Споделете в
5/5 - (46 votes)

Уестсайдска история West Side Story Уестсайдска история – мюзикъл от Ленард Бърнстейн

Мюзикъл в две действия, 15 картини. По пиесата на А. Лорънтс (Arthur Laurents), текст на песните от С. Сондхайм (Stephen Sondheim). Първото изпълнение се е състояло на 26 септември 1957 година в Ню Йорк.

Съдържанието се дава по руския превод на А. Кукаркин и Р. Рибаков, стихове В. Познер.

Действащи лица: „Ракетите“, американска бан­да — Риф, неин водач; Тони, негов приятел; Араб, Малкият Джон, Русокосият, Кибритлията, Леденото парче, Пакостни­кът, Гризли; момичетата на „Ракетите“ — Грациела, Валма, Розалия; „Акулите“, пуерториканцп — Бернардо, водач; Чино, негов приятел; Пепе; момичетата на „Акулите“ — Ма­рия, сестра иа Бернардо; Анита, приятелка на Бернардо; Тересита, Консуела; лейтенант Шренк и сержант Крапке — полицаи; мадам Лучия; Док; американски девойки, пуерторикански девойки, членове на двете банди.

Действието се развива на северозапад от Манхатън през последните дни на годината.

През 1949 година след грандиозния успех на мюзикъла „Целуни ме, Кейт“ Бърнстейн също решава да се обърне към Шекспиров сюжет. Отдавна го привлича безсмъртната трагедия на Шекспир „Ромео и Жулиета“. За разлика от Портър, Бърнстейн не се стреми да прави „театър в театъра”. Той не иска просто да превежда на езика на музиката Шек­спировия текст. След работа над други произведения Бърнстейн отново се връща към своя замисъл през 1954—1955 го­дина. Той пише произведение за съвременните Ромео и Жу­лиета — пуерториканката Мария и американецът от полски произход Тони — жертви на национална и расова вражда, изкуствено разпалвана в джунглите на „свободните“ страни. Възниква силна и сурова пиеса, смело разобличаваща жестокостта на съвременна Америка, призоваваща към добро и човечност.

„Уестсайдска история“ предизвиква сензация

в Бродуей с трагедийния сюжет и необикновения замисъл. Това е му­зикално-театрално произведение, в което действието е тясно свързано с музиката, и всички музикални номера — песни, ансамбли, танци или инструментални епизоди — носят не дивертиментски характер, а произтичат от същността на събитията, появяват се строго мотивирано, подчинявайки се на общата музикално-сценична драматургия. Изобилието на хореографски сцени приближава произведението към балета.

Първо действие.

Първа картина. „Улица”. Тук става свиване между „Ракетите“ и „Акулите“ (балетна сцена). Шренк и Крапке прогонват блещите се. но между другото наливат масло в огъня, насъсквайки американските момчета срещу „цветнокожите”. Членовете на бандата „Ракети“ решават, каквото и да става, да утвърдят своето превъзходство. Звучи техният „химн“ „В танците ние сме по-разкошни от всички момци” с проста мелодия и синкопиран съпровод.

Втора картина. „Лавката на Док“. Риф уговаря служещия в лавката Тони да се върне в бандата, която те някога са създали заедно. Но Токи отказва: тон повече не иска да бъде бандит. След дълго уговаряне той се съгласява вечерта да отиде на танците, но се страхува, че и за това ще трябва скъпо да заплати.

Трета картина. „Магазинът на мадам Лучия“. Мария пробва новата си рокля. С нея тя ще отиде днес на танци за пръв път, Откакто живее в Щатите. Бернардо и Чино, който се счита за годеник на девойката, са възхитени от нейната красота.

Четвърта картина.

„Спортна зала”. Тук са се събрали на танци всички момци от окръга. Звучат блус, мамбо, ча-ча. Обявяват „Танцът на дружбата“. На него танцуват случайни двойки: момъкът с тази девойка, срещу която го е заварило спирането на музиката. За партньор на Мария се пада Тони. От пръв поглед в тях пламва любовта. Нежно, деликатно звучи музиката, която съпровожда тяхното обяснение. Тони целува Мария. Бернардо и Чино я отвеждат. Риф с мъка удържа Тони. В песента „Мария“ Тони възпява своята любима.

Пета картина. „Балкон“. Тони пее на Мария за своята любов. Техният дует звучи като възторжен химн на светлото чувство. Юношата моли девойката да слезе прч него, макар и за минута, но Мария се страхува. Баща й вече я вика. Уговорил се за срещата, Тони побягна.

