Споделете в
Оценете
Джони Мичъл (Joni Mitchell)
Джони Мичъл – канадска певица, авторка на песни и художничка, родена на 7 ноември 1943 г.

Джони Мичъл (Joni Mitchell) е канадска певица, композиторка, авторка на текстове, китаристка, пианистка и художничка. Родена е на 7 ноември 1943 г. във Форт Маклауд, Албърта, с името Роберта Джоан Андерсън (Roberta Joan Anderson). Сред най-познатите ѝ произведения са „Both Sides, Now“, „Big Yellow Taxi“, „Woodstock“, „River“ и „A Case of You“.

Кариерата ѝ започва във фолк клубовете на Канада и САЩ, но постепенно обхваща рок, поп, джаз и оркестрови записи. Албуми като „Blue“, „Court and Spark“ и „Hejira“ представят различни етапи от това развитие. В работата си Мичъл съчетава писането на песни с активно участие в продуцирането, подбора на музикантите и визуалното оформление на изданията.

Детство, обучение и първи музикални занимания

Джони Мичъл израства в канадските прерии. Семейството живее в Норт Батълфорд, а след това се установява в Саскатун, Саскачеван. Майка ѝ е учителка, а баща ѝ работи в търговията. На седем години започва уроци по пиано, които продължават около година и половина. Рисуването обаче заема особено важно място в ранните ѝ интереси.

На девет години прекарва полиомиелит и след лечение се възстановява. В училище получава насърчение да развива и литературните си способности. Учителят ѝ по английски обръща внимание на образите и точността в писането, като я подтиква да се опира на собствените си наблюдения. По-късно интересът към думите и интересът към музиката се събират в авторските ѝ песни.

Като тийнейджърка слуша рокендрол и фолк музика, купува си баритон укулеле и започва да пее на събирания. След завършването на училище постъпва в художествен колеж в Калгари. Успоредно с обучението участва в местния клуб The Depression. През 1964 г. напуска колежа и заминава за Торонто, за да развива музикална кариера.

Джони Мичъл във фолк клубовете и първите записи

В Торонто се запознава с американския фолк певец Чък Мичъл (Chuck Mitchell), за когото се омъжва през 1965 г. Двамата се преместват в Детройт и известно време изпълняват музика заедно. След раздялата им тя запазва фамилията Мичъл като свое професионално име и през 1967 г. се установява в Ню Йорк.

Песните ѝ започват да се разпространяват чрез изпълненията на други музиканти. Сред ранните им интерпретатори са Том Ръш (Tom Rush) и Джуди Колинс (Judy Collins). Версията на Колинс на „Both Sides, Now“ има важна роля за популяризирането на Мичъл като авторка. Това признание предхожда широката известност на собствените ѝ записи.

През 1968 г. излиза дебютният албум „Song to a Seagull“, продуциран от Дейвид Кросби (David Crosby). Следва „Clouds“ от 1969 г., включващ нейните версии на „Both Sides, Now“ и „Chelsea Morning“. За „Clouds“ получава първата си награда „Грами“ през 1970 г. Отличието е за фолк изпълнение и принадлежи към ранния период на кариерата ѝ.

„Ladies of the Canyon“ и „Blue“

„Ladies of the Canyon“ от 1970 г. събира няколко песни, които остават трайно свързани с името ѝ: „Big Yellow Taxi“, „Woodstock“ и „The Circle Game“. В тях личният разказ съществува редом с наблюдения върху средата, обществените настроения и изтичането на времето. Песните достигат до различни публики и чрез последващи чужди версии.

През 1971 г. Джони Мичъл издава „Blue“, съдържащ „All I Want“, „Carey“, „California“, „River“ и „A Case of You“. Любовта, раздялата и пътуването са сред основните теми, но всяка песен ги развива чрез собствени образи и ситуации. Албумът превръща интимния разказ в основа на цялостна музикална драматургия.

В записите участват Джеймс Тейлър (James Taylor), Стивън Стилс (Stephen Stills), барабанистът Ръс Кънкъл (Russ Kunkel) и китаристът Снийки Пийт Клайноу (Sneaky Pete Kleinow). Тейлър свири на китара в „California“, „All I Want“ и „A Case of You“, а Стилс участва с бас и китара в „Carey“. Подбраните инструментални партии допълват гласа, без всички песни да използват един и същ състав.

Китарни настройки и композиционен подход

Характерна особеност на Джони Мичъл е използването на алтернативни китарни настройки. При тях височините на отделните струни се променят спрямо стандартния строй. Така възникват различни интервали между струните, други възможности за отворени съзвучия и нови начини за разполагане на тоновете в акорда.

Този подход свързва композирането с физическото усещане за инструмента. Една и съща позиция на пръстите може да даде различен резултат при друга настройка. В песните ѝ китарата участва в изграждането на хармонията и движението на музиката, а пианото предлага друга среда за мелодията и текста. Официалният ѝ сайт поддържа подробен архив с транскрипции и сведения за настройките.

„Court and Spark“ и разширяването на звученето

След „For the Roses“ от 1972 г. Мичъл продължава да променя студийната си работа. В „Court and Spark“ от 1974 г. по-голямо място получават ансамбловото свирене и джазовите влияния. „Help Me“, „Free Man in Paris“ и „Raised on Robbery“ показват различни страни на този албум, който разширява и търговския ѝ успех.

„The Hissing of Summer Lawns“ от 1975 г. задълбочава интереса към по-разнообразни инструментални решения. Вниманието се насочва и към персонажи и обществени отношения отвъд непосредствената лична изповед. Развитието на Мичъл през този период включва едновременно промяна в темите, съставите и начина, по който песента се разгръща във времето.

