Джон Ентуисъл (John Entwistle) е английски басист, автор на песни, певец и мултиинструменталист, чиято кариера е неразривно свързана с The Who. В неговото свирене басът едновременно поддържа песента и развива собствена мелодична линия. Авторските му произведения добавят друг разпознаваем почерк: гротескни персонажи, черен хумор и истории, в които смешното лесно преминава в зловещо.
Пътят му обхваща ранните лондонски групи, международния успех на The Who, самостоятелни албуми и концертни сътрудничества. За да се разбере този принос, си струва да се разгледат отделно инструменталната му работа, песните, които създава, и проектите, в които разширява ролята си отвъд басовата китара.
Джон Ентуисъл накратко
- Роден: 9 октомври 1944 г., Лондон, Англия.
- Починал: 27 юни 2002 г., Лас Вегас, САЩ.
- Основна група: The Who.
- Творчески роли: басист, автор на песни, певец и мултиинструменталист.
- Основен инструмент: бас китара; свири също на духови инструменти.
- Солов дебют: „Smash Your Head Against the Wall“ (1971).
- Признание: включен в Rock & Roll Hall of Fame с The Who през 1990 г.
Произход и музикално обучение
Ентуисъл е роден на 9 октомври 1944 г. в Лондон и израства в западната част на града. Семейството му е музикално, а ранната му подготовка включва духови инструменти. Свири на валдхорна в младежки оркестър в Мидълсекс, преди рокендролът да насочи интереса му към електрическия звук.
Сред ранните му влияния е американският китарист Дуейн Еди (Duane Eddy), известен с плътното звучене на китарата в ниския регистър. Ентуисъл започва да свири на самоделна бас китара. В училищните състави The Confederates и The Scorpions работи с бъдещия си колега Пийт Тауншенд (Pete Townshend).
Джон Ентуисъл от The Detours до The Who
През 1961 г. Роджър Долтри (Roger Daltrey) кани Ентуисъл в The Detours. По-късно басистът настоява към състава да се присъедини и Тауншенд. През 1964 г. групата приема името The Who.
С Кийт Мун (Keith Moon) на барабаните се оформя класическият квартет. Това е състав с четири отчетливи музикални характера: гласът на Долтри, китарата на Тауншенд, подвижният бас на Ентуисъл и наситените барабанни партии на Мун. Записите им позволяват да се проследи как тези различия се превръщат в общ звук.
„My Generation“ от 1965 г. извежда басовото соло на преден план в кратка рок песен. Между вокалните реплики инструментът получава пространство за самостоятелен отговор. Композицията е на Тауншенд, а басовото изпълнение е приносът на Ентуисъл. Дебютният албум със същото заглавие е продуциран от Шел Талми (Shel Talmy).
Джон Ентуисъл като автор: „Boris the Spider“ и ранните песни
В „A Quick One“ от 1966 г. се появяват „Boris the Spider“ и „Whiskey Man“. Те показват, че Ентуисъл има собствено място и като автор. Вместо любовна изповед или поколенчески лозунг, „Boris the Spider“ превръща срещата с паяк в малка комична история с отчетливо театрално изпълнение.
Ниският глас при произнасянето на името Борис и контрастиращите вокални реплики придават на песента характер на звукова карикатура. Ефектът идва от съчетанието между текст и изпълнение: обикновеното животно придобива почти чудовищно присъствие, докато разказът запазва смешния си мащаб.
„Whiskey Man“ работи с по-неясна граница между фантазия и действителност. В „The Who Sell Out“ от 1967 г. „Silas Stingy“ представя скъперник, чийто стремеж да опази парите си се превръща в сюжет. При тези песни Ентуисъл предпочита конкретния персонаж пред общото послание. Слушателят запомня нечия странност, а чрез нея разпознава човешки страх или слабост.
Участие в „Tommy“ и „Who’s Next“
През 1969 г. The Who издават рок операта „Tommy“. Ентуисъл пише „Cousin Kevin“ и „Fiddle About“ — два епизода, свързани с насилието над главния герой. Тук мрачният му почерк изпълнява драматургична задача. Песните изграждат опасната среда около Томи и контрастират с музикалните моменти на търсене и освобождение.
„Tommy“ е записан в лондонското IBC Studios между септември 1968 и март 1969 г. и е продуциран от Кит Ламбърт (Kit Lambert). Джон Ентуисъл създава двата епизода като част от по-големия сюжет, а изпълнението на квартета и продукцията на Ламбърт ги свързват с останалите сцени.
В „Who’s Next“ от 1971 г. неговата „My Wife“ внася друга разновидност на напрежението: комична история за съпружески конфликт. Енергичното изпълнение превръща тревогата на разказвача в рок номер, който намира място и в концертния репертоар.
Албумът възниква след преработването на замисъла „Lifehouse“ на Тауншенд. След първоначални записи в Ню Йорк групата продължава работата в лондонското Olympic Studios с Глин Джонс (Glyn Johns). Така „My Wife“ се нарежда сред песни като „Baba O’Riley“ и „Won’t Get Fooled Again“, без да губи собствения си повествователен тон.
Инструменталният принос през 70-те години
В „Quadrophenia“ от 1973 г. басът на Джон Ентуисъл има особено ярко присъствие в „The Real Me“. Бързите движения между ниски и високи тонове създават усещане за непрекъснато развитие. Партията може да се слуша като отделен мелодичен пласт, който се преплита с гласа и барабаните.
