Един музикант излиза на сцената сам и засвирва Бах. На друга сцена до него застава певец, който превръща гласа си в цял ансамбъл. После идват изпълнители с инструменти и музикални традиции от различни части на света. И в трите ситуации виолончелистът е Йо-Йо Ма. Променя се обкръжението му, но един въпрос остава: как музиката може да се превърне в истински разговор?
Отговорът не се съдържа в списък с награди или в поредицата от концерти. Той се чува в начина, по който Ма се връща към познато произведение, оставя място за друг изпълнител и влиза в сътрудничество с хора, чиито музикални навици се различават от неговите. Така виолончелото запазва своя характер, но всеки път открива нова среда.
Йо-Йо Ма и музиката, която започва от слушането
Класическият изпълнител често се среща с произведение, написано столетия преди него. Нотите са пред очите му, но те не отговарят сами на всички въпроси. Колко дълго да остане една пауза? Къде да се усети движението на танца? Как една музикална фраза да прозвучи като начало на мисъл, а следващата – като нейно продължение?
Това са въпроси на интерпретацията. Те обясняват защо едно произведение остава живо и след хиляди изпълнения. Ма изгражда световна кариера с класическия репертоар, но не приема познатото като окончателно решено. Неговата работа със сюитите за соло виолончело на Йохан Себастиан Бах е показателен пример.
Според Sony Classical първият му досег с тези сюити е още в детството, когато баща му го учи да свири началото на Прелюда от Първата сюита. Десетилетия по-късно същата музика остава част от живота му. Тази връзка има особен смисъл: произведението не се променя, но изпълнителят натрупва нов опит и започва да чува в него други възможности.
Йо-Йо Ма: какво обединява Бах, Hush и Silkroad?
През 2018 г. Йо-Йо Ма започва The Bach Project – пътуване с шестте сюити за соло виолончело в 36 места по света. Официалното описание на проекта свързва концертите с разговори и местни инициативи за ролята на културата в общността. Идеята не е просто едно и също произведение да бъде повторено на много сцени. Въпросът е как то се среща с различни хора и с живота около тях.
Първата разлика е в мащаба. Виолончелото остава само на сцената, но слушателите и градовете се сменят. Втората е в смисъла на присъствието: концертът се превръща в начало на разговор за това как общността чува себе си. Бах не губи принадлежността си към историята на класическата музика. Творбите му получават нова ситуация, в която да бъдат слушани.
Именно тук се вижда една от силните страни на проекта. Той не изисква от публиката предварително да познава формата на сюитата или биографията на композитора. Музиката дава отправна точка. Любопитството може да отведе слушателя по-нататък – към танцовия произход на отделните части, към звука на виолончелото или към различните решения на изпълнителя.
За самия Ма това е продължение на дълъг творчески разговор с Бах. За слушателя може да бъде първа среща. Двете гледни точки съществуват едновременно в залата и правят всяко изпълнение различно.
Глас и виолончело: срещата с Боби Макферин
Друг начин да разберем работата на Йо-Йо Ма е да оставим Бах за момент и да чуем какво се случва, когато до виолончелото застане Боби Макферин. Двамата записват Hush – проект, който събира струнния инструмент и необичайно гъвкавия глас на певеца. Записът присъства в каталога на Sony Classical и е споменат и в съществуващия материал за Макферин на сайта.
При подобна среща ролите не са предварително фиксирани. Гласът може да води мелодията, да създава ритъм или да отстъпи място. Виолончелото може да отговори, да поддържа движението или да предложи нова посока. Това е работа, основана на внимателно слушане, а не на състезание между два впечатляващи таланта.
Макферин е известен със свободата, с която използва гласа си. Ма идва от дълбока класическа подготовка. Тъкмо разликата между тях прави сътрудничеството интересно. Единият не трябва да звучи като другия. Те търсят музика, в която всяка страна запазва собствените си възможности и реагира на партньора.
Срещата на Йо-Йо Ма с Макферин е важна и за слушателя, който познава виолончелото предимно като част от симфоничен оркестър. Тук инструментът е близо до човешкия глас. Чува се неговата способност да диша с фразата, да сменя интонацията и да участва в разговор с почти камерна непосредственост. Тук инструментът е близо до човешкия глас. Чува се неговата способност да диша с фразата, да сменя интонацията и да участва в разговор с почти камерна непосредственост.
Йо-Йо Ма и въпросът зад Silkroad
През 1998 г. Ма замисля Silkroad, вдъхновен от историческия Път на коприната като пространство за обмен на идеи и традиции. Две години по-късно се оформя Silkroad Ensemble. Този път идеята за сътрудничество вече не е среща между двама изпълнители. Тя обединява музиканти, които идват от различни места и свирят на инструменти с различни истории.
