Споделете в
Оценете
Ева Касиди (1963-1996)
Ева Касиди (1963-1996), американска певица и китаристка.

На 18 март 2001 г. британската албумна класация има необичаен водач. „Songbird“ на Ева Касиди (Eva Cassidy) застава на първо място почти три години след издаването си и повече от четири години след смъртта на певицата. В него няма новозаписана музика. Десетте изпълнения са подбрани от по-ранни албуми, създадени около местната сцена на Вашингтон.

Зад тази закъсняла среща с публиката стоят конкретни хора, концертни ленти, студийни сесии и телевизионен запис. Певицата вече не може да излезе на турне или да даде интервю. Новите слушатели я опознават чрез онова, което е останало: песните, китарния съпровод, работата с групата и разказите на музикантите, които са били до нея.

Ева Касиди преди международното признание

Вашингтонската кариера на Касиди не започва с план за международен пробив. Тя участва в местни групи, пее в студийни проекти и съчетава музиката с работа в разсадник. В репертоара ѝ влизат джаз, блус, госпъл, фолк и популярни песни. По-късната компилация ще събере тези различни посоки, които вече присъстват в ежедневната ѝ работа.

В студиото на Крис Биондо (Chris Biondo) тя първоначално пее в чужди записи. Биондо започва да я записва и самостоятелно и става неин продуцент и басист в концертния състав. Китаристът Кийт Граймс (Keith Grimes), барабанистът Рейс Маклауд (Raice McLeod) и пианистът Лени Уилямс (Lenny Williams) са сред партньорите, чиито изпълнения по-късно ще бъдат чути по света.

През 1992 г. излиза „The Other Side“, записан с Чък Браун (Chuck Brown). Браун е утвърдено име във вашингтонската музика, но съвместният албум е съсредоточен върху стандарти, блус и соул. Дуетите и соловите изпълнения дават на Касиди възможност да представи по-широк репертоар, а в този албум се намира и бъдещата заключителна песен на „Songbird“: „Over the Rainbow“.

Двете вечери в Blues Alley

Следващата решаваща стъпка е концертният запис в Blues Alley. В началото на януари 1996 г. Касиди и групата ѝ свирят в клуба с намерението да подготвят собствен албум. Целта е практична: да имат запис, който представя певицата и може да помогне за следващи ангажименти. Това все още е проект на местни музиканти, организиран с ограничени средства.

По спомените на Биондо записването изисква допълнително оборудване и отделни микрофони за инструментите и публиката. Използвани са синхронизирани ADAT машини. Музикантите трябва да изпълнят програмата пред посетителите на клуба, докато техническият екип следи нивата и сменя лентите. Наличието на концертен запис днес е резултат и от тази подготвителна работа.

Планирани са две вечери, на 2 и 3 януари. Според разказа, събран от семейството, в записа от първата се появява постоянен шум, свързан със сценичното осветление. Така използваемият материал остава зависим от втората вечер. Именно изпълненията от 3 януари стават основа на албума и на много от по-късните издания.

Песните в програмата показват какво означава широк репертоар на практика. „Cheek to Cheek“, „Stormy Monday“, „People Get Ready“, „Fields of Gold“ и „Autumn Leaves“ идват от различни автори и традиции. Събрани в една вечер, те представят група, която работи с джазови стандарти, блус и по-нова популярна музика. За слушателя границите между каталожните жанрове отстъпват пред конкретните изпълнения.

„Live at Blues Alley“ и студийните записи на Ева Касиди

„Live at Blues Alley“ излиза през пролетта на 1996 г. и остава единственият самостоятелен албум, издаден приживе. Касиди не е напълно удовлетворена от пеенето си, защото по време на концерта е настинала. Според издателя тя приема изданието с условието то да завърши със студийната „Oh, Had I a Golden Thread“ – изпълнение, което харесва особено.

Този избор добавя още една подробност към историята: дори албумът, познат като концертен, не е изцяло запис от клуба. Последната песен има отделен студиен произход. Концертната вечер е основата, но окончателната програма е подредена като албум. Същата работа по подбора ще стане още по-важна, когато по-късно се създава „Songbird“.

