Споделете в
Оценете
Ленард Бърнстейн (Leonard Bernstein)
Ленард Бърнстейн (1918–1990) – американски композитор, диригент, пианист и музикален педагог.

Композиторът на „Уестсайдска история“, диригентът на Нюйоркската филхармония и водещият на телевизионни концерти за млади слушатели са един и същ музикант: Ленард Бърнстейн (Leonard Bernstein). Неговата кариера обхваща симфонична музика, мюзикъл, опера, балет, кино и музикално образование. Роден на 25 август 1918 г. в Лорънс, Масачузетс, той умира на 14 октомври 1990 г. в Ню Йорк. Сред най-значимите му произведения са трите симфонии, „Кандид“, „Chichester Psalms“ и „MASS“.

Семейство, образование и първи наставници

Бърнстейн израства в семейство на еврейски преселници от територията на днешна Украйна. Родителите му са Самюъл и Джени Бърнстейн. Първоначалното му музикално обучение е свързано с пианото; сред важните му учители е Хелън Коутс (Helen Coates). Тя остава близо до него и след началото на професионалната му кариера, когато става негов личен секретар.

През 1935 г. постъпва в Харвард, където учи музика при Уолтър Пистън (Walter Piston) и Едуард Бърлингейм Хил (Edward Burlingame Hill). Завършва през 1939 г. и продължава в института „Къртис“ във Филаделфия. Там изучава пиано при Изабела Венгерова (Isabella Vengerova), дирижиране при Фриц Райнер (Fritz Reiner) и оркестрация при Рандъл Томпсън (Randall Thompson).

Друго решаващо запознанство е със Сергей Кусевицки (Serge Koussevitzky) в Тангълууд през 1940 г. Две години по-късно Бърнстейн става негов помощник. Обучението при Кусевицки се превръща в продължителна връзка с фестивала, където Бърнстейн преподава и дирижира през следващите десетилетия. Сред ранните му творчески приятелства е и това с Аарон Копланд (Aaron Copland), който обсъжда с него новите му композиции.

Ленард Бърнстейн като диригент

През 1943 г. Бърнстейн е назначен за помощник-диригент на Нюйоркската филхармония. На 14 ноември замества заболелия Бруно Валтер (Bruno Walter) в „Карнеги хол“. Концертът се предава по националното радио на CBS и дава на младия музикант необичайно широка публичност. След тази изява получава покани от други оркестри, а през 1945–1947 г. ръководи New York City Symphony.

Международната му работа включва продължителни отношения с Израелската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър и Виенската филхармония. През 1953 г. дирижира „Медея“ в миланската „Ла Скала“ с Мария Калас (Maria Callas). Оперният театър добавя към неговата практика работа с певци, сценично действие и драматургия, която се различава от изпълнението на самостоятелна симфонична програма.

От 1958 до 1969 г. Ленард Бърнстейн е музикален директор на Нюйоркската филхармония. Репертоарът му включва класически и романтични произведения, както и музика от XX век. Той представя американски композитори и участва в световни премиери. Турнето в СССР през 1959 г. поставя оркестъра в условията на културен обмен по време на Студената война.

Особено важни са изпълненията и записите на симфониите на Густав Малер (Gustav Mahler). Бърнстейн допринася за разширяването на публиката им през 60-те години и по-късно продължава да ги записва с европейски оркестри. Работата му за Columbia Masterworks и Deutsche Grammophon съхранява различни етапи от неговото тълкуване на репертоара. Много от по-късните записи са направени на живи концерти.

Трите симфонии на Ленард Бърнстейн

Първата симфония „Йеремия“ получава премиерата си на 28 януари 1944 г. с Питсбъргския симфоничен оркестър под ръководството на автора и с мецосопраното Джени Турел (Jennie Tourel). В последната част се пее текст на иврит от „Плач Йеремиев“. Произведението съчетава оркестрово развитие и човешки глас, като религиозният текст е част от неговата драматургия.

Втората симфония „The Age of Anxiety“ е вдъхновена от едноименната поема на Уистън Хю Одън (W. H. Auden). Тя е написана за пиано и оркестър, а не за обичайния самостоятелен симфоничен състав. На премиерата в Бостън на 8 април 1949 г. Бърнстейн изпълнява клавирната партия, а Кусевицки дирижира. Тук авторът присъства пред публиката едновременно като композитор и солист.

Третата симфония „Кадиш“ от 1963 г. разширява още повече изпълнителските средства: включва оркестър, смесен хор, детски хор, сопран и говорител. Бърнстейн пише и говорния текст. Посвещението е на паметта на Джон Ф. Кенеди (John F. Kennedy). Трите симфонии показват различни решения на жанра: вокален финал, солиращо пиано и мащабно съчетание на слово, солист и хорове.

Балет, Бродуей и „Кандид“

Сценичната кариера на композитора се развива чрез сътрудничеството с Джеръм Робинс (Jerome Robbins). Балетът „Fancy Free“ от 1944 г. проследява трима моряци в Ню Йорк и използва джазови елементи в оркестрова среда. Сходният сюжетен импулс води към мюзикъла „On the Town“, за който Бети Комдън (Betty Comden) и Адолф Грийн (Adolph Green) пишат текста и либретото.