Преди да прозвучи общата музика, има труден и любопитен въпрос: как изпълнители, които не са учили по един и същи начин, могат да създадат нещо заедно? Една музикална традиция може да разчита на записана партитура; друга – на устно предаване, памет и импровизация. Инструментите могат да имат различна настройка, начин на звукоизвличане и място в ансамбъла.
Silkroad не премахва тези различия. Според собственото описание на организацията работата започва именно от тях: музикантите създават нови произведения чрез общуване между своите практики. Това изисква време. Някой трябва да обясни как мисли музикалната фраза; друг трябва да опита да я чуе извън познатите си правила. Сътрудничеството започва преди концерта.
Изпълнителката на пипа У Ман разказва, че Ма й споделя идеята за проекта през 1998 г. Тя участва в ранните работилници и се присъединява към ансамбъла през 2000 г. Нейният спомен е ценен, защото показва Silkroad отвътре: като музикална среща между конкретни хора, а не само като красиво название на международен проект.
Какво означава да свириш заедно, без да звучите еднакво?
Когато музиканти от различни традиции застанат един до друг, лесно е резултатът да се опише с общия израз „музика без граници“. Той обаче скрива най-интересната част от работата. Границите между практиките са реални: всеки инструмент има собствен звук, а всеки изпълнител носи научени навици и очаквания. Задачата е тези различия да станат част от музиката.
Помислете за камерната музика, при която никой изпълнител не може да пренебрегне останалите. В подобен ансамбъл слушането е действие: то променя следващата фраза, силата на звука или момента, в който един инструмент поема водеща роля. При Silkroad към този разговор се прибавят и различни начини за разбиране на самата музика.
Това е причината проектът да има и образователна страна. Организацията развива работилници и партньорства с училища и други общности. Когато музиканти показват как създават общ език, слушателите могат да видят процеса зад готовия концерт. Резултатът има стойност, но пътят до него също учи.
За един класически виолончелист участието в такъв процес изисква повече от техническо майсторство. То изисква готовност да задава въпроси и да променя навика си да бъде солист в центъра на вниманието. Затова Silkroad е естествено продължение на интереса на Ма към музикалния разговор, а не отклонение от основната му кариера.
Какво обединява Бах, Hush и Silkroad?
На пръв поглед трите примера водят в различни посоки. При Бах има един изпълнител и произведение с вековна история. В Hush музикалният диалог е между виолончело и глас. В Silkroad до Ма застават артисти с разнообразни инструменти и творчески традиции.
Общото е начинът на работа. Соло изпълнението изисква внимание към музиката на композитора и към хората, които я слушат. Дуетът изисква реакция към партньора. Големият международен ансамбъл добавя още едно усилие – да разбереш какво другият музикант носи със себе си, преди да решиш какво ще изсвирите заедно.
Затова историята на Йо-Йо Ма не се свежда до идеята, че свири много различни видове музика. По-съществено е как влиза в тях: с подготовката на класически изпълнител и с любопитството на човек, който допуска другите до творческия процес. Различните проекти поставят тези качества в различна светлина.
Връщането към Бах след години работа с други музиканти също придобива нов смисъл. То не е затваряне в началната точка. Натрупаният опит променя начина, по който изпълнителят слуша познатите сюити. Така движението между класическия репертоар и новите сътрудничества може да се разбере като един непрекъснат разговор.
Защо тази история е важна за слушателя?
Не е нужно човек да бъде виолончелист, за да чуе разликата между изпълнение, което просто показва умение, и изпълнение, което търси връзка. Може да започне с една част от сюита на Бах, после да чуе гласа на Макферин до виолончелото и накрая да проследи как Silkroad събира инструменти с различен произход.
Във всеки от тези случаи вниманието може да се насочи към прост въпрос: кой кого слуша? При соловия Бах отговорът включва произведението и публиката. При дуета се чува непосредствената реакция между двама души. При ансамбъла разговорът става многогласен и понякога изисква от слушателя също да излезе извън навиците си.
Така Йо-Йо Ма предлага и полезен начин да се мисли за музикалното образование. Да познаваш произведения, форми и инструменти е важно. Да можеш да чуеш другия и да намериш място за неговия глас превръща това знание в съвместно изкуство.
Виолончелото не заличава разстоянието между хората само с красивия си звук. Музикантите го преодоляват с работа, слушане и желание да създадат нещо общо. В този избор се срещат Бах, Hush и Silkroad – и там се открива най-интересният разказ за Ма.
Свързани материали
Източници
- Yo-Yo Ma – The Bach Project
- Sony Classical – за сюитите на Бах и ранното обучение на Ма
- Sony Classical – Hush
- Silkroad – история, музикална и образователна дейност
- Silkroad – за ансамбъла
- Silkroad – спомените на У Ман за ранните години на проекта