Докато концертният диск се подготвя, Касиди и Биондо разполагат и със студийни изпълнения в различна степен на завършеност. След смъртта ѝ на 2 ноември 1996 г. Биондо довършва „Eva by Heart“. В интервю от 1999 г. той разказва, че някои песни са почти готови, а други са оставени за бъдеща работа.

Това поставя продуцента пред конкретна задача: да завърши албум, без певицата да може да се върне в студиото. В „I Know You by Heart“ участва и брат ѝ Дан с цигулка. „Eva by Heart“ излиза през 1997 г. и става един от трите източника, от които следващата компилация ще представи Касиди пред нова публика.

Как са подбрани десетте песни в „Songbird“

Връзката с Blix Street Records минава през певицата Грейс Грифит (Grace Griffith), която изпраща музиката на Касиди на ръководителя на компанията Бил Строу (Bill Straw). Той чува „Live at Blues Alley“ още преди смъртта ѝ. По-късно работи със семейството по издаването на записите, а „Songbird“ се появява през април 1998 г.

Албумът е кратък и внимателно подбран: четири изпълнения от „Live at Blues Alley“, пет от „Eva by Heart“ и „Over the Rainbow“ от „The Other Side“. Отваря с „Fields of Gold“, а завършва с „Over the Rainbow“. Между тях има спиричуъл, джазов стандарт и песни от по-новата популярна музика.

Заглавната „Songbird“ е написана от Кристин Маквий (Christine McVie) и е позната от Флийтууд Мак (Fleetwood Mac). „Fields of Gold“ е на Стинг (Sting), а „People Get Ready“ – на Къртис Мейфийлд (Curtis Mayfield). Касиди влиза в тази история като изпълнител на вече съществуващи произведения. Успехът на албума насочва нови слушатели едновременно към нейния глас и към песните на тези автори.

Самото издаване през 1998 г. не води веднага до първото място. Между появата на компилацията и върха на британската класация има близо три години. През това време записите преминават през радио, телевизия и препоръки между слушатели. Когато идва големият интерес, публиката вече има конкретен албум, който може да намери и купи.

Радиото и телевизионното изпълнение на „Over the Rainbow“

Във Великобритания съществена роля има BBC Radio 2 и подкрепата на Тери Уоган (Terry Wogan), чийто продуцент е Пол Уолтърс (Paul Walters). Радиото представя музика на певица, която не е част от текущото концертно и рекламно ежедневие. За новите слушатели срещата започва с песен и изпълнение, а биографичната история идва след това.

Телевизията прибавя образ към вече съществуващите записи. В края на 2000 г. „Top of the Pops 2“ по BBC Two излъчва видеото на „Over the Rainbow“ от Blues Alley. След зрителски интерес клипът е показан отново през януари 2001 г. Това е концертен документ от 1996 г., който достига до масова аудитория години по-късно.

Тук се пресичат две различни версии на една песен. Зрителите виждат изпълнението от клуба, но в „Songbird“ слушат студийната версия от „The Other Side“. Телевизионната поява насочва интереса към компилацията, без тя да съдържа точно същия запис. И двете версии са част от кариерата на Касиди, създадени в различен момент и музикален контекст.

В Съединените щати NPR също разказва за певицата. На 20 декември 2000 г. „Morning Edition“ излъчва материал на Елизабет Блеър (Elizabeth Blair), в който участват майката на Касиди, Биондо и други хора от обкръжението ѝ. Предаването събира музика и лични спомени, включително заниманията ѝ с рисуване и любовта към природата.

Ева Касиди достига №1 през март 2001 г.

На 18 март 2001 г. „Songbird“ достига първото място в британската албумна класация, изкачвайки се от второто. В същата седмица „Discovery“ на Daft Punk дебютира под №2, а „No Angel“ на Dido е трети. Архивна компилация от американска местна сцена се оказва пред едни от най-актуалните албуми на момента.

Този резултат не означава, че Касиди е била непозната за всички приживе. Тя е имала музикални партньори, публика, участия и издадени записи. Променя се мащабът на разпространението: онова, което е било достъпно в по-тесен кръг, получава национална и международна видимост. Радиото, телевизията и издателят свързват наличната музика с новите слушатели.

По-късните успехи показват, че интересът не се изчерпва с една песен. „Imagine“ през 2002 г. и „American Tune“ през 2003 г. също оглавяват британската албумна класация. Заглавията продължават да се появяват след смъртта на певицата, но изпълненията принадлежат на оставения от нея архив. Издаването и записването вече са разделени от години.

