Стив Лукатър (Steve Lukather) свързва две лица на популярната музика: разпознаваемия китарист на Toto и студийния изпълнител, който участва в записи на други артисти. Към тях се добавят авторството на песни, пеенето и самостоятелните албуми. От „Hold the Line“ до „I’ll Be Over You“ кариерата му показва как един музикант съчетава индивидуално звучене с работа в различни състави и музикални стилове.
Ранни години и музикално обучение
Роден на 21 октомври 1957 г. в Лос Анджелис, Калифорния, Лукатър израства в долината Сан Фернандо. Като дете слуша Бийтълс (The Beatles), а на седем години получава акустична китара Kay. Първите му занимания са по слух: усвоява акорди и се опитва да възпроизвежда музиката, която слуша.
По-късно учи при Джими Уайбъл (Jimmy Wyble), китарист с опит в джаза и класическата музика. Заниманията включват нотопис, музикална теория и оркестрация. В Grant High School среща братята Поркаро. Участва и в Still Life, където свири заедно със Стив Поркаро (Steve Porcaro) и китариста Майкъл Ландау (Michael Landau). Тези ранни връзки го въвеждат в среда от музиканти, за които свиренето в група и студийната работа вървят заедно.
Стив Лукатър и създаването на Toto
Toto се оформя през 1977 г. около музиканти от студийната сцена на Лос Анджелис. Първоначалният състав включва Лукатър на китара, Дейвид Пейч (David Paich) и Стив Поркаро на клавишни инструменти, Джеф Поркаро (Jeff Porcaro) на барабани, Дейвид Хънгейт (David Hungate) на бас и Боби Кимбъл (Bobby Kimball) като певец.
Едноименният дебют излиза през 1978 г. и съдържа „Hold the Line“, „I’ll Supply the Love“ и „Georgy Porgy“. Групата използва няколко водещи гласа и съчетава рок, поп, ритъм енд блус и джазови елементи. Лукатър участва като китарист и вокалист; авторството на „Hold the Line“ принадлежи на Пейч.
Следват „Hydra“ през 1979 г. и „Turn Back“ през 1981 г. През 1982 г. „Toto IV“ събира „Rosanna“, „Africa“ и „I Won’t Hold You Back“. Последната е написана и изпята от Лукатър. Така албумът представя и неговата роля като автор на балади, наред с инструменталния му принос към общото звучене.
През 1983 г. „Toto IV“ получава „Грами“ за албум на годината. Отличието е за груповия запис. При отделните категории за аранжимент, инженерна работа и продукция наградите имат конкретни носители; участието в албума не означава, че всеки музикант получава всяко отличие.
Авторски песни и вокална роля
„I’ll Be Over You“, написана от Лукатър и Ранди Гудръм (Randy Goodrum), влиза във „Fahrenheit“ от 1986 г. Песента е сред най-познатите примери за сътрудничеството им. В нея лиричната вокална линия и китарната мелодия имат повече тежест от демонстрацията на инструментална скорост.
През 1992 г. излиза „Kingdom of Desire“, в който Стив Лукатър поема водещите вокали. Записът включва „Gypsy Train“, „Don’t Chain My Heart“ и инструменталната „Jake to the Bone“. По-плътните китарни партии дават различен облик на групата спрямо поп звученето на част от предишните ѝ албуми.
„Kingdom of Desire“ е последният студиен албум на Toto с Джеф Поркаро и е посветен на него. След смъртта на барабаниста към състава се присъединява Саймън Филипс (Simon Phillips). Лукатър продължава да участва в развитието на групата през следващите десетилетия.
Студийна работа и сътрудничества
Успоредно с Toto китаристът записва с различни изпълнители. Сред имената в студийната му биография са Шер (Cher), Елтън Джон (Elton John), Барбра Стрейзънд (Barbra Streisand), Лайънъл Ричи (Lionel Richie) и Джони Мичъл (Joni Mitchell). Тази част от кариерата му обхваща поп, рок и други направления на популярната музика.
Лукатър участва и в „Thriller“ на Майкъл Джексън (Michael Jackson), издаден през 1982 г. При подобни записи китарната партия е част от работата на голям екип. Изпълнението на инструмент, написването на песента и продуцирането на целия запис са различни приноси и могат да принадлежат на различни хора.
