Песента започва и гласът се появява почти несигурно. После същият глас прорязва целия звук. Това напрежение е познато на слушателите на Radiohead, но Том Йорк не го използва само по един начин. Понякога пее пред китарна група; друг път гласът му се движи сред електронни ритми и обработени звуци. Променя се средата, в която го чуваме, а с нея се променя и смисълът на пеенето.
За да разберем творческия път на Йорк, не е достатъчно да подредим албумите му по години. По-интересно е да проследим какво прави, когато даден звук вече е започнал да се очаква от него. При Radiohead следващата песен не е длъжна да повтори предишния успех. В самостоятелната му работа гласът може да бъде близък, отдалечен, ясен или почти потопен в звуковата картина. Търсенето на нова форма става част от музиката.
Том Йорк и гласът като част от цялото звучене
В много рок песни вокалистът застава пред инструментите. Текстът носи основното послание, а групата го поддържа. При Йорк тази подредба често се разколебава. Пеенето не винаги обяснява всичко; понякога създава въпрос, на който инструментите отговарят по свой начин.
Разпознаваемостта му идва от способността да сменя близостта си със слушателя. Една фраза може да звучи уязвимо, а следващата – напрегнато и настойчиво. Когато се променят силата, регистърът и интонацията, се променя и отношението ни към думите. Гласът не е просто носител на текст: той участва в изграждането на музикалното пространство.
Това се чува още в периода, когато Radiohead добиват широко внимание. „Creep“ прави групата позната далеч извън британската сцена. Но една известна песен може да създаде и очакване всички следващи да звучат подобно. Именно тук историята на Том Йорк става интересна: вместо да остане затворен в един лесно разпознаваем образ, той продължава да търси други начини да пее и пише.
Какво се променя след първия голям успех?
С The Bends и OK Computer Radiohead развиват по-широк звуков и тематичен свят. Китарата остава важна, но песните придобиват различно усещане за пространство, движение и напрежение. Вокалът може да стои близо до слушателя или да изглежда като част от обстановка, в която човек трудно намира опора.
Успехът на OK Computer носи на групата и награда „Грами“ за алтернативна музика. Той обаче не води към следващ албум по готова формула. Recording Academy и Rock & Roll Hall of Fame посочват именно промяната, която следва с Kid A: електронните звуци и необичайните структури получават много по-осезаемо място.
За слушателя това може да бъде изненадващо. Познатата китарна група вече не предлага същите сигнали кога започва припевът или къде трябва да стои вокалът. Песните изискват друг начин на внимание. Вместо да води всяка мелодия пред инструментите, гласът понякога се вписва в обща текстура от ритми, клавишни тембри и обработен звук.
Тази промяна е колективно решение на Radiohead. В него участват всички музиканти и студийната работа с продуцента Найджъл Годрич. За Йорк тя отваря нови възможности: певецът може да присъства силно дори когато престане да бъде постоянно на преден план.
Том Йорк отвъд китарния звук
Първият му солов албум The Eraser излиза през 2006 г. В него електронните ритми и повторенията стават основа, върху която гласът намира различно място. Тук няма нужда всяка идея да мине през звука на петчленната група. Това дава на Йорк възможност да изгради песни с друг мащаб и друга плътност.
Повторението в електронната музика може да създаде усещане за движение, дори когато отделни елементи се променят съвсем малко. Ако вокалът се появи върху такъв ритъм, всяка негова пауза и всяка промяна в звученето изпъкват. Чува се как музикантът използва не само мелодията, но и разстоянието между гласа и останалите звуци.
The Eraser не е отказ от Radiohead. Той показва как една част от творческите интереси на Йорк може да получи собствено пространство. Соловото и груповото творчество съществуват паралелно и понякога задават сходни въпроси по различен начин.
Това става още по-ясно в ANIMA от 2019 г. Албумът продължава работата с електронни текстури, а свързаният с него кратък филм на Пол Томас Андерсън добавя движение и образ към музиката. Гласът участва в произведение, което слушателят може да възприеме и през визуален разказ. Така артистът разширява контекста на песента, без да я свежда само до филмов съпровод.
Какво остава разпознаваемо, когато звукът се променя?
На пръв поглед китарните песни на Radiohead и електронните солови записи стоят далеч едни от други. Но промяната на инструментите не изтрива авторското присъствие. Остават вниманието към напрежението, необичайното място на гласа и стремежът песента да не разкрие целия си смисъл още при първото слушане.
Тук е полезно да разграничим стил от навик. Стилът може да се променя: китари, електронни ритми и камерни звукови пространства създават различни песни. Навикът да търсиш ново решение може да остане. При Том Йорк именно той свързва отделните етапи на работата му.
Не всяка промяна непременно е отказ от миналото. Когато група или солист опита друг подход, предишните произведения не престават да съществуват. Те стават част от по-голям разговор. OK Computer и Kid A могат да се слушат като две различни реакции на въпроса какво още може да бъде една рок група.
От Radiohead до The Smile
Друг отговор се появява в The Smile – състава, в който Йорк отново работи с Джони Грийнууд, този път заедно с барабаниста Том Скинър. Дългогодишното партньорство между Йорк и Грийнууд е познато от Radiohead, но новата група има различен размер и различни възможности за взаимодействие.
Когато трима музиканти създават общ звук, всяка партия се чува отчетливо. Ритъмът може да променя посоката бързо, а гласът трябва да намери място в разговор между по-малко инструменти. Това е още един начин Йорк да пренареди познати елементи. Съвместната работа продължава, но структурата ѝ се променя.
The Smile показва, че интересът към груповото музициране не приключва със соловите албуми. В различните проекти Йорк сменя условията, при които създава музика: голям и утвърден състав, самостоятелен запис, ново трио. Всяка среда предлага свобода, но поставя и собствени ограничения. Неговата работа се развива именно в срещата между двете.
Защо Том Йорк остава важен за съвременния рок?
Влиянието на един музикант не се измерва само с това дали други започват да пеят като него. По-важно е дали творчеството му променя представата какво е възможно. Radiohead показват, че група с голяма публика може да поеме в неочаквана посока. Соловите записи на Йорк показват, че вокалистът може да продължи търсенето си и извън звука, с който е станал известен.
Това има значение и за начина, по който слушаме историята на рок музиката. Тя не е права линия от един стил към следващия. Музикантите се връщат към стари идеи, използват нови инструменти, работят с познати партньори в различни състави и понякога изненадват собствената си публика.
Том Йорк е част от тази история като певец, автор и сътрудник. Той не променя Radiohead сам: групата изгражда звученето си колективно. Но неговият глас е една от точките, през които слушателят усеща преходите – от напрежението на китарната песен към по-отворените и нееднозначни електронни пространства.
Ако се върнем към първия звук на гласа му, ще чуем и защо тези промени имат смисъл. Пеенето може да бъде близко или далечно, ясно или потопено в шума. Важното е как влиза в отношение с останалата музика. Именно този непрекъснат разговор свързва Radiohead, The Eraser, ANIMA и The Smile.
Свързани материали
- Том Йорк – рожден ден
- Том Йорк (Thom Yorke)
- Radiohead
- Radiohead – отвъд границите на алтернативния рок
- История на рок музиката
Източници
- Rock & Roll Hall of Fame – Radiohead
- Recording Academy – за прехода към Kid A
- Recording Academy – соловите и груповите проекти на музикантите от Radiohead
- XL Recordings – The Eraser
- XL Recordings – ANIMA
- Recording Academy – профил на Том Йорк