„Somewhere“ и „Simply Eva“ разширяват познатия репертоар

Архивът запазва и авторска работа, която не се вижда в най-популярната компилация. „Somewhere“ от 2008 г. включва заглавна песен, написана от Касиди и Биондо. В „Early One Morning“ тя и Роб Купър (Rob Cooper) адаптират традиционна английска песен с нова музика. Тези записи добавят към образа на интерпретаторката и нейното участие в създаването на материал, останало извън десетте песни на „Songbird“.

„Simply Eva“ от 2011 г. предлага друга отправна точка: пеене със собствен китарен съпровод и самостоятелни вокални изпълнения. Включени са различни версии на „Songbird“, „Wade in the Water“, „Autumn Leaves“ и „Over the Rainbow“. Песните може да са познати от предишни албуми, но тук се представят други изпълнения и различен състав.

Това дава възможност да се проследи и китарната работа на Касиди, която в груповите записи споделя пространството с останалите инструменти. Публиката не получава нов концерт, а нов достъп до стар материал. Различните версии показват, че репертоарът ѝ е бил изпълняван в повече от една форма, според обстановката и музикантите, с които работи.

„Nightbird“ връща цялата концертна програма

През 2015 г. „Nightbird“ връща вниманието към Blues Alley с всичките 31 песни от вечерта на 3 януари 1996 г. Разширената програма включва и изпълнения, останали извън първоначалния концертен диск. В някои версии има DVD с видео, така че зрителят може да се върне към източника на клипа, помогнал за британския пробив.

Към концертните песни е добавена и студийната „Oh, Had I a Golden Thread“. Така „Nightbird“ едновременно разширява първия албум и запазва връзката с неговия завършек. Изданието показва колко различни представи за една вечер могат да дадат първоначалният подбор и по-пълното публикуване на архива.

През 2021 г. документалният филм „One Night That Changed Everything“ връща Биондо, Граймс, Уилямс и Маклауд в клуба. Те гледат запазени кадри и разказват за работата с певицата. Филмът добавя гласовете на сътрудниците към история, която често се разказва само чрез името на солистката и необичайния успех след смъртта ѝ.

Запазеният глас на Ева Касиди с нов оркестров съпровод

Следващите проекти работят с архива по различен начин. В „I Can Only Be Me“ от 2023 г. оригинални вокални изпълнения са отделени и съчетани с нов съпровод на Лондонския симфоничен оркестър. Осем от деветте аранжимента са на Кристофър Уилис (Christopher Willis); „Autumn Leaves“ е подготвена от Уилям Рос (William Ross) и Йохем ван дер Сааг (Jochem van der Saag).

Оркестровите музиканти записват новите партии десетилетия след нейните изпълнения. „Songbird“ подбира записи от съществуващи албуми, докато „I Can Only Be Me“ създава нов инструментален контекст около запазен глас. И двата проекта използват архива, но вземат различни творчески решения: в единия чуваме първоначалните състави, а в другия – по-късно създаден съпровод.

„Walkin’ After Midnight“ от 2024 г. представя друга реална концертна вечер. Записът е от 2 ноември 1995 г. в Анаполис, когато отсъстват пианистът и барабанистът, а към певицата, Биондо и Граймс се присъединява цигуларят Бруно Наста (Bruno Nasta). Познати песни прозвучават в състав без обичайната пълна ритъм секция.

Така посмъртната дискография включва компилации, по-пълно представяне на концерт, различни самостоятелни версии и нови оркестрови обработки. Всяко издание позволява различна среща с певицата. В едно се чува групата от вашингтонския клуб, в друго – китарният ѝ съпровод, а в трето вокалът е поставен сред инструменти, записани много по-късно.

Най-прекият път през тази история започва с „Songbird“, продължава с „Live at Blues Alley“ и стига до „Simply Eva“. Първият албум обяснява как светът открива певицата; вторият представя работата с групата, а третият приближава гласа и китарата. Успехът на Ева Касиди се случва след края на живота ѝ, но музикалната работа, която го прави възможен, е извършена много преди класациите.

Свързани материали

Източници

Ева Касиди и успехът на „Songbird“
Отбелязана с: