
Йохан Щраус син (Johann Strauss II, 1825-1899) е австрийски композитор, цигулар и диригент, известен като Краля на валса. Сред най-популярните му произведения са „На хубавия син Дунав“, „Приказки от Виенската гора“, „Императорски валс“ и оперетите „Прилепът“ и „Цигански барон“. Творчеството му свързва виенската танцова традиция с концертната зала и музикалния театър.
Името му принадлежи на прочута музикална фамилия и затова уточнението „син“ е важно. Неговият баща също е композитор и диригент, а братята му участват активно в музикалния живот на Виена. Всеки от тях има собствено творчество, което не бива да се приписва общо на най-известния представител на семейството.
Кратки сведения за Йохан Щраус син
- Роден: 25 октомври 1825 г., Виена.
- Починал: 3 юни 1899 г., Виена.
- Дейност: композитор, цигулар и диригент.
- Основни жанрове: валс, полка, марш, оперета.
- Известен като: Краля на валса.
- Сред най-известните произведения: „На хубавия син Дунав“, „Прилепът“, „Цигански барон“.
Семейството и началото на музикалния му път
Йохан Щраус син се ражда в семейството на Йохан Щраус баща (Johann Strauss I) и Анна Щраус (Anna Strauss), по баща Щрайм. Бащата вече изгражда кариера в танцовата музика. Оркестровите репетиции, подготовката на нотни материали и композирането са част от средата, в която израстват децата.
Въпреки това бащата се противопоставя на желанието на най-големия си син да стане професионален музикант. Младият Йохан прекъсва обучението си в Политехническия институт и се подготвя за музикална кариера. Майка му подкрепя решението. Той усъвършенства цигулковата си техника при Антон Колман (Anton Kohlmann) и изучава генералбас при Йозеф Дрехслер (Joseph Drechsler).
Дебютът му със собствен оркестър е на 15 октомври 1844 г. в заведението „Домайер“ в Хицинг край Виена. Той още не е навършил деветнадесет години. Появата му създава конкуренция между два състава, ръководени от музиканти с едно и също име.
Оркестърът, пътуванията и международната известност
След смъртта на баща си през 1849 г. Щраус поема неговия оркестър. Работата включва участия на балове, концерти и обществени празненства. За тази публика той създава нова музика, която трябва да бъде едновременно подходяща за танцуване и достатъчно запомняща се, за да бъде търсена отново.
Кариерата му постепенно надхвърля Виена. През 1856 г. започват летните му ангажименти в Павловск край Санкт Петербург. Докато той работи в чужбина, брат му Йозеф Щраус (Josef Strauss) участва в ръководството на оркестъра във Виена. По-късно към диригентската дейност се присъединява и най-малкият брат, Едуард Щраус (Eduard Strauss).
Разпределянето на работата позволява фамилията да поддържа интензивна концертна дейност. Международните турнета превръщат Йохан Щраус син в разпознаваемо име и извън немскоезичния свят. Виенският музей проследява тази част от кариерата му чрез документи и предмети, свързани с пътуванията и изпълнителската му дейност.
Валсовете на Йохан Щраус син
Щраус не създава валса като танц. Неговият принос е в богатството и популярността на произведенията, които пише в този жанр. Те предлагат последователност от различни мелодии, оркестрови въведения и заключения, които обединяват отделните части.
Триделното движение остава лесно за разпознаване, но характерът се променя. Някои епизоди звучат широко и певучо, други са по-подвижни и закачливи. Разликите в динамиката и инструменталните багри дават възможност познатото танцово движение да бъде представено по различни начини.
Сред известните му валсове са „Приказки от Виенската гора“, „Виенска кръв“, „Пролетни гласове“, „Рози от юг“ и „Императорски валс“. Наред с тях концертните програми включват полки и галопи, които показват по-бързата, остроумна страна на неговата музика.
„На хубавия син Дунав“
Валсът „На хубавия син Дунав“, оп. 314, първоначално е произведение за мъжки хор и оркестър. Премиерата е на 15 февруари 1867 г. във Виена. Първият текст е сатиричен и се отнася до трудностите в тогавашния обществен живот.
Оркестровата версия без хор прозвучава за първи път на 10 март същата година под диригентството на композитора. Именно тя придобива особено широка популярност. Затова познатото инструментално произведение има история, която започва с хорово изпълнение, а не с концертната версия, която най-често слушаме.
Изследването на Виенския институт за Щраус посочва и че първото изпълнение има успех. Това е важно уточнение спрямо разпространения разказ за първоначален провал, последван от по-късно признание. Произведението постепенно се превръща в неофициален музикален символ на Австрия.
„Императорски валс“
„Императорски валс“, оп. 437, е създаден през 1889 г. във връзка с концертни ангажименти в Берлин. Първоначално Щраус избира заглавието „Ръка за ръка“. Познатото днес название свързва произведението с императорския церемониал и отношенията между Виена и Берлин.
Въведението има тържествен характер, след което започват валсовите епизоди. Произведението е добър пример как композиторът може да съчетае представителния блясък на празничен концерт с плавността на танцовата мелодия.
Йохан Щраус син и оперетата
През 70-те години на XIX век музикалният театър заема все по-важно място в работата му. Тук мелодията трябва да изпълнява и драматургична задача: да представи герой, да развие любовна сцена или да обедини няколко участници в общ ансамбъл.
В първите си девет сценични произведения Щраус получава музикална помощ от Рихард Жене (Richard Genée), композитор и опитен театрален капелмайстор. Това сътрудничество показва значението на практическия сценичен опит при създаването на оперета.
В жанра се редуват говорни диалози и музикални номера. Дуетите развиват отношенията между персонажите, а големите финали събират участниците и техните противоречиви намерения. Танцовите ритми могат да бъдат част от празненство на сцената или да определят характера на цял музикален епизод.
„Прилепът“
Премиерата на „Прилепът“ е на 5 април 1874 г. Оперетата изгражда комедия от маскарад, скрити самоличности и недоразумения. Празничната обстановка позволява на героите временно да се представят за други хора, а последиците от това движат действието.
Валсовото движение е съществена част от атмосферата. Заедно със соловите номера и ансамблите то създава усещане за непрекъснато оживление. Увертюрата има и самостоятелен концертен живот, така че много слушатели се запознават с музиката преди да са гледали оперетата.
„Цигански барон“
„Цигански барон“ е оперета в три действия с премиера на 24 октомври 1885 г. в „Театър ан дер Вин“. Либретото е на Игнац Шницер (Ignaz Schnitzer), свързано с творба на Мор Йокай (Mór Jókai).
В центъра е Шандор Баринкай, който се завръща, за да получи наследството си. Отношенията му със Сафи се усложняват от претенции за благороднически произход, имуществени спорове и разкрития за миналото. Любовната история се развива в свят, в който общественото положение има пряко значение за избора на съпруг.
Музиката съчетава валсове, маршови епизоди и унгарски танцови характеристики. По-сериозните моменти се редуват с комични сцени, което придава на произведението различен облик от маскарадната комедия на „Прилепът“.
Личен живот
Йохан Щраус син се жени три пъти и няма деца. Първата му съпруга е певицата Йети Трефц (Jetty Treffz), която подпомага организацията на неговата кариера и го придружава при пътуванията му. След смъртта ѝ през 1878 г. той сключва брак с актрисата Ангелика Дитрих (Angelika Dittrich), но отношенията им се разпадат.
През 1887 г. се жени за Адел Щраус (Adele Strauss). За да стане възможен този брак, променя гражданството и вероизповеданието си. Адел се грижи за кореспонденцията и домакинството, а след смъртта му участва активно в управлението на неговото наследство.
Последни години и музикално наследство
На 22 май 1899 г. Щраус дирижира увертюрата към „Прилепът“ във Виенската придворна опера. Скоро след това умира от пневмония. Погребан е във Виенското централно гробище.
Оперетата „Виенска кръв“ изисква отделно уточнение. Тя използва негови мелодии, но сценичната партитура е съставена и обработена от Адолф Мюлер младши (Adolf Müller junior). Не бива да се смесва с едноименния валс на Щраус, нито да се описва като оперета, която той лично завършва.
Новогодишните концерти на Виенската филхармония имат голям принос за международното разпространение на музиката на фамилията. Тази традиция се оформя след смъртта на композитора. Неговите произведения продължават да се изпълняват и самостоятелно в концертни програми, и в театрални постановки.
Домът му на „Пратерщрасе“ 54 във Виена съхранява друга страна на неговата история. Музейната експозиция представя документи, портрети и инструменти от личното му притежание, включително роял „Бьозендорфер“ и цигулка „Амати“. В това жилище той работи и върху „На хубавия син Дунав“.
Свързани материали
- Йохан Щраус син – живот и творчество
- Йохан Щраус син – рожден ден
- Йохан Щраус син – кончина
- „Прилепът“ – съдържание на оперетата
- „Цигански барон“ – история и съдържание
- „Цигански барон“ – премиера
Източници
- Виенски институт за изследване на Щраус – биография
- Виенски институт за изследване на Щраус – история на „На хубавия син Дунав“
- Виенска филхармония – Щраус и концертната традиция
- Виенски музей – жилището на Йохан Щраус
- Австрийска национална туристическа организация – Йохан Щраус син
- Виенски оркестър „Йохан Щраус“ – „Императорски валс“
- Boosey & Hawkes – „Цигански барон“
- Виенски институт за изследване на Щраус – оперетата „Виенска кръв“
