Тетрадка с текстове се оказва решаваща за мястото на Саймън льо Бон (Simon Le Bon) в Дюран Дюран (Duran Duran). През май 1980 г. той я носи на прослушване в Бирмингам. Групата вече има музикални идеи и търси певец, а в написаното от него открива думи, с които може да работи. Сред страниците е бъдещият текст на „The Chauffeur“ – песен, която ще стигне до слушателите едва с втория албум.
Този епизод обяснява нещо съществено за ролята му. Още при първата среща той предлага собствен материал. По-късно лицето му ще бъде върху списания, плакати и телевизионни екрани, но работата започва с въпроса как написаното се превръща в изпята фраза. Отговорите са различни в „Hungry Like the Wolf“, Arcadia, „Ordinary World“ и следващите записи. Именно през тези песни най-добре се проследява приносът му като певец и автор.
Саймън льо Бон и песента, която чака втория албум
Днес „The Chauffeur“ изглежда естествена част от „Rio“, но завършването ѝ не е непосредствено продължение на прослушването. По спомените на Ник Роудс (Nick Rhodes), Саймън льо Бон н има основата още преди да се присъедини към групата. Електронното изграждане на записа идва по-късно. Роудс работи върху него в малка стая в лондонското Air Studios, а песента остава сред последните задачи по албума.
Тук началната идея и студийното ѝ осъществяване принадлежат на различни етапи от общата работа. Певецът носи текста и първоначалния замисъл; клавишният музикант оформя електронната среда. Роудс си спомня, че в готовия запис останалите първоначално не намират достатъчно място за своите инструменти. При концертното изпълнение обаче успяват да преработят песента така, че да участват заедно. Студийната версия не се оказва единственият възможен прочит.
Разликата спрямо по-непосредствените сингли от „Rio“ е важна за портрета на льо Бон. „The Chauffeur“ изисква друг вид вокално присъствие: думите трябва да задържат вниманието в по-сдържана и повтаряща се музикална среда. Заглавието, образите и начинът на произнасяне имат по-голяма тежест от обичайния разказ за случка с ясно начало и край. Това е една от причините песента да заслужава внимание извън списъка с най-големите хитове.
Думите като образи: „Hungry Like the Wolf“
В „Hungry Like the Wolf“ подходът е по-открит и настъпателен. Самото заглавие въвежда образ на преследване, който може да бъде разбран веднага, без текстът да обяснява подробно отношенията между героите. Вокалната фраза трябва да работи с движението на песента. Повтарянето на основния образ я прави лесно разпознаваема, но оставя пространство за недоизказаност. Саймън льо Бон използва подобна образност и в други ранни текстове.
В интервю от 2011 г. той свързва лирическите идеи на „Hungry Like the Wolf“ и „Union of the Snake“ с влиянието на Джим Морисън (Jim Morrison). Това е конкретна следа към неговото писане: животните и заплахата не са само ефектни думи за заглавие. Те принадлежат към интереса му към внушения, които могат да действат едновременно като телесен образ, настроение и намек за по-неясно преживяване.
Видеоклиповете по-късно дават видима форма на част от тези внушения. През 1982 г. Duran Duran снимат „Hungry Like the Wolf“ и „Save a Prayer“ в Шри Ланка. Картините се запомнят толкова силно, че понякога изместват вниманието от самата песен. При слушане без видео обаче остава основната задача на певеца: да направи думите убедителни чрез мелодията, ритъма и произнасянето им. Екранният сюжет не може да свърши тази работа вместо него.
Как Саймън льо Бон работи върху текста
Писането при него не е ограничено до времето, прекарано с лист пред себе си. Саймън льо Бон разказва, че когато стигне до текста на определена песен, продължава да мисли за нея и докато готви или разхожда кучето. Фразите се подреждат постепенно. Това описание е по-полезно от представата за внезапно вдъхновение, което доставя завършени думи: работата продължава и извън студиото, понякога между съвсем обикновени занимания.
Четенето и слушането също участват в този процес. В различни моменти вниманието му се задържа върху книга или определен музикант и част от впечатленията преминават в песните. Важното е, че той сам назовава тези връзки, без да представя всеки текст като загадка с един правилен отговор. Така слушателят може да разпознае влиянието, но не е задължен да превежда всеки образ в точна биографична случка.
Arcadia: различна среда за същия певец
През 1985 г. проектът Arcadia променя обстановката, в която работи Саймън льо Бон. Заедно с Ник Роудс и с участието на Роджър Тейлър (Roger Taylor) той записва „So Red the Rose“. Албумът се създава с продуцента Алекс Садкин (Alex Sadkin), а сред гостите са Стинг (Sting), Дейвид Гилмор (David Gilmour), Хърби Хенкок (Herbie Hancock) и Грейс Джоунс (Grace Jones). Това е възможност да работят с музиканти извън обичайния състав.
Роудс описва желанието си да направи по-наситен с текстури и по-необичаен запис. Според неговите спомени паузата в работата на Duran Duran позволява да поканят изпълнители, на които се възхищават, и да опитат различни комбинации. За певеца задачата се променя заедно с обкръжението. Неговият глас остава разпознаваем, но вече трябва да намери място сред други инструментални почерци и гостуващи гласове.
„Election Day“ е естествена отправна точка към албума, но „So Red the Rose“ заслужава да бъде разглеждан и като цялостен проект. Той показва колко много зависи от хората около певеца и от избора на студийна среда. Промяната на сътрудниците създава нови възможности за фразата, паузата и отговора между гласовете. Arcadia добавя различен опит към кариерата му, без да изисква той да се отказва от собственото си звучене.
„Ordinary World“: личната загуба в общодостъпна песен
С „Ordinary World“ Саймън льо Бон достига до тема, която не се нуждае от екзотичен декор. В основата на текста е загубата на негов приятел, починал през 1986 г. Години по-късно певецът описва написването като освобождаване от тежест, която е продължил да носи. Личният повод е конкретен, но песента не разказва подробно биографията на починалия и не изисква слушателят да я познава.
Текстът проследява трудността да се върнеш към ежедневието, когато познатият свят вече изглежда променен. Споменът нахлува в обикновени действия, а стремежът към продължаване напред съществува едновременно с болката. Именно това съчетание прави песента достъпна за различни преживявания на загуба. Тя оставя място слушателят да внесе собствения си опит, вместо да го поставя единствено в ролята на наблюдател на чужда история.
„Ordinary World“ е включена в албума от 1993 г., познат като „The Wedding Album“, и става важна част от следващия успешен период на групата. Но значението ѝ за льо Бон надхвърля завръщането в полезрението на широката публика. Тук неговите думи трябва да понесат открито назовано страдание. Убедителността идва от способността да изпее тази уязвимост, без песента да изгуби ясната си мелодична форма.
„Come Undone“ и близостта на личния повод
Другата голяма песен от същия албум, „Come Undone“, има различен личен източник. В официалния архив „Ask Katy“ е посочено, че льо Бон я пише като подарък за рождения ден на съпругата си Ясмин. Този факт придава конкретност на обръщението в текста, но не превръща целия запис в самостоятелна негова работа. Песента принадлежи към съвместното студийно творчество на Duran Duran от този период.
Съпоставянето с „Ordinary World“ е показателно. В единия случай началният импулс е загуба, а в другия – близостта с определен човек. И двете песни могат да достигнат до слушатели, които не знаят тези обстоятелства. За автора това означава да намери думи, достатъчно лични, за да имат тежест, и достатъчно отворени, за да бъдат изпети и почувствани от други хора. Биографичната подробност обогатява слушането, но не го заменя.
Когато гласът поставя граница
През 2011 г. сценичната работа е прекъсната от проблем с гласа. Льо Бон разказва, че по време на изпълнение в Кан губи достъпа до горната част на диапазона си. Следват лекарски консултации, гласова терапия и промени в техниката и стойката. Той описва случилото се като сериозна изненада. За изпълнител, чиято работа зависи от физическото състояние на гласа, възстановяването става непосредствен професионален въпрос.
В друго интервю от същата година певецът говори за специална загрявка, подготвена от гласовия терапевт Рут Епстийн (Ruth Epstein). Описва и необходимостта да намери равновесие между спокойствието и пълното участие в изпълнението. Прекомерното натискане не помага, но предпазливото отдръпване също пречи. Това е практическа страна на професията, която рядко присъства в образа на поп звездата, въпреки че определя дали концертът изобщо може да се състои.
Познатото звучене и работата с Марк Ронсън
Албумът „All You Need Is Now“ свързва Duran Duran с продуцента Марк Ронсън (Mark Ronson). Според льо Бон неговото желание е групата отново да използва особеностите на ранното си звучене, които междувременно са повлияли на по-млади изпълнители. Това не е задача само за синтезаторите и китарите. За певеца също възниква въпросът как да работи с разпознаваемия си почерк в нов материал.
По разказа му записите започват с общо свирене и свободно изпробване на идеи. Част от материала запазва непосредствения характер на тези първоначални сесии, преди към него да бъдат добавени текстовете и завършена продукцията. Този начин на работа оставя място всеки музикант да предложи нещо още в началото. Вокалната партия се появява в разговор с останалите инструменти, а не върху напълно затворена конструкция, в която всичко вече е решено.
Място за тишина в „Paper Gods“
При „Paper Gods“ интересът се премества към други сътрудничества и решения. В интервю от 2016 г. льо Бон откроява приноса на продуцента Бен Хъдсън, известен като Mr Hudson. Според него съвместната работа им дава увереност да оставят повече пространство и да използват тишината като част от звученето. Това е конкретна промяна в начина, по който певецът възприема завършения запис.
Паузата има пряко значение за вокала. Когато музиката не запълва всяко място, началото на фразата, прекъсването ѝ и влизането на следващия глас се чуват по-отчетливо. В „Paper Gods“ има и гостуващи певци, сред които Джанел Моне (Janelle Monáe) и Йонас Биере (Jonas Bjerre). Така водещият вокал участва в съчетание от различни гласове. Льо Бон трябва да отстъпи пространство, без да изгуби собственото си присъствие.
Саймън льо Бон като слушател
Продължителната кариера създава и риск музикантът да слуша предимно собствените си записи и старите си любими изпълнители. През 2021 г. льо Бон разказва как дъщеря му обръща внимание именно на това. Той осъзнава, че след студийна работа понякога предпочита радиото да бъде изключено. Постепенно се връща към по-активно слушане на нова музика. Това признание е по-конкретно от общото уверение, че един изпълнител винаги следи всичко ново.
В по-ранен разговор той посочва Tame Impala сред групите, които го интересуват, и говори за значението на съвременния музикален език. За него това е начин да разбира как песните достигат до по-младите слушатели. Любопитството не изисква всяка следваща плоча да повтаря актуална мода. То поддържа способността да забележиш различно решение и да прецениш дали то има място в собствената ти работа.
Саймън льо Бон – гласът, който остава в песните
От тетрадката на прослушването до записите с нови продуценти работата на Саймън льо Бон преминава през различни задачи. В „The Chauffeur“ първоначалният замисъл получава електронна форма чрез сътрудничеството с Роудс. В Arcadia същият певец влиза сред нов кръг музиканти. „Ordinary World“ и „Come Undone“ превръщат лични поводи в песни, които могат да бъдат разбрани без предварително познаване на биографията му.
Затова най-полезният портрет на льо Бон се получава чрез съпоставяне на записи, а не само чрез изброяване на успехи. Една и съща разпознаваема вокална индивидуалност трябва да служи на различни текстове, темпа и състави. Понякога води песента напред, друг път оставя повече място около думите. В тази постоянна работа между написаното, изпятото и общия звук се намира неговият принос към Duran Duran.
Свързани материали
- Саймън льо Бон – рожден ден на 27 октомври
- Саймън льо Бон – биография и музикална кариера
- Дюран Дюран – история, състав и дискография
- Дюран Дюран – музиката зад видеоклиповете
Източници
- Duran Duran – прослушването и присъединяването на Саймън льо Бон
- Duran Duran – „Rio“ и видеоклиповете от 1982 г.
- Ник Роудс за създаването на „The Chauffeur“ – интервю в официалния архив
- Саймън льо Бон за писането, влиянията и възстановяването на гласа – интервю в официалния архив
- Участниците в Arcadia за записването на „So Red the Rose“
- Саймън льо Бон за личния повод зад „Ordinary World“ – интервю в официалния архив
- Duran Duran, Ask Katy – поводът за написването на „Come Undone“
- Саймън льо Бон за гласовата подготовка и сценичната работа
- Саймън льо Бон за Марк Ронсън, танцувалната музика и новите слушатели
- Саймън льо Бон за „Paper Gods“ и работата с Mr Hudson
- Саймън льо Бон за музикалните влияния и слушането на нова музика