Конкретен пример за авторска работа извън Toto е „Turn Your Love Around“, изпълнена от Джордж Бенсън (George Benson). Лукатър я написва с Бил Чамплин (Bill Champlin) и Джей Грейдън (Jay Graydon). На церемонията през 1983 г. тримата печелят „Грами“ за най-добра ритъм енд блус песен. Наградата отличава авторите на композицията.
Самостоятелни албуми на Стив Лукатър
Първият солов албум, „Lukather“, излиза през 1989 г. В него участват музиканти от професионалния му кръг, а авторските партньорства включват Еди Ван Хален (Eddie Van Halen), Ричард Маркс (Richard Marx) и други сътрудници. „Twist the Knife“ е написана с Ван Хален, а „Swear Your Love“ – с Маркс.
Самостоятелният каталог продължава с „Candyman“ (1994), „Luke“ (1997), „Santamental“ (2003), „Ever Changing Times“ (2008), „All’s Well That Ends Well“ (2010) и „Transition“ (2013). Тези записи развиват кариера под собственото му име, паралелна на работата с Toto.
На 26 февруари 2021 г. излиза „I Found the Sun Again“, копродуциран с Кен Фрийман (Ken Freeman). Албумът съдържа пет оригинални композиции и три избрани кавъра: „The Low Spark of High Heeled Boys“ на Traffic, „Welcome to the Club“ на Джо Уолш (Joe Walsh) и „Bridge of Sighs“ на Робин Трауър (Robin Trower).
В записите участват Пейч и Джоузеф Уилямс (Joseph Williams), а Ринго Стар (Ringo Starr) гостува в „Run to Me“. Основните изпълнения са записани на живо в студиото, без метрономна писта. Този подход оставя пространство за взаимодействието между музикантите и естествените промени в изпълнението.
„Bridges“ излиза на 16 юни 2023 г. По-голямата част от материала е написана с Пейч и Уилямс. Лукатър представя албума като връзка между соловата си работа и музиката на Toto. Сред песните са „Far from Over“, „When I See You Again“ и „Burning Bridges“.
Лари Карлтън и концертните проекти
Сътрудничеството с Лари Карлтън (Larry Carlton) води до концертния албум „No Substitutions – Live in Osaka“, издаден през 2001 г. През 2002 г. той получава „Грами“ за най-добър поп инструментален албум. Тук водещото място принадлежи на инструменталното изпълнение и общуването между двамата китаристи.
През 2012 г. Лукатър се присъединява към All-Starr Band на Ринго Стар. Форматът събира изпълнители с различни кариери и репертоар. Участието му добавя още една концертна среда към работата с Toto и самостоятелните проекти.
Китарен стил и инструменти
Свиренето на Лукатър съчетава рок атака, блусово фразиране и внимание към хармонията. В „Hold the Line“ китарата подкрепя отчетливия ритъм и излиза напред в солото. В „I Won’t Hold You Back“ продължителните тонове и мелодичните фрази съответстват на по-спокойното развитие на баладата.
Името му е свързано със серията електрически китари Luke на Ernie Ball Music Man. Юбилейният модел Luke 4 отбелязва тридесет години сътрудничество с производителя. Различните позиции на адаптерите и вграденият усилващ кръг позволяват смяна между по-чисто звучене и по-силен сигнал за водещи партии.
Значение на Стив Лукатър за музиката
Кариерата на Стив Лукатър обединява групови записи, авторски песни, студийни участия и инструментални концертни проекти. „I Won’t Hold You Back“, „Turn Your Love Around“ и „No Substitutions – Live in Osaka“ представят различни страни на тази работа: певец и автор, съавтор на чужд хит и китарист в общ концертен запис. Приносът му се разбира най-ясно чрез конкретната роля във всяко произведение.
Свързани материали
- Стив Лукатър – рожден ден на китариста на Toto
- Стив Лукатър – китарата в служба на песента
- Стив Поркаро – биография и музикална кариера
- Китара – видове, устройство и звукоизвличане
Източници
- Steve Lukather – официална биография
- Steve Lukather – официална дискография
- Toto – бележки към преизданията на албумите
- Kingdom of Desire – песни и участници
- Lukather – песни, автори и участници
- Recording Academy – албум на годината, 1983 г.
- Recording Academy – най-добра ритъм енд блус песен, 1983 г.
- Recording Academy – най-добър поп инструментален албум, 2002 г.
- Mascot Label Group – I Found the Sun Again
- Mascot Label Group – Bridges
- Ernie Ball Music Man – Luke 4, юбилейно издание