Шеста картина. „Америка“. Пуерторнканците говорят с гор­чивина за това, че в Америка те са хора от второ качество. Анита раз­палено доказва, че е по-добре да живеят тук, отколкото а родината. Разгръща се голяма вокално-хореографска сцена.

Второ действие.

Седма картина. „Лавката на Док“. „Раке­тите“ са събрали „военния съвет“; нагрява ебнване с пуерториканците. Влизат „Акулите“. Риф и Бернардо, като водачи, започват преговори.
Тони предлага честен бой между двама най-добри бойци без оръжия. Бернардо го обвинява в страхливост, но Тони не се поддава на никак­ви провокации (през пялото време го съпътствува мелодията на лю­бовта, която сякаш звучи в дутата му). Появяването на Шренк отново разпалва страстите: той се гаври е пуерториканците и ги изгонва.

0сма картина. „Шивашко ателие“. Мария е щастлива и ней­ните приятелки забелязват това. Мадам Лучия пуска девойките да си отиват, но Мария остава; тя има среща с Тони. Ето го и него. Тони го­вори на любимата си, че е изпълнил нейната молба; да има само честен бой между двама най-силни. Девойката няма за какво да се страхува! Но Мария го моли да предотврати свиването. .. Тони й обещава. Влю­бените разиграват трогателна сцена на запознаването на родителите и годежа. Сцената започва на фона на танца, конто е съпровождал тях­ната първа среша.

Девета картина. „Сега“. „Ракетите“ и „Акулите“ се събират за бой. Разгръща се голяма драматично напрегната .музикална сцена. Започва бон между Бернардо и Леденото парче. Притнчалият се Тони го прекъсва. Той иска да удържи дадената на Мария дума. Бернардо го обсипва с. оскърбления. Риф се нахвърля върху него и пада убит. Тони убива Бернардо.

Трето действие.

Десета картина. „Спалнята на Мария”. Без­грижната. издържана в пасторални тонове музикална сцена на Мария и нейните приятелки е прекъсната от Чино, явил се със страшната но­вина. Мария не му вярва. . . Влиза Тони. Той се опитва да се оправдае. Мария трябва да му прости, преди той да отиде в полицията заради вината сн! Мария не го пуска; тя го обича! Като плаха мечта звучи песента „Някъде на земята има място и за нас“. Тя преминава в ба­летната сцена на мечтата, която завършва с думите на Тони „Подай ми ръка и ние ше тръгнем в този живот двамата с тебе“.

Единадесета картина. „Улица“. Араб п Малкият Джон не могат да дойдат на себе си след ужасното събитие. Ако можеха да върнат вчерашния ден. . .

Дванадесета картина. „Гараж“. Тук са почти всички „Ра­кети”. Те са разстроени: нали никой не е искал да има убийства! Необ­ходимо е да се договорят, как да надхитрят полицията. Песента „Офи­цер Крапке”, умишлено войнствена, с решителни маршови интонации са­тирично рисува ненавистния полицай. Появява се Пакостникът с изве­стие, че Чино се готви да отмъсти на Тони. Трябва да помогнат на прия­теля си. Всички се пръсват да търсят Тони.

Тринадесета картина. „Спалнята па Мария“. Тони е при любимата си. Чул почукване на вратата, той се скрива. Влиза Анита. Като разбира кой е бил тук, тя упреква Мария. Отново почукване. То­ва е Шренк. Тон иска да разпита девойката. Мария изпраща Анита при Док да предупреди Тони.

Четиринадесета картина.

„Лавката на Док“. „Ракетите“ чакат какво ще стане по-нататък. Тони е скрит в мазето. Влиза Анита. Тя иска да види Тони, но „Ракетите” не вярват в добрите й намерения, тя е девойката на Бернардо! Момчетата включват мюзикбокса с подчер­тано резки звуци, разнасящи се от него. Те обсипват девойката е на­смешки и оскърбления. Разярената Анита казва: „Предайте на Тона, че Члно е узнал истината и е убил Мария“. Изкачил се горе, Тони чува те­зи думи.

Петнадесета картина. „Улица”. Отчаян, Тони побягва от лавката. Той гръмко зове Чино и също нека да умре. Мария се отзовава на неговия глас. Влюбените се виждат един друг, но късно; Чино стре­ля в Тони. От всички страни притичват „Ракети” и „Акули”. Мария грабва от Чино револвера и се застрелва. За последен път, сякаш угас­вайки заедно със съвременните Ромео и Жулиета, звучи мелодията на тяхната мечта за щастие („Подай ми ръка”).

Уестсайдска история – мюзикъл от Ленард Бърнстейн