Aretha Franklin – защо я наричат Кралицата на соула

На 16 август 2018 г. в Детройт умира Aretha Franklin – певицата, която поколения слушатели познават като „Кралицата на соула“. Зад тази титла стоят повече от пет десетилетия на сцената, 18 награди Grammy, десетки хитове и глас, който съчетава госпъл, блус, джаз и ритъм енд блус по начин, превърнал се в образец за съвременната популярна музика. През кариерата си Franklin продава над 75 милиона записи и достига 20 пъти до №1 в американската R&B класация.

От църквата започва всичко

Aretha Louise Franklin се ражда на 25 март 1942 г. в Мемфис, Тенеси, но израства основно в Детройт. Баща ѝ, преподобният C. L. Franklin, е прочут баптистки проповедник, а домът му се превръща в място, през което преминават важни фигури от афроамериканската култура и госпъл музиката.

Aretha започва да пее в църквата още като дете. Именно там изгражда онова, което по-късно се превръща в нейна запазена марка – мощна фразировка, импровизация, свободно движение около мелодията и способност една песен да звучи сякаш се ражда в момента на изпълнението. Първите ѝ записи са госпъл, а още като тийнейджър тя вече привлича внимание с необикновения си глас.

Първият опит за поп кариера

В началото на 60-те години Franklin подписва с Columbia Records. Продуцентът John Hammond вижда огромния ѝ талант, но компанията все още търси правилното място за нея между джаз, поп и традиционни стандарти. Aretha записва много материал, но големият пробив не идва веднага. Вторият ѝ студиен албум, The Electrifying Aretha Franklin, излиза през 1962 г. и показва впечатляващ певчески потенциал, но все още не оформя напълно звука, с който тя ще остане в историята.

Atlantic Records и раждането на Кралицата

Истинската промяна настъпва през 1966 г., когато Aretha преминава в Atlantic Records и започва работа с продуцента Jerry Wexler. Вместо да я поставя в рамките на излъскания поп, Wexler връща певицата към нейните госпъл и блус корени.

През 1967 г. излиза I Never Loved a Man the Way I Love You. Албумът превръща Franklin в голяма звезда, а песента, която окончателно променя кариерата ѝ, е „Respect“.

„Respect“ – повече от хит

„Respect“ първоначално е написана и записана от Otis Redding. Aretha обаче не прави просто кавър. Тя променя аранжимента, ритъма и гледната точка на песента. В нейните ръце молбата за уважение се превръща в категорично настояване.

Записът достига №1 в Billboard Hot 100 и №10 във Великобритания. Много скоро „Respect“ започва да се възприема не само като любовна песен, а и като символ на движението за граждански права и на борбата за равноправие на жените. Именно този запис има огромна роля за утвърждаването на Aretha като Queen of Soul.

Това е и една от причините титлата „Кралицата на соула“ да не звучи като рекламен прякор. Franklin събира в един глас църквата, блуса, ритъм енд блуса и новата самоувереност на афроамериканска Америка през 60-те години.

„Think“, „Natural Woman“ и един неповторим период

След „Respect“ следват поредица от записи, които се превръщат в класика: „Chain of Fools“, „Think“, „I Say a Little Prayer“ и „(You Make Me Feel Like) A Natural Woman“. Aretha не просто изпява песните – тя ги променя чрез характерното си пиано, госпъл фразировката и силата да превръща всеки текст в лична декларация.

През 1972 г. се връща директно към духовните си корени с концертния госпъл албум Amazing Grace. Записът се превръща в един от най-значимите госпъл албуми и остава ключова част от наследството ѝ.

Ново поколение открива Aretha

След период на по-слаб търговски успех през 70-те години Franklin отново намира място в поп културата. През 1980 г. се появява във филма The Blues Brothers, където изпълнява „Think“, а през 80-те години записва нови големи хитове.

„Who’s Zoomin’ Who?“ достига №11 във Великобритания, а през 1987 г. дуетът ѝ с George Michael „I Knew You Were Waiting (For Me)“ достига №1 в британската класация. Така Aretha доказва, че може да остане актуална десетилетия след първия си голям пробив.

Първата жена в Rock and Roll Hall of Fame

През 1987 г. Aretha Franklin става първата жена, приета в Rock and Roll Hall of Fame. Отличията продължават: тя получава National Medal of Arts, Presidential Medal of Freedom и множество награди Grammy. След смъртта ѝ журито на Pulitzer Prize присъжда специално отличие за огромния ѝ принос към американската музика и култура.

Защо „Кралицата на соула“?

Причината не е само в продажбите или класациите. Aretha Franklin превръща соула в нещо едновременно лично и обществено. В гласа ѝ има църковна проповед, любовна болка, увереност, гняв и радост. Тя може да започне песен почти като молитва и секунди по-късно да я превърне в мощна декларация.

На 16 август 2018 г. Franklin умира в дома си в Детройт на 76 години. След новината музиката ѝ отново се връща в класациите, а почитатели по целия свят отдават почит на певицата.

Aretha Franklin остава „Кралицата на соула“, защото не просто изпълнява този жанр – тя помага да се определи какво означава той. А когато произнася „R-E-S-P-E-C-T“, една дума се превръща в музикален символ на достойнството за поколения слушатели.