
В „Rio“ на Дюран Дюран (Duran Duran) басът има собствена мелодична линия, която продължава да се движи под пеенето. В „The Chauffeur“ електронният аранжимент е толкова самостоятелен, че първоначално останалите музиканти трудно намират място за инструментите си. В „Come Undone“ женският глас отговаря на Саймън льо Бон с напрежение, изработено съзнателно по време на записа. Това са три различни начина да бъде построена поп песен от една и съща група.
И трите записа заслужават внимание, когато говорим за Duran Duran и музикалната телевизия. Клиповете им дават лица, места и запомнящи се сюжети, но инструменталните решения съществуват преди включването на екрана. Кой движи ритъма, кой оставя пауза, кога се появява втори глас – тези въпроси обясняват защо песните работят и като звукозаписи. Отговорите се променят през годините, особено когато в студиото влизат нови продуценти и музиканти.
Басът на Джон Тейлър в „Rio“ на Дюран Дюран
Джон Тейлър (John Taylor) посочва Бърнард Едуардс (Bernard Edwards) от Chic като човека, чието звучене го привлича към баса. Това влияние е съществено за музиката на Дюран Дюран. Басовата партия не е ограничена до подчертаване на основните тонове на акордите. Тя може да създава собствено движение, да отговаря на барабаните и да заема място между вокалните фрази. Танцувалният характер започва от работата на ритъм секцията.
„Rio“ показва тази особеност особено ясно. Партията включва хроматични изкачвания, движение между основен тон и квинта, октавови скокове и кратки приглушени тонове с ритмична функция. Басът е активен, докато вокалната мелодия се развива над него. В отделни моменти слушателят може да следи едновременно две различни мелодични движения. Това е конкретна причина песента да предлага повече за слушане от припева, с който най-често я разпознаваме.
В разбор на записа е отбелязана и промяната от ми минор към ми мажор при припева. Заедно с нея се променя усещането за хармонична светлина, а басовите октави подчертават новия раздел. В инструменталното прекъсване басът и барабаните изменят ритмичното движение, преди да се върнат към основния модел. Така песента запазва танцувалния си ход, но вътре в него има контрасти, които отделят частите и поддържат вниманието.
За Джон Тейлър въпросът какво да изсвири не може да бъде отделен от въпроса как ще звучи инструментът. В интервю от 2022 г. той обяснява, че при създаването на песен мисли за присъствието, стила и звука на баса. Този подход помага да разберем защо инструменталната работа на Дюран Дюран невинаги се побира в разделението между композиция и последващо украсяване: характерът на партията участва още в оформянето на песента.
Как Ник Роудс изгражда електронния запис на „The Chauffeur“
При „The Chauffeur“ изходната точка е друга. Саймън льо Бон (Simon Le Bon) има основата преди присъединяването си към групата през 1980 г. Текстът е в тетрадката, която носи на прослушването. Завършената песен обаче се появява едва в „Rio“ през 1982 г. Между първоначалния материал и албумната версия стои електронната работа на Ник Роудс (Nick Rhodes), който придава на идеята конкретната ѝ студийна форма.
По спомените на Роудс записът е довършен в малка стая в Air Studios в Лондон. Когато останалите чуват резултата, възниква практическа трудност: не намират достатъчно място за своите партии. За концертите впоследствие успяват да разработят общ вариант. Историята показва различие между студийната и сценичната работа на Дюран Дюран. Не всяка песен започва с петима души, които свирят едновременно, и не всеки запис се пренася непроменен на сцената.
Това разнообразие има значение и за слушането на целия „Rio“. Албумът съдържа песни с различна плътност и различна роля на инструментите. След активното басово движение и по-откритите припеви „The Chauffeur“ предлага по-съсредоточено електронно звучене. Разликата произлиза от конкретния начин на създаване на записа. Тя помага и да се разбере защо един албум може да остане интересен извън няколкото сингъла, които са го направили известен.
Клиповете на Дюран Дюран и ремиксите за американския пазар
Докато записват „Rio“, Дюран Дюран развиват и визуалния си образ с режисьора Ръсел Мълкахи (Russell Mulcahy). „Hungry Like the Wolf“, „Save a Prayer“ и „Lonely in Your Nightmare“ са снимани в Шри Ланка, а „Rio“ – в Антигуа. Пътуванията и местата се превръщат в част от представянето на песните. Чрез MTV тези образи достигат до публика, която може да срещне групата първо на телевизионния екран.
