късно, на 24 октомври 1885 г., в „Театър ан дер Вин“ се появява „Цигански барон“. Либретото на Игнац Шницер (Ignaz Schnitzer), свързано с творба на Мор Йокай (Mór Jókai), поставя любовната история сред имуществени спорове и претенции за благороднически произход.
Шандор Баринкай се завръща, за да получи наследството си. Отношенията му със Сафи се усложняват от представите за подходящ брак и обществено положение. Разкритията за нейния произход променят начина, по който околните я възприемат.
В сравнение с маскарадната комедия на „Прилепът“ тук има по-силно изразени романтични и приключенски моменти. Валсовите, маршовите и чардашовите епизоди създават различен характер на сцените. Комичното продължава да присъства, но любовният конфликт получава повече тежест.
По-малко познатите произведения на Йохан Щраус син
Най-популярните оперети могат да създадат погрешното впечатление, че сценичното му творчество се изчерпва с няколко заглавия. Между тях и след тях се появяват „Калиостро във Виена“ през 1875 г., „Дантелената кърпичка на кралицата“ през 1880 г. и „Веселата война“ през 1881 г.
По-късно Щраус създава „Княгиня Нинета“ през 1893 г., „Ябука“ през 1894 г., „Лазаркиня“ през 1895 г. и „Богинята на разума“ през 1897 г. Тази последователност показва продължителния му интерес към театъра, а не кратко отклонение от танцовата музика.
През 1892 г. във Виенската придворна опера е представена и операта „Рицар Пазман“. Произведението е важна част от опитите му да работи извън оперетния жанр. Отделният чардаш от него продължава да присъства в оркестрови програми.
Сред инструменталните му творби „Перпетуум мобиле“ предлага друг вид удоволствие. Обозначена като музикална шега, пиесата използва непрестанното движение като основа на своя ефект. Тя показва колко съществено място заема хуморът в музикалното въображение на Щраус.
„Императорски валс“ и тържествената страна на музиката на Йохан Щраус
„Императорски валс“, оп. 437, възниква през 1889 г. за концертни ангажименти в Берлин. Първоначалното заглавие е „Ръка за ръка“. Окончателното название свързва произведението с императорския блясък и отношенията между Виена и Берлин.
Тук началото има представителен, тържествен характер. След него валсовите мелодии внасят плавност и певучест. Контрастът позволява произведението да звучи едновременно празнично и интимно в отделните си моменти.
Съпоставката с „На хубавия син Дунав“ е особено интересна. И двете творби са валсове, но въвеждат слушателя по различен начин. Така се чува колко възможности за характер и развитие намира композиторът в привидно познатата форма.
Последните години на Йохан Щраус син и незавършената „Пепеляшка“
В края на живота си Щраус работи и върху балета „Пепеляшка“. Смъртта му на 3 юни 1899 г. във Виена оставя произведението незавършено. Йозеф Байер (Josef Bayer) довършва балета, а премиерата е на 2 май 1901 г. в Берлин.
Друго заглавие изисква разграничение между авторска музика и последваща обработка. Оперетата „Виенска кръв“ използва мелодии на Щраус, но сценичната партитура е съставена и обработена от Адолф Мюлер младши (Adolf Müller junior). Тя не е лично завършена от Щраус оперета.
Валсът „Виенска кръв“ е отделно негово произведение. Еднаквото заглавие лесно води до смесване на двете творби, затова уточнението е важно както при представяне на творчеството, така и при избор на запис за слушане.
Защо музиката на Щраус продължава да привлича
Новогодишните концерти на Виенската филхармония имат огромен принос за разпространението на музиката на фамилията. Тази традиция се оформя след смъртта на Йохан Щраус син. Самият оркестър отбелязва, че първоначално отношението му към танцовата музика е резервирано и се променя постепенно.
Днес познатите мелодии позволяват лесно начало за слушателя, но интересът не свършва с разпознаването им. В различните изпълнения се чуват нюанси в темпото, фразирането и съотношението между оркестровите групи. Една и съща партитура може да прозвучи по-тържествено, по-лирично или с повече хумор.
Добра среща с Йохан Щраус син е цял валс, последван от увертюрата към „Прилепът“ и сцена от „Цигански барон“. Така се усеща как мелодичният му усет работи в различни ситуации. В единия случай следим танцовото развитие, в другия очакваме театралната история, а в третия слушаме как музиката изразява отношенията между хората.
Свързани материали
- Йохан Щраус син – биография и основни произведения
- Йохан Щраус син – рожден ден
- Йохан Щраус син – кончина
- „Прилепът“ – история и съдържание на оперетата
- „Нощ във Венеция“ – оперета от Йохан Щраус син
- „Цигански барон“ – история и съдържание
- „Цигански барон“ – премиера на оперетата
Източници
- Виенски институт за изследване на Щраус – биография на Йохан Щраус син
- Виенски институт за изследване на Щраус – създаване и първи изпълнения на „На хубавия син Дунав“
- Виенски институт за изследване на Щраус – сценични произведения и премиерни дати
- Виенска филхармония – история на отношенията с фамилията Щраус
- Виенски оркестър „Йохан Щраус“ – „Императорски валс“
- Boosey & Hawkes – „Цигански барон“
- Мюнхенски радиооркестър – оркестрови и сценични произведения на Щраус
- Виенски институт за изследване на Щраус – авторство и обработка на оперетата „Виенска кръв“
