Дата/Време
Дата(и) – 10/10/2026 - 10/10/2060
0:00
Категории:
Дейвид Лий Рот (David Lee Roth) е роден на 10 октомври 1954 г. в Блумингтън, Индиана. Бъдещият вокалист на Van Halen превръща пеенето в съчетание от мелодия, разговорни реплики, пронизителни възгласи и сценичен хумор. В „Panama“ и „Jump“ неговият глас придава човешки характер на музика, в която инструменталната виртуозност лесно би могла да заеме цялото пространство.
Дейвид Лий Рот – началото в Калифорния
Рот израства в семейство, което по-късно се установява в Южна Калифорния. Там започва пътят му към рок сцената. През 70-те години се присъединява към музикантите, с които изгражда класическия състав на Van Halen: китариста Еди Ван Хален (Eddie Van Halen), барабаниста Алекс Ван Хален (Alex Van Halen) и басиста Майкъл Антъни (Michael Anthony).
Дебютният албум „Van Halen“ излиза през 1978 г. В „Runnin’ with the Devil“ Рот редува отчетливо изпети фрази с резки вокални възгласи. „Ain’t Talkin’ ’Bout Love“ представя по-сдържано и настойчиво звучене. Гласът му не следва един-единствен модел: той променя атаката, произношението и поведението си според песента.
Гласът сред китарите и синтезаторите
В музиката на групата Рот намира място между китарните фрази на Еди и силните беквокали на Антъни. В „Panama“ от албума „1984“ изпетите куплети преминават към разговорен епизод. Тази смяна прави изпълнението подобно на кратка сценична роля: вокалистът едновременно пее и разказва.
„Jump“ предлага различна среда със своя водещ синтезаторен мотив. Рот отговаря с ясна вокална линия и запомнящ се припев. Двата записа показват как гласът му работи както с китарния звук, така и с клавирното звучене, без да губи разпознаваемия си характер.
При слушане си заслужава да се проследи неговият ритъм на фразиране: къде съкращава думите, къде оставя пауза и кога заменя пеенето с възглас. Тези решения допълват инструменталните партии. Приносът му е във вокалната интерпретация и текстовете, докато китарните открития на Еди Ван Хален имат своя отделна творческа история.
Дейвид Лий Рот като солов изпълнител
През 1985 г. миниалбумът „Crazy from the Heat“ показва интереса на Дейвид Лий Рот към репертоар извън хард рока. Рот изпълнява „California Girls“ на The Beach Boys и съчетава „Just a Gigolo“ с „I Ain’t Got Nobody“. Това са интерпретации на вече съществуващи песни, чрез които развива образа си на певец и шоумен.
След раздялата с Van Halen събира група с китариста Стив Вай (Steve Vai), басиста Били Шиън (Billy Sheehan) и барабаниста Грег Бисонет (Gregg Bissonette). Албумът „Eat ’Em and Smile“ от 1986 г. съчетава виртуозен рок с различни певчески характери. В „Yankee Rose“ гласът и китарата водят закачлив диалог, а „That’s Life“ разкрива интереса му към по-стария американски песенен репертоар.
Значение за музиката
През 2007 г. Рот е включен в Залата на славата на рокендрола като член на Van Halen. Неговият принос показва колко важен за една рок група е характерът на вокалното изпълнение. „Jump“, „Panama“ и „Yankee Rose“ остават подходящи отправни точки, за да чуем различните му лица. На рождения ден на Дейвид Лий Рот отбелязваме музикант, който превръща гласа в разпознаваем герой на песента.
Свързани материали
- Дейвид Лий Рот – биография и творчество
- Дейвид Лий Рот – гласът и сценичният характер на Van Halen
- Еди Ван Хален – биография и творчество
- Еди Ван Хален – революцията на електрическата китара
- Стив Вай – биография и музика