Otis Rush (Отис Ръш) е американски блус певец, китарист и автор на песни, една от ключовите фигури в развитието на West Side Chicago blues. Със своя напрегнат теноров глас, минорно звучене и необичайна китарна техника той изгражда стил, който оказва силно влияние върху американския блус и върху британските китаристи от 60-те години.
Заедно с Buddy Guy (Бъди Гай) и Magic Sam, Rush се свързва с оформянето на West Side Sound – по-модерен и силно китарно ориентиран вариант на електрическия чикагски блус.
Ранни години
Otis Rush е роден на 29 април 1934 г. във Филаделфия, щата Мисисипи. Израства в американския Юг и започва да свири на китара още като дете, до голяма степен като самоук музикант.
През 1949 г. се премества в Чикаго. Там попада в среда, в която блусът, донесен от южните щати, вече придобива нов градски и електрически облик.
Особено силно впечатление му прави Muddy Waters. Срещата с неговата музика помага на младия Rush да реши, че иска да се развива като професионален изпълнител.
За историческото развитие на жанра вижте и нашия образователен урок „Блус – кратка история на блуса“.
Cobra Records и първият голям успех
Решаващ момент в ранната кариера на Otis Rush настъпва през 1956 г., когато започва да записва за Cobra Records.
Първият му сингъл за компанията е „I Can’t Quit You Baby“ – композиция на Willie Dixon. Песента се превръща в голям R&B успех и поставя Rush сред новите значими имена на чикагската сцена.
Периодът с Cobra се оказва изключително важен за изграждането на неговия стил. Между 1956 и 1958 г. Rush записва песни като „Double Trouble“, „My Love Will Never Die“, „Three Times a Fool“, „Keep On Loving Me Baby“ и „All Your Love (I Miss Loving)“.
В тези записи вече присъстват много от характеристиките, които остават свързани с неговото име – минорна хармония, емоционално вокално изпълнение и китарни фрази, които влизат в непосредствен диалог с гласа.
West Side Chicago blues
Otis Rush, Buddy Guy и Magic Sam са сред музикантите, свързвани най-тясно с развитието на т.нар. West Side Sound.
Това направление израства от традицията на електрическия Chicago blues, но развива по-силен китарен драматизъм, минорно звучене и изпълнителски подход, в който вокалът и солиращият инструмент непрекъснато си взаимодействат.
При Rush блус китарата не е просто акомпанимент. Тя функционира като втори глас – понякога отговаря на изпятата фраза, друг път я продължава или оставя напрежението да остане в една продължителна нота.
Левичар с обърнати струни
Една от отличителните особености на Otis Rush е начинът, по който свири на китара.
Той е левичар, но използва инструмент със струни, останали в конфигурация, характерна за десничар. Така разположението им е обърнато спрямо стандартно настроена китара за левичар.
Това влияе върху физиката на неговото свирене. При извиването на тон Rush често дърпа струната надолу вместо нагоре. Необичайната техника допринася за характерната му артикулация и за драматичните извивки на тона.
Техническата особеност обаче е само средство. Разпознаваемостта на Rush идва преди всичко от начина, по който използва динамиката, паузата, вибратото и продължителността на отделната нота.
От Cobra към Chess и Duke
След края на Cobra Records Rush записва за Chess и Duke. От този период остават песни като „So Many Roads, So Many Trains“ и „Homework“.
Въпреки качеството на записите кариерата му не се развива с постоянството, което музикалният му талант предполага. През следващите години Rush преминава през периоди с ограничена звукозаписна активност, докато влиянието му върху други китаристи продължава да расте.
През 60-те години участва и в проекта Chicago/The Blues/Today! за Vanguard Records – важен документ за тогавашната чикагска блус сцена.
„Mourning in the Morning“ и „Right Place, Wrong Time“
През 1969 г. Rush записва Mourning in the Morning с участието на музиканти от Muscle Shoals и с подкрепата на Michael Bloomfield и Nick Gravenites.
Следва един от най-интересните епизоди в дискографията му. През 1971 г. записва Right Place, Wrong Time за Capitol Records, но компанията не издава албума. Записът достига до публиката едва няколко години по-късно чрез друг лейбъл.
Заглавието на албума почти символично описва част от кариерата на Rush – огромно влияние сред музикантите, което невинаги е съпроводено от съответстващ комерсиален успех.
Otis Rush и британският блус
През 60-те години американският електрически блус се превръща в един от основните източници за новото поколение британски китаристи.
Сред музикантите, върху които Otis Rush оказва влияние, е Eric Clapton (Ерик Клептън).
John Mayall & The Bluesbreakers с Clapton записват „All Your Love“ в албума Blues Breakers with Eric Clapton от 1966 г. Така музикалният език на Rush влиза непосредствено в един от ключовите записи на британския blues rock.
Друг важен наследник на тази традиция е Peter Green. След периода си при John Mayall той създава Fleetwood Mac, чийто ранен период е дълбоко свързан с американския блус.
Влиянието на Rush достига и до Stevie Ray Vaughan, Michael Bloomfield, Carlos Santana и други китаристи от различни поколения.
„I Can’t Quit You Baby“ и животът на песните след Rush
Един от най-ясните показатели за значението на Otis Rush е животът на неговия репертоар извън собствената му дискография.
„I Can’t Quit You Baby“, написана от Willie Dixon и записана от Rush през 1956 г., се превръща в блус стандарт и впоследствие достига до рок аудиторията чрез нови интерпретации.
„All Your Love (I Miss Loving)“ също преминава отвъд първоначалния запис и става важна част от връзката между Chicago blues и британския blues rock.
„Double Trouble“ остава сред характерните произведения на Rush и дава пример за неговия минорен, драматичен подход към блуса.
Завръщане и Grammy
През 1994 г. Otis Rush се завръща в студиото с Ain’t Enough Comin’ In. Албумът отново насочва вниманието към музикант, чието влияние отдавна е признато от колегите му.
Следва Any Place I’m Going, който носи на Rush Grammy за Best Traditional Blues Album през 1999 г.
Признанието идва повече от четири десетилетия след ранните записи за Cobra и потвърждава мястото му сред значимите фигури на американския блус.
Последни години
Rush продължава да концертира и през началото на XXI век. Сред документите от късния период е Live at the Chicago Blues Festival, 2001.
През 2004 г. получава инсулт, след който активната му изпълнителска кариера практически приключва.
Otis Rush умира на 29 септември 2018 г. в Чикаго на 84-годишна възраст.
Значение на Otis Rush за музиката
Otis Rush е една от фигурите, чрез които може да бъде проследен преходът от следвоенния електрически Chicago blues към блус рока на следващите десетилетия.
Заедно с Buddy Guy и Magic Sam той помага за оформянето на West Side Sound. Но историческото му значение не остава ограничено до Чикаго.
Eric Clapton, Peter Green, Stevie Ray Vaughan и други китаристи откриват в музиката му модел за по-драматичен и експресивен начин на свирене. Песните му преминават от американския блус към британската сцена, а оттам – към по-широкия език на рок китарата.
Най-характерното в неговото наследство обаче остава отношението към отделната нота. При Rush блусът не се измерва с количеството изсвирен материал. Пауза, извиване на струна или един продължителен тон могат да носят цялото емоционално напрежение на песента.
Свързани материали
- Otis Rush – рожден ден
- Otis Rush – кончина
- Otis Rush – китаристът, чийто блус стига от Чикаго до британския рок
- Блус – кратка история на блуса
- Buddy Guy – легенда на Чикагския блус
- Eric Clapton (Ерик Клептън)
- Fleetwood Mac – от блус до глобален рок