Споделете в
5/5 - (27 votes)
David Lee Roth Дейвид Лий Рот Дейвид Лий Рот – Van Halen и солова кариера
Дейвид Лий Рот – вокалистът на Van Halen и солов изпълнител, роден на 10 октомври 1954 г.

В „Panama“ пеенето преминава в разговор, а в началото на „Yankee Rose“ човешкият глас сякаш разговаря с електрическата китара. Тези различни изпълнителски решения очертават почерка на Дейвид Лий Рот (David Lee Roth) – американски певец, текстописец и фронтмен, известен с Van Halen и със самостоятелната си кариера. Неговото творчество обединява хард рок, интерес към по-стария американски песенен репертоар и силно изразено сценично присъствие.

Рот участва в първите шест студийни албума на Van Halen, развива успешна солова кариера през втората половина на 80-те години и впоследствие се завръща в групата. Сред най-разпознаваемите записи с негово участие са „Runnin’ with the Devil“, „Dance the Night Away“, „Jump“, „Panama“, „Yankee Rose“ и „Just Like Paradise“.

Дейвид Лий Рот – основни сведения

  • Роден: 10 октомври 1954 г.
  • Място на раждане: Блумингтън, Индиана, САЩ.
  • Основни творчески роли: певец, текстописец, съавтор на песни и фронтмен.
  • Основни музикални направления: хард рок и рок, с интерпретации на поп, блус и американски стандарти.
  • Известен с: Van Halen и соловите албуми „Eat ’Em and Smile“ и „Skyscraper“.
  • Признание: включен в Залата на славата на рокендрола като член на Van Halen през 2007 г.

Произход, образование и ранни влияния

Дейвид Лий Рот израства в семейството на Нейтън и Сибил Рот. Баща му е офталмолог. Семейството живее на различни места, преди да се установи в Пасадина, Калифорния. Именно Южна Калифорния се превръща в средата, в която бъдещият певец започва да участва в местния музикален живот.

Сред ранните му музикални впечатления са записите на Ал Джолсън (Al Jolson) и Рей Чарлз (Ray Charles). Друг важен досег със сцената идва чрез чичо му Мани Рот (Manny Roth), свързан с нюйоркския клуб Café Wha? Срещата с различни изпълнители разширява представата му за певеца: той може да разказва, да забавлява и да изгражда собствен персонаж пред публика.

Рот посещава Pasadena City College и за кратко изучава музикална теория. Професионалното му развитие обаче се оформя предимно чрез пеене в групи и непосредствена работа на сцената. В началото на 70-те години участва в Red Ball Jets, преди да се присъедини към музикантите, с които изгражда Van Halen.

Дейвид Лий Рот и създаването на Van Halen

Братята Еди Ван Хален (Eddie Van Halen) и Алекс Ван Хален (Alex Van Halen) свирят в състав, известен като Mammoth. Рот се присъединява като вокалист, а с басиста Майкъл Антъни (Michael Anthony) се оформя класическата четворка. През 1974 г. групата приема името Van Halen.

Музикантите изграждат репертоара и сценичното си поведение чрез местни участия. Изпълняват както собствени песни, така и чужди композиции. Тази практика изисква да задържат вниманието на публика, която още не познава имената им. За Рот това е възможност да развива контакт със слушателите, бърза реакция и отличителен начин на представяне на песните.

Разпределението на ролите в групата е съществено за нейния звук. Еди създава характерни китарни партии и има водещ принос към инструменталните идеи. Алекс и Антъни изграждат ритмичната основа, а Антъни участва и с разпознаваеми беквокали. Рот добавя вокалната интерпретация, текстове и сценичния образ. Песните са резултат от съвместна работа, а индивидуалните приноси не бива да се смесват с продукцията на записите.

Първите албуми: от дебюта до „Fair Warning“

Дебютният албум „Van Halen“ излиза през 1978 г. и представя съчетание от виртуозна китара, стегнато групово свирене и ярък вокален характер. „Runnin’ with the Devil“ показва контраста между отчетливо изпетите фрази на Рот и резките му възгласи. „Ain’t Talkin’ ’Bout Love“ разчита на по-настойчиво вокално поведение и на лесно разпознаваем инструментален мотив.

