Споделете в
5/5 - (14 votes)

Стив ПоркароСтив Поркаро е американски клавирист, композитор, автор на песни и специалист по синтезатори, роден на 2 септември 1957 г. в Хартфорд, щата Кънектикът. Той е сред основателите на Toto и участва в изграждането на характерния студиен звук на групата. Извън Toto името му се свързва най-силно с „Human Nature“ на Майкъл Джексън, с работата му като студиен музикант и с музиката, която създава за киното и телевизията.

Кариерата на Поркаро показва колко важни могат да бъдат музикантите, които невинаги застават в центъра на сцената. Неговите синтезаторни партии, програмирането на електронни инструменти и умението му да създава звукова атмосфера оставят следа в редица известни записи от края на ХХ век.

Музикално семейство и ранни години

Стивън Максуел Поркаро израства в семейство с дълбоки музикални традиции. Баща му Джо Поркаро е уважаван джаз барабанист, перкусионист и преподавател, работил с изпълнители като Франк Синатра, Розмари Клуни и Стан Гец. Домашната среда насърчава тримата му синове да започнат да свирят още в ранна възраст.

Най-големият брат, Джеф Поркаро, се превръща в един от най-търсените студийни барабанисти на своето поколение. Майк Поркаро изгражда кариера като басист и по-късно се присъединява към Toto. Стив избира клавишните инструменти и проявява особен интерес към новите възможности на синтезаторите. Така тримата братя развиват различни музикални умения, но остават свързани чрез общата си работа.

Професионалната кариера на Стив започва рано. На 17 години той напуска училище, за да се включи в концертното турне на Гари Райт към албума The Dream Weaver. В групата на Райт синтезаторите имат водещо място, което дава на младия музикант ценен практически опит с електронния звук. През следващата година Поркаро участва в турнето на Боз Скагс към Silk Degrees. Там свири заедно с музиканти, които скоро ще се окажат в основата на Toto.

Създаването на Toto

През втората половина на 70-те години братята Джеф и Стив Поркаро, Дейвид Пейч, Стив Лукатър, Дейвид Хънгейт и Боби Кимбъл създават Toto. Повечето от тях вече са опитни студийни музиканти, способни да се приспособяват към различни жанрове. Тази професионална подготовка определя прецизното звучене на групата.

Дебютният албум Toto излиза през 1978 г. и включва хита „Hold the Line“. Стив Поркаро участва като клавирист, синтезаторен програмист, композитор и вокалист. Негова композиция е „Takin’ It Back“, в която изпълнява и водещите вокали. Още в първия албум се забелязва предпочитанието му към мелодични песни с внимателно изградени електронни пластове.

В следващите години Toto съчетава рок, поп, соул, фънк, джаз и прогресивни елементи. Поркаро работи с аналогови синтезатори като Yamaha CS-80, Minimoog и Polyfusion Modular, а по-късно използва и цифрови инструменти. Неговата роля не се ограничава до изпълнение на акорди и мелодии. Той създава тембри, програмира звуци и изгражда атмосферата около останалите инструменти.

Успехът на „Toto IV“

Най-големият търговски и критически успех на групата идва с албума Toto IV от 1982 г. В него се намират „Rosanna“, „Africa“ и композицията на Стив Поркаро „It’s a Feeling“, изпята от самия него. Албумът демонстрира характерната за Toto смесица между виртуозно музициране и достъпна поп мелодика.

На церемонията през 1983 г. Toto IV и неговите песни печелят шест награди „Грами“. Официалният профил на Стив Поркаро отчита три отличия: запис на годината за „Rosanna“, албум на годината за Toto IV и продуцент на годината в категорията за некласическа музика като част от Toto.

Стив не е автор на „Africa“ или „Rosanna“, но участва в цялостната звукова картина на периода, в който групата записва тези песни. Неговият принос е особено важен за електронните текстури и за начина, по който синтезаторите се вписват до китарата, пианото, ударните и вокалите.

Как се ражда „Human Nature“

Най-известната песен, свързана лично със Стив Поркаро, не е записана от Toto. Идеята за „Human Nature“ възниква след разговор с дъщеря му Хедър. Тя му разказва, че момче я е ударило в училище, а той се опитва да я успокои с обяснението, че вероятно момчето я харесва и това е част от човешката природа.