Песента е написана от Тауншенд, а Ентуисъл оформя нейното звучене чрез басовата си работа. „Quadrophenia“ е продуциран от The Who, а звукозаписният инженер е Рон Невисън (Ron Nevison). Така запомнящият се резултат съчетава композицията, индивидуалните изпълнения и работата по самия запис.
В „The Who by Numbers“ от 1975 г. „Dreaming from the Waist“ отново разкрива подвижността на басовите линии. За слушателя интересът е в това как инструментът запълва и променя пространството около вокала. Плътността на партията не заличава песента, а добавя нова траектория вътре в нея.
В същия албум Ентуисъл е автор на „Success Story“. Приносът му включва и визуалното оформление: рисунката на обложката е негова. Албумът събира музикалния и рисувателния му почерк в едно издание, докато продукцията и смесването са дело на Глин Джонс.
Соловите албуми на Джон Ентуисъл
През 1971 г. „Smash Your Head Against the Wall“ поставя началото на соловата му дискография. Джон Ентуисъл става първият член на The Who със самостоятелен студиен албум. Проектът му дава повече място за авторски материал и за собственото му вокално присъствие.
Следва „Whistle Rymes“ (1972), в който участват китаристите Питър Фрамптън (Peter Frampton) и Джими Маккълък (Jimmy McCulloch). Ентуисъл споделя продуцентската работа с Джон Олкок (John Alcock). Този албум разширява кръга от сътрудници отвъд постоянния състав на The Who.
В „Rigor Mortis Sets In“ (1973) се срещат авторски песни, нова версия на „My Wife“ и връщане към ранния рокендрол чрез кавъри. След него идва „Mad Dog“ (1975), свързан с неговия състав Ox. През тази година Джон Ентуисъл излиза на турне със собствена група.
„Too Late the Hero“ (1981) го събира с Джо Уолш (Joe Walsh) на китара и Джо Витале (Joe Vitale) на барабани. „The Rock“ има различна история: записан през 1985–1986 г., той излиза официално едва през 1996 г. Водещият вокал е на Хенри Смол (Henry Small), което го отличава от обичайния образ на Ентуисъл като певец на собствените му песни.
Стил, тембър и сценично присъствие
Басовият звук на Джон Ентуисъл се разпознава по ясната атака и отчетливите високи честоти. Този тембър помага отделните тонове да останат различими в наситения звук на The Who. В „My Generation“ кратките солови фрази се открояват непосредствено; в „The Real Me“ същата яснота позволява да се следи по-дълга и плътна линия.
Неговият подход показва две възможности на инструмента: да осигурява опора и едновременно да участва в музикалния разговор. При слушане на „Dreaming from the Waist“ вниманието може да се мести между вокалната мелодия и движенията на баса, без едното да обезсмисля другото.
Сценично Ентуисъл често остава сравнително неподвижен сред бурното поведение на останалите. Прякорите The Ox и Thunderfingers стават част от публичния му образ. Вторият насочва към бързината на пръстите му — особено видима, когато камерата се приближи до инструмента по време на соло.
Късни сътрудничества и последни концерти
През 90-те години Джон Ентуисъл продължава концертната си работа със John Entwistle Band. През 1995 г. участва и в All-Starr Band на Ринго Стар (Ringo Starr). Тези проекти го поставят в различни състави, докато връзката му с The Who остава постоянна.
В началото на 2002 г. The Who свирят в Портсмут и Уотфорд, а на 7 и 8 февруари — в Royal Albert Hall. Това са последните му концертни изяви с групата. През юни музикантите репетират за предстоящо северноамериканско турне.
Ентуисъл умира на 27 юни 2002 г. в Лас Вегас, на 57 години. След отмяната на първите два концерта The Who продължават турнето с Пино Паладино (Pino Palladino). Първата изява с него е на 1 юли в Hollywood Bowl.
Джон Ентуисъл: признание и наследство
През 1990 г. Джон Ентуисъл е включен в Rock & Roll Hall of Fame като член на The Who заедно с Тауншенд, Долтри и Мун. Това признание обхваща историята на класическия квартет, в който всеки музикант има отчетлив принос към общото звучене.
Неговото наследство може да се чуе от няколко различни отправни точки: басовото соло в „My Generation“, движението в „The Real Me“, персонажът в „Boris the Spider“ и авторският свят на соловите албуми. Джон Ентуисъл остава значим както с начина, по който свири в ансамбъл, така и с песните, в които сам избира историята, гласа и музикалната посока.
Свързани материали
- Джон Ентуисъл (John Entwistle) – рожден ден
- Джон Ентуисъл (John Entwistle) – кончина
- Джон Ентуисъл – когато басът поема главната роля
- The Who – мод-рок революцията
- Кийт Мун – неудържимият ритъм на The Who
- Бас китара – устройство, звукоизвличане, стилове
- Рок опера – история и особености
Източници
- The Who – официална биография на Джон Ентуисъл
- The Who – „My Generation“
- The Who – „A Quick One“
- The Who – „The Who Sell Out“
- The Who – „Tommy“: песни, авторство и записи
- The Who – „Who’s Next“: история на записите и продукция
- The Who – „Quadrophenia“
- The Who – „The Who by Numbers“: песни и оформление
- The Who – хронология за 2002 г.
- Rock & Roll Hall of Fame – The Who, 1990 г.