„Hejira“ и Джако Пасториус

„Hejira“ от 1976 г. е важен етап в сътрудничеството на Джони Мичъл с джаз музиканти. Джако Пасториус (Jaco Pastorius) свири на бас в „Coyote“, „Hejira“, „Black Crow“ и „Refuge of the Roads“. Други участници са китаристът Лари Карлтън (Larry Carlton), барабанистът Джон Герин (John Guerin) и перкусионистката Боби Хол (Bobbye Hall).

Всички песни в албума са написани от Мичъл. Тя изпълнява китарни партии, посочена е като музикален ръководител и участва в смесването заедно със звукорежисьора Хенри Луи (Henry Lewy). Пътуването, срещите и отдалечаването са сред повтарящите се теми. Следващият албум, „Don Juan’s Reckless Daughter“ от 1977 г., продължава експериментите с по-разгърнати форми и джазови сътрудничества.

Работата с Чарлс Мингъс и „Shadows and Light“

През 1979 г. излиза „Mingus“, създаден в сътрудничество с басиста и композитора Чарлс Мингъс (Charles Mingus). Мичъл пише текстове към негова музика, включително към „Goodbye Pork Pie Hat“, а в албума присъстват и нейни самостоятелни композиции. Изданието е завършено след смъртта на Мингъс и включва кратки записи на неговия глас.

Сред изпълнителите са Пасториус, Уейн Шортър (Wayne Shorter), Хърби Хенкок (Herbie Hancock) и Питър Ърскин (Peter Erskine). Пасториус прави и аранжимента за духовите инструменти в „The Dry Cleaner from Des Moines“. Съчетанието от композиции, текстове и разговорни фрагменти придава на албума характер на музикален портрет.

Концертният „Shadows and Light“ е записан през септември 1979 г. в Санта Барбара и излиза през 1980 г. Тук съставът включва Пасториус, Пат Матини (Pat Metheny), Лайл Мейс (Lyle Mays), Майкъл Брекър (Michael Brecker) и Дон Алиас (Don Alias). Записът представя песните в сценична среда, в която инструменталните сола и взаимодействието между музикантите имат съществено място.

Албумите от 80-те и 90-те години

През 80-те години Джони Мичъл издава „Wild Things Run Fast“ (1982), „Dog Eat Dog“ (1985) и „Chalk Mark in a Rain Storm“ (1988). В работата ѝ важно място заема басистът и продуцент Лари Клайн (Larry Klein), за когото се омъжва през 1982 г. Сътрудничеството им продължава и след края на брака.

Следват „Night Ride Home“ (1991), „Turbulent Indigo“ (1994) и „Taming the Tiger“ (1998). „Turbulent Indigo“ включва „Sex Kills“, „The Magdalene Laundries“ и „Borderline“. През 1996 г. албумът получава „Грами“ за най-добър поп албум, а визуалното му оформление носи отделно отличие на Мичъл и Роби Каволина (Robbie Cavolina). Така признание получават и музикалната, и изобразителната страна на работата ѝ.

Оркестровите записи на Джони Мичъл

В „Both Sides Now“ от 2000 г. Мичъл изпълнява предимно песни от класическия американски популярен репертоар, заедно със свои произведения. Сред тях са нови версии на „A Case of You“ и заглавната песен. Оркестровите аранжименти и дирижирането са поверени на Винс Мендоса (Vince Mendoza), а продуценти са Мичъл и Клайн.

„Travelogue“ от 2002 г. продължава преосмислянето на нейния репертоар с оркестър. Тези издания позволяват да се проследи как една песен получава ново изражение чрез различна инструментална среда и променения с годините глас на авторката. През 2007 г. излиза „Shine“, с който тя отново представя албум с нов собствен материал.

Завръщане в Нюпорт и архивни издания

След тежка мозъчна аневризма през 2015 г. Мичъл преминава през продължително възстановяване. На 24 юли 2022 г. участва във фестивала в Нюпорт с група музиканти около Бранди Карлайл (Brandi Carlile). Концертът връща нейни песни пред фестивалната публика и е документиран в „Joni Mitchell at Newport“, издаден през 2023 г.

Албумът получава „Грами“ през 2024 г. Паралелно се развива поредицата „Joni Mitchell Archives“, представяща неиздавани студийни и концертни записи. През 2026 г. четвъртият том, посветен на периода 1976-1980 г., печели „Грами“ за най-добър исторически албум. Отличени са Мичъл, Патрик Милиган (Patrick Milligan) и Бърни Грундман (Bernie Grundman).

Живопис, признание и значение

Рисуването остава постоянна част от живота на Джони Мичъл. Нейни изображения присъстват в албумното оформление, а изобразителното изкуство съществува успоредно с писането и изпълнението на музика. Сред международните ѝ отличия са Polar Music Prize през 1996 г., включването в Songwriters Hall of Fame и Rock & Roll Hall of Fame през 1997 г. и наградата „Гершуин“ на Библиотеката на Конгреса през 2023 г.

Приносът ѝ обхваща личния разказ в популярната песен, нестандартното използване на китарата и продължителната работа с музиканти от различни традиции. Нейната дискография показва последователно преразглеждане на собствените изразни средства: от соловото клубно изпълнение през джазовия ансамбъл до големия оркестър. Песните продължават да се изпълняват и в чужди интерпретации, които разкриват нови възможности в мелодиите и текстовете им.

Свързани материали

Източници

Джони Мичъл (Joni Mitchell)