В албума присъства и „You Really Got Me“, първоначално записана от The Kinks. Тук Рот е интерпретатор на чужда песен. Изпълнението показва как Van Halen променят енергията и звуковата среда на позната композиция, като запазват нейната разпознаваемост.

„Van Halen II“ от 1979 г. включва „Dance the Night Away“. Песента разкрива по-мелодичната страна на певеца и значението на общото вокално звучене. Следват „Women and Children First“ през 1980 г. и „Fair Warning“ през 1981 г. В този период групата разширява репертоара си с песни като „And the Cradle Will Rock…“ и „Unchained“.

При проследяване на тези записи се чува как Рот съчетава пеене с реплики, възклицания и промени в произношението. Вокалът му често напомня непосредствено обръщение към слушателя. Тази особеност се превръща в важна част от разпознаваемостта на групата.

„Diver Down“ и големият успех на „1984“

Албумът „Diver Down“ излиза през 1982 г. и включва интерпретации на „(Oh) Pretty Woman“ и „Dancing in the Street“. Заедно с авторските записи тези изпълнения показват интереса на групата към различни източници на репертоар. Рот използва познатите песни като възможност да променя вокалния си характер, вместо да прилага един и същ подход към всяка композиция.

През 1984 г. Van Halen издават албума „1984“. „Jump“ извежда синтезаторното звучене на преден план и достига първото място в американската класация Billboard Hot 100. Рот участва с текст и вокално изпълнение, докато водещата клавирна идея принадлежи на Еди. Продуцентът Тед Темпълман (Ted Templeman) има отделна роля в оформянето на албума.

„Panama“ и „Hot for Teacher“ представят по-силно китарното лице на състава. В „Panama“ Рот преминава от пеене към разговорен епизод. „Hot for Teacher“ съчетава неговото изпълнение с характерното барабанно начало на Алекс и подвижната китарна партия на Еди. Видеоклиповете допълват музиката със сценичен хумор и превръщат поведението на певеца в част от визуалната идентичност на групата.

Соловата кариера на Дейвид Лий Рот

„Crazy from the Heat“ и раздялата с групата

На 28 януари 1985 г. излиза „Crazy from the Heat“ – миниалбум с четири песни. Сред тях са „California Girls“ на The Beach Boys и съчетанието „Just a Gigolo/I Ain’t Got Nobody“. Рот показва интерес към репертоар, който излиза извън обичайния хард рок контекст. В тези записи неговата роля е на изпълнител на вече съществуващи композиции.

През същата година напуска Van Halen. Раздялата поставя началото на две отделни творчески посоки: групата продължава с друг вокалист, а Рот изгражда собствен състав. Соловата му кариера запазва връзката с виртуозния рок, но му дава повече пространство за различни певчески роли и избор на репертоар.

„Eat ’Em and Smile“

Първият му пълноформатен солов албум, „Eat ’Em and Smile“, излиза на 7 юли 1986 г. В състава участват китаристът Стив Вай (Steve Vai), басистът Били Шиън (Billy Sheehan) и барабанистът Грег Бисонет (Gregg Bissonette). Техните индивидуални изпълнителски почерци придават на проекта собствено звучене.

„Yankee Rose“ започва с обмен между гласа и китарата, при който инструментът наподобява отговор на човешка реплика. „Shyboy“ представя технически наситената страна на състава. „That’s Life“ насочва към американския песенен стандарт и дава на Рот различна интерпретаторска задача. Така албумът съчетава авторски материал и чужди песни, вместо да следва един-единствен жанров модел.

„Skyscraper“ и следващите проекти

„Skyscraper“ излиза през 1988 г. Рот и Вай са негови продуценти и съавтори на голяма част от материала. „Just Like Paradise“ представя по-изразена поп рок насоченост, а „Damn Good“ разкрива по-спокойна страна на изпълнението. Този албум разширява звуковата картина на соловия проект.

През 1991 г. следва „A Little Ain’t Enough“, в който участва китаристът Джейсън Бекър (Jason Becker). „Your Filthy Little Mouth“ от 1994 г. е създаден с продуцента Найл Роджърс (Nile Rodgers). По-късните издания „DLR Band“ от 1998 г. и „Diamond Dave“ от 2003 г. продължават самостоятелната дискография, като последното отново поставя силен акцент върху интерпретациите на чужд репертоар.