Изразът остава в съзнанието му и Поркаро записва демонстрационна версия с мелодия, акорди и начална идея за текста. По това време членове на Toto работят с продуцента Куинси Джоунс по албума Thriller на Майкъл Джексън. Касета с предложени композиции стига до Джоунс, а в края ѝ случайно се намира демото на „Human Nature“. Именно то привлича вниманието му.

Текстописецът Джон Бетис завършва текста, поради което официалното авторство е поделено между него и Стив Поркаро. Майкъл Джексън записва песента за Thriller, а през 1983 г. тя е издадена като сингъл и достига №7 в Billboard Hot 100. Сдържаната мелодия, просторният аранжимент и характерните синтезаторни цветове я превръщат в една от най-разпознаваемите балади на Джексън.

„Human Nature“ получава множество нови интерпретации. Сред музикантите, които посягат към нея, е джазовият тромпетист Майлс Дейвис. Това показва, че композицията може да съществува както като поп песен, така и като основа за инструментална импровизация.

Работа със синтезатори и студийни технологии

Поркаро е сред музикантите, които възприемат синтезатора като самостоятелен изразен инструмент. Той работи не само върху изпълнението, но и върху създаването и програмирането на звуци. Студийните му приноси се срещат в проекти на Майкъл Джексън, Дон Хенли, Елтън Джон, Chaka Khan, Earth, Wind & Fire, Hall & Oates и други изпълнители.

Особено разпознаваеми са синтезаторните детайли в песни на Дон Хенли като „Dirty Laundry“ и „The Boys of Summer“. В тях електронните инструменти не служат само за фон, а изграждат усещането за пространство и движение. Поркаро участва и в работата по няколко албума на Майкъл Джексън, сред които Off the Wall, Thriller, Bad и HIStory.

Според създателя на електронни инструменти Роджър Лин именно Поркаро предлага идеята истински ударни звуци да бъдат записани и съхранени в компютърен чип. Подобен подход допринася за развитието на Linn LM-1 – една от най-влиятелните дръм машини в популярната музика през 80-те години.

Музика за киното и телевизията

През 1987 г. Стив Поркаро напуска постоянния състав на Toto, за да насочи вниманието си към композирането и студийната работа. Раздялата не е пълна: той продължава да участва в отделни записи на групата и да помага при програмирането на синтезатори.

Като екранен композитор създава музика и оркестрации за филми и телевизионни продукции. Сред проектите му са Metro, From Dusk Till Dawn 2: Texas Blood Money и The Medallion. Особено значима част от тази дейност е музиката за телевизионния сериал Justified. В екранните му произведения електронните тембри се съчетават с оркестрови и атмосферни елементи.

Завръщане към Toto и солова кариера

През 2010 г. Поркаро отново започва да свири на живо с Toto. Турнето има и лична причина – подкрепа за брат му Майк, който страда от амиотрофична латерална склероза. Стив участва и в албума Toto XIV от 2015 г., където е съавтор и водещ вокалист в „The Little Things“.

Първият му самостоятелен албум Someday/Somehow излиза през 2016 г. Проектът представя неговата собствена музикална идентичност извън общия звук на Toto. Вторият солов албум, The Very Day, се появява през 2025 г. и продължава линията на мелодичния поп рок, джазовите хармонии и внимателно изградените синтезаторни аранжименти.

Значение за музиката

Стив Поркаро принадлежи към поколението студийни музиканти, които променят начина, по който се създава популярна музика. Той помага синтезаторите да се превърнат от ефектна техническа новост в естествена част от рок и поп аранжимента. Работата му съчетава музикална интуиция, композиторско мислене и задълбочено познаване на студийната технология.

Приносът му обхваща различни роли – член на Toto, автор на „Human Nature“, студиен музикант, звуков програмист и екранен композитор. Именно тази многостранност прави Стив Поркаро важна, макар понякога недостатъчно разпознавана фигура в историята на популярната музика.

Свързани материали

Източници

Steve Porcaro (Стив Поркаро)