Комдън и Грийн работят с Бърнстейн и върху „Wonderful Town“ от 1953 г. Следва „Кандид“, представен на Бродуей през 1956 г. Оперетата по Волтер се създава с участието на Лилиан Хелман (Lillian Hellman) и поета Ричард Уилбър (Richard Wilbur). Краткият първоначален сценичен живот е последван от многобройни преработки. През 1989 г. Бърнстейн дирижира концертна версия в Лондон, записана от Deutsche Grammophon.

„Уестсайдска история“

„Уестсайдска история“ има премиера на Бродуей на 26 септември 1957 г. Бърнстейн създава музиката, Стивън Сондхайм (Stephen Sondheim) пише текстовете на песните, Артър Лорънтс (Arthur Laurents) е автор на либретото, а Робинс ръководи постановката и хореографията. Историята пренася конфликта от „Ромео и Жулиета“ сред съперничещи младежки групи в Ню Йорк.

Песните „Maria“, „Tonight“, „America“ и „Somewhere“ имат различни драматургични задачи: любовно признание, очакване, спор и мечта за друг живот. Повтарящият се тритонус свързва отделни моменти в партитурата и е особено разпознаваем в „Maria“. Танцовите сцени участват в разказването на конфликта. През 1984 г. композиторът записва творбата с оперни певци, което представя нов прочит на вокалните партии.

Хорова музика и „MASS“

В „Chichester Psalms“ от 1965 г. текстове от псалмите се пеят на иврит. Творбата е свързана с поръчка за фестивала на английската катедрала в Чичестър, но световната премиера е в Ню Йорк на 15 юли 1965 г. под диригентството на автора. Втората част противопоставя спокойния солов напев по Псалм 23 на напрегнатото хорово звучене по Псалм 2.

„MASS“ е създадена за откриването на Kennedy Center във Вашингтон и е представена на 8 септември 1971 г. Бърнстейн използва текстове от католическата меса и допълнителни английски текстове, написани с участието на Стивън Шварц (Stephen Schwartz). Това е театрално произведение за певци, инструменталисти и танцьори, в което литургичното действие среща съмнение, протест и криза на вярата.

Съставът включва различни музикални групи, а звученето събира оркестрова музика, рок и хорово пеене. В премиерната постановка инструменталисти участват и в сценичното действие. Различните стилове характеризират отделните участници и техните позиции. Така „MASS“ използва жанровото разнообразие като средство за изграждане на драматичен конфликт, вместо да следва единна концертна форма.

Оперни произведения на Ленард Бърнстейн

Оперното му творчество включва „Trouble in Tahiti“, представена през 1952 г., и „A Quiet Place“ от 1983 г. Втората опера продължава семейната история от първата. През различните версии на „A Quiet Place“ по-ранната творба е включвана в по-голямата драматична структура. Тези произведения разглеждат близките отношения и семейните конфликти в съвременна американска среда.

Ленард Бърнстейн и музикалното образование

Образователната работа на Ленард Бърнстейн достига масова публика чрез телевизията. През 1954 г. в „Omnibus“ той представя предаване за Петата симфония на Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven). Между 1958 и 1972 г. води 53 Young People’s Concerts с Нюйоркската филхармония. Поредицата разглежда музикални понятия чрез непосредствено изпълнение, сравнение и разговор със слушателите.

Бърнстейн обяснява мелодия, ритъм, интервали и форми, като включва и популярна музика. Понякога публиката пее или участва в музикални въпроси. През 1973 г. изнася шестте Харвардски лекции „The Unanswered Question“, които свързват музиката с езикознанието и естетиката. Сред неговите книги са „The Joy of Music“ и „The Infinite Variety of Music“.

Семейство и последни години

През 1951 г. се жени за актрисата Фелисия Монтеалегре (Felicia Montealegre). Имат три деца: Джейми, Александър и Нина. Фелисия умира през 1978 г. Семейството присъства и в съхранената кореспонденция на музиканта, която допълва публичния образ от концертите и телевизионните предавания. Архивът му включва също ръкописи, програми, фотографии и записи.

През декември 1989 г. Бърнстейн дирижира Деветата симфония на Бетовен в Берлин по повод падането на стената. На коледния концерт думата „радост“ в хоровия финал е заменена със „свобода“. През 1990 г. участва в основаването на Pacific Music Festival в Сапоро, продължавайки работата си с млади музиканти и извън Европа и Америка.

Последният му концерт е на 19 август 1990 г. в Тангълууд с Бостънския симфоничен оркестър. Дирижира „Четири морски интерлюдии“ от Бенджамин Бритън (Benjamin Britten) и Седмата симфония на Бетовен. Умира в Ню Йорк на 14 октомври същата година, на 72 години. Последните му месеци съчетават концертна дейност и изграждане на нова образователна инициатива.

Принос и наследство

Приносът на Ленард Бърнстейн може да се проследи в конкретни произведения и изпълнения: в театралната драматургия на „Уестсайдска история“, вокалните и инструменталните решения на симфониите, записите на Малер и телевизионните концерти. Неговата кариера разширява публичното присъствие на класическия музикант, който едновременно създава, изпълнява и обяснява музика.

Свързани материали

Източници

Ленард Бърнстейн – биография и творчество