
Паул Хиндемит (Paul Hindemith, 16 ноември 1895 г., Ханау – 28 декември 1963 г., Франкфурт на Майн) е немски композитор, виолист, диригент и музикален педагог. Сред най-познатите му произведения са симфонията и операта „Художникът Матис“, „Симфонични метаморфози по теми от Карл Мария фон Вебер“ и клавирният цикъл „Ludus tonalis“. Като преподавател в Берлин, Йейл и Цюрих той развива възгледите си за хармонията и за обучението на музиканти, а като изпълнител представя както собствените си творби, така и музика от Средновековието до XX век.
Паул Хиндемит като цигулар и виолист
Хиндемит започва с цигулката. В семейството му се свири камерна музика: сестра му Тони е пианистка, а брат му Рудолф е виолончелист. Във Франкфурт Хиндемит учи цигулка при Адолф Ребнер и композиция при Арнолд Менделсон и Бернхард Зеклес. През 1915 г. постъпва във Франкфуртския музеен оркестър. Наред с оркестровата работа свири в квартета на Ребнер, а по-късно става виолист в квартет „Амар“.
Виолата заема особено място и в творчеството му. Хиндемит пише за нея самостоятелни сонати, сонати с пиано и концертни произведения. В концерта „Der Schwanendreher“ от 1935 г. използва мелодии от стари немски песни. Солистът ги представя в различни инструментални обкръжения, а във финала една от песните става тема на вариации. В „Trauermusik“ („Траурна музика“) от 1936 г. той поставя виолата пред струнен оркестър. Написва творбата в Лондон след смъртта на крал Джордж V и сам изпълнява соловата партия в мемориалното предаване на Би Би Си под диригентството на Ейдриън Боулт.
Камерната музика през 20-те години
На фестивала в Донауешинген през 1921 г. е изпълнен Струнният квартет, оп. 16. През същото десетилетие Хиндемит създава поредицата „Kammermusik“ („Камерна музика“). Под общото заглавие стоят произведения с различни състави. В някои от тях пианото, виолончелото или друг инструмент получава изявена солова партия, докато малкият ансамбъл позволява ясно да се проследи движението на отделните гласове.
Отношението между солист и ансамбъл обяснява защо в тази поредица се срещат черти на камерната музика и на инструменталния концерт. Съставът е достатъчно малък, за да се чуят отделните партии, а музикалният диалог може да постави един изпълнител в центъра на цяла част. През 1927 г. Хиндемит започва да преподава композиция във Висшето музикално училище в Берлин.
Паул Хиндемит и „Художникът Матис“
В операта „Художникът Матис“ Хиндемит сам пише либретото. Главният герой е художникът Матиас Грюневалд, а действието се развива по време на Германската селска война през XVI век. Художникът се въвлича в конфликта и трябва да реши каква отговорност има към хората около себе си и към собствената си работа.
Оркестровата творба със същото заглавие достига до публиката първа. На 12 март 1934 г. Вилхелм Фуртвенглер дирижира премиерата ѝ с Берлинската филхармония. Трите части носят заглавията „Ангелски концерт“, „Полагане в гроба“ и „Изкушението на свети Антоний“. Те насочват към изображения от Изенхаймския олтар на Грюневалд. В симфонията всяко от тези изображения става отправна точка за самостоятелна оркестрова част. Операта в седем картини проследява решенията на художника и последиците от тях.
Отношенията на Хиндемит с националсоциалистическите власти се влошават през 30-те години. Операта стига до сцената извън Германия. Премиерата ѝ е на 28 май 1938 г. в Цюрих под диригентството на Роберт Денцлер. Преди да напусне Германия, композиторът посещава неколкократно Турция по покана на правителството и дава препоръки за организацията на професионалното музикално образование. През 1940 г. се установява в Съединените щати.
Йейл, теорията на Хиндемит и „Ludus tonalis“
В Йейл Хиндемит преподава музикална теория и ръководи университетския ансамбъл Collegium Musicum. Програмите му обхващат музика от Перотин до Йохан Себастиан Бах. Работата с тези партитури дава на студентите възможност да изучават по-ранни музикални практики чрез изпълнение.
В труда „Unterweisung im Tonsatz“ Хиндемит подрежда интервалите и акордите според отношенията между тоновете и използва тази подредба, за да обясни как се променя хармоничното напрежение. В неговата система и дванадесетте тона могат да участват в музиката, като запазват различна степен на близост до тоновия център. За анализа това означава да се проследят както отделните мелодични линии, така и съзвучията, които възникват при срещата им.
Клавирният цикъл „Ludus tonalis“ от 1942 г. показва как Хиндемит работи с тези идеи. Той включва дванадесет тригласни фуги, свързани с интерлюдии. Във всяка фуга темата преминава между гласовете, а интерлюдиите отвеждат към следващата фуга. Заключителната пиеса преобразува началната чрез огледално обръщане и движение в обратен ред. Връзката с Баховия „Добре темпериран клавир“ се чува в замисъла на цикъла и в начина, по който изпълнителят трябва да открои едновременно звучащите линии.
През американските години Хиндемит пише и „Симфонични метаморфози по теми от Карл Мария фон Вебер“ (1943). В това произведение за голям оркестър той променя ритъма, хармонията и инструменталния облик на заетите теми. Наред с тези мащабни партитури продължава да пише сонати за духови инструменти и пиано, като използва особеностите на всеки инструмент при изграждането на соловата партия.
Паул Хиндемит като диригент и последните му произведения
В началото на 50-те години Хиндемит съчетава работата си в Йейл с преподаване в Цюрих. През 1953 г. се установява в Блоне, Швейцария, и продължава да дирижира на международни сцени. На 30 януари 1959 г. ръководи първото изпълнение на своята „Питсбъргска симфония“ с Питсбъргския симфоничен оркестър. Творбата е в три части. Средната е бавен марш, а във финала повторяем музикален модел, наречен остинато, поддържа движението на оркестъра.
На 12 ноември 1963 г. Хиндемит дирижира Виенския камерен хор в първото изпълнение на своята „Меса“ за смесен хор без съпровод. В шестте части, от „Kyrie“ до „Agnus Dei“, певците изпълняват латинския текст на месата. Хармонията и движението между отделните линии се изграждат изцяло от хоровите партии. По-малко от седем седмици след премиерата, на 28 декември 1963 г., композиторът умира във Франкфурт на Майн.
Свързани материали
- Паул Хиндемит – рожден ден
- Паул Хиндемит – кончина
- Иван Вульпе – диригентът, представил „Питсбъргска симфония“ в България
- Моуз Алисън – джазовият пианист, сред чиито музикални влияния е Хиндемит
Източници
- IRCAM – биография на Паул Хиндемит
- IRCAM – творчески път и музикален език
- Schott Music – биографична хронология
- Библиотека на Йейлския университет – Хиндемит в Йейл
- IRCAM – операта „Художникът Матис“
- IRCAM – симфонията „Художникът Матис“
- IRCAM – „Trauermusik“
- IRCAM – „Питсбъргска симфония“
- IRCAM – „Меса“ за смесен хор
