Христина Ангелакова (1944-2018) е българска оперна певица, мецосопран и вокален педагог. Международната ѝ кариера е свързана с „Ла Скала“, Софийската опера и други европейски театри. Репертоарът ѝ включва италиански, руски и български опери, музика на XX век и кантатно-ораториални произведения. През 2001-2004 г. е първата жена директор на Софийската опера и балет.
Наред със сценичните изяви преподава в Националната музикална академия, участва в подготовката на млади певци и организира музикални събития. От 2012 г. е артистичен директор на фестивала „Моцартови празници“ в Правец. Работата ѝ обединява изпълнителската професия с преподаване, ръководство на културна институция и подкрепа за следващото поколение оперни артисти.
Детство и музикално образование на Христина Ангелакова
Родена е на 29 октомври 1944 г. в Исперих и израства в Шумен. В семейството ѝ се пее, а майка ѝ подкрепя избора на музикална професия. В по-късни интервюта певицата разказва, че баща ѝ първоначално има резерви към несигурността и изискванията на сценичния живот.
Професионалното ѝ образование продължава в София, в класа на Сима Иванова в Музикалната академия. Завършва през 1969 г. По-късно специализира в академия „Санта Чечилия“ в Рим, изучава бароков вокален стил във Венеция и получава възможност за обучение в школата за млади певци към Миланската „Ла Скала“. Сред италианските ѝ педагози е Джина Чиня (Gina Cigna).
Дебют в „Ла Скала“ и международна кариера
Улрика в „Бал с маски“ на Джузепе Верди (Giuseppe Verdi) е ролята на дебюта ѝ в „Ла Скала“. Изпълнява там и Йокаста в „Едип цар“ на Игор Стравински (Igor Stravinsky). Тези участия поставят началото на международната ѝ кариера и показват ранното присъствие на различни стилове в репертоара ѝ.
Изявите ѝ включват театри в Рим, Флоренция, Болоня, Палермо и Венеция, както и Болшой театър и Дойче опер в Берлин. Работи с водещи певци от своето време, сред които Лучано Павароти (Luciano Pavarotti), Хосе Карерас (José Carreras), Ренато Брузон (Renato Bruson), Гена Димитрова и Николай Гяуров. Международните ангажименти вървят успоредно с работата ѝ в България.
Христина Ангелакова в Софийската опера
През 1976 г. Христина Ангелакова става солистка на Софийската опера. Сред основните ѝ партии са Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“, Кармен в операта на Жорж Бизе (Georges Bizet) и Сантуца в „Селска чест“ на Пиетро Маскани (Pietro Mascagni). Репертоарът ѝ обхваща и драматични, и комични образи.
Особено място имат творбите на Джоакино Росини (Gioachino Rossini). Изабела в „Италианката в Алжир“ е сред запомнящите се нейни превъплъщения. Изпълнява още Адалджиза в „Норма“ на Винченцо Белини (Vincenzo Bellini) и Марфа в „Хованщина“ на Модест Мусоргски (Modest Mussorgsky). Тези партии поставят различни изисквания към подвижността на гласа, фразирането и сценичното поведение.
Музика на XX век и български опери
Музиката на XX век е съществена част от кариерата ѝ. Пее Дуеня в „Годеж в манастира“ на Сергей Прокофиев (Sergei Prokofiev) и Лукреция в „Похищението на Лукреция“ на Бенджамин Бритън (Benjamin Britten). Наред с операта участва и в изпълнения на кантатно-ораториални творби. Така дейността ѝ надхвърля един национален репертоар или една стилистична епоха.
Българските опери присъстват редом с международния репертоар. Сред произведенията, в които участва, са „Саламбо“ на Веселин Стоянов, „Хан Аспарух“ на Александър Райчев и „Хан Крум ювиги“ на Александър Йосифов. Тази работа я свързва непосредствено с развитието на българското музикално-сценично творчество през втората половина на XX век.
Оперни записи и радиоархив
Записът на „Иван Сусанин“ от Михаил Глинка (Mikhail Glinka) съхранява нейното изпълнение на Ваня, осиновения син на главния герой. Диригент е Иван Маринов, а в състава участват Никола Гюзелев като Сусанин, Елена Стоянова като Антонида и Румен Дойков като Собинин. Хорът и оркестърът са на Българското национално радио.
Този запис представя Ангелакова в ансамбъл с други български оперни изпълнители и е част от съхраненото ѝ звуково наследство. Участията ѝ са документирани и чрез работа с БНР, БНТ, Италианската телевизия RAI и „Балкантон“. Архивите позволяват сценичната ѝ дейност да бъде изучавана и чрез отделни роли и изпълнения.
Христина Ангелакова като вокален педагог
От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, а от 2000 г. е доцент. Сред нейните ученици са Йоана Железчева, Даниела Дякова и Русалина Мочукова. Преподавателската ѝ работа продължава традицията на академията да свързва вокалното обучение с практическия опит на действащи оперни артисти.
Русалина Мочукова се дипломира в нейния клас през 2003 г. Връзката между двете продължава и след завършването: младата певица търси съвети, а Ангелакова подкрепя изявите ѝ и я включва в свои проекти. През април 2016 г. я представя пред публиката на Старозагорската опера в цикъла „Звездите на бъдещето“.
В педагогическите си възгледи Ангелакова поставя ударение върху постепенното развитие. Съветва младите певци да не започват с най-трудните партии и да не разпиляват възможностите си в ангажименти, които носят само краткотрайна изгода. Подборът на репертоар, срещите с опитни музиканти и натрупването на сценична практика са важни за изграждането на професионална кариера.
Директор на Софийската опера и фестивална дейност
През 2001-2004 г. Христина Ангелакова ръководи Софийската опера и балет. Тя е първата жена директор на институцията. След този период продължава да участва в нейния обществен и организационен живот, включително като председател на фондацията на Националната опера и балет. Управленската работа допълва дългогодишното ѝ присъствие като солистка.
От 2012 г. е артистичен директор на „Моцартови празници“ в Правец. Свързана е и с организирането на Международния конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ в Панагюрище. Фестивалът и конкурсът предоставят различни възможности за сценична изява, срещи между музиканти и представяне на млади изпълнители.
Опитва и оперна режисура. В Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново поставя „Така правят всички“ от Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart). Тази постановка добавя още една професионална дейност към работата ѝ като певица, педагог и организатор.
Отличия и юбилейни чествания
Сред отличията ѝ са орден „Св. св. Кирил и Методий“ и италианската титла „Комендаторе“, свързана с приноса ѝ за популяризирането на италианската опера. В анкетата на БНР „Музикант на годината 2015“ получава наградата за изключителен принос към българската култура. Удостоявана е и с „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
През 2014 г. седемдесетгодишнината ѝ е отбелязана с празнична среща в Националната художествена галерия, събрала колеги, ученици и приятели. В разговор с БНТ по този повод тя потвърждава, че отново би избрала оперната професия. Говори и за продължителния труд, който стои зад изпълнението и който младите певци трябва да познават.
Кончина и съхранени свидетелства
Христина Ангелакова умира на 20 май 2018 г. на 73 години. Поклонението е на 23 май във фоайето на Софийската опера, а опелото е в храма „Света София“. В Златния фонд на БНР е запазено нейно интервю от 1988 г. за италианското обучение и началото на международната кариера.
Свързани материали
- Христина Ангелакова – рожден ден на 29 октомври
- Христина Ангелакова – кончина на 20 май
- Иван Маринов – диригент, композитор и оперни записи
- Александър Райчев – от песента до симфонията
- Волфганг Амадеус Моцарт – живот и творчество
Източници
- Архивен фонд на БНР – Христина Ангелакова: Най-важното в операта е човешкият глас
- БНР – Спомен за Христина Ангелакова
- БНР – Дирижира Иван Маринов: запис на „Иван Сусанин“ и изпълнителски състав
- Държавна опера Стара Загора – Христина Ангелакова представя Русалина Мочукова
- Национална музикална академия – Катедра „Класическо пеене“
- БНТ – Оперната певица Христина Ангелакова с юбилей
- Софийска опера и балет – Почина оперната прима Христина Ангелакова