Споделете в
Оценете
Асен Диамандиев
Асен Диамандиев, композитор, диригент и музикален педагог

Асен Диамандиев (1915-2009) е български композитор, хоров диригент и музикален педагог. Ръководи пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“, създава Пловдивския народен ансамбъл и става първият ректор на Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив. В творчеството му важно място заемат обработките на народни песни от Родопите и Тракия. Пише и камерни, оркестрови и детски произведения, а в пособията си по солфеж използва български народни интонации и ритми за развитие на музикалния слух.

Ранни години и музикално образование

Асен Димитров Диамандиев е роден в Пловдив през 1915 г. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ посочва 16 ноември 1915 г. На 16 ноември БТА отбелязва и 110-годишнината от рождението му. В биографичната публикация на Архивния фонд на БНР е посочена друга дата, 2 ноември 1915 г.

Асен Димитров Диамандиев е роден през 1915 г. в Пловдив. Източниците посочват различни дати. Архивният фонд на БНР дава 2 ноември, а БТА и календарът на Регионалната библиотека в Плевен отбелязват 110-годишнината от рождението му на 16 ноември 2025 г.

Още като гимназист Диамандиев свири на балалайка и дирижира ученическия хор. През 1936 г. постъпва в Българската държавна консерватория. Там учи пиано при Димитър Ненов, солфеж и хармония при Никола Атанасов, а музикални форми и оркестрация при Веселин Стоянов. Като студент пее в камерния радиохор, основан от Георги Димитров. Така още по време на следването си опознава работата на хоровия състав и от мястото на певеца.

След завършването на Консерваторията преподава музика в Свиленград в продължение на две години. Участва във войната като запасен офицер. В първите следвоенни години работи в София, където участва в създаването на музикалния ансамбъл към Министерството на народната отбрана и е втори диригент на мъжкия хор „Кавал“. През 1946 г. се връща към хоровия живот на родния си град като ръководител на дружеството „Ангел Букорещлиев“.

Асен Диамандиев и хоровете на Пловдив

Певческото дружество „Ангел Букорещлиев“ е основано през 1896 г. Когато Диамандиев поема художественото му ръководство, обединява мъжкия и женския хор. Смесеният състав му позволява да разшири репертоара. Наред с произведенията на български автори певците участват и в изпълнение на Деветата симфония на Бетовен. Така дружеството работи както върху самостоятелни хорови произведения, така и върху музика, в която хорът е част от голяма партитура с оркестър и солисти.

През 1948 г. Диамандиев създава Пловдивския народен ансамбъл. Привлича певци от дружеството, сред които сестрите Кушлеви и Янко Настрадинов. Новият състав включва смесен хор, танцова група и оркестър от народни инструменти. Тази организация позволява на ансамбъла да подготвя цялостни сценични програми. Певците и инструменталистите трябва да съгласуват темпото и фразите си и с движението на танцьорите.

В архивен запис, съхранен от БНР, проф. Милчо Василев обръща внимание, че пловдивският ансамбъл е създаден преди състава на Филип Кутев. Датата 1948 г. поставя проекта на Диамандиев сред ранните инициативи за представяне на народната музика и танца от професионални състави. В работата по репертоара той използва и песни, които сам събира в Родопите.

Народната песен в творчеството на Асен Диамандиев

Хоровите песни и фолклорните обработки заемат голяма част от творчеството му. БНР посочва над 150 обработки за народен хор, предимно върху песни от Родопите и Тракия. При пренасянето на народна мелодия в хоров състав композиторът трябва да реши кой глас ще я води и как останалите ще се включат. Когато песента има особен ритъм или характерна извивка, хоровите партии трябва да я оставят ясно доловима. В този вид работа се срещат опитът на Диамандиев като събирач на песни и практиката му като диригент.

Диамандиев пише и песни за деца. В архивната публикация на БНР може да се чуе „Квачка“ в изпълнение на хор „Бодра смяна“ с диригент Лиляна Бочева. Записът е от 1963 г. Той дава конкретен пример от детския му репертоар и показва, че произведенията му се изпълняват и от състави извън Пловдив. Други негови творби са издавани на грамофонни плочи от „Балкантон“.

Сред инструменталните му произведения са „Родопски миниатюри“ за струнен оркестър, „Пет багатели“ за пиано и цикълът „Триптих“ за соло флейта. Трите заглавия очертават различни мащаби в работата му. В струнния оркестър музикалните линии могат да бъдат разпределени между групите, докато в „Триптих“ цялата музикална линия е поверена на един изпълнител. „Пет багатели“ добавят към този репертоар произведение за пиано.

Солфеж и обучение на народни певци

През 1971 г. Асен Диамандиев става професор по солфеж. Сред методическите му трудове е „Метод за възпитание на музикалния слух върху български народни интонации и метроритми“. Заглавието назовава принципа на пособията му. Народните мелодии и техните ритми служат като материал за практическо обучение. Студентът може да упражнява слуха си върху музика, чиито интонации ще среща и в изпълнителския си репертоар.

Други пособия са „Технически упражнения за овладяване на интервалите“, „Ритмични упражнения по солфеж“ и „Вокализи за народни певици и певци“. Те са насочени към различни умения. Работата върху интервалите развива точността при чуване и изпяване на тоновите разстояния. Ритмичните упражнения отделят вниманието върху организацията на времето, а вокализите дават материал за работа с гласа. Диамандиев е също редактор и съставител на сборници с песни и оркестрови пиеси.

Висшето музикално образование в Пловдив

През 1964 г. по инициатива на Диамандиев в Пловдив се открива филиал на Българската държавна консерватория. През следващата година той става негов декан. През 1972 г. филиалът е преобразуван в самостоятелен Висш музикално-педагогически институт и Диамандиев е избран за първи ректор. Наред с музикалната педагогика в института се развива обучение по народни инструменти, народно пеене и хореография. Във висшето училище тези области получават място като професионални направления със собствена подготовка.

През 1969 г. Диамандиев получава званието „заслужил артист“, а през 2000 г. е отличен със „Златна лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци. Умира на 24 февруари 2009 г. От 2019 г. Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив носи неговото име. Освен с историята на висшето училище името му остава свързано с хоровите обработки, детските песни и учебните пособия, чрез които българският фолклор влиза в практическото обучение по музика.

Свързани материали

Източници

Асен Диамандиев