Дуейн Олман (Duane Allman) е американски китарист и съосновател на Allman Brothers Band, известен със слайд китарата си, концертните импровизации и работата като студиен музикант. Роден е на 20 ноември 1946 г. в Нашвил, Тенеси, с името Хауърд Дуейн Олман (Howard Duane Allman). Умира на 29 октомври 1971 г. в Мейкън, Джорджия, на 24 години.
В кратката си кариера записва с Арета Франклин, Уилсън Пикет, Кинг Къртис, Боуз Скагс и други изпълнители. Участва и в „Layla and Other Assorted Love Songs“ на Derek and the Dominos с Ерик Клептън. Сред основните документи за работата му със собствената му група са „The Allman Brothers Band“, „Idlewild South“ и концертният „At Fillmore East“.
Дуейн Олман и първите групи с брат му Грег
Дуейн и по-малкият му брат Грег Олман (Gregg Allman) израстват с интерес към ритъм енд блуса. След смъртта на баща им семейството се установява във Флорида. Грег пръв получава китара, която Дуейн започва да използва, а впоследствие и двамата свирят. Още в началото на 60-те години участват в танцови забави около Дейтона Бийч.
Следват местни състави и пътувания по клубове в американския Югоизток. Сред ранните им групи са Escorts и Allman Joys. Репертоарът съчетава интереса им към американския блус и ритъм енд блус с музика, популяризирана от британските групи през 60-те години. Allman Joys записват и версия на „Spoonful“ от Уили Диксън (Willie Dixon).
Преместването в Калифорния води до участие в Hour Glass и договор със звукозаписната компания Liberty. Излизат албумите „Hour Glass“ и „Power of Love“. Групата обаче разполага с ограничен контрол върху избора на материал. Дуейн се връща на изток и подновява контактите си с музиканти във Флорида, сред които барабанистът Бъч Тръкс.
Дуейн Олман в студиото: Пикет, Арета Франклин и Боуз Скагс
През 1968 г. Дуейн Олман започва да работи във FAME Studios в Мъсъл Шоулс, Алабама. Тук записва с Уилсън Пикет (Wilson Pickett), включително неговата версия на „Hey Jude“. Работата му в студиото привлича вниманието на продуценти и разширява кръга от изпълнители, които го канят за сесии.
Сътрудничеството с Арета Франклин (Aretha Franklin) включва „The Weight“ и „It Ain’t Fair“. Тези изпълнения представят Олман в различна роля от тази на водеща фигура в собствена група: той е част от инструменталния състав около певицата. Студийната му дискография обхваща също записи с Кинг Къртис (King Curtis) и Боуз Скагс (Boz Scaggs).
Сред записите с Боуз Скагс е „Loan Me a Dime“. Работи и с Отис Ръш (Otis Rush), включително по „Me“, „Reap What You Sow“ и „It Takes Time“. Тези участия свързват кариерата му с различни изпълнители на соул и блус и показват колко значителна част от работата му е извън Allman Brothers Band.
Създаването на Allman Brothers Band през 1969 г.
През март 1969 г. в Джаксънвил, Флорида, Дуейн събира музикантите, от които се оформя Allman Brothers Band. Освен него участват китаристът Дики Бетс (Dickey Betts), басистът Бери Оукли (Berry Oakley) и барабанистите Бъч Тръкс (Butch Trucks) и Джеймо (Jaimoe). Грег се връща от Калифорния, за да пее и да свири на орган.
Групата се установява в Мейкън, Джорджия, с подкрепата на мениджъра Фил Уолдън (Phil Walden). Дебютният „The Allman Brothers Band“ излиза през 1969 г., а „Idlewild South“ го следва през 1970 г. Успоредно със студийната работа музикантите концертират постоянно и постепенно изграждат репутацията си на силен концертен състав.
Двете водещи китари и слайд техниката на Дуейн Олман
Дуейн Олман и Дики Бетс са двама водещи китаристи в една група. Те изпълняват хармонизирани мелодични линии, разменят сола и създават преплитащи се инструментални партии. Басът на Оукли и различните ритмични фигури на двамата барабанисти дават възможност за продължителни импровизации, без музиката да зависи само от един солист.
Слайд китарата е особено разпознаваема част от изпълненията на Олман. При тази техника плъзгачът се движи по струните и позволява плавно преминаване между тоновете. Той използва стъклено шишенце от лекарството Coricidin. Сред известните записи, които представят този негов подход, е „Statesboro Blues“ в концертния репертоар на Allman Brothers Band.
„Layla“ и партньорството с Ерик Клептън
През 1970 г. Дуейн Олман се включва в сесиите за „Layla and Other Assorted Love Songs“ на Derek and the Dominos. Групата на Ерик Клептън (Eric Clapton) включва още клавириста Боби Уитлок (Bobby Whitlock), басиста Карл Рейдъл (Carl Radle) и барабаниста Джим Гордън (Jim Gordon). Албумът е записан в Маями.
Олман е гост в записите, а не постоянен член на Derek and the Dominos. Партньорството му с Клептън има важно място в звученето на албума, включително в „Layla“ и „Why Does Love Got to Be So Sad?“. Работата по този проект се развива успоредно с ангажиментите му в Allman Brothers Band.
„At Fillmore East“: концертният пробив
През март 1971 г. групата записва концертите си във Fillmore East в Ню Йорк. Продуцент е Том Дауд (Tom Dowd). Двойният „At Fillmore East“ събира седем изпълнения, някои от които заемат почти цяла страна на грамофонна плоча. Сред тях са „You Don’t Love Me“, „In Memory of Elizabeth Reed“ и „Whipping Post“.
Албумът показва взаимодействието между шестимата музиканти и връзките на групата с блуса и джазовата импровизация. „Statesboro Blues“ е написана от Блайнд Уили Мактел (Blind Willie McTell), „In Memory of Elizabeth Reed“ е на Дики Бетс, а „Whipping Post“ е на Грег Олман. Китарата на Дуейн има водещо изпълнителско присъствие в този разнообразен репертоар.
„At Fillmore East“ се превръща в пробив за групата и по-късно е включен в Националния регистър на звукозаписите на Съединените щати за 2004 г. Изданието съхранява първоначалния състав в периода, когато концертната му работа започва да получава по-широко признание. Част от останалите записи от Fillmore намират място и в следващия албум.
Кончина и издаване на „Eat a Peach“
Дуейн Олман умира на 29 октомври 1971 г. след мотоциклетна катастрофа в Мейкън. Групата продължава и завършва „Eat a Peach“, издаден през февруари 1972 г. Двойният албум съдържа студийни и концертни изпълнения, включително работа, записана преди смъртта му. В програмата присъстват „Mountain Jam“, „Blue Sky“ и „Little Martha“.
„Skydog“ и посмъртното признание за Дуейн Олман
Посмъртните издания постепенно събират студийните му участия и ранните групи в по-широк биографичен разказ. „Skydog: The Duane Allman Retrospective“ излиза през 2013 г. чрез Rounder Records. Седемдисковата колекция е продуцирана от дъщеря му Галадриел Олман (Galadrielle Allman) и Бил Левънсън (Bill Levenson).
Подборът включва ранни записи, музика с Allman Brothers Band и Derek and the Dominos, както и сесии с други изпълнители. Така слушателят може да проследи връзката между клубните групи от младостта му, професионалната студийна работа и концертните импровизации. Колекцията представя тези занимания като паралелни части от една кратка кариера.
През 1995 г. Дуейн Олман е включен посмъртно в Залата на славата на рокендрола с Allman Brothers Band. Записите му остават свързани както с историята на групата, така и с развитието на слайд китарата в рока. За биографията му са еднакво съществени албумите под името на състава и изпълненията, в които участва като гост.
Свързани материали
- Дуейн Олман – рожден ден
- Дуейн Олман – кончина
- Ерик Клептън – музика и кариера
- Арета Франклин – Кралицата на соула
- Отис Ръш – биография и чикагски блус
Източници
- Allman Brothers Band – официална биография на Дуейн Олман
- Официален сайт на Дуейн Олман – ранни години и създаване на групата
- Rounder Records чрез официалния сайт на Дуейн Олман – „Skydog“, участници и студийни записи
- Официална дискография – „An Anthology“ и записи с други изпълнители
- Официален сайт на Ерик Клептън – сесиите за „Layla and Other Assorted Love Songs“
- Library of Congress – „At Fillmore East“, очерк от Алън Пол
- UMG / Island Def Jam чрез Qobuz – авторски и продуцентски кредити на „At Fillmore East“
- Allman Brothers Band – „Eat a Peach“
- Rock & Roll Hall of Fame – Allman Brothers Band