Но самият албум има и друга история на разпространение: ремиксите за северноамериканския пазар. Дейвид Кершенбаум (David Kershenbaum) работи върху част от материала, включително за изданието „Carnival“. Следват и преработени версии в американското издание на „Rio“. Следователно международният пробив на Duran Duran е свързан и с това коя версия звучи по радиото и в клубовете. Познатото заглавие невинаги означава напълно еднакъв микс във всички издания.
Това е полезно разграничение при сравняване на записите. Промяната на микса може да изведе напред ритмична партия или да промени съотношението между инструментите, без да сменя основната песен. При „Rio“ работата за отделни пазари е част от реалната история на албума. Затова при внимателно слушане си струва да се знае кое издание е избрано, особено когато се сравняват сингъл, дълга танцувална версия и албумен вариант.
Arcadia и The Power Station: различните интереси в групата
Различните интереси на музикантите вече са намерили отделен израз през 1985 г. Джон и Анди Тейлър (Andy Taylor) участват в The Power Station, докато Ник Роудс и льо Бон работят по Arcadia. Роджър Тейлър (Roger Taylor) има участие и в двата проекта. По спомените на Роудс The Power Station се насочват по-силно към рок звучене, а той иска по-разгърнати звукови текстури. Временното разделяне позволява тези предпочитания да бъдат развити в различни записи, вместо да се поберат непременно в един албум.
В „So Red the Rose“ на Arcadia това води до работа с гостуващи инструменталисти като басиста Марк Игън (Mark Egan), китариста Карлос Аломар (Carlos Alomar) и саксофониста Анди Маккей (Andy Mackay). Поканените музиканти внасят различен опит в сесиите. За историята на Дюран Дюран тези проекти са важни и защото показват, че вътрешните музикални различия могат да доведат до нов репертоар. По-късното сътрудничество с Роджърс продължава тази готовност да се работи извън установения кръг.
Найл Роджърс и вокалните детайли в „Notorious“
Фънк влиянието става още по-отчетливо при „Notorious“ от 1986 г. След оттеглянето на Роджър и Анди Тейлър основната работа продължават льо Бон, Роудс и Джон Тейлър. Продуцент е Найл Роджърс (Nile Rodgers), който свири и китара. В записите участват Стив Фероне (Steve Ferrone) и Уорън Кукуруло (Warren Cuccurullo). Промененият състав поставя Дюран Дюран пред непосредствената задача да изградят нов албум с други участници.
Важен детайл за заглавната песен идва от певицата Теса Найлс (Tessa Niles). По нейните спомени Роджърс я кани да дублира гласа на льо Бон в припевите и да добави рязко поемане на въздух на определени места. Това е малка, но ясно определена вокална задача. Ефектът в поп записа може да се създава и чрез подобни кратки жестове, които лесно остават незабелязани като отделен изпълнителски принос.
Теса Найлс и отговарящият глас в „Come Undone“
Теса Найлс отново има съществено участие в „Come Undone“ от 1993 г. Този път тя описва сесия в дома на Кукуруло, където е устроено място за запис. Китаристът изпълнява повтарящия се начален мотив, а льо Бон пее основната партия. Певицата добавя отговарящите вокални фрази. Така характерът на песента се оформя не само от водещата мелодия, а от отношенията между два различни гласа.
Според нейния разказ първият по-мек и въздушен опит не удовлетворява Роудс и Кукуруло. Те търсят по-рязко звучене, а тя изпява партията с по-пълен глас във високия си регистър. Разликата е конкретна: задачата не е просто да се добави красив фон. Женската партия трябва да отговори със собствено напрежение. Именно тази работа в сесията помага да се обясни защо гласът ѝ се откроява толкова отчетливо в записа.
„Come Undone“ и „Ordinary World“ са включени в албума „Duran Duran“ от 1993 г., познат като „The Wedding Album“. Те дават нов успешен репертоар на групата след промените от предишното десетилетие. В този период Кукуруло има важно място наред с льо Бон, Роудс и Джон Тейлър. Историята на Дюран Дюран продължава чрез нови песни и различен състав, а не само чрез изпълнение на ранните сингли.
„Ordinary World“ показва друга страна от тази промяна. Льо Бон свързва текста със загубата на свой приятел, но песента не изисква слушателят да познава личната история. В центъра е опитът да се продължи животът след болезнено прекъсване. За групата това означава нова тема в широко разпространена песен. Биографичният повод има значение, но музикалният резултат достига и до хора с напълно различни преживявания.
Дюран Дюран в студиото с Тимбаланд и Марк Ронсън
През следващите десетилетия електронната продукция поставя нов въпрос пред инструменталистите на Дюран Дюран: къде да намерят място в запис, чиято основа може вече да е програмирана. Джон Тейлър описва тази трудност при работата с Тимбаланд (Timbaland) по „Red Carpet Massacre“. В началото басистът, барабанистът и клавишният музикант трябва да изчакват повече, отколкото са свикнали. Общото свирене започва след първите дни на приспособяване.
При работата с продуцента Нейт „Данджа“ Хилс (Nate “Danja” Hills) взаимодействието се развива по друг начин. Хилс разказва, че често вече има басова линия, около която Джон започва да свири и да търси собственото си решение. Това е различна ситуация от „Rio“, но изисква същото умение да се намери точната партия. Техническата възможност всичко да бъде програмирано не премахва нуждата от музикален избор.
С Марк Ронсън (Mark Ronson) задачата отново се променя. При „All You Need Is Now“ продуцентът насочва вниманието към характерните особености на ранните Duran Duran. Льо Бон разказва, че работата започва с общо свирене и изпробване на идеи. Част от непосредствеността на тези първи сесии остава и в завършения материал. Това е съзнателно избран метод, различен от изграждането на готова електронна основа, към която после се добавят инструментите.
Електрическият и синтезаторният бас в „Paper Gods“
При „Paper Gods“ Джон Тейлър вече използва и синтезаторен бас. Той обяснява, че в заглавната песен електрическият бас не достига необходимия нисък регистър и партията е допълнително уплътнена. В „Last Night in the City“ първоначалните басови партии са заменени изцяло. Това са различни решения в рамките на един албум, взети според конкретното звучене. Инструментът не получава автоматично едно и също място във всяка песен.
Синтезаторният бас изисква координация с Ник Роудс. Ако клавишните инструменти навлязат твърде ниско, могат да заемат същата звукова област. Тейлър описва тази работа като постоянно съгласуване между двамата. В същото време той държи електрическият бас да запази присъствието си там, където е необходим собственият му почерк. Така промяната в техниката се превръща в част от ансамбловата работа на Дюран Дюран, а не само в избор на апаратура.
Познатите сътрудници на Дюран Дюран в „Danse Macabre“
„Danse Macabre“ от 2023 г. събира още един кръг сътрудничества. В „Black Moonlight“ участват Найл Роджърс и Анди Тейлър, а в заглавната песен гостува Уорън Кукуруло. Албумът включва нов материал, кавъри и преработки на собствени песни. Завръщането на познати музиканти е свързано с определени записи; не означава автоматично възстановяване на предишен постоянен състав. Важното за слушателя е кой участва и какво прави в конкретната песен.
Пътят от „Rio“ до тези по-късни албуми позволява да чуем Дюран Дюран през работата на отделните участници. Басът може да води собствена линия, да се съчетава със синтезатор или да бъде заменен. Електронният аранжимент може да се роди от самостоятелна работа, а вторият вокал да промени напрежението на цял раздел. Именно такива решения правят дискографията по-разнообразна от общия образ на група от епохата на MTV.
Най-доброто начало за такова слушане е съпоставката между няколко конкретни записа: „Rio“, „The Chauffeur“, „Notorious“, „Come Undone“ и „Paper Gods“. Във всеки вниманието може да бъде насочено към различен участник и различна задача. Клиповете остават важна част от историята на Duran Duran, но музикалните подробности обясняват защо има към какво да се връщаме и когато екранът е изключен.
Свързани материали
- Дюран Дюран – история, състав и основни албуми
- Саймън льо Бон – биография и музикална кариера
- Саймън льо Бон и гласът на Duran Duran
- Саймън льо Бон – рожден ден на 27 октомври
Източници
- Джон Тейлър за влиянието на Бърнард Едуардс
- Джон Тейлър и Данджа за студийната работа; музикален разбор на баса в „Rio“
- Джон Тейлър за създаването на басовите партии
- Ник Роудс за електронния аранжимент на „The Chauffeur“
- Duran Duran – „Rio“, видеоклиповете и ремиксите
- Участниците в Arcadia за „So Red the Rose“
- Duran Duran – участниците в записите на „Notorious“
- Теса Найлс за вокалните записи в „Notorious“ и „Come Undone“
- Duran Duran – „The Wedding Album“
- Саймън льо Бон за личния повод зад „Ordinary World“
- Саймън льо Бон за работата по „All You Need Is Now“
- Джон Тейлър за електрическия и синтезаторния бас в „Paper Gods“
- Duran Duran – сътрудничествата в „Danse Macabre“