Завръщане във Van Halen

През 1996 г. Рот записва с Van Halen „Me Wise Magic“ и „Can’t Get This Stuff No More“ за компилацията „Best Of – Volume I“. Това кратко сътрудничество не се превръща в трайно възстановяване на състава. По-продължителното завръщане идва през 2007 г., когато певецът отново тръгва на турне с братята Ван Хален.

Басист в този период е Волфганг Ван Хален (Wolfgang Van Halen), синът на Еди. Следователно завръщането на Рот не означава възстановяване на първоначалната четворка с Майкъл Антъни. Разликата е важна както за историята на състава, така и за разпределението на инструменталните и вокалните партии.

На 7 февруари 2012 г. излиза „A Different Kind of Truth“ – първият студиен албум на Van Halen с Рот след „1984“. Сред песните са „Tattoo“, „She’s the Woman“ и „China Town“. Албумът достига второто място в Billboard 200 и добавя нов материал към репертоара на възстановеното сътрудничество.

Концертният „Tokyo Dome Live in Concert“ излиза през 2015 г. Записът е направен на 21 юни 2013 г. и включва 23 песни от седемте студийни албума на групата с Рот. Той позволява да се проследи как произведения от различни десетилетия присъстват в една обща концертна програма.

Вокалният стил на Дейвид Лий Рот и творчески роли

Вокалният почерк на Дейвид Лий Рот съчетава мелодично пеене, говорни фрази, възгласи и хумористично поднасяне на текста. Неговият тембър се променя според характера на изпълнението: от по-ниско и разговорно звучене до остри високи акценти. Особено разпознаваем е начинът, по който използва паузите и кратките реплики.

При него ритъмът на думите често е толкова важен, колкото изпетите височини. „Panama“ показва прехода между песен и говор, „Dance the Night Away“ – по-мелодичното му поведение, а „Just a Gigolo/I Ain’t Got Nobody“ – интереса към театралното поднасяне на стар репертоар.

Като текстописец и съавтор Рот участва в създаването на песни, но този принос трябва да се разглежда според конкретния запис. Изпълнението на „California Girls“ например не го прави автор на композицията. Също така китарните техники и инструменталните решения на партньорите му имат собствено авторство. В „Skyscraper“ към певческата и авторската му работа се добавя и продуцентска роля.

Избрана дискография на Дейвид Лий Рот

Студийни албуми с Van Halen

  • „Van Halen“ – 1978 г.
  • „Van Halen II“ – 1979 г.
  • „Women and Children First“ – 1980 г.
  • „Fair Warning“ – 1981 г.
  • „Diver Down“ – 1982 г.
  • „1984“ – 1984 г.
  • „A Different Kind of Truth“ – 2012 г.

Основни солови издания

  • „Crazy from the Heat“ – 1985 г.; миниалбум.
  • „Eat ’Em and Smile“ – 1986 г.
  • „Skyscraper“ – 1988 г.
  • „A Little Ain’t Enough“ – 1991 г.
  • „Your Filthy Little Mouth“ – 1994 г.
  • „DLR Band“ – 1998 г.
  • „Diamond Dave“ – 2003 г.

Признание на Дейвид Лий Рот и значение му за рок музиката

През 2007 г. Дейвид Лий Рот е включен в Залата на славата на рокендрола като член на Van Halen. Признанието се отнася до приноса му към групата, чиито записи свързват инструменталната виртуозност с песни, достигащи до широка публика.

Неговото значение се чува в конкретното взаимодействие между глас и състав. В ранния Van Halen вокалът създава запомнящи се реплики сред подвижните китарни партии. В соловите записи Рот съчетава тази енергия с американски стандарти и различни певчески персонажи. Сценичният му образ допълва музиката, но разпознаваемостта започва още от начина, по който произнася и изпява думите.

Дейвид Лий Рот остава важна фигура в историята на рок вокала чрез записите с Van Halen, соловите си албуми и сътрудничествата с различни инструменталисти. За опознаване на творчеството му „Dance the Night Away“, „Panama“, „Yankee Rose“ и „Damn Good“ предлагат четири различни отправни точки към неговия изпълнителски почерк.

Свързани материали

Източници

Дейвид Лий Рот – биография