a-ha съчетават ясни поп мелодии, електронни звуци и глас, който може да премине от тихо признание към висок, напрегнат припев. Норвежката група е създадена в Осло през 1982 г. и достига световна известност с „Take On Me“. Следват по-мрачни рок записи, акустични аранжименти и оркестрови сътрудничества, които разкриват различни страни на тримата музиканти.
Съставът на a-ha и ролите на музикантите
Триото се състои от Мортен Харкет (Morten Harket), Магне Фурухолмен (Magne Furuholmen) и Пол Воктор-Савой (Pål Waaktaar-Savoy). Харкет е водещият вокалист; Фурухолмен свири на клавишни и китара; Воктор-Савой е китарист и основен автор на голяма част от репертоара. На концерти и в студиото към тях се присъединяват допълнителни инструменталисти, но постоянният състав остава тричленен.
Авторството се разпределя различно според песента. „The Swing of Things“ и „I’ve Been Losing You“ са написани от Воктор-Савой, докато „Manhattan Skyline“ е съвместна творба с Фурухолмен. В създаването на „Stay on These Roads“ участват и тримата. Така зад разпознаваемия глас на Харкет стои репертоар, оформян от различни авторски съчетания.
От Bridges до Лондон
Фурухолмен и Воктор свирят заедно в Bridges, преди да създадат новото трио. Първият им опит да намерят възможности в Лондон през 1982 г. не дава желания резултат. След завръщането в Норвегия се събират с Харкет и започват да записват демоверсии на собствените си песни. Сред ранните идеи са бъдещите „Take On Me“, „Train of Thought“ и „Living a Boy’s Adventure Tale“.
През 1983 г. музикантите отново работят в британската столица. В студиото Rendezvous се срещат с Джон Ратклиф (John Ratcliff), който подпомага ранните записи и развитието на проекта. В края на годината подписват с Warner Bros. Първите студийни сесии за компанията са свързани с продуцента Тони Мансфийлд (Tony Mansfield), а по-късно важна роля поема Алън Тарни (Alan Tarney).
„Hunting High and Low“ и международният пробив
„Take On Me“ излиза първоначално през 1984 г., но става международен хит след презаписване и нов видеоклип през 1985 г. В американската класация Billboard Hot 100 с дата 19 октомври 1985 г. „Take On Me“ достига №1. Във Великобритания песента се изкачва до второто място.
Дебютният албум „Hunting High and Low“ излиза през 1985 г. и достига №2 в британската албумна класация. Той включва „The Sun Always Shines on T.V.“, „Train of Thought“ и заглавната балада. През януари 1986 г. „The Sun Always Shines on T.V.“ оглавява британската сингъл класация. Плътното ѝ звучене и драматичният припев представят различен облик от подвижната мелодия на „Take On Me“.
Продукцията на албума има няколко участници. Тарни продуцира „Take On Me“ и „The Sun Always Shines on T.V.“, а Мансфийлд работи по повечето останали песни. Ратклиф участва в преработването на звуковите миксове. Различните студийни подходи се събират в запис, в който синтезаторите, китарите и вокалните партии изграждат едновременно непосредствен и драматичен поп звук.
„Scoundrel Days“ и развитието през 80-те
Вторият албум, „Scoundrel Days“, излиза през 1986 г. и развива по-напрегнато звучене. „The Swing of Things“, „I’ve Been Losing You“, „Cry Wolf“ и „Manhattan Skyline“ разширяват репертоара с различни ритмични и динамични решения. Китарите получават по-осезаемо присъствие, а меланхоличните мелодии се съчетават с по-рязко инструментално движение.
В „Manhattan Skyline“ спокойните куплети се сблъскват с енергичен китарен припев. Песента преминава между два отчетливо различни начина на изразяване, без да губи мелодичната си връзка. При „Scoundrel Days“ Фурухолмен и Воктор участват и като продуценти на част от песните, включително „I’ve Been Losing You“, докато Тарни продуцира по-голямата част от албума.
През 1987 г. групата изпълнява заглавната песен за филма за Джеймс Бонд „The Living Daylights“. Тя влиза и в „Stay on These Roads“ от 1988 г. Третият албум включва още „The Blood That Moves the Body“, „Touchy!“ и „You Are the One“. Заглавната композиция използва дълги вокални линии и постепенно разгръщане на напрежението, което я отличава от по-кратките, ритмично непосредствени сингли.
Промяна на звученето през 90-те
„East of the Sun, West of the Moon“ от 1990 г. дава повече място на пианото, акустичните китари и съвместното свирене с други музиканти. Продуцентите Крис Нийл (Chris Neil) и Иън Стенли (Ian Stanley) работят по различни песни. Албумът започва с версия на „Crying in the Rain“, написана от Карол Кинг (Carole King) и Хауърд Грийнфийлд (Howard Greenfield) и позната от изпълнението на The Everly Brothers.
Сред оригиналните композиции са „I Call Your Name“, „Early Morning“ и „Sycamore Leaves“. Последната поставя китарното звучене в по-мрачен контекст. В кратката „The Way We Talk“ водещият глас е на Фурухолмен. Промяната засяга както инструментите, така и начина, по който отделните изпълнителски роли се разпределят в записа.
„Memorial Beach“ излиза през 1993 г. и е записан основно в Paisley Park, студийния комплекс на Принс (Prince) край Минеаполис. Продукцията е на Дейвид Зи (David Z) и групата. „Dark Is the Night for All“, „Move to Memphis“ и продължителната „Cold as Stone“ представят по-тежко рок звучене, в което китарите и ритъм секцията получават повече пространство.
Пауза и завръщане на a-ha
През 1994 г. общата работа отстъпва място на самостоятелни проекти. Харкет развива солова кариера, Воктор-Савой работи със Savoy, а Фурухолмен съчетава музиката с изобразително изкуство и филмови проекти. Тримата продължават да създават музика извън общия си репертоар и натрупват опит в различни творчески среди.
На 11 декември 1998 г. се събират за концерта по повод Нобеловата награда за мир в Осло. Изпълняват „Summer Moved On“ и „The Sun Always Shines on T.V.“. Завръщането продължава с „Minor Earth Major Sky“ от 2000 г., следван от „Lifelines“ през 2002 г. и „Analogue“ през 2005 г. Тези записи утвърждават нов период на студийна и концертна работа.
„Foot of the Mountain“ от 2009 г. връща синтезаторите на преден план. Заглавната песен събира електронната ритмична основа и широкото мелодично движение, познати от ранния стил. След прощално турне през 2010 г. следва ново прекъсване. „Cast in Steel“ от 2015 г. отбелязва следващото събиране и подновено сътрудничество с Тарни по част от материала.
Акустични версии и „True North“
„MTV Unplugged – Summer Solstice“ от 2017 г. представя репертоара чрез нови акустични аранжименти. Записите са направени на норвежкия остров Гиске с аранжора и продуцент Ларс Хорнтвет (Lars Horntveth). Сред гостите са Алисън Мойет (Alison Moyet) и Иън Маккълък (Ian McCulloch). Пианото, струнните инструменти и акустичните китари разкриват мелодични подробности, които в оригиналните версии са част от по-плътна звукова среда.
„True North“ излиза на 21 октомври 2022 г. като албум, свързан с едноименен филм. Записните сесии са заснети през ноември 2021 г. в Будьо, Северна Норвегия, с участието на Arctic Philharmonic. „I’m In“, „Forest for the Trees“ и „You Have What It Takes“ поставят новите песни в оркестрова среда. Филмът свързва изпълненията със северния пейзаж и отношенията между хората и природата.
Музикален стил и изпълнение
Почеркът на триото се основава на ясни мелодични линии, запомнящи се инструментални мотиви и контраст между сдържан куплет и разгърнат припев. Широкият вокален диапазон на Харкет позволява резки промени във височината, но изразителността му идва и от фразирането, дишането и различната сила на гласа. Китарите и клавишните се редуват като водещи инструменти според характера на песента.
„Take On Me“ разчита на бързо разпознаваем клавишен мотив, докато „The Sun Always Shines on T.V.“ изгражда по-мащабно звуково пространство. „Manhattan Skyline“ използва резки контрасти, а „Stay on These Roads“ развива мелодията чрез продължителни вокални фрази. Тези различия обясняват защо репертоарът обхваща синтпоп, мелодичен поп и рок, без да се побира изцяло в едно жанрово определение.
По-късни години
На 4 юни 2025 г. чрез официалния сайт е съобщено, че Харкет живее с болестта на Паркинсон. В публикувания разговор той описва затруднения с гласа и несигурност относно бъдещото пеене. Съобщението представя неговото лично състояние и оставя открит въпроса за бъдещите му изпълнения.
Значението на a-ha за популярната музика
Групата има съществено място в международното развитие на норвежката популярна музика. Американският успех на „Take On Me“ и британското №1 на „The Sun Always Shines on T.V.“ са последвани от дълга албумна история. Акустичните версии показват колко важни за разпознаваемостта на песните са самите мелодии, които запазват силата си при различен инструментален състав.
Значението на a-ha се вижда в целия репертоар: от ранните електронни записи през рок посоката на „Memorial Beach“ до акустичните и оркестровите версии. Постоянният състав и променящата се звукова среда създават история, в която авторството, изпълнението и студийните решения имат различни, но взаимно свързани роли.
Свързани материали
Източници
- a-ha – официална история на групата
- Rhino – „Hunting High and Low“ и международният пробив
- Official Charts – „Hunting High and Low“ в британската класация
- Official Charts – „The Sun Always Shines on T.V.“
- a-ha – „Scoundrel Days“: песни, авторство и продукция
- a-ha – „Stay on These Roads“
- a-ha – „East of the Sun, West of the Moon“
- a-ha – „Memorial Beach“
- a-ha – официална дискография
- a-ha – „MTV Unplugged – Summer Solstice“
- Sony Music – албумът и филмът „True North“
- a-ha – съобщение за Мортен Харкет от 4 юни 